Р Е Ш Е Н
И Е
№................../..................2020г.
гр. Варна
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД-ВАРНА, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 9-ти съдебен състав, в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и осми септември през две хиляди и двадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: НАСУФ ИСМАЛ
при
участието на секретаря Илияна Илиева,
като
разгледа докладваното от съдията
гр. д. № 17324 по описа на РС-Варна
за 2019 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е образувано по предявен от „К.Г.“ ЕООД, ЕИК ***, против адв. К.Д.Т., ЕГН **********,
осъдителен иск с правна квалификация чл. 284, ал. 2 от ЗЗД за осъждане на
ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 1331.33 лева, представляваща
получената от ответника цена по договор за цесия от 23.10.2014г., сключен между
„К.Г.“ ЕООД /цедент/ и „И.“ ЕООД /цесионер/, чрез пълномощника за цедента адв. К.Т.,
по силата на който цедентът е прехвърлил присъдените му вземания по гр. д.
№11376/2016 г. на РС-Варна за процесната цена от 1331.33 лева, получена и
задържана и досега от адв. Т., в качеството му на довереник на ищеца по договор
за поръчка, сключен чрез упражняването на 23.10.2014г. на делегираното на адв. Т.
пълномощие от 04.07.2014г. с едностранно пълномощно, ведно и със законната
лихва от предявяване на иска – 23.10.2019г. до окончателно изплащане на сумата.
Ищецът твърди, че е титуляр на вземане, за което било образувано гр.д.
№11376/2016г. на РС-Варна. С крайния акт по делото е било установено
дължимостта на вземането. Преди това, още на 23.10.2014г. „К.Г.“ ЕООД е
прехвърлило на „И.“ ЕООД въпросното свое вземане, за цена от 1331.33 лева.
Цесията била сключена от името на „К.Г.“ ЕООД чрез пълномощника адвокат К.Т.,
който получил и цената по цесията в това качество. Между цесионера и адвоката
имало договор за поръчка, който се твърди за сключен с упражняването на дата
23.10.2014г. (със сключване на цесията) на делегираното на адв. Т. пълномощие
от 04.07.2014г. с едностранно пълномощно. Поради последното се счита, че
довереникът и ответник трябвало да отчете на доверителя изпълнение по мандата,
в т.ч. връщане на получената цесионна цена.
Но и досега сумата не била върната от адвоката. Поради това се моли за
осъждането му за нея, както и за съдебни разноски. Ищецът, също така оспорва
действителността на представеното с отговора на исковата молба споразумение /л.26
от делото/ с твърдения за нищожност на същото, поради
заобикаляне на закона, първо; второ, поради противоречие с добрите нрави;
трето, поради договаряне във вреда на представлявания, съответно на основание
чл.26, ал.1, пр.2 ЗЗД ЗЗД, на основание чл.26 ЗЗД, ал.1, пр.3 ЗЗД и на осн. чл.40
от ЗЗД, по обективираните в молба от 15.05.2020 г.
твърдения.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът
депозира писмен отговор. В него той не оспорва, че ищецът е бил титуляр на
вземане, за което било образувано гр. д. №11376/2016 г. на РС-Варна; че с крайния
акт по делото вземането било установено; че преди това, още на 23.10.2014г., „К.Г.“
ЕООД е продало на „И.“ ЕООД въпросното свое вземане; че цесията била сключена
от името на „К.Г.“ ЕООД чрез пълномощника адвокат К.Т..
Искът
обаче оспорва изцяло. Оспорва адвокат К.Т. да е получавал цената по цесията.
Оспорва и представителната власт на лицето, което подписало договора за цесия
от името на „И.“ ЕООД – Д. А.. Оспорва освен това между „К.г.“ ЕООД и адв. К.Т.
