РЕШЕНИЕ №….
гр. Добрич, 13.04.2021 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Добричкият
районен съд, Гражданска колегия, девети състав, в открито съдебно заседание,
проведено на дванадесети април две хиляди двадесет и първа година в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ЛЮБОМИР ГЕНОВ
при
участието на секретаря Галина Христова сложи за разглеждане гр. дело №1526 по
описа за 2020 г. на ДРС, докладвано от районния съдия, и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по чл.422 във връзка с чл.415 от ГПК във връзка с чл.99 във връзка с чл.240 ал.1 и ал.2 от Закона за задълженията и договорите във връзка с чл.9 от Закона за потребителския кредит.
Образувано е по искова молба на „АГЕНЦИЯ
ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ”ЕООД с ЕИК *********, седалище и адрес на
управление гр. София, район „Оборище“, ул.“Панайот Волов“ №29, ет.3,
представлявано от управителя ***, срещу В.Й.Й. с ЕГН ********** *** по чл.422
във връзка с чл.415 от ГПК във връзка с чл.99 във връзка с чл.240 ал.1 и ал.2
от Закона за задълженията и договорите и чл.86 от Закона за задълженията и
договорите за признаването за установена дължимостта на следните суми: 1) 632.09
лева (шестстотин тридесет и два лева и девет стотинки), представляваща дължима
главница по договор за паричен заем от 18.05.2018 г. (сключен между В.Й.Й. и
„ВИВА КРЕДИТ”ООД, което на 03.06.2019 г. е прехвърлило своето вземане на заявителя),
заедно със законната лихва върху нея от датата на подаването на заявлението (10.02.2020 г.) до
окончателното плащане. 2) 99.19 лева (деветдесет и девет лева и деветнадесет
стотинки), представляваща договорна лихва за периода от 17.06.2018 г. до
12.02.2019 г. 3) 42.47 лева (четиридесет и два лева и четиридесет и седем
стотинки), представляваща
законната лихва за забава за периода от 13.02.2019 г. до 28.01.2020 г.,
а също и за направените в настоящото и заповедното производство разноски. В
исковата си молба ищцовото дружество е посочило, че на 18.05.2018 г. е сключен
договор за паричен заем между „ВИВА КРЕДИТ”ООД и ответницата, по силата на
който е предоставена сума в размер на 700 лева и е уговорено заплащането на
договорна възнаградителна лихва; общата сума, която е следвало да бъде върната
на 9 месечни погасителни вноски в размер на по 128.16 лева, е 1153.44 лева;
извършените плащания по договора са в размер на 175 лева, като към настоящия
момент дължимата главница е в размер на 632.09 лева, дължимата договорна лихва
е в размер на 99.19 лева и дължимата законна лихва е в размер на 42.47 лева; преди
подаването на заявлението по чл.410 от ГПК са изтекли всички падежи; настоява
за признаването за установена дължимостта на процесните суми, както и за присъждането
на сторените разноски.
В законоустановения едномесечен срок от
получаването на исковата молба и доказателствата към нея е получен отговор, в
който се сочи, че предявените искове са недопустими и неоснователни, защото
длъжникът не е бил надлежно уведомен за цесията; процесният договор за кредит е
недействителен, тъй като нарушава императивните разпоредби на закона;
неустойката излиза извън присъщите обезпечителна, обезщетителна и наказателна
функции, превръщайки се в средство за обогатяване на кредитора, поради което е
нищожна; не се дължи и таксата за експресно разглеждане на заявката за паричен
заем, защото това представлява действие, свързано с усвояването и управлението
на кредита; разходите и таксите за извънсъдебно събиране също са недължими, тъй
като няма представени доказателства за действителното извършване на разходи и
осъществяването на действия; прави възражение за прекомерност на претендираното
юрисконсултско възнаграждение в размер на 350 лева.
В писмената си молба от 09.04.2021 г. ищцовото
дружество е посочило, че изцяло поддържа предявените искове; надлежно чрез
назначения особен представител на ответницата са връчени документите във връзка
с цесията, която е произвела своето действие; договорът е сключен при фиксиран
лихвен процент за целия му срок; настоява за уважаването на исковете.
В
съдебното заседание ответникът чрез назначения особен представител е заявил, че не оспорва размерите на
главницата, договорната и законната лихва след извършеното оттегляне на другите
искове; твърди, че договорът е недействителен; оспорва връчването на
съобщението на ответницата за извършената цесия; не оспорва, че остатъчният
размер на главницата е този, който е посочен в исковата молба; счита, че
процесният договор е недействителен и същият не отговаря на чл.10 ал.1, чл.11
ал.1 т.7 и т.12 и чл.20 ал.2 т.12 от Закона за потребителския кредит; не е
необходимо да се назначава съдебно-счетоводна експертиза с оглед спестяването
на разноски на страните и с оглед неоспорването на размера на вземанията; прави
възражение за претендираните юрисконсултски възнаграждения; настоява за
отхвърлянето на исковете.
Добричкият
районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предявените искове са процесуално допустими и частично
основателни.
Съгласно представените (на лист 6-23 от делото)
договор за паричен заем с тарифа към него, рамков договор за прехвърляне на
парични задължения от 01.12.2016 г. с приложение №1/03.06.2019 г. към него,
потвърждение за сключена цесия, уведомление и пълномощно, на 18.05.2018 г. „ВИВА
КРЕДИТ”ООД и В.Й.Й. са сключили договор за паричен заем №5440581; размерът на
уговореното задължение на ответницата към ищеца е бил 1153.44 лева (в това
число дължима сума по кредита в размер на 822.69 лева (700 лева главница и
122.69 лева договорна лихва) и такса за експресно разглеждане на документи в
размер на 330.75 лева (която не се претендира в настоящото производство), платими
на 9 месечни вноски по 128.16 лева; фиксираният лихвен процент по заема
(договорна лихва) е в размер на 40.29 %. Според неоспорените твърдения на
ищцовото дружество ответницата е заплатила общата сума в размер на 175 лева (заедно
главница, договорна лихва и такси), като неплатените остатъци са в размер на
632.09 лева главница, договорна лихва от 99.19 лева и 42.47 лева законна лихва.
Ищцовото дружество е ангажирало доказателства
за валидното съобщаване на договора за цесия на длъжника. В постановеното по
реда на чл.290 от ГПК Решение №3/16.04.2014 г. по търговско дело №1711/2013 г.
по описа на І т.о. на ВКС относно поставения въпрос за значението на
уведомяването на длъжника за цесията, изходящо от цедента, но извършено с
предявяването на исковата молба от цесионера като настъпил в хода на
производството по предявен от цесионера срещу длъжника иск за събиране на
цедираното вземане факт, е прието, че уведомление, изходящо от цедента, но
приложено към исковата молба на цесионера и достигнало до длъжника със същата,
представлява надлежно съобщаване за цесията съгласно чл.99 ал.3 пр.1-во от
Закона за задълженията и договорите, с което прехвърлянето на вземането поражда
действие за длъжника на основание на чл.99 ал.4 от Закона за задълженията и
договорите; то следва да бъде съобразено като факт от значение за спорното
право, настъпил след предявяването на иска на основание на чл.235 ал.3 от ГПК
(в този смисъл е и Решение №123/24.06.2009 г. по търговско дело №12/2009 г. на
ІІ т.о. на ВКС). Такава е настоящата хипотеза, като към исковата молба са
представени рамков договор за прехвърляне на парични задължения от 01.12.2016
г. с приложение №1/03.06.2019 г. към него; потвърждение за сключена цесия;
уведомление и пълномощно. В този случай според съдебната практика на Окръжен
съд – Добрич, обективирана в Решение №16/17.02.2016 г. по въззивно търговско
дело №6/2016 г. и Решение №115/12.10.2016 г. по въззивно търговско дело
№177/2016 г., депозирането на исковата молба, която е придружена с документите,
обективиращи цесията, следва да се счита за съдебна форма на предявяване на
цесията спрямо длъжника и трябва да бъде съобразено от съда. Ищцовото дружество
с приложените към молбата му от 09.04.2021 г. документи е представило
доказателство (разписка) за реалното заплащане на ответника на посочената в
договора за паричен заем сума. „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ
ЗАДЪЛЖЕНИЯ”ЕООД - гр. София е доказало наличието на валидно сключен договор за
паричен заем между страните; ответницата въпреки дадените с доклада по делото
указания не е доказала наличието на каквито и да е плащания по договора освен
признатите от ищеца. Затова остатъкът от задължението по процесния договор за паричен
заем в неоспорения размер от 632.09 лева се дължи от ответника; предявеният
установителен иск за главницата е изцяло основателен и трябва да бъде уважен.
Клаузата
за заплащане на договорна (възнаградителна) лихва в размер на 40.29 % годишно е
нищожна. Според трайната съдебна практика (Решение №906/30.12.2004 г. по гр.
дело №1106/2003 г. на II г.о. на ВКС; Решение
№378/18.05.2006 г. по гр. дело №315/2005 г. на II г.о. на ВКС) възнаградителна лихва, надвишаваща трикратния размер
на законната лихва, противоречи на добрите нрави. Към момента на сключването на
договора за потребителски кредит законната лихва е била 10.00 %, а уговорената
между страните в настоящото производство договорна лихва от 40.29 % е по-голяма
дори от четирикратния размер на законната лихва. Следователно договореното
възнаграждение противоречи на добрите нрави и е нищожно. В този смисъл са
Определение №725/15.09.2020 г. по в. частно гр. дело №673/2020 г. по описа на
ДОС и Решение №260038/16.10.2020 г. по в. гр. дело №238/2020 г. по описа на
ДОС. Затова предявеният установителен иск за сумата от 99.19 лева (годишният размер
на лихвата е 40.29 %, който се начислява върху остатъка от неплатените вноски),
представляваща договорна лихва за периода от 17.06.2018 г. до 12.02.2019 г., е
изцяло неоснователен и трябва да бъде отхвърлен.
Претенцията
за дължимостта на сумата от 42.47 лева, представляваща законната лихва за забава за периода от
13.02.2019 г. до 28.01.2020 г., също е основателна, доколкото е в значително
по-нисък размер от изчислената с помощта на лихвения калкулатор за изчисляване
на законна лихва на интернет – сайта на Националната агенция по приходите
законна лихва върху сумата от 632.09 лева, която е 61.46 лева.
В
съответствие с т.12 от Тълкувателно решение №4/18.06.2014 г. по тълкувателно
дело №4/2013 г. на ОСГТК на ВКС съдът в исковото производство се произнася с
осъдителен диспозитив по дължимостта на разноските в заповедното производство,
поради което ответницата трябва да бъде осъдена да заплати поисканите разноски
по частно гр. дело №392/2020 г. по описа на ДРС съразмерно на установената като
дължима сума, т.е. в общ размер от 65.39 лева (от 50 лева внесена държавна
такса и 25 лева юрисконсултско възнаграждение). На основание на чл.78 от ГПК на
ищеца следва да бъдат присъдени разноските по настоящото производство съразмерно
на уважената част от исковете, т.е. в общ размер на 457.70 лева (от 125 лева първоначално
внесена държавна такса, 100 лева юрисконсултско възнаграждение и 300 лева
внесен депозит за назначения особен представител).
Водим
от горното, на основание на чл.422 във връзка с чл.415 от ГПК във връзка с чл.99 във връзка с чл.240
ал.1 и ал.2 и чл.86 от Закона за задълженията и договорите, Добричкият районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание на чл.422 във връзка с чл.415 от ГПК в отношенията
между страните по делото, че В.Й.Й. с ЕГН ********** *** има следните неплатени
парични задължения към „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ”ЕООД с ЕИК
*********, седалище и адрес на управление гр. София, район „Оборище“,
ул.“Панайот Волов“ №29, ет.3, представлявано от управителя ***, (за които е
издадена Заповед за изпълнение №157/12.02.2020 г. по частно гр. дело №392/2020
г. по описа на ДРС): 1) 632.09 лева (шестстотин тридесет и два лева и девет
стотинки), представляваща дължима главница по договор за паричен заем от
18.05.2018 г. (сключен между В.Й.Й. и „ВИВА КРЕДИТ”ООД, което на 03.06.2019 г.
е прехвърлило своето вземане на заявителя), заедно със законната лихва върху
нея от датата на подаването на заявлението (10.02.2020 г.) до
окончателното плащане. 2) 42.47 лева (четиридесет и два лева и четиридесет и
седем стотинки), представляваща законната лихва за забава за периода от
13.02.2019 г. до 28.01.2020 г.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ
ЗАДЪЛЖЕНИЯ”ЕООД с ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр. София,
район „Оборище“, ул.“Панайот Волов“ №29, ет.3, представлявано от управителя ***,
срещу В.Й.Й. с ЕГН ********** *** иск за установяването на дължимостта на
сумата (за която е издадена Заповед за изпълнение №157/12.02.2020 г. по частно
гр. дело №392/2020 г. по описа на ДРС) от 99.19 лева (деветдесет и девет лева и
деветнадесет стотинки), представляваща договорна лихва за периода от 17.06.2018
г. до 12.02.2019 г.
ОСЪЖДА
В.Й.Й. с ЕГН ********** *** да заплати на
„АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ”ЕООД с ЕИК *********, седалище и
адрес на управление гр. София, район „Оборище“, ул.“Панайот Волов“ №29, ет.3,
представлявано от управителя ***, сумата от 457.70 лева (четиристотин петдесет
и седем лева и седемдесет стотинки), представляваща направените разноски по гр.
дело №1526/2020 г. по описа на ДРС съразмерно на уважената част от исковете,
както и сумата от 65.39 лева (шестдесет и пет лева и тридесет и девет стотинки),
представляваща направените разноски по частно гр. дело №392/2020 г. по описа на
ДРС съразмерно на установените като дължими суми.
РЕШЕНИЕТО подлежи
на обжалване пред ДОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: