М О
Т И В И
към присъда № 2 от 26.01.2021 г. по НОХД № 149/2019 г. по описа
на РС Елин Пелин
По досъдебно производство № 130/2017
г. по описа на РУ Елин Пелин, пр. пр. № 549/2017 г. по описа на РП Елин Пелин, е
внесен обвинителен акт срещу И.К.В., ЕГН **********, за това, че на 22.04.2017 г., около 14 часа
в село Равно поле, област Софийска, кв. ,,Верила“, на ул. „Промишлена зона“ № 1
е отнела чужди движими вещи - гориво тип „Супер дизел“,
в количество 37,736 литра, с цена за един литър - 2,12 (два лева и дванадесет
стотинки), на обща стойност 80 (осемдесет) лева, един брой кутия цигари марка
„Парламент Аква Блу“ къс, на стойност 6.50 (шест лева и петдесет стотинки) и
един брой кутия цигари марка „Парламент Аква Блу“ 100 мм, на стойност 6.50
(шест лева и петдесет стотинки), всичко на обща стойност 93 (деветдесет и три
лева), собственост на „СОФ ОЙЛ - 2012“ ЕООД, от владението на В. Д. Г., без
нейно съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, като за извършване на
кражбата е използвала моторно превозно средство - лек автомобил марка „…..“, с
peг. № ……, като откраднатите вещи са били заместени -престъпление по чл. 197,
т. 3, вр. с чл. 195, ал. 1, т. 4, вр. чл. 194, ал. 1 НК.
В съдебно
заседание прокурорът поддържа обвинителния акт. Счита, че обвинението срещу
подсъдимата е доказано по безспорен и несъмнен начин, като се сочат събраните
доказателства. Акцентира се върху причинената лека телесна повреда на
свидетелката В. Д. Г. в резултат на потеглянето на автомобила на подсъдимата.
Сочи, се подсъдимата не страда от психично заболяване в същинския смисъл на
думата, а към момента на деянието е могла да разбира свойството и значението на
извършеното. Сочи се, че биполярното афективно разстройство протича фазово в
деприсивен, маниен или смесен период, като между фазите на практика е здрав.
Твърди се, че подсъдимата е действала обмислено и последователно, разговаряла е
нормално със свидетелката Г., като очевидно се е опитвала да я заблуди. Твърди
се, че неоснователно подсъдимата се позовава на „бели петна“ в спомените си,
след като се държала адекватно, ходела на работа и шофирала кола. Твърди се,
че подсъдимата се справяла във всички
сфери на живота, но когато е откраднала, изпаднала в състояние на вменяемост,
опитвайки се да избегне наказателно преследване. Счита, че смекващо
отговорността обстоятелство е чистото съдебно минало на подсъдимата, а отегчаващи
– нараняванията на свидетелката Г. и отказът да съдейства на разследването. Пледира
съдът да постанови осъдителна присъда, като предлага на подсъдимата да бъде
наложено наказание една година лишаване от свобода, което евентуално да се
отложи за срок от три години на основание чл. 66, ал. 1 НК.
В
съдебно заседание защитникът на подсъдимата адв. Х. твърди, че обвинението не е
доказано по безспорен и несъмнен начин. Твърди се, че лисва умисъл за
извършване на кражба, като подсъдимата имала трайни здравословни проблеми и
изразена психопатология. Акцентира се на заключението на вещите лица, че
поведението на подсъдимата е било моделирано от наличното протрахирано стресово
разстройство. Твърди се, че подсъдимата е имала психично заболяване, чието
установяване е започнала да търси и несъответни реакции в поведението. Оспорват
се показанията на свидетелката В. Д. Г. и извършеното от нея разпознаване.
Твърди се, че подсъдимата не е съзнавала, целяла и желала отнемането на чужди
вещи, поради което следва да бъде призната за невиновна.
Подсъдимата
не се признава за виновен по повдигнатото обвинение. В хода на съдебното следствие
дава обяснения, в които твърди, че през 2015 г. пострадала при катастрофа, при
която си ударила главата, а няколко месеца след това й направили операция,
заради киста. Твърди, че след операцията употребявала марихуана, защото не
можела да се храни и спи. Подсъдимата сочи, че многократно ходила на психолози
и психиатри, а за процесния случай няма ясни спомени. В съдебните прения
подсъдимата твърди, че не може здрав човек да извърши това нещо на
бензиностанция, защото всички знаят, че има камери. Твърди, че през 2017 г.
търсила причина за здравословното си състояние във всички болници, като била в
болнични. Твърди, че не е направила нещо умишлено, не е планувано и не е
нарочно. В последната си дума подсъдимата моли за справедливост.
От фактическа
страна:
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на
страните, съобразно изискванията на чл. 14 и чл. 18 НПК, намира за установено
следното:
Подсъдимата И.К.В. е родена на ***
***, българка, българска гражданка, неосъждана, с висше образование, неомъжена,
с постоянен адрес:***, живуща *** и с ЕГН **********. Видно е от справката за
съдимост от 25.01.2021 г., че подсъдимата И.К.В. не е осъждана.
Подсъдимата И.К.В. претърпяла
катастрофа с автомобил през 2015 г., след която здравословното й състояние се
влошило. Според епикриза от УМБАЛСМ Н. И. Пирогов ЕАД подсъдимата постъпила на
02.10.2015 г. по спешност с болки в корема и прилошаване, като е извършена
оперативна интервенция във връзка с диагноза по МКБ 10: Н83.1 Киста на жълтото
тяло, а на 06.10.2015 г. е била изписана. Според амбулаторен лист от 02.03.2017
г. подсъдимата е с оплаквания от напрегнатост, замайване, нарушена памет,
усещане за изтръпване на пръстите на ръцете и краката. Според амбулаторен лист
от 10.03.2017 г. подсъдимата е с оплаквания от 2015 г. с отпадналост,
изтръпване на крайници с посиняване и
прилошаване. Според амбулаторен лист от 19.04.2017 г. подсъдимата е с
оплаквания от епилептични пристъпи, състояния със загуба на съзнание,
напрегната и раздразнителна. Според амбулаторен лист от 28.04.2017 г.
подсъдимата е с оплаквания от Grand mal припадъци. Издавани са й направления за
хоспитализация от 22.02.2017 г., 10.03.2017 г. и 28.04.2017 г. Според епикриза
от МБАЛНП „Свети наум“ подсъдимата постъпила на 09.05.2017 г. и изписана на
12.05.2017 г. с диагноза R56.8 Други неуточнени гърчове с данни за припадъци в
ранна детска възраст и през пубертета, като след операция през 2015 г. на
овариална фоликуларна киста започнала да получава пристъпи на задушаване и изтръпване
на крайници, състояние уточнено като „смесено дисоциативно (конверзионно)
разстройство, лекувана с Атаракс, Зипоклон и различни антидепресанти,
получавала пристъпи със загуба на съзнание, започващи с изтръпване и „посиняване“
на пръстите на четирите крайника, шум в ушите, „причерняване“, като пристъпите
били с продължителност от 1 до 5 минути, които били ежедневни, за което са
извършени консултативни прегледи с психиатър д-р Кръстникова. Според епикриза
от ЦПЗ „Проф. Н. Шипковенски“ подсъдимата постъпила на 16.11.2017 г. и изписана
на 31.12.2018 г. с диагноза F31.2 Биполярно афективно разстройство, сегашен
епизод – маниен с психотични симптоми. Според епикриза от ЦПЗ „Проф. Н.
Шипковенски“ подсъдимата постъпила на 22.03.2019 г. и изписана на 23.04.2019 г.
с диагноза F31.3 Биполярно афективно разстройство, сегашен епизод – умерена или
лека депресия. Според удостоверение от НОИ от 06.03.2019 г. на подсъдимата И.К.В.
са издавани множество болнични листи за временна неработоспособност през 2017
г. и 2018 г.
Свидетелката В.Д. Г. работела от
юни 2015 г. като продавач-консултант в бензиностанция, собственост на „СОФ ОЙЛ-2012“
ЕООД, находяща се в село Равно поле, област Софийска, кв. „Верила“, на ул. „Промишлена
зона“ № 1. Отговорник на обекта и материално отговорно лице бил свидетелят В.Г.И..
Свидетелката Григорова била на смяна за времето от 08.00 часа до 20.00 часа на
22.04.2017 г., като била сама в бензиностанция.
На 22.04.2017 г. около 14 часа
подсъдимата И.К.В., управлявала собствения си лек автомобил марка „Тойота“, с
peг. № СВ3159ВК, като спряла на бензиностанцията до колонката за зареждане на
гориво „Супер дизел“. Подсъдимата В. казала на свидетелката Г. да зареди до горе
резервоара на автомобила й с гориво „Супер дизел“. Подсъдимата В. поискала една
цигара, но свидетелката Г. й казала, че може да й продаде само цяла кутия
цигари, затова подсъдимата поискала една кутия. Свидетелката Г. маркирала една
кутия цигари марка „Парламент Аква блу“ 100 мм. Подсъдимата В. извадила една
цигара, след което отишла до тоалетната, която се намирала отвън – на гърба на
търговския обект. Свидетелката Г. заредила в автомобила на подсъдимата В. 37,736
литра гориво тип „Супер дизел“. След 5 минути подсъдимата дошла и двете влезли
в сградата на бензиностанцията. Подсъдимата В. питала дали може да плати чрез
ПОС терминално устройство и поискала още една кутия цигари „Парламент Аква
блу“. След това подсъдимата В. казала, че ще плати в брой, излязла от сградата
и отишла при автомобила си, а свидетелката Г. тръгнала след нея. Подсъдимата В.
влязла в автомобила, седнала на шофьорското място и стартирала двигателя и
започнала да рови в чантата си. Подсъдимата В. извадила портмоне и излязла от
автомобила, двигателя, на който все още работел, като оставила отворена
шофьорската врата и се върнала в сградата на бензиностанцията. Подсъдимата В.
отваряла и затваряла портмонето, но не вадила пари от него, а изведнъж се
обърнала и тръгнала към колата си, седнала в автомобила, затворила шофьорската
врата и заключила всички врати на автомобила. В това време Григорова се хванала
за дръжката на шофьорската врата. Подсъдимата В. потеглила внезапно с
автомобила, като повлякла свидетелката Г., защото ръката й се била заклещила в
дръжката на шофьорската врата. Свидетелката Г. започнала да прави знаци на
подсъдимата В. да спре, но последната продължила да я влачи, докато
свидетелката Г.а успяла сама да освободи ръката си и паднала на земята. При падането си свидетелката Г.
получила дълбока рана на дясното коляно, охлузване на лицето и травма на
дясната ръка. Свидетелката Г. се върнала в бензиностанцията, натиснала паник
бутона.
Видно е от фискален бон от 22.04.2017 г., че е издаден
за обща стойност 93 лева, от които: гориво на колонка 2 „Супер дизел“ с
количество 37,736 литра, с цена за един литър - 2,12 лева, на стойност 80 лева;
един брой кутия цигари марка „Парламент Аква Блу“ 100 мм на стойност 6.50 лева;
един брой кутия цигари марка „Парламент Аква Блу“ къс на стойност 6.50 лева.
Свидетелката В.Б.В. на 16.05.2017
г. заплатила сумата от 93 лева на бензиностанцията по молба на подсъдимата. Свидетелите
В.Б.В. и С. К. В. сочат, че подсъдимата ходела по лекари, а изписваните й
лекарства не помагали, като била в депресия и не помнела много нещата, които й
се случват.
Според протокол за разпознаване на
лица и предмети от 13.12.2017 г., свидетелката Г. разпознала подсъдимата И.К.В.
като лицето, което на 22.04.2017 г. не заплатило зареденото гориво и взетите
цигари на бензиностанцията, след което я повлякла с автомобила си, като е
посочила, че я е разпознала по големите и светли очи, по голямото чело и
устните.
С протокол за доброволно предаване
от 26.04.2017 г. В.Г.И. предал 1 бр. флаш памет Toshiba със записи от
охранителни камери на бензиностанция на „СОФ ОЙЛ-2012“ ЕООД.
В протокол № 49/ 2017 на РУ Елин
Пелин на съдебна видео-техническа експертиза на вещото лице З. Р. М., е описано
съдържанието на видеофайловете от флаш памет Toshiba със записи от охранителни
камери на бензиностанция на „СОФ ОЙЛ-2012“ ЕООД.
С протокол от 16.02.2018 г. са
взети образци на фотоснимки на подсъдимата И.К.В..
Видно от изготвеното заключение на
съдебна лицево-идентификационна експертиза на вещото лице З. Р. М., че заснетото
лице на изображенията в търговско помещение, визуализирани в протокол за
видео-техническа експертиза № 49/ 2017 на РУ Елин Пелин, е на подсъдимата И.К.В..
Според заключението на
съдебно-медицинско удостоверение свидетелката В. Д. Г. е получила следните
увреждания: оток и кръвонасядане на дясната орбита, охлузвания на горния и
средния лицеви етажи, на носа, горната устна, лявата длан, дясното коляно и
разкъсно-контузна рана на последното, причинили й временно разстройство на
здравето, неопасно за живота, съставляващо лека телесна повреда.
Според справки за МПС лекият
автомобил марка „…….“, с peг. № ……. е собственост на подсъдимата И.К.В..
Според заключението на
съдебно-психиатрична експертиза на вещото лице д-р Ц.Д.П. подсъдимата И.К.В. не
страда от психично заболяване в същинския смисъл на думата. При подсъдимата е
налице Дисоциално разстройство - F44.6,
както и психични и поведенчески разстройства, дължащи се на употреба на
канабиноиди F14 по МКБ 10. Тези състояния са от тревожния регистър на
психичните заболявания и не представляват продължително или краткотрайно
разстройство на съзнанието. Подсъдимата И.К.В. към момента на деянието е могла
да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си.
Според заключението на
комплексната съдебно-психиатрична и психологична експертиза на вещите лица д-р Е.П.Г.
и Н.Г.И. подсъдимата И.К.В. страда от биполярно афективно разстройство.
Ремисия. Към момента на деянието е могла да разбира свойството и значението на
извършеното и да ръководи постъпките си, не е имала качествено разстройство на
съзнанието, но поведението и е било моделирано от наличното протрахирано
стресово разстройство. На по късен етап е регистрирано същинско психично
заболяване - биполярно афективно разстройство, но към настоящия момент няма
позитивна симптоматика. Психичното й състояние и интелектуално развитие и
позволяват правилно да възприема факти и обстоятелства от значение за делото,
както и да дава показания, които вярно да отразяват обективната действителност.
По
доказателствата:
Съдебното
производство е протекло по реда на чл. 373, ал. 1, вр. чл. 372, ал. 3, вр. чл.
371, т. 1 НПК, след като подсъдимата И.К.В. и защитника адв. Х. са дали
съгласие да не се провежда разпит на свидетелите В. Д. Г. и В.Г.И., както и на
вещото лице З. Р.М..
Изложената
и приета от съда фактическа обстановка съдът приема за несъмнено установена от
доказателствените материали: обясненията на подсъдимата И.К.В., от показанията
на свидетелите В. Д. Г. (прочетени на основание чл. 283 НПК вр. чл. 373, ал. 3 НПК), В.Г.И. (прочетени на основание чл. 283 НПК вр. чл. 373, ал. 3 НПК), С. К.
В., В.Б.В.; приетите по реда на чл. 282 НПК заключения на съдебна видео-техническа
експертиза на вещото лице З. Р.М. (прочетено на основание чл. 283 НПК вр. чл.
373, ал. 3 НПК), съдебна лицево-идентификационна експертиза на вещото лице З. Р.
М. (прочетено на основание чл. 283 НПК вр. чл. 373, ал. 3 НПК),
съдебно-психиатрична експертиза на вещото лице д-р Ц.Д.П., комплексната
съдебно-психиатрична и психологична експертиза на вещите лица д-р Е.П.Г. и Н.Г.И.;
приетите и прочетени по реда на чл. 283 НПК писмени доказателства: протокол за
доброволно предаване от 26.04.2017г., съдебно медицинско удостоверение от
2017г., епикриза № 352, фискален бон, протокол за разпознаване на лица от
13.12.2017г., протокол за съдебно видео-техническа експертиза, албум, протокол
за извършена лицево-идентификационна експертиза, албум, справка за съдимост,
персонална характеристика, справка от 29.11.2017 г., справка от регистрация, протокол
за доброволно предаване; епикриза от 06.10.2015 г., епикриза от 12.05.2017 г., амбулаторни
листи от 24.02.2017 г., 10.03.2017 г., 22.02.2017 г., 19.04.2017 г., 28.04.2017
г., направления за хоспитализация от 22.02.2017 г., 10.03.2017 г. и 28.04.2017
г., определение от 22.12.2017 г. за разрешаване за принудително изземване на
сравнителен материал; епикриза от 31.12.2018 г., епикриза от 23.04.2019 г. справка
за съдимост от 25.01.2021 г., справка за съдимост от 04.12.2019г., справка за
съдимост от 29.01.2020г., удостоверение от 06.03.2019 г.
Обясненията
на подсъдимия са доказателствено средство - чл. 115 НПК, но и средство за
защита, което упражнява по свое усмотрение. Достоверността им относно фактите
от предмета на доказване, се оценява на общо основание поотделно и в съвкупност
с данните от другите доказателства и доказателствени средства възприети
непосредствено от съда. За да прецени достоверността на обясненията на подсъдимата,
съдът взе предвид не само съотнасянето им към другите доказателствени средства,
но и тяхната житейска и логическа правдоподобност сами по себе си.
В
обясненията си подсъдимата сочи, че през 2015 г. пострадала при катастрофа, при
която си ударила главата, а няколко месеца след това й направили операция,
заради киста. Твърди, че след операцията употребявала марихуана, защото не
можела да се храни и спи. Подсъдимата сочи, че многократно ходила на психолози
и психиатри, а за процесния случай няма ясни спомени. Не са налице противоречия
между от една страна показанията на свидетелката В.Д. Г. и В.Г.И. и от друга - обясненията
си подсъдимата, тъй като последната сочи, че няма спомен за случая. Поведението
на подсъдимата на бензиностанцията е нелогично и неадекватно, като е повлияно
от психичното й разстройство. Съдът намира, че следва да кредитира обясненията
на подсъдимата, тъй като кореспондират с представените писмени доказателства и
показанията на свидетелите В.Б.В. и С. К.
В..
Съдът
кредитира показанията на свидетелката В. Д. Г., тъй като са последователни и логични.
Свидетелката е последователна при отразяване на фактите, на които е станала
очевидец. Съдът не констатира вътрешни противоречия в показанията на свидетелката
В. Д. Г., както и не намери такова противоречие с останалия доказателствен
материал.
При
анализа на свидетелските показания свидетеля В.Г.И., не се констатират
противоречия. Съпоставени с останалите доказателства по делото включително с
показанията на свидетелката В. Д. Г. не са налице противоречия, като свидетелят
И. не е бил на мястото на инцидента, а получил сигнал от охранителната фирма, а
впоследствие е видял свидетелката В. Д. Г.. С оглед това съдът кредитира показанията
на свидетеля В.Г.И..
При
анализа на свидетелските показания на свидетелката В.Б.В. съдът констатира, че
не са налице противоречия в тях. Свидетелката В.Б.В. не разказва за факти относно
инцидента, като сочи, че от И. разбрала, че имала неплатена сметка на
бензиностанция. Свидетелката В.Б.В.
заплатила сумата от 93 лева на бензиностанцията по молба на подсъдимата.
Съдът съобрази роднинските отношения на свидетелката В.Б.В. като съпруга на
брат на подсъдимата, но не констатира причини да не кредитира показанията й.
Свидетелят
С. К. В. преразказва какво му е казала сестра му, като последната твърдяла, че
се паникьосала и не помни. Свидетелят С. К.В. подробно описва здравословните й
проблеми, които кореспондират с представените писмени доказателства. Свидетелят
С. К.В. сочи, че сестра му не помни, като акцентира на инцидент в дома си,
когато обърнала вещите в стаята, но след това не знаела защо го е направила. Съдът
съобрази роднинските отношения на свидетеля С. К. В. като брат на подсъдимата,
но намира, че следва да кредитира показанията му, тъй като са логични и
последователни, както и кореспондират с писмените доказателства, показанията на
свидетелката В.Б.В. и обясненията на подсъдимата И.К.В..
Съдът
намира, че експертните заключения следва да бъде възприети, тъй като вещите
лица са дали отговор на поставените задачи.
Съдът
изгради убеждението си върху писмените доказателства, изброени по-горе,
приобщени към доказателствения материал по делото по реда на чл. 283 НПК.
Неоснователни са възраженията на защитника за негодност на протокол за
разпознаване от 13.12.2017 г., като е извършено в присъствие на поемни лица и
са спазени изискванията на чл. 169, 170 и 171 НПК. Отделен е въпрос за
процесуалната стойност на разпознаването по снимки по чл. 171, ал. 4 НПК, но в
случая са налице и други доказателствени материали, сочещи участието на
подсъдимата.
От правна
страна:
Обект
на престъпленията по чл. 194 и сл. от НК са обществените отношения, свързани с
нормалното упражняване на правото на собственост върху движими вещи. Кражбата е
типичното резултатно престъпление против собствеността. Субект по основния
състав на чл. 194, ал. 1 НК е всяко
наказателно-отговорно лице. Предмет на деянието по чл. 194, ал. 1 може да бъде
всяка чужда движима вещ, която има определена стойност. В решение 261-76-I е
отразено, че предмет на кражба са стоките и материалите в онова състояние, в
каквото се намират към момента, в който деецът посяга върху тях, за да ги свои
в свой личен интерес. Съгласно Тълкувателно решение № 1/1998 г. на ОСНК на ВКС
тази стойност не трябва да надхвърля 70 минимални работни заплати, тъй като в
противен случай е налице квалифициращият признак големи размери и ще се приложи
разпоредбата на чл. 195, ал. 2 НК. Обстоятелството, че деецът няма фактическата
власт върху вещта и не може да се разпорежда с нея преди осъществяване на
деянието, е една от спецификите, които отличават кражбата от другите
престъпления против собствеността, конкретно от обсебването и длъжностното
присвояване. При кражбата е необходимо наличието на фактическа власт върху
вещта, която до момента на извършване на кражбата да се упражнява от всеки
друг, но не и от дееца. По смисъла на НК под владеене следва да се разбира не
само владението, но и държането на вещта. Разликата е, че при владението
владелецът упражнява фактическа власт върху вещта, която държи лично или чрез
другиго като своя, докато държането е упражняване на фактическа власт върху
вещ, която лицето не държи като своя. Вещта може да бъде отнета от всяко лице,
което упражнява фактическа власт спрямо нея, без значение на какво правно
основание я владее и дали я владее правомерно. В ППВС 6-71 и Р. 116-03-ІІ е
прието, че чуждата движима вещ, предмет на кражба, може да бъде отнета и от
несобственика й, стига да упражнява фактическата власт върху нея в момента на
отнемането й, т. е. ще е налице кражба и когато вещта е отнета от държателя и
без значение какво е основанието за упражняване на фактическа власт върху
предмета на посегателство. Изпълнителното деяние при кражбата то се изразява в
отнемане на чуждата движима вещ от владението на другиго, т. е. деецът
прекратява фактическата власт, която другото лице упражнява върху вещта и
установява своя фактическа власт върху нея. Кражбата е възможна само доколкото
една движима вещ се намира във фактическа власт на конкретен правен субект. Престъплението
е резултатно и резултатът е именно промяната във фактическата власт върху
предмета на престъплението. Според посоченото по-горе Постановление № 6/1971 г.
на Пленума на ВС, кражбата се приема за довършено престъпление, а не за опит,
не само с прекъсването на досегашното владение върху вещта, но и с установяване
на владение върху нея от страна на дееца. Деецът установява своя фактическа
власт върху вещта, едва когато придобие възможност безпрепятствено да се
разпорежда с нея. Докато деецът не е придобил тази възможност, ще е налице опит
за кражба. Когато предметът на присвоителните престъпления - кражба, длъжностно
присвояване, обсебване и др., се намира в охраняем обект, деецът ще установи
владение за себе си едва след като преодолее установения контрол и успее да
изнесе вещта извън обекта – в този смисъл решение 190-78-I. В същия смисъл е и
решение 376-82-I, съгласно което, когато деецът вземе вещта и тръгне да я
изнася от предприятието учреждението или обществената организация или от
частния дом, но бъде заловен, преди да е напуснал същите, ще е налице опит за
кражба на обществено или лично имущество, а не довършено престъпление, тъй като
не са установени фактическа власт и владение за себе си. Елемент от обективната
страна на кражбата е и липсата на съгласие от страна на владелеца за отнемането
на вещта. Такова съгласие ще липсва винаги, когато лицето, което упражнява
фактическа власт върху вещта не е направило изрично волеизявление, че е
съгласно деецът да установи свое владение върху нея.
Според
чл. 303, ал. 1 НПК присъдата не може да почива на предположения, според чл.
303, ал. 2 НПК съдът признава подсъдимия за виновен, когато обвинението е
доказано по несъмнен начин. Само когато всички факти, включени във веригата на
причинно-следствения процес на престъпното деяние и неговото авторство бъдат
напълно изяснени и установени с изискуемия се доказателствен интензитет, съдът
може да обяви осъдителен съдебен акт. Ако въпреки усилията и след изчерпването
на всички процесуални средства съмнението не се преодолее, подсъдимият се
признава за невиновен и се оправдава не защото съмнението се тълкува в негова
полза, а защото обвинението не е доказано несъмнено. По този начин презумпцията
за невиновност на обвиняемия се съчетава на най-пълно с изискванията, които
произтичат от началото на обективната истина
(Наказателен процес на РБ, С. П., стр. 101, изд. Сиби 1996).
От
субективна страна характерно за кражбата е освен наличието на пряк умисъл у
дееца, също така и намерение от негова страна противозаконно да присвои чуждата
движима вещ. Деецът трябва да съзнава, че отнема от владението на другиго чужда
движима вещ и установява върху нея своя фактическа власт, както и това, че
действа без съгласието на държателя на вещта. Ако деецът погрешно е смятал, че
такова съгласие е налице, деянието му ще бъде несъставомерно от субективна
страна, поради фактическа грешка - чл. 14 от НК. Съдът прецени, че
събраните по делото доказателства се оказват абсолютно недостатъчни, за да бъде
призната подсъдимата за виновна. Не са налице други доказателства - преки или
косвени, които обсъдени в своето хармонично цяло, да водят до извод, че
подсъдимата е извършила престъплението, в което е обвинена. Съдът не намира
данни за умисъл за извършване на кражба, а поведението на подсъдимата е изцяло
нелогично и неадекватно, което може да се обясни единствено с психичното й
разстройство.
Видно е от заключението на вещите
лица по изготвената и приета по делото комплексната съдебно-психиатрична и
психологична експертиза, че подсъдимата страда от биполярно афективно
разстройство. Ремисия. Към момента на деянието е могла да разбира свойството и
значението на извършеното и да ръководи постъпките си, не е имала качествено
разстройство на съзнанието, но поведението и е било моделирано от наличното
протрахирано стресово разстройство. На по късен етап е регистрирано същинско
психично заболяване - биполярно афективно разстройство, но към настоящия момент
няма позитивна симптоматика. Психичното й състояние и интелектуално развитие и
позволяват правилно да възприема факти и обстоятелства от значение за делото,
както и да дава показания, които вярно да отразяват обективната действителност.
Липсата на психическа годност по чл. 33 НК обуславя отпадане на основанието за
носене на наказателна отговорност, като деянието не съставлява престъпление
поради липса на годен субект, а наказателното производство следва да бъде
прекратено. Съгласно разпоредбите на чл. 24, ал. 1, т. 5 НПК, образуваното
наказателно производство се прекратява, ако след извършване на престъплението
деецът е изпаднал в продължително разстройство на съзнанието, което изключва
вменяемостта. В случая установеното впоследствие психическо заболяване -
биполярно афективно разстройство на подсъдимата не е пречка тя да носи
наказателна отговорност.
Съдът намира, че с оглед
последователността на извършените действия подсъдимата не е била с ясно
съзнание за противоправността на извършеното, както и за вредоносния резултат
от деянието си, като поведението и е било моделирано от посоченото в експертизата
стресово разстройство.
В контекста на това заключение и
гореустановената фактическа обстановка
съдът намира, че подсъдимата не е осъществила от субективна страна състава на
така повдигнатото престъпление, тъй като не е съзнавала общественоопасния
характер на извършеното и не е искала настъпване на последиците му. Това
изключва възможността, обвинението да се приеме за доказано по несъмнен начин
от субективна страна, както изисква чл. 303, ал. 2 НПК.
На следващо място дори, ако се
приеме, че има извършено деяние от подсъдимата, поради явната незначителност на
обществената опасност, която разкрива, то не е престъпно по смисъла на чл. 9,
ал. 2 НК. Общественоопасност обуславя отрицателното въздействие на деянието
върху нормалното развитие на обществените отношения. Има обаче случаи, при
които поради малозначителността на конкретното извършено деяние, това
отрицателно въздействие не е в обичайната степен за деяния от подобен род или
дори липсва. Именно заради това и за да се избегне неоправдано използване на наказателна
репресия, в разпоредбата на чл. 9, ал. 2 НК законодателят е предвидил
възможност при формално осъществяване на признаците на състава на
престъплението поради малозначителността на деянието, обуславяща липса на
обществена опасност или наличие на незначителна такава, деянието да не е
престъпно. Разпоредбата не съдържа ограничения, касаещи приложението й по
отношение на определен вид престъпления. Наказателната репресия е оправдана
само тогава, когато тя представлява реакция срещу засягането на обществени
интереси. В противен случай, когато отрицателното въздействие на дадена проява
върху действителността е незначително, използването на наказателната репресия
на свой ред засяга обществените интереси, а оттук се явява обществено
неоправдано. Няма данни за други подобни прояви на подсъдимата. Стойността на
отнетите вещи е ниска - 93 лева, като е доста под една минимална работна
заплата за страната, като сумите са били възстановени, което било основание за
квалификацията на престъпление по чл.
197, т. 3, вр. с чл. 195, ал. 1, т. 4, вр. чл. 194, ал. 1 НК. Извод за висока
обществена опасност не може да се прави от евентуалното причиняване на лека
телесна повреда на свидетелката В. Д. Г., тъй като това престъпление се
преследва по реда на частното обвинение.
По изложените съображения
повдигнатото от РП Елин Пелин обвинение не бе доказано по безспорен и
категоричен начин, поради което съдът призна подсъдимата И.К.В. за невиновна и я
оправда по обвинението за извършено престъпление по чл. 197, т. 3, вр. с чл.
195, ал. 1, т. 4, вр. чл. 194, ал. 1 НК.
Предвид изхода на
делото и на основание чл. 190, ал. 1 НПК разноските по обвинението остават за
сметка на държавата.
Воден от горното съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: