Р Е Ш
Е Н И Е
№ 522/28.10.2019 г.
гр.
Монтана
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Монтана, касационен състав, в публично заседание на
двадесет и пети октомври през две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател:
Огнян Евгениев
Членове: Соня Камарашка
Мария Ницова
при секретаря Петя Видова и с участието на прокурор Галя Александрова при
Окръжна прокуратура - Монтана, като разгледа докладваното от съдия Соня
Камарашка касационно административно - наказателно дело № 489 по описа на съда за 2019г.,
за да се произнесе, взе предвид следното
Производството е по реда на чл.208 и
сл. от АПК /редакцията на разпоредбите след изменението, публ. в ДВ бр. 77 от
2018 г., в сила от 01.01.2019г.), във връзка с чл.63, ал.1 от ЗАНН.
Касационното производство е образувано по депозирана в
законния срок жалба от „Държавна агенция за метрологичен и технически надзор”
/ДАМТН/ със седалище и адрес на управление гр.София, общ.Столична, бул.”Г. М. Д***
”№* , представлявано от юрист Р*** П*** Ш*** против Решение №193 от 20.05.2019
година на Районен съд – В*** , постановено по НАХД № 303 по описа за 2019
година. С обжалваното съдебно решение съдът е отменил Наказателно постановление
№ НЯСС-282 от 02.07.2018г. издадено от заместник председателя на ДАМТН – София,
оправомощен със Заповед №А-5/02.01.2018год. на Председателя на ДАМТН. С наказателното постановление на Община В*** с ЕИК * , със седалище
и адрес на управление гр.В*** , ул.“С*** С*** “№* , представлявана от К*** А***
К*** – кмет на Общината е наложено административно наказание „имуществена
санкция” в размер на 1000.00 лева /хиляда/ за неизпълнение на предписание по
чл.190а, ал.1, т.3 от Закона за водите.
Касационният жалбоподател „Държавна агенция за метрологичен и технически надзор” гр.София,
редовно призован, не се явява представител и не изразява становище по жалбата. В жалбата навежда доводи за неправилност и
незаконосъобразност на решението на първата инстанция поради допуснати
нарушения при прилагане на материалния закон и съществени нарушения на
процесуалните правила, като моли за отмяна на въззивното решение и потвърждаване
на издаденото НП, като
правилно и законосъобразно.
Ответника по касационната жалба Община В*** редовно призована не се явява представляващия и не изразява
становище по жалбата.
Окръжна прокуратура – Монтана, с оглед задължителното участие в настоящето
производство, чрез представителя си в съдебно заседание, дава мотивирано заключение, че
жалбата е неоснователна, поради което атакуваното решение на въззивния съд следва
да се потвърди като правилно и законосъобразно.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 АПК от страна във
въззивното производство, за която обжалваното съдебно решение е неблагоприятно,
при което същата е допустима.
В настоящото производство не са събрани относими към предмета на делото
доказателства по реда на чл. 219, ал. 1 от АПК.
С Определение №13045 от 03.10.2019год. по адм. Дело №11179/2019год. по
описа на ВАС, касационното производство е изпратено за разглеждане в
Административен съд – Монтана.
Разгледана по същество жалбата в пределите на касационната проверка по
чл.218 от АПК във вр. чл.63, ал.1, изр. второ от ЗАНН, касационния състав я
намира за ОСНОВАТЕЛНА.
След обсъждане на жалбата, доказателствата по делото и становищата на
страните, прие следното: касационните основание, които са заявени и поддържани
пред настоящата инстанция са за неправилно приложение на материалния закон и
допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила – чл.63,ал.1 от ЗАНН във вр. чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК.
Касационният контрол за правилност на решението,
осъществяван от административния съд, е ограничен от въведените с жалбата
основания, с изключение на съответствието му с материалния закон и съществените
процесуални изисквания, свързани със съществуването и упражняването на
субективното публично право на жалба, за които следи служебно. Касационната
инстанция обсъжда правни, а не фактически въпроси, поради което не събира и не
преценява доказателства, а проверява само законосъобразността на изводите на
решаващия съд.
От фактическа страна въззивния съд е приел за установено, че
на 14.02.2017год. след извършена проверка от контролни органи на Главна
дирекция „Надзор на язовирните стени и съоръженията към тях” към ДАМТН на
язовир „О*** геран”, находящ се в поземлен имот №000441, в землището на с.В*** ,
общ.Борован, собственост на Община В*** съгласно Акт за общинска собственост №399/19.08.2002год.,
бил съставен констативен протокол №03-01-007/14.02.2017 година на Главна
дирекция „Надзор на язовирните стени и съоръженията към тях, в който на Община В***
било дадено предписание „да се предприемат мерки за възстановяване на
експлоатационното състояние на преливника”. Определен е и срок за изпълнение – 01.05.2017
година. На 12.12.2017год.. при извършената контролна проверка чрез оглед и
обхождане на язовирната стена и съоръженията към нея, както и преглед на
документацията от експлоатацията е констатирано, че не са предприети действия от
собственика на язовира за възстановяване на експлоатационното състояние на преливника, за което е
било издадено и предписанието. За констатираното е съставен Констативен
протокол №03-01-239/12.12.2017 година впоследствие АУАН №03-019/12.02.2018год.
и е издадено атакуваното НП.
При тази фактическа обстановка за да постанови решението си
с което е отменил издаденото наказателно постановление въззивния съд е приел,
че при съставяне на АУАН и издаване на НП не са спазени разпоредбите на чл. 42, т.4,
чл.34, ал.1 от ЗАНН, чл. 42, т.5
и чл. 57, ал.1,
т.6 ЗАНН, тъй като не са посочени конкретни факти и обстоятелства,
които като се подведат под съответната правна норма да осъществят предвидения в
нея състав на административно нарушение и не се съдържат законните разпоредби,
които са били нарушени.
Настоящият съдебен състав не споделя доводите на Районен съд
– В*** , че в случая при съставяне на АУАН и НП е било допуснато съществено
нарушение на процесуалните правила и е нарушен материалния закон при
реализиране на административно наказателната отговорност на ответника.
Макар посочената в наказателното постановление като нарушена
разпоредба на чл. 190а, ал.
1, т. 3 от ЗВ да урежда правомощия на председателя на ДАМТН или
оправомощените от него длъжностни лица по чл. 190, ал. 4 да дават задължителни
предписания, в случая санкцията е наложена на основание чл. 200, ал.
1, т. 39 от ЗВ, видно от издаденото НП, която разпоредба съдържа
както диспозиция, така и санкция за неизпълнение на предписание по чл. 190а, ал.
1, т. 3 от ЗВ. Следователно, не е налице приетото от въззивния съд нарушение
на материалния закон.
Съгласно разпоредбата на чл. 190а, ал.
1, т. 3 от ЗВ в приложимата редакция (Нов – ДВ бр.58 от 2015 г., в
сила от 01.01.2016 г.), председателят на ДАМТН или оправомощените от него
длъжностни лица по чл. 190, ал.
4 от ЗВ имат право да дават задължителни предписания на
собствениците на язовирни стени и/или на съоръженията към тях съобразно правомощията
си по този закон,
включително за извършване на мерки и действия за изясняване на техническото
състояние и на условията за експлоатация на контролираните обекти, както и да
определят срок за тяхното изпълнение. Нормата на чл. 200,
ал.1, т.39 от ЗВ (в приложимата редакция) предвижда, че се наказва с
глоба, съответно с имуществена санкция, от 1000 до 20 000 лева, физическото или
юридическото лице, което не изпълни предписание по чл. 190а, ал.1, т.3.
По делото дори не е спорно, че санкционираната Община В*** не
е изпълнила в указания й срок задължителното предписание, дадено съгласно
разпоредбата на чл. 190а,
ал.1, т.3 от ЗВ.
Нито в АУАН поставящ началото на административно
наказателното производство, нито в НП административния орган е посочил
твърдяната във възивното решение дата 02.05.2017год. за извършване на
нарушението, същата е отразена единствено във връзка с крайния срок в който
ответника е следвало да изпълни предписанието, а самото нарушение е открито
видно от цифровото изписване в АУАН и НП на 12.12.2017год. когато е извършена
контролната проверка и от която дата е спазен срока по чл.34, ал.1 от ЗАНН и
срока по чл.34,ал.3 от ЗАНН за издаване на НП.
Що се отнася до изложените съображения във връзка с правната
квалификация на описаното в текстовата част нарушение, като се посочва, че в
наказателното постановление е записано, че е нарушена правната норма на
чл.190а, ал.1,т.3 от Закона за водите, която обаче не съдържа състав на
нарушение, както и че описаното нарушение съответства на правната разпоредба на
чл. 200, ал.
1, т. 39 от ЗВ, следва да се има предвид, че Наказателното
постановление действително е непрецизно. В обстоятелствената част на същото се
сочи, че се касае за неизпълнено задължително предписание, което съставлява
нарушение на разпоредбата на чл. 190а, ал.
1, т. 3 от Закона за водите. Самата имуществена санкция обаче, видно
от същото наказателно постановление е наложена на осн. чл. 200,
ал.1, т. 39 от Закона за водите, който съдържа както фактическия
състав на нарушението, така и предвидената за него санкция. Или, с други думи
казано, нарушение на процесуалните правила действително има, но то не е
съществено, доколкото не води до неяснота нито досежно извършеното нарушение,
нито досежно правното основание, на което е наложена санкцията.
Поради неправилност на първоинстанционното решение,
касационният съдебен състав следва да разгледа въпроса по същество и да се
произнесе относно законосъобразността на оспорения акт. Настоящият касационен
състав не намира основание за отмяна на обжалваното наказателно постановление,
предвид приетите и приобщени от въззивния съд писмени и гласни доказателствени
средства. Същото е издадено в предписаната от закона форма, от компетентен
орган съобразно
делегираните му правомощия със заповед №А-5/02.01.2018год. на Председателя на
ДАМТН, при съответствие с материалния закон.
Санкционираната Община В*** е осъществила от обективна и субективна страна
състава на установеното нарушение, поради което отговорността й е ангажирана
законосъобразно. Наложеното наказание по вид и размер е в съответствие с целта
на закона, поради което обжалваното наказателно постановление следва да се
потвърди, тъй като е правилно и законосъобразно.
По изложените съображения настоящият касационен
съдебен състав, следва да отмени решението на въззивния съд и да потвърди
оспореното наказателно постановление.
Мотивиран от изложеното и на
основание чл.221, ал.2, предл.2 от АПК, във
вр. чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН, настоящият касационен състав на Административен съд - Монтана,
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение №193 от 20.05.2019 година на Районен съд – В*** , постановено по НАХД № 303 по описа за 2019 година
и вместо него постановява
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно
постановление № НЯСС-282 от 02.07.2018г. издадено от заместник председателя на
ДАМТН – София, оправомощен със Заповед №А-5/02.01.2018год. на Председателя на
ДАМТН, с което на Община В*** с ЕИК * , със седалище и адрес на управление гр.В***
, ул.“С*** С*** “№* , представлявана от К*** А*** К*** – кмет на Общината е
наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 1000.00
лева /хиляда/ за неизпълнение на предписание по чл.190а, ал.1, т.3 от Закона за
водите, като правилно и законосъобразно.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: