№ 317
гр. София, 28.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ в публично заседание на дванадесети
октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Венелин Иванов
Членове:Даниела Врачева
Георги Ушев
при участието на секретаря Ваня Б. Костадинова
в присъствието на прокурора И. Вл. А.
като разгледа докладваното от Георги Ушев Наказателно дело за
възобновяване № 20221000600814 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.422, ал.1, т.5 НПК.
Образувано е по искане на В. Е. К., чрез процесуалния му представител
– адв. М. Ч. за възобновяване на ВНЧД 148/2022г. по описа на Кюстендилски
окръжен съд, приключило с определение №192/13.05.2022г., с което е
отменено определение № 252/28.02.2022 г. на Районен съд - Дупница, с което
е оставено без уважение предложението на РП - Кюстендил за привеждане на
основание чл.68, ал.1 от НК на наложеното на В. К. наказание по НОХД №
745/2018 г. на Районен съд - Дупница, „лишаване от свобода“ за срок от 1
година с отлагане на изтърпяването му по реда на чл.66, ал.1 от НК. Вместо
това, Кюстендилският окръжен съд е привел на основание чл.68, ал.1 от НК
наказанието „лишаване от свобода“ в размер на 1 година, наложено на В. Е.
К. с определение № 228/08.11.2018 г. по НОХД № 745/2018 г. на Районен съд
- Дупница, в сила от 26.11.2018 г. и на основание чл.57, ал.1, т.3, вр. т.2, б. “В“
ЗИНЗС е определил първоначален „ОБЩ“ режим на изтърпяване на
наказанието.
В искането се твърди, че постановеното определение № 192/13.05.2022
г. по ВНЧД № 148/2022 г. по описа на Кюстендилски окръжен съд е
неправилно и незаконосъобразно, поради постановяването му в противоречие
с материалния и процесуалния закон, за което се излагат подробни аргументи.
Иска се възобновяване на производството по горепосоченото наказателно
1
дело и приложение на разпоредбата на чл.425, ал.1 т.2 от НПК, като се
отмени определение № 192/13.05.2022 г. по ВНЧД № 148/2022 г. по описа на
Окръжен съд - Кюстендил.
В съдебното заседание на Апелативния съд, упълномощеният защитник
на осъдения В. Е. К. - адв. М. Ч. поддържа искането за възобновяване на
делото, поради изложените в него аргументи.
Осъденият В. Е. К. поддържа казаното от зъщитника му и иска делото
да бъде възобновено.
Представителят на прокуратурата изразява становище за
неоснователност на направеното искане, като се обосновава с липсата на
допуснати нарушения на материалния и на процесуалния закон от Окръжен
съд - Кюстендил.
Софийски апелативен съд, след като обсъди доводите в искането за
възобновяване, както и тези, изложени от страните в съдебно заседание, в
пределите на своята компетентност намери следното:
Искането за възобновяване на производството по делото от осъдения В.
Е. К. е допустимо по силата на чл.422, ал.1, т.5 НПК. То е подадено от
процесуално легитимирана страна в законоустановения срок по чл.421, ал.3
НПК, като се иска възобновяване на акт от кръга на посочените в чл.419, ал.1
НПК. В искането се излагат доводи в подкрепа на основанията по чл.422, ал.1,
т.5 НПК, вр. чл.348, ал.1, т.1, т.2 НПК.
Разгледано по същество искането е неоснователно.
Районен съд - Дупница е бил сезиран от Районна прокуратура -
Кюстендил с предложение за привеждане в изпълнение по отношение на
осъденото лице В. Е. К. ЕГН **********, на наложеното му с протоколно
определение по НОХД № 745/2018 г., на РС-Дупница, влязло в сила на
26.11.2018 г., общо най-тежко наказание „лишаване от свобода“ за срок от 1
/една/ година, изтърпяването на което е било отложено, на основание чл.66,
ал.1 от НК, за срок от 3 /три/ години. Това определение е било постановено
след групиране на наказанията, наложени на В. Е. К. с определение по НОХД
№ 1537/2017 г., по описа на РС-Дупница, влязло в сила на 02.11.2017 г., и със
споразумение по НОХД № 745/2018 г., на РС-Дупница, в сила от 08.11.2018 г.
2
И по двете е било наложено наказание от 1 година лишаване от свобода,
отложено на основание чл.66, ал.1 НК с 3 годишен изпитателен срок. На
17.11.2021 г. лицето е извършило друго умишлено престъпление - по чл.354а,
ал.3, пр.2 от НК, за което е било осъдено със споразумение от 04.02.2022 г. по
НОХД № 98/2022 г. на РС-Дупница, на „лишаване от свобода“ за срок от 3
/три/ месеца, при първоначален „общ“ режим и „глоба“ в размер на 1000 лева.
Прокуратурата предлага наказанието по НОХД № 745/2018 г. на РС-
Дупница да бъде приведено в изпълнение за ефективно изтърпяване на
основание чл.68, ал.1 от НК.
С определение от 28.02.2022г., постановено в производство по реда на
чл.306, ал.1, т.3 от НПК, вр.чл.68, ал.1 от НК, РС-Дупница е оставил без
уважение предложението на Районна прокуратура - Кюстендил за привеждане
в изпълнение по отношение на В. Е. К. на наложеното му с протоколно
определение по НОХД № 745/2018 г., на РС-Дупница, общо най-тежко
наказание „лишаване от свобода“ за срок от 1 /една/ година, изтърпяването на
което е било отложено, на основание чл.66, ал.1 от НК, за срок от 3 /три/
години. При принципно съгласие с изложеното от фактологична гледна
точка по отношение на осъжданията на В. К., РС-Дупница е приел, че
деянието извършено на 17.11.2021 г. /по НОХД № 98/2022 г. на РС-Дупница/,
не попада в изпитателния срок на предходните му осъждания, тъй като
началният момент на този изпитателен срок, според първостепенния съд,
започва да тече от влизането в сила на присъдата, а не от момента на влизане
в сила на определението за групиране на осъжданията на лицето.
Това определение е било протестирано пред ОС - Кюстендил с искане
за неговата отмяна и привеждане в изпълнение на наказанието от от 1 /една/
година „лишаване от свобода“, определено с протоколно определение по
НОХД № 745/2018 г., на РС-Дупница, влязло в сила на 26.11.2018 г.
С определение от 13.05.2022г. ОС – Кюстендил е отменил
определението от 28.02.2022 г. на РС-Дупница и вместо него на основание
чл.68, ал.1 НК е постановил привеждане за изтърпяване на наказанието
лишаване от свобода в размер на 1 година, наложено на В. Е. К. с протоколно
определение № 228/08.11.2018 г. по НОХД № 745/2018 г. на РС - Дупница, в
сила от 26.11.2018 г., като е посочил, че изпитателният срок, определен на
основание чл.66, ал.1 НК, започва да тече от влизане в сила на определението
3
за кумулация, а през този изпитателен срок осъденият е извършил ново
умишлено престъпление от общ характер, за което му е наложено наказание
„лишаване от свобода.“ На основание чл.57, ал.1, т.3 във вр. с т.2, б. „В“
ЗИНЗС е определил първоначален „ОБЩ“ режим на изтърпяване на
наказанието.
В искането за възобновяване се сочат основания по чл.422, ал.1, т.5
НПК вр. чл.348, ал.1, т.1 и т.2 НПК - неправилно приложение на материалния
закон и съществени процесуални нарушения при съдебното разглеждане на
делото. Основният акцент е поставен върху неправилното, според искателя,
определяне от окръжния съд на момента, от който започва да тече
изпитателният срок за осъденото лице при хипотезата на групиране на
условни осъждания, който момент според него е датата на влизане в сила на
последното осъждане, което е част от съвкупността. В този смисъл, според
искателя е нарушен материалният закон. Реално в искането не са посочени
допуснати от съда съществени нарушения на процесуалните правила.
Настоящият съдебен състав намира, че доводите в полза на сочените
основания за възобновяване на наказателното производство по чл.348, ал.1,
т.1 и т.2 НПК не могат да бъдат споделени.
Определението на ОС-Кюстендил не страда от пороците, изтъкнати в
искането за възобновяване. Проверяваният съдебен акт е мотивиран в
съответствие с изискванията на НПК, като са изложени логични съображения
в съответствие с практиката на ВКС, касаеща обсъждания въпрос.
Неоснователни са изложените в искането за възобновяване и пред съда
доводи за това, че срокът на условното осъждане винаги се брои и изчислява
само и единствено от датата на последното осъждане, което е част от
съвкупността от престъпления, тъй като при другото тълкуване се
нарушавали правата на осъдения, поради реалното удължаване на
изпитателния срок. Неверни са и твърденията в искането, че наказание не
може да бъде определено с протоколно определение, постановено по-късно от
влизане в сила на присъда, респ. на определение по споразумение.
Абсолютно правилно е отбелязано в определението на ОС-Кюстендил,
че в НК са предвидени хипотези, в които съдът пререшава въпроса за
изтърпяваното наказание в зависимост от последващо поведение на
осъденото лице и именно такъв е случаят на приложението на чл.25 НК.
4
Възможно е съдът да определи новото наказание още със самата присъда за
новоизвършеното престъпление по реда на чл.301, ал.1 НПК или с допълващо
я определение по чл.306, ал.1 НПК. Обстоятелството, че това наказание е
определено не с присъда, а с друг съдебен акт, не е основание да не бъде
изпълнено императивното задължение, предвидено в чл.68, ал.1 от НК за
привеждане в изпълнение на наказанието лишаване от свобода.
Уместно в проверяваното определение е цитирано Р-159 от 8.05.2012 г.-
№ 457/2012 г., II НО на ВКС, което дава отговор на обсъждания въпрос:
„Съгласно чл.25, ал.1, вр. чл. 23 от НК съдът налага най-тежкото от
определените за отделните престъпления наказания като такова и за
съвкупността, към което присъединява наложените по-леки наказания. С това
обаче не завършва процесът на налагане на наказание за множество
престъпления. Съдът следва да извърши преценка дали общото наказание
съответства на тежестта на всички престъпления в съвкупността или с оглед
постигане на целите на специалната и генерална превенция то следва да се
увеличи съобразно разпоредбата на чл.24 НК. Едва след като е определил
размера на общото наказание, съдът пристъпва към решаване на въпроса за
начина на неговото изтърпяване…Когато на основание чл.25, ал.4 НК съдът
отложи изтърпяването на общото наказание, изпитателните срокове по
присъдите, включени в съвкупността, губят самостоятелното си значение.
Преценката за наличие на предпоставките по чл.66, ал.1 НК по
отношение на общото наказание включва и размера на изпитателния
срок, който не може да започне за тече от момент, различен от този на
влизане в сила на определението по чл.306, ал.1, т.1 НК.
В същия смисъл е и Р-549-2013 - н. д. № 2021/2013 г., II НО на ВКС:
„при групиране на наказанията по чл.306,ал.1,т.1 НПК въпросът за начина на
изтърпяване на наказанието следва да се реши наново, макар и само за
общото наказание. В такъв аспект е нужно да се прави прочит и на нормата на
чл.25, ал.4 НК, извод от която представлява фактът, че отделно определените
изпитателни срокове губят своето самостоятелно значение. Ето защо
изпитателен срок, наложен на основание чл.66, ал.1 НК, относим към
определеното общо наказание по чл.25, ал.1 НК, започва да тече от
влизане в сила на определението за кумулация.
Напълно се споделя от настоящия състав, изложеното в проверяваното
5
определение, че след като е определено общо наказание по чл.25 НК и е
решен въпросът за начина на неговото изтърпяване - с приложение на чл.66
НК, това определение поражда правните си последици за в бъдеще. То няма
ретроактивно действие. Старият изпитателен срок, определен със
споразумението по НОХД №745/18г. е загубил самостоятелното си значение.
След като се групират наказанията и се определи нов изпитателен срок, той е
валиден за всички осъждания в групата. Това няма как да се тълкува като
нарушаване на правата на осъденото лице, тъй като новото наказание е
съобразено с цялостната му престъпна дейност, попадаща в групата.
Следователно, след като деянието по НОХД №98/22г. е извършено в
изпитателния срок на определеното общо наказание с протоколно
определение № 573/08.11.2018 г. по НОХД № 745/18г., то същото следва да се
приведе в изпълнение по реда на чл. 68, ал.1 от НК, както правилно е
процедирал ОС-Кюстендил.
С оглед на това няма основания да се приеме, че при разглеждане на
делото ОС-Кюстендил е нарушил материалния закон или е допуснал някакво
процесуално нарушение, довело до ограничаване на правата на осъденото
лице.
Режимът за изтърпяване на наказанието, приведено по реда на чл.68,
ал.1 НК е определено в съответствие с чл.57, ал.1, т.3 ЗИНЗС и в тази насока
също няма основание за възобновяване на наказателното производство.
Предвид всички изложени съображения, определението на ОС-
Кюстендил е правилно, обосновано, законосъобразно и липсват основания за
възобновяване на наказателното производство.
Водим от изложеното и на основание чл.426 НПК вр. чл.354, ал.1, т.1
НПК‚ Софийски апелативен съд, Наказателно отделение, 10 състав
РЕШИ:
6
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за възобновяване на на
ВНЧД 148/2022г. по описа на Кюстендилски окръжен съд.
Решението не подлежи на обжалване или протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7