изобщо да е имало валидно сключен договор за мандат, на който ищецът се
позовава. На следващо място твърди, че с отделно споразумение в същия ден на
сключване на цесията /23.10.2014г./, сключено между всички заинтересовани
страни /начален кредитор Х. Х., първи цесионер „К.Г.“ ЕООД и втори цесионер „И.“
ЕООД/ били преуредени, потвърдени по валиден начин и окончателно уредени
отношенията им, като освен всичко друго със споразумението те били признали
връщането на процесната цена по цесията от адв. Т. на цедента „И.“ ЕООД и
поради това не я дължи на ищеца. В условията на евентуалност ответникът прави и
две възражения за съдебно прихващане. Първо със сумата в размер на 1331.33
лева, твърдяна като платена от ответника в полза на лицето Х. Х., с което
ответникът К.Т. се твърди да е изпълнявал задължения на „К.Г.“ ЕООД. Съответно
правното основание, на което се претендира връщане на сумата, се сочи първо чл.285,
пр.2 от ЗЗД в качеството на разноски по изпълнение на договор за поръчка между
страните; евентуално с правно основание чл.61, ал.2 от ЗЗД, като водене на
чужда работа без пълномощие при плащане на тази сума; и евентуално с правно
основание чл.59 ЗЗД с плащане на тази сума водеща до неоснователно според
ответника негово обедняване, за сметка на ищеца. Евентуално се прави възражение
за прихващане със сумата от 1331.33 лева, формирана като сбор от 12 плащания,
десет от които направени на дата 11.11.2014г., едно на 12.11.2014г. и едно на
14.11.2014г. по съответно посочени различни дела на РС-Варна от 2014 г., които
плащания се твърди адв. К.Т. да е заплатил в полза и за сметка на „К.Г.“ ЕООД,
като основанието за претендиране на тези суми, като възражения за прихващане са
същите, които по-горе бяха, а именно чл. 285, пр. 2 от ЗЗД в качеството на
разноски по изпълнение на договор за поръчка между страните, евентуално с
правно основание чл. 61, ал. 2 от ЗЗД, като водене на чужда работа без
пълномощие при плащане на тази сума, и евентуално с правно основание чл. 59 ЗЗД
с плащане на тази сума водеща до неоснователно според ответника негово
обедняване, за сметка на ищеца.
В хода на откритото
съдебно заседание ищецът, редовно призован, поддържа предявения иск и моли
съдът да уважи същия.
Ответникът,
редовно призован за същото съдебно заседание, поддържа отговора на исковата
молба и моли съда да отхвърли предявения осъдителен иск евентуално да извърши
съдебно прихващане.
Настоящият съдебен състав, като съобрази предметните предели на исковото производство, очертани в исковата молба и отговора и като взе предвид, събрания и приобщен по дело
доказателствен материал – в съвкупност и поотделно, на основание чл. 12 и чл.
235, ал. 2 от ГПК, приема за установени следните фактически положения:
Установява
се от приетия по делото заверен препис от Договор за прехвърляне на вземане от 03.09.2014
г., сключен между "К.Г." ЕООД, като цесионер и цедента Х. С. Х.,
че дружеството е придобило вземането на
физическото лице спрямо "Е.-П. п. АД, за платена без
основание стойност на коригирана непотребена електроенергия в размер на 1431.33 лева
за цена от 1331.33 лева, която цена е уговорено да се
плати в шестмесечен срок от подписване на договора за цесия.
Не се
спори между страните, че ищецът е бил титуляр на цедираното от Х. Х. вземане, за което било образувано гр. д.
№ 11376/2016г. на РС-Варна;
че с крайния акт по делото вземането е било установено; че преди това, още на
дата 23.10.2014г., „К.Г.“ ЕООД е прехвърлило на „И.“
ЕООД въпросното свое вземане, което обстоятелство се установява
и от приложения по делото писмен договор за прехвърляне на вземане от
23.10.2014 г. /л. 6/; че цесията е била сключена от името на „К.Г.“
ЕООД чрез пълномощника адвокат К.Т..
Видно от
съдържанието на втория договор за прехвърляне на вземане цената в размер на
1331.33 лева е платена изцяло и в брой от цесионера „И.“ ЕООД на цедента „К.Г.“
ЕООД, действащ чрез адв. Т. при подписване на договора, като същият служи за
разписка за извършеното плащане.
От
представеният препис от тристранно Споразумение от 23.10.2014 г. към договор за
прехвърляне на вземане от 23.10.2014 г., сключен между Х. С. Х.,
"К.Г." ЕООД, представлявани от К. Т., и "И." ЕООД,
представлявано от управителя Т. Н. Д., е видно, че
страните по споразумението, са приели, че цената за прехвърляне на вземането,
предмет на договора за цесия от 03.09.2014
г. за дължими суми от "Е.-П. п." АД, на стойност 1331.33 лева, не е заплатена, като падежът настъпва на
03.03.2015 г.
В споразумението е посочено, че към датата на подписването му, "К.Г."
ЕООД е в невъзможност да заплати посочената цена в срока до
03.03.2015 г.,
както и да води искове, против главния длъжник-"Е.-П. п." АД, поради
което е постигнато съгласие "И." ЕООД да замени "К.Г."
ЕООД, като длъжник към физическото лице и да му заплати цената за първоначално
прехвърленото вземане. В замяна "К.Г." ЕООД, се задължава да
прехвърли в полза на "И." ЕООД безвъзмездно вземането, получено по
договора за цесия с физическото лице. В споразумението е отразено, че при
сключването на договора за прехвърляне на вземане от 23.10.2014 г. между
юридическите лица, представителят на "И."
ЕООД – Д. Т. А.,
е действала без представителна власт, поради което договорът
се изменя съобразно съдържанието на тристранното споразумение, надлежно
подписано от законния представител на втория цесионер. Отразено е още, че К.Т.,
в качеството си на пълномощник на "К.Г." ЕООД връща /предава/ на
"И." ЕООД, получената по втория цесионен договор сума от 1331.33
лева и споразумението служи като разписка за
извършеното плащане.
Видно от
представените по делото пълномощни /л. 23 и л. 25/, е че
ответникът в качеството на адвокат, е бил упълномощен от Х. С. Х.
и "К.Г." ЕООД, за процесуално представителство по всякакви дела и по
сделки с доставчици на електроснабдителни и водоснабдителни услуги, както и
изрично с права да управлява и да се разпорежда с вземанията на физическото
лице и на търговското дружество, при условия каквито намери за
добре,
да получава плащания и да се договаря, както с други представлявани от него
лица, така и сам със себе си.
По делото,
са представени преписи от нотариално заверени покани и уведомления, изходящи от
"К.Г." ЕООД, адресирани до ответника и до
"И." ЕООД, съдържащи искане на ищцовото дружество за връщане на
всички договори за прехвърляне на вземания от 23.10.2014 г., подписани от адв. К.Т.,
като пълномощник на "К.Г." ЕООД, съответно за извършване на плащане
по тях. Представени са и протоколи от съдебни заседания, както и съдебна практика по сходни казуси.
От
гласните доказателства, депозирани чрез разпита на свид. Г. К. – бивша
служителка в кантората на ответника, се установява, че между двете търговски
дружества „К.Г.“ ЕООД и „И.“ ЕООД съществуват множество сключени договори за
цесия, който факт, впорчем е служебно известен на съда. Свидетелката сочи, че
законният представител на ищцовото дружество не е присъствал при сключването на
договорите за цесия, както и при изготвянето на самите уведомления. Свидетелката
поддържа, че ответникът контролира „И.“ ЕООД, като индиция за това счита, че в
периода, в който на адв. Т. са му били отнети правата, свидетелката постъпила
на работа в търговското дружество. Отделно, единият от предходните законни
представители на „И.“ ЕООД е бил адвокатски сътрудник в кантората на адв. Т., а
другият – сестра на много близък приятел на последния.
При така
установената фактическа обстановка съдът достига до следните правни изводи:
Предвид
наведените от ищецът фактически твърдения, претенцията му намира правно си
основание в нормата на чл. 284, ал. 2 от ЗЗД вр. с чл. 99 от ЗЗД, а имено
иска се изпълнение на договорното задължение на ответника-довереник по договор
за поръчка, да даде отчет по отношение на доверителя-"К.Г." ЕООД. В
случая, не е наличен нарочен договор за поръчка, а пълномощно, чийто
едностранен характер не изключва наличието на каузалност
в отношенията.
В процесното пълномощно, е предвидено правомощие на упълномощения /довереник/
да получава от и за сметка на упълномощителя /доверител/, финансови средства на
втория. Ето защо от съдържанието на въпросното пълномощно /л. 25/,
се установява наличието на мандатно правоотношение между "К.Г." ЕООД
и ответника. В този смисъл, когато довереникът действа от името и за сметка на
доверителя, правата и задълженията по сделки с трети лица, възникват директно в
имуществената сфера на втория, при което довереника дължи отчет и по конкретно,
следва да предаде на доверителят получените суми при изпълнението на възложеното.
От
съдържанието на договора за цесия от 03.09.2014
г. за сумата от 1431.33 лева, се
установява, че ответникът е действал от името и за сметка на "К.Г."
ЕООД, като е придобил вземане на Х. С. Х. в
посоченият размер от "Е.-П. п." АД. Същото това вземане е предмет и
на договора за цесия от 23.10.2014 г., като то е прехвърлено от "К.Г."
ЕООД, чрез представителството на ответника, в полза на "И." ЕООД,
представлявано от Д. А.. Според съдържанието на договора от 23.10.2014 г., пълномощникът на цедента,
т. е. ответника е получил от цесионера, цената за
прехвърляне на процесното вземане в размер 1331.33 лева,
поради което на основание чл. 284, ал. 2 от ЗЗД за него е
възникнало задължение да я предаде на доверителя-ищец.
От друга
страна, обаче е налице тристранно споразумение от
23.10.2014 г., което преурежда отношенията на страните по договорите за цесия от
03.09.2014 г. и
от 23.10.2014 г. Видно от удостоверителната част на споразумението довереникът
/ответникът/, е върнал обратно на "И." ЕООД получената по-рано цена
за прехвърляне на вземането в размер на 1331.33 леква. След
като е налице връщане /предаване/ на полученото от довереника по договора за
цесия от 23.10.2014 г., съответно ответникът не държи претендираните суми, то
няма какво да бъде предадено на доверителя, като отчет по поръчката,
респективно липсва основание средствата да бъдат предавани на ищеца.
Във връзка
с горното следва да се има предвид, че доводите на ищеца
за нищожност на тристранното споразумение на основание чл. 26 от ЗЗД, тъй като
заобикаля закона и противоречи на добрите нрави с оглед явната нееквивалентност
на престациите, съответно за недействителност на споразумението на основание чл. 40 от ЗЗД, защото
представителят, е договарял във вреда на представлявания, са неоснователни.
Анализа на съдържането на въпросното тристранно споразумение при прилагане на
правилата уредени в чл. 20 от ЗЗД,
установява, че в случая не е налице нееквивалентна размяна и то в такава
драстична степен, че полученото от представлявания довереник да е нищожно по
стойност в сравнение с даденото от него. Това е така предвид факта, че срещу
задължението да прехвърли безвъзмездно придобитото вземане в полза на "И."
ЕООД, доверителят "К.Г." ЕООД е освободен от вече породеното
задължение да плаща цена по първия договор за цесия,
сключен със Х. С. Х. и да води и финансира съдебен процес за
установяване и събиране на прехвърленото вземане, които две задължения като
стойности, са изцяло съпоставими. Ето защо в случая, не се установява
нееквивалентност на престациите до степен, накърняваща справедливостта като
морален принцип. В този смисъл, не е налице и фактическия състав на чл. 40 от ЗЗД, тъй като
не е установен обективният елемент, а имено да е
нанесена вреда на представлявания, доколкото с подписването на тристранното
споразумение положението на доверителят, не се е влошило, а се е запазило – арг. от мотивите на т. 3 от ТР № 5/2014 г. постановено на 12.12.2016 г.
по т. д. № 5 по описа за 2014 г. на ОСГК на ВКС. Поради липсата на обективния елемент от фактическия състав на чл. 40 от ЗЗД съдът намира за ненужно да изследва субективния – недобросъвестността на
довереника и насрещните страни по тристранното споразумение, т.е. че последните
са знаели обективно, че увреждат доверителя посредством тристранното
споразумение.
За пълнота
следва да се отбележи, че с оглед естеството на процесните отношения, в
разглеждания казус вредите могат да са изразяват само в пропуснати ползи. За да
е налице обаче пропусната полза, трябва да съществува сигурност за увеличаване
на имуществото на кредитора, която сигурност не се предполага, а доказване в
тази посока по делото не е проведено. Следва да се посочи още, че доводите на
ищеца за безвъзмездност на тристранното
споразумение, са неправилни, тъй като сделката, която се съдържа в
споразумението, по същество съставлява новация на облигационни отношения, чрез
встъпване в дълг, при което "К.Г." ЕООД, се освобождава от задължение
да заплати на физическото лице цената за придобиване на вземането му, като тежестта
за това преминава върху "И." ЕООД. В този смисъл е и Решение №
260239 от 18.09.2020 г., постановено по в. т. д. № 754/2020 г. по описа на ОС-Варна, ТО, II съдебен състав.
В
заключение съдът приема, че предявеният иск е неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен.
С оглед
неоснователността на предявения иск, съдът не дължи произнасяне по инвокираните
в условията на евентуалност възражения за прихващане.
При този
изход на делото и на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК в полза
на ответника следва да се присъдят сторените в производството съдебно-деловодни разноски. Последният претендира единствено адвокатски хонорар на основание чл. 38,
ал. 1, т. 3, предл. 3 от ЗА, видно от представения списък по чл. 80 от ГПК и
договор за правна помощ и съдействие. С оглед на това в полза на адв. И. Г. следва
да се присъди сумата в размер на 350.00 лева за предоставена безплатна правна
помощ.
Водим от изложените мотиви, СЪДЪТ
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „К.Г.“
ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:*** против адв. К.Д.Т.,
ЕГН **********, с адрес ***, осъдителен иск с правна квалификация чл. 284, ал.
2 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 1331.33 лева, представляваща получена
от ответника цена по договор за цесия от 23.10.2014г., сключен между „К.Г.“
ЕООД /цедент/ и „И.“ ЕООД /цесионер/, чрез пълномощника за цедента адв. К.Т.,
по силата на който цедентът е прехвърлил на цесионера сумата в размер на
1431.33 лева срещу цена от 1331.33 лева, която е получена и задържана и досега
от адв. Т., в качеството му на довереник на ищеца по договор за поръчка,
сключен чрез упражняването на 23.10.2014г. на делегираното на адв. Т.
пълномощие от 04.07.2014г. с едностранно пълномощно, ведно и със законната лихва от предявяване на иска – 23.10.2019г.
до окончателно изплащане на сумата.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК вр. чл. 38, ал. 1, т. 3, предл. 3 от ЗА, „К.Г.“ ЕООД, ЕИК ***, ДА ЗАПЛАТИ на адв. И. П. Г., ЕГН **********,
с адрес *** сумата в размер на 350.00
лева, представляваща адвокатски хонорар.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване
в двуседмичен срок от съобщението пред Окръжен съд – Варна.
Препис
от решението да се връчи на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: