НЧХД № 568/2019 год.
МОТИВИ:
Обвинението е от
частен характер.
Частният тъжител Г.З.И.,
ЕГН ********** *** обвинява подсъдимия С.П.Б., ЕГН ********** в извършването на
престъпление по чл.130 ал.1 от НК, а
именно в това, че на 24/25.02.2019г. в с.Ветрен дол, обл.Пазарджик му е
причинил лека телесна повреда, изразяваща се в разстройство на здравето, извън
случаите на чл.128 и чл.129 от НК.
Срещу подс.С.Б. е
предявен гр. иск от частния тъжител Г.И. за сума в размер на 2500 лв., представляваща
обезщетение за причинените с престъплението неимуществени вреди.
В съдебно заседание
частният тъжител не се явява лично, но се представлява от повереник, който
поддържа обвинението, ангажира доказателства и пледира за осъждане на подсъдимия,
както и за уважаване на гражданския иск
в пълен размер.
Подсъдимият
се явява лично в съдебно заседание и със служебен защитник. Не се признава за
виновен по обвинението и дава обяснения. В последното съдебно заседание подсъдимият
не се явява и не упражнява правото си на лична защита. Сл. защитник пледира за
оправдаване на подсъдимия.
Районният съд обсъди и прецени
събраните по делото доказателства, по отделно и в тяхната съвкупност, при
спазване разпоредбата на чл.301 от НПК, съобразявайки закона и по вътрешно
убеждение, като прие за установено от фактическа страна следното:
Към инкриминираната
дата подсъдимият С.Б. и частният тъжител Г.И. ***. Двамата се познавали от
детинство и били приятели. В последните години били и колеги, като работели заедно в
сферата на строителството.
На 24.02.2019г.
бащата на тъжителя – св.С.Д. празнувал 50-годишнина с гости в дома си в
с.Ветрен дол, ***. По този повод тъжителят поканил подсъдимия заедно с членове
на неговото семейство да гостуват на баща му.
На посочената дата,
около 19.30 -20.00 часа, подс.С.Б., заедно със съжителстваща с него – св. И.М.,
неговия брат – св.А.Б., а също със сестра си и зет си, пристигнали в дома на
тъжителя. Непосредствено пред входната врата на бараката, в която живеело
семейството на тъжителя, била монтирана палатка от брезент и метална
конструкция, в която били посрещани гости.
Понеже било студено,
компанията на подсъдимия била настанена в една от стаите в дома на тъжителя,
където било отоплено. В тази стая били още братът на тъжителя – А.И., сестра им
– св. Т.И. и съжителстващият се нея на семейни начала – св.С.Б., който бил и братовчед
на подсъдимия. Там бил също и св. С.В. – приятел на тъжителя.
Всички започнали да
се веселят и черпят. Мъжете употребявали алкохол. Подс.С.Б. предоставил
мобилния си телефон, от който неговият брат – св.Г.Б., пускал музика, като
звукът минавал през тонколона, с която телефонът бил свързан.
Около полунощ всички
мъже били повлияни от употребата на алкохол. В един момент между братът на
подсъдимия - А.Б. и св.С.Б. възникнала кавга на висок тон относно някаква
песен, която последният имал претенции да бъде пусната. Св. А.Б. казвал, че ще
пусне исканата песен, когато приключи тази, която вървяла в момента. Св. С.Б.
пък казвал, че ще счупи телефона и тонколоната. В кавгата се намесили и подс.С.Б..
Всичко това било чуто от тъжителя Г.И., който в този момент бил извън стаята.
Той влязъл вътре и започнал да се кара с подсъдимия и брат му, като ги
упреквал, че се заяждат с неговия зет и техен братовчед. Питал ги дали те са
най-големите биячи. Подс.С.Б. се опитал да обясни, че нищо толкова не се е
случило, че възникнал спор за песен, която брат му в крайна сметка пуснал и
т.н. Тъжителят обаче бил значително повлиян от изпития алкохол и казал на
подсъдимия, че „му има зъб“ и ще се разправя с него друг път, след което отново
излязъл от стаята. Това обидило подсъдимия, който хванал жена си за ръка и й
казала да си тръгват. По настояване на останалите обаче, той и съпругата му
останали. Не след дълго в стаята отново влязъл тъжителят Г.И., който попитал
подсъдимия дали все още е тук и до кога ще се разправя с него. Тогава подс.Б.
го попитал: „Те гониш ли ме…“, след което станал и казал, че си тръгва. Държал за ръка жена си
и отишъл в салона на къщата, където се обул, а след това излязъл отвън към
палатката и започнал да се оплаква на бащата на тъжителя за обидното отношение
на неговия син.
В този момент
тъжителят също бил в салона на къщата и видял, че подсъдимият говори с баща му,
което го подразнило и казала към подсъдимия: „Сега ще те смачкам“. Зетят на подсъдимия
застанал на прага на входната врата на къщата с разперени ръце и така
препятствал излизането на тъжителя, като му казвал, че двамата с подсъдимия са
приятели и не трябва да се карат. Тогава тъжителят му казал да се махне от
вратата, за да не почне и него, като започнала да го дърпа и бута. Някой ударил
зетя на подсъдимия и той се отдръпнал от вратата. В този момент тъжителят Г.И.
се засилил да излиза в посока към подсъдимия, но се спънал на прага на вратата,
политнал напред и ударил ръката си в металната конструкция на палатката пред
входа на бараката. Започнала да крещи: „Ръката ми, ръката ми…“. Майката на
тъжителя се приближила до баща му, който бил с подсъдимия и му казала, че синът
им си счупил ръката.
След това компанията
на подсъдимия си тръгнали. На улицата обаче подсъдимият бил застигнат от
тъжителя, който го упрекнал, че заради него си
счупил ръката и му казала, че ще го смачка. Посегнал да го удари, но
последният се отдръпнал и само леко му одраскал окото.
Веднага след това
подсъдимият С.Б. позвънил на тел.112 и в 00:14:59ч. на 25.02.2019г. подал сигнал за агресивното поведение на
тъжителя.
На място пристигнали
полицейски служители от РУ МВР гр.Септември - свидетелите В.Г. и С.У., които
провели разговор основно с подсъдимия, тъжителя и неговия баща. Пред
полицейските служители нито тъжителят, нито неговият баща споменали, че Г.И. е
бил бит от С.Б., респ. че го бил ударил с бутилка и му счупил ръката. На място
полицейските служители съставили два броя предупредителни протоколи по ЗМВР, с
които разпоредили на тъжителя и
подсъдимия да не се саморазправят повече. Съставили на всеки от тях и по един
АУАН за нарушение на обществения ред. След това всички се разотишли.
На 26.02.2019г. в
14:24 часа тъжителят посетил „ДКЦ І-Пазарджик“ ЕООД, по известно като болница
„Здраве“, където му бил извършен платен преглед от ортопед – св. Д-р И.Й.,
който след рентгенография констатирал счупване на дясната предмишница – фисура
в дисталната трета на улна. Пред св.Й. тъжителят споделил, че получил травмата
си след падане, което било отразено в издадения от лекаря лист за платен
преглед и по-специално в графата „Анамнеза“.
На 05.03.2019г. в 10.30 часа, тъжителят посетил кабинета
по Съдебна медицина в „МБАЛ Пазарджик” АД, където бил освидетелстван от съдебен
лекар. На тъжителя било издадено СМУ № 22/2019г., в което било отразено, че в
резултат на извършения преглед било констатирано травматично увреждане, а
именно: фисура /пукване/ в дисталната /крайна/ трета на улна. Според съдебният
лекар това увреждане имало характер на лека телесна повреда по смисъла на
чл.130 ал.1 от НК, т.к. води до временно разстройство на здравето, неопасно за
живота, респ. разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК.
Гореописаната фактическа обстановка съдът възприе
изцяло от обясненията на подсъдимия и показанията на свидетелите А.Б., И.М., В.Г.,
С.У., Б.П. и И.Й., а също от писмените доказателства, приети по делото, както и
от вещественото доказателство – 1 бр. компактдиск, съдържащ входящи повиквания
на ЕЕН 112 в РЦ на ЕЕСП гр.Кърджали. Именно този компактдиск има статут на
веществено доказателство по смисъла на чл.109, предл. последно от НПК, тъй като
същият съдържа аудиозаписи на входящи телефонни повиквания към посочения
по-горе номер, като с тях би могло да се допринесе за изясняване на релевантни
за делото факти. Самите аудиозаписи, като входящи повиквания по смисъла на
чл.15 от ЗНССПЕЕН 112 съставляват данни,
записани автоматично в електронен регистър на спешните повиквания. Тези
данни пък имат статут на веществено
доказателствено средство /ВДС/ по смисъла на чл.17 от горецитирания закон. Съдът
не намери за необходимо да подлага вещественото доказателство и съдържащите се
в него ВДС на експертен анализ, посредством назначаването на аудио-техническа
експертиза, т.к. автентичността им не бе
оспорена от страните по делото.
Съдът кредитира като
основно гласно доказателство обясненията на подсъдимия, т. к. ги намери за
обективни, хронологично точни и достоверни, доколкото те напълно се подкрепиха
от показанията на свидетелите подробно изброени по-горе, както и от приетите по
делото писмени и веществени доказателства, които съдът също кредитира като
обективни и достоверни.
От обясненията на
подсъдимия и показанията на свидетелите-очевидци на инкриминираните събития – И.М.и
А.Б., стана категорично ясно, че на инкриминираната вечер, след възникнал спор
за песен подробно изяснен по-горе, тъжителят е проявил агресия към С.Б.,
изгонил го от дома си и искал да се саморазправя физически с него. Стана ясно и
това, че в стремеж да се саморазправи с подсъдимия, тъжителят Г.И. се
самонаранил по вече посочения начин, а именно след като се препънал и политнал,
респ. ударил ръката си в тръбна конструкция на палатка, разположена пред входа
на бараката, в която живеел със семейството си. Подсъдимият и горните двама
свидетели са категорични, че подсъдимият не ударил с нищо и не е наранил по
никакъв начин тъжителя, още по-малко по начина описан в тъжбата: един удар с
юмрук в корема, а веднага след това с бутилка от уиски в дясната ръка. Вярно е,
че подсъдимият и горните двама свидетели, съответно съжителстващата с него и
неговият брат, по принцип са заинтересовани от изхода на делото, в посока на
оневиняване на предаденото на съд лице. Настоящият съдебен състав обаче не
намери основание да не им вярва, т.к. казаното от тях напълно съвпада със заявеното от пристигналите на мястото на
инцидента полицейски служители – свидетелите В.Г. и С.У., а също и със заявеното от
докторът, прегледал тъжителя в деня след инцидента – св. И.Й..
Първото
доказателство, че тъжителят не е бил бит от подсъдимия е това, че именно
последният е подал сигнал на тел.112, след като Г.И. е проявил агресия към
него. Житейски нелогично е да се мисли, че ако наистина тъжителят е бил набит
по начина описан в тъжбата, то той или лице от неговия близък родствен кръг
няма веднага да подаде сигнал за инцидента, респ. да поиска пристигането на
екип на спешна помощ.
На следващо място,
двамата полицейски служители бяха категорични, че когато са пристигнали на
място, след подадения сигнал от подсъдимия, те провели първоначално разговор с
бащата на тъжителя – св. С.Д., който се представил като домакинът на дома,
респ. лицето, което има юбилей. Пред полицаите св.Д. казал, че преди малко имало
кавга и част от гостите им били изгонени от тях самите, за да не развалят
тържеството. Бяха категорични, че след това провели разговор с подсъдимия и
тъжителя, съставили им предупредителни протоколи и актове за нарушение на
обществения ред, както и че никой не им е споделял да е бил удрян с бутилка,
респ. да му е счупена ръката. Св. У. дори поясни, че ако такава информация им е
била дадена, то те неминуемо ще повикат екип на спешна помощ, за да се установи
дали не е налице следна телесна повреда, а след това и дежурна група от
райнното управление. Съдът няма причина да не се довери на тези свидетели,
които са абсолютно незаинтересовани от изхода на делото.
В контекста на заявеното от полицейските
служители може да се заключи, че тъжителят не е бил бит и ударен от подсъдимия
по начина описан в тъжбата, т.к. ако това е било така, то няма никакво логика Г.И.
да не се оплаче, че му е счупена ръката след удар с шише от уиски.
Фактът, че тъжителят
не е бил наранен от подсъдимия по начина описан в тъжбата се извлича и от
показанията на св.Й., който бе категоричен, че при извършения от него
медицински преглед самият пациент Г.И. е заявил, че е получил нараняването при
падане, което обстоятелство било вписано след това в листа за преглед. Съдът
няма причина да не се довери и на този свидетел, който също е абсолютно
незаинтересован от изхода на делото. Казаното от св.Й. категорично се
установява и от отразеното в приетия като писмено доказателство лист за платен
преглед на тъжителя от 26.02.2029г., респ. от отразеното в графата „Анамнеза”.
Показанията на
разпитаният като свидетел съдебен лекар, издал горецитираното СМУ на тъжителя –
св. Д-р Б.П., също в голяма степен подкрепят заявеното от подсъдимия и
свидетелите Г. Б. и И. М., относно начина на самонараняване на тъжителя. Св.П.
бе разпитан по повод на това, че е цитирал в своето СМУ рентгенографското
изследване на тъжителя от 26.02.2019г, но в същото време, в медицинското
удостоверение е записал, че инцидентът е станал два дни след това –
28.02.2019г. Изясни се от неговите показания, че последната дата е била
сгрешена, и няма как тя да е след 26.02.2019 година. Този свидетел обаче посочи
и нещо друго много важно, а именно, че нараняването на дясната предмишница на тъжителя
би могло да се получи при спъване, политане и удар в тъпоръбест предмет, т.е.
както обясняват подсъдимия и свидетелите Г. Б. и И. М.На последно място, но не
по значение, фактът, че тъжителят не е бил наранен от подсъдимия по начина
описан в тъжбата се извлича и от приетите като писмени доказателства по делото
два броя АУАН, съставени от свидетелите У. и Г., а и от издадените въз основа
на тях НП, съответно срещу Г.И. и С.Б.. В акта съставен срещу тъжителя И. е
посочено, че той е влязъл в спор и саморазправа със С.Б., отправил обидни думи
и закани и му нанесъл удари с ръка в главата и гърба. При съставянето на акта
тъжителя не е възразил против констатациите в него. Не е подал възражение и
3-дневен срок след акта, каквато възможност има в ЗАНН. Въз основа на този акт
е издадено НП против тъжителя, с което му е наложена глоба и което той не е
обжалвал. От това може да се заключи, че отразеното в акта и НП е било вярно,
което пък съответства отново на казаното от подсъдимия досежно събитията през
въпросната вечер. В акта против С.Б. пък е посочено, че влиза в спор и
саморазправа с Г.И., като отправя обидни думи и закани. Никъде не е отразено,
че го е ударил, още по-малко с бутилка и му е счупил ръката. Св.У., който е съставил този акт, бе категоричен, че ако
такива факти са му били казани при посещението
на местоинцидента, то той неминуемо е щял да ги отрази в акта си.
Съдът не даде вяра
на свидетелите Т.И. – сестра на тъжителя, С.Б. – зет на тъжителя и съжителстващ
с горната, С.Д. и З.И. – съответно баща и майка на тъжителя, както и на С.В. –
приятел на тъжителя.
Обобщено казано
всички те твърдят, че тъжителят се подразнил на подсъдимият, защото според
някои от тях започнал да се лигави /без конкретика в какво точно се изразило
лигавенето/, а според други – защото започнал да се кара с жена си и развалял
тържеството. Сочат, че тъжителят му направил забележка и му казал ако ще яде и
пие да го прави, ако ли не да си ходи. Твърдят, че след това абсолютно
безпричинно подсъдимият му нанесъл първо удар с юмрук в корема, а веднага след
това взел бутилка от масата и посегнал към главата му, но той вдигнал ръка за
да се предпази, като ударът попаднал в ръката му и я счупил.
Съдът съзря обаче
множество противоречия в показанията на гореизброените свидетели, формираща
една втора група уличаващи гласни доказателства, което е достатъчно основание
техните показания да не бъдат кредитирани. Отделно от това, техните показанията
са житейски нелогични и абсолютно опровергани от показанията на коментираните
по-горе свидетели, от обясненията на подсъдимия и от приетите писмени
доказателства, основноти от които също бяха коментирани по-горе.
Относно противоречията
съдът съзря, че според св.Т.Иваново тъжителят бил ударен по ръката от
подсъдимия с шише от бира, а според всички останали свидетели от тази втора
група това станало с шише от уиски с марка „Савой”. Това означава за съда, че
св.И. не е внимавала или образно казано „не си е научила урока” преди да
свидетелства относно това какви факти да изложи пред съда, така че подсъдимият
да бъде осъден. Няма логика обаче, ако наистина тъжителят е бил ударен с
бутилка от уиски то това да не е било възприето от св.И., ако разбира се е било
вярно. То обаче не е било вярно, а измислено като факт, но очевидно св.И. не е
запомнила с какво точно шише трябва да
посочи, че е бил ударен брат й.
Другото противоречие
са изразява в това, че според св.Т.И. и съжителстващият с нея – св.С.Б.,
първоначално кавгата между тъжителя и подсъдимия започнала, защото вторият се
лигавел. Двамата обаче не конкретизираха в какво точно се изразявало
лигавенето. Според св.С.В. обаче кавгата започнала, защото подсъдимият се
скарал с жена си и така развалял празника, което е поредното несъответствие
между показанията на втората група свидетели, което дискредитира тяхната
достоверност.
Още едно
противоречие е налице относно това дали пред пристигналите полицаи тъжителят
бил казал, че е ударен с шише от подсъдимия и ръката му се счупила. Според св.С.В.
и св.С.Д. това не било казано пред полицаите. Св.В. не успя да обясни логично
защо тъжителят не е споменал този факт, а св.Д. каза, че синът му не е казвал
нищо такова пред полицаите и изрично го предупредил и той да не казва, защото
били приятили с подсъдимия и не искал да го съди. Това последното обяснение е
меко казано нелогично най-малкото, защото ако е вярно, че не е имал намерение
да съди подсъдимия, то няма по-малако от месец след инцидента тъжителят да
подаде частната тъжба и да започне настоящото наказателно производство против
подсъдимия. Според св.З.И. обаче, синът й казал на полицаите за удара с
бутилката и счупената си ръка, което категорично се опроверга от показанията на
полицейските служители.
Всички тези
противоречия бяха достатъчни за съда да изключи като достоверни показанията на
формираната втора група свидетелите, още повече, че отново следва да се подчертае,
че в деня на медицинския преглед при св.Й. самият тъжител е заявил, че е
получил травмата на ръката си след падане. Версията, че е бил бит и ударен с
бутилка от подсъдимия се появява за пръв път едва при прегледа пред съдения
лекар, което е станало на 05.03.2019г., т.е десет дни след инцидента.
По тези съображения
съдът призна подс.С.Б. за невиновен и го оправда по обвинението по чл.130 ал.1
от НК, а именно за това, че на 24/25.02.2019г, в с.Ветрен дол, обл.Пазарджик е
причинил на Г.З.И. лека телесна повреда, изразяваща се в разстройство на
здравето, извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК, резултата от фисура /пукване/ в дисталната /крайна/
трета на улна.
При този изход от
делото съдът отхвърли като неоснователен предявения от Г.И. против граждански
иск за сумата от 2500 лв., представляваща обезщетение за причинените с
престъплението по чл.130 ал.1 от НК неимуществени вреди.
По
тези съображения съдът постанови присъдата си и изложи мотивите към нея.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: