Решение по дело №832/2021 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 418
Дата: 4 октомври 2022 г.
Съдия: Радостин Георгиев Петров
Дело: 20213100900832
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 6 декември 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 418
гр. Варна, 04.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на шестнадесети
септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Радостин Г. Петров
при участието на секретаря Дарина Б. Баева
като разгледа докладваното от Радостин Г. Петров Търговско дело №
20213100900832 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са искове с правно основание чл.55, ал.1, пр.3 и чл.86 от ЗЗД
от "СОФИЯ ФРАНС АУТО" АД, ЕИК *********, със седалище гр. София,
против "ИМОТИ БЪЛГАРИЯ" ООД, ЕИК *********, със седалище гр. Варна
за заплащане сумата от 34410 евро, представляваща невърнато авансово
възнаграждение по чл. 5 от договор за консултантска дейност от **** ведно
със законната лихва върху нея считано от подаването на исковата молба до
окончателното й заплащане, сумата в размер на 3699.08 евро представляваща
законна лихва за забава по чл. 86 от ЗЗД начислена върху сумата от 34410
евро за периода от 10.08.2020 г. до датата на предявяване на искова молба.
Ищецът твърди, че е собственик на имот с идентификатор ****,
находящ се в град **** На **** с ответника е сключен договор за
консултантска дейност, по силата на който ищцовото дружество е възложило,
а ответното дружество се е задължило да извърши следните дейности: А. До 7
(седем) месеца (210) дни от подписване на договора и заплащането на аванса,
т.е. от 11.12.2013 г., да има изработен и влязъл в сила подробен устройствен
план за имота описан в договора, позволяващ изграждането на автосервиз,
автосалон за продажба на автомобили и административна сграда,
комуникационно решение включващо вход и изход за имота от към
1
автомагистрала „Хемус"; Б. До 12 (дванадесет) месеца от подписването на
договора да е завърШ. процедурата по одобряване на работния проект за
пътна връзка за вход и изход за имота от към автомагистрала „Хемус",
предмет на договора и да е получено строително разрешение за изграждането
й. За изпълнението на възложените услуги възложителят се е задължил да
заплати възнаграждение на изпълнителя в размер на 57350 евро по следния
начин: до три работни дни от подписването на договора 50% в размер на 28
675 евро без ДДС и след изпълнението на всички задължения на консултанта
по договора останалите 50%. На 11.12.2013 г. ищецът е заплатил сумата от
34410 евро с ДДС в левова й равностойност 67300.12 лева. В уговорените от
двете страни срокове за изпълнение по договора по буква „А“ на 10.07.2014 г.
и по буква „Б“ на 10.12.2014 г., изпълнителят не е изпълнил договорните си
задължения.
На 23.01.2017 г. е подписан Анекс към договор за консултантска
дейност от ****, с който по изрична уговорка между двете страни сроковете
са удължени, както следва: за дейностите посочени в буква „А“ относно
получаването на изработен и влязъл в сила ПУП за имота, срокът е удължен
до 23.08.2017 г.; за дейностите посочени в буква „Б“ относно одобряване на
работен проект за пътна връзка за вход и изход на имота от към
автомагистрала „Хемус“ и получаване на строително разрешение, срокът е
удължен до 23.01.2018 г. Въпреки последващото удължаване на сроковете за
изпълнение с подписания анекс, ответникът отново не изпълнил поетите
договорни задължения.
На 29.11.2018 г. е влязла в сила Заповед № Г-339 за одобрение на
подробен устройствен план за имота, т.е. осъществено е частично изпълнение
по договора. Ищецът счита, че е налице пълно неизпълнение, т.к. това
изпълнение не отговаря на възложеното от него, а именно - подробен
устройствен план за въпросния имот да позволява изграждането на
автосервиз, автосалон за продажба на автомобили и административна сграда,
с комуникаиионно решение включващо вход и изход за имота от към
автомагистрала „Хемус“; на второ място - е осъществено с голяма забава -
една година и три месеца след уговорения срок; и на следващо място - това е
само част от поетите задължения, т.е. е частично. Излага, че частичното
изпълнение не може да бъде ползвано по никакъв начин от възложителя без
да има одобрен работен проект за пътна връзка и получено строително
2
разрешение, така както възложителят е възложил на консултанта. Влезлият в
сила ПУП не може да влезне в употреба без да има издаден акт и по втората
процедура.
Поради гореизложеното, огромната забава за изпълнение, равняваща се
на пълно неизпълнение от страна на изпълнителя, както и некоректното
отношение от страна на консултанта, "СОФИЯ ФРАНС АУТО" АД е
развалило договора на основание чл.4 от същия с нотариална покана с per. №
1822/16.07.2020 г. на нотариус А.П. с per. № 537 на НК. Нотариалната покана
е връчена на управителя на „Имоти България" ООД - В.Г.В. на 29.07.2020 г.,
от която дата договорът се счита за едностранно развален. С нотариалната
покана изпълнителят е поканен да върне заплатения му аванс в срок до десет
дни, както е предвидено в чл. 5 от договора, но плащане не е последвало. И
двете условия на чл.4 са изпълнени, а именно: няма изпълнение от страна на
консултанта и предвидените срокове са изтекли. Ищецът излага, че на
основание чл. 5 от Договора, при неизпълнение на договорените дейности в
посочените в чл. 4 срокове и развалянето на договора по чл. 4, Консултантът
е длъжен да върне всяко възнаграждение получено от Възложителя, което
обуславя исковата му претенция за сумата от 34410 евро (тридесет и четири
хиляди четиристотин и десет евро) в левова равностойност 67 300.12 лева
(шестдесет и седем хиляди и триста лева и 12 стотинки). В срока по чл.372
ГПК ищецът е депозирал допълнителна искова молба, с която оспорва
възраженията на ответника.
Ответникът е депозирал писмен отговор, с който оспорва иска като
неоснователен. Излага, че по силата на Договор за консултантска дейност от
12.12.2013г., неговите задължения се свеждат до провеждане на процедура по
изработване, одобрение и влизане в сила на подробен устройствен план
/ПУП/ за ПИ ****, изработване и одобрение на комуникационно транспортен
план за имота с влизане към имота от магистрала „Хемус“. Условие за
одобрение на работния проект за пътна връзка е извършване процедура на
промяна на статута на земята, която не е включена в предмета на договора.
Предвид дългогодишният опит на ответника в провеждането на над 30
градоустройствени процедури и по препоръка на Главния архитект на гр.
Варна ответникът стартирал изпълнението на договора с изработването и
одобряването на комуникационното решение и след одобряването, започна
3
процедурата по изработване на ПУП. Изпълнение на задълженията на
ответника по чл. 1.2 от договора: Съгласуваният с Община Варна проект на
комуникационното решение ответникът внесъл за съгласуване и в КАТ-
Варна. Със становище per. номер 20679 от 31.05.2014 г. КАТ-Варна отказал
да съгласува проекта, поради прекалената близост на имота до детелината на
Летище Варна и поради невъзможност да бъдат спазени необходимите
съгласно нормативната уредба разС.ия за вход изход от имота и
недостатъчната дължина на зоната за преплитане на пътните потоци от
влизащи и излизащи МПС-та и тези движещи се по магистралата. След
множество срещи с представителите на КАТ-Варна и Община Варна, с цел да
бъде намерен начин за разрешаване на проблема, ответникът изработил
няколко варианта на проекта на комуникационно решение, като съгласува
окончателния вариант на проекта на комуникационно решение с Община
Варна и получи положително становище от КАТ-Варна. Ответникът внесъл
одобрения от Община Варна и КАТ-Варна проект на комуникационно
решение за съгласуване с Областно пътно управление-Варна. След проведен
съвет на Областно пътно управление-Варна, проектът е изпратен в Агенция
„Пътна инфраструктура“ /АПИ/, която след шест месеца постановила отказ за
съгласуване на проекта, поради несъответствие на предложеното
комуникационно решение с изискванията за 3 километрова зона от
кръстовища на магистрали да не се допуска изграждане на вход и изход за
крайпътни обекти.
Ответникът провел множество срещи и разговори с представители на
АПИ, в резултат на които се постигнало съгласие да се стъпи на процедурата
по допускане на израждането на пътна връзка, започнала от ищеца през 2012
г. преди изменението на нормативната уредба. Като допълнително условие за
одобрение на проекта, АПИ изискала в новия проект да бъде предвидено, че
входът и изходът ще бъдат изпълнени изцяло в частните имоти, връзката
между входа и изхода да бъде отдалечена и да бъдат предвидени извън
габарита на сервитута на магистралата. Предходните проекти за вход и изход
са проектирани да се изпълнят в 10 метровата сервитутна зона на
магистралата, съгласно изискванията на АПИ до 2016 г. Съгласно
поставените от АПИ изисквания, ответникът възложил извършването на
пореден проект на комуникационно решение, който успешно успял да
съгласува с Община Варна, КАТ-Варна и с АПИ. За да изпълни условието за
4
увеличаване на обхвата на новия проект, ответникът се свързал със
собственика на съседния имот, преговарял с него за учредяване в полза на
ищеца на право на преминаване, в резултат на което на 13.05.2016 г. се
подписал договор за учредяване на право на преминаване в полза на ищеца от
13.05.2016 г.
С извършване на гореописаните действия, ответникът изцяло изпълнил
задълженията по чл. 1.2 от договора, като изработил и съгласувал с Община
Варна, КАТ-Варна и АПИ комуникационно решение (идеен проект) за пътна
връзка. Комуникационното решение (идейният проект) за пътна връзка,
включва обяснителна записка, от която е видно, че идейният проект е
разгледан на техническа комисия, назначена със Заповед на Председателя на
УС на Агенция „Пътна инфраструктура", като е изразено становище с
Протокол от 03.07.2014г. във връзка с предходно писмо и изх. № 53-00-
7019/17.06.2012г. След приемането и съгласуването на проекта за
комуникационно решение със съответните институции, ответникът изработил
Подробен устройствен план /ПУП/ за имота, (процедурата е описана по долу
в настоящия отговор) като след влизане в сила на ПУП, ответникът провел и
процедура по смяна на статута на земята.
Изпълнение на задълженията на ответника по чл. 1.3 от договора: Преди
внасянето на техническия (работен) проект за пътна връзка за съгласуване в
Областно пътно управление-Варна /ОПУ/, ответникът извършил редица
действия за снабдяване с необходимите за съгласуването на проекта
документи: възложил за своя сметка изработването на техническия проект
част „Пътна” на „ВАГЕЛ" ЕООД с договор за проектиране от 22.01.2019г.;
възложил изработването на технически проект част „СК“ /Приложение № 7/;
възложил заснемането на растителността в обхвата на разработката и се
снабдил с експертно становище за дървесната растителност на; възложил за
своя сметка изработването на геодезическа снимка с разширен обхват
(съгласно одобрения от АПИ вариант за вход -изход) на лицензирано
дружество на „Имидж“ ООД.
След връщането на проекта, ответникът направил консултации с
Главния архитект на гр. Варна и Директора на ОПУ Варна, с цел да се намери
техническо решение за одобряване на техническия проект с вход и изход от
АМ „Хемус“. Изработването на идеен проект за локално платно, неговото
5
одобряване от АПИ, както и последващо съгласуване на техническия проект
за пътна връзка се оказва единственото възможното решение за осигуряване
на одобрен технически проект с вход и изход от АМ „Хемус“ в съответствие с
действащите законови изисквания.
След като ответникът информирал ищеца за единственото възможното
решение да се снабди с одобрен технически проект с вход и изход от АМ
„Хемус“ в съответствие с действащите законови изисквания, същият отказал
да бъдат предприети тези действия в тази посока и да финализира
последващите действия. В резултат на отказа на ищеца от извършване на
последващите съобразени с изискванията на закона действия, неизпълнено от
ответника по договора останало единствено задължението да осигури
издаване на разрешение за строеж на комуникационно решение. С
извършване на гореописаните действия, ответникът изпълнил задължението
да изработи и одобри работен проект.
Изпълнение на задълженията на ответника по чл. 1.1. от договора: В
резултат на активните действия на ответника, е налице влязъл в сила ПУП за
имота, одобрен със издадена от Заместник Кмета на Община Варна Заповед
№ 339/11.10.2018г. за одобряване на ПУП, влязла в сила на 29.11.2018г.,
съобразен с изискванията на действащото законодателство, по силата на който
имотът получава отреждане, позволяващо изграждане на автосервиз,
автосалон за продажба на автомобили и административна сграда, с което
задължението на ответника по чл. 1.2. от договора е изцяло изпълнено.
Процедура за промяна на статута на имота:
След влизане в сила на Заповедта за одобряване на ПУП, ищецът е
уведомен, че следва да се открие процедура за промяна на статута на земята,
като сроковете за провеждане на процедурата за промяна на статута на земята
са между 6 и 9 месеца, както и че процедурата следва да се стартира
единствено при условие, че се предвижда започване на строителство върху
земята в тригодишен срок от приключване на процедурата но промяната на
статута на земята. Извършването на процедура по промяна на статута на
земята не е включена в предмет на договора, въпреки това ответникът приел
да извърши процедурата без да претендира възнаграждение за тези действия,
с оглед забавянето на финализирането на останалите дейности по договора.
Във връзка с извършване на процедурата по промяна на статута на земята,
6
ответникът направи искане до Директора на ОД „Земеделие“-Варна с вх. №
АУ-06-10 от 01.02.2019г. за снабдяване с Акт № 9 за категоризиране на
земеделските земи при промяна на тяхното предназначение. Процедурата по
промяна на статута на земята наложи необходимостта от снабдяване с редица
документи. По изпълнение на възложеното, ответникът направил за своя
сметка редица разходи. В хода на изпълнение на договора, ответникът
своевременно уведомявал ищеца за извършените действия, както и за
възникващите пречки-административни и законови за изпълнение на
конкретните изисквания на възложените действия. Изпълнените проекти и
всички съпътстващи ги документи са предадени от ответника на ищеца с
протокол за предаване и приемане на документи от 01.04.2019г., подписан от
страните.
Твърди, че е налице пълно изпълнение на договора от страна на
ответника, установено от приложените към отговора на исковата молба
писмени доказателства, а именно: а) влязъл в сила ПУП за ПИ ****, одобрен
със издадена от Заместник Кмета на Община Варна Заповед №
339/11.10.2018г. за одобряване на ПУП, влязла в сила на 29.11.2018г.,
съобразен с изискванията на действащото законодателство и приключила
процедура по промяна на предназначението на имота; б) комуникационно
решение, включващо вход и изход за имота от към автомагистрала „Хемус“,
съобразен с изискванията на действащото законодателство; в) изработен
работен проект за пътна връзка; доколкото задължението за осигуряване на
издаване на разрешение за строеж, включващо вход и изход за имота към АМ
„Хемус“ в съответствие с действащото законодателство, е възможно след
изработване и одобряване на идеен проект за локално платно, то тази
възможност е отказана от възложителя.
Излага, че предявеният иск за присъждане на авансово платената сума
по чл. 5 от договора е неонователен, защото не са налице предпоставките на
чл. 4 от договора във вр. с чл. 87 от ЗЗД за разваляне на договора по вина на
ответника, поради следното: 1). налице е невъзможност за ответника да
изпълни задължението да осигури издаването на разрешение за строеж на
комуникационно решение по чл. 1.3. договора, поради причина, за която
същият не отговаря: поради заявен от ищеца отказ да съгласува извършването
на съответните, съобразени със законодателството действия-изработване и
одобряване на идеен проект за локално платно и последващо съгласуване на
7
техническия проект за пътна връзка, които се явяват единственото
възможното решение, за да се осигури одобрен технически проект с вход и
изход от АМ „Хемус“ в съответствие с приложимите нормативни актове.
2). Неизпълненото от ответника по договора е незначително: ответникът
е изпълнил изцяло поетите задължения по чл. 1.1. и чл. 1.2. от договора.
Неизпълненото по чл. 1.3. от договора представлява незначителна част от
отвъзложеното с договора, следователно развалянето на договора по реда на
чл. 4 от договор във вр. с чл. 87 от ЗЗД се явява недопустимо. 3). Развалянето
на договора по реда на чл. 4 от договор във вр. на чл. 87 от ЗЗД е
недопустимо и поради обстоятелство, че неизпълнената част от задълженията
на ответника по чл. 1.3. от договора не е невъзможно. Ответникът е изразил
готовност и желание да изпълни възложеното по начин, съобразен с
действащото законодателството, който начин обаче не е приет от страна на
ищеца. 4). Изпълненото по договора не е безполезно. Ищецът има
възможност във всеки момент на база изпълненото от ответника,
самостоятелно и/или по друг начин да продължи проекта, като изработи и
одобри идеен проект за локално платно, след което да съгласува изготвения
от ответника технически проект за пътна връзка. 5) Заложените в
договора изисквания на ищеца не съответстват на действащото
законодателство: имотът е разположен на 140 м. от детелината на АМ
„Хемус“, което на практика не осигурява законоустановеното разС.ие за
преплитане на пътните потоци от излизащите от имота автомобили и
навлизащите в детелината, което прави невъзможно осигуряването на изход
на магистрала Хемус от имота; имотът е разположен на 140 м. от пътния
възел на АМ „Хемус", пътя за Добрич и Летище Варна, поради което не се
допуска изграждане на пътна връзка в 3 километровата зона преди и след
кръстовища; не е възможно одобряване на пътна връзка за имота от АМ
„Хемус“, тъй като изходът е прекалено близко до детелината и не отговаря на
необходимите разС.ия съгласно Наредбите за преплитане на пътните потоци
от излизащите от имота автомобили и навлизащите в детелината (становище
на КАТ Варна изх. номер 20679 от 24.03.2014 г.); съгласно изработеният ПУП
на Зона „Метро“, граничещ с източната част на имота, транспортното му
обслужване по настояване на Експертният съвет по устройство на
територията е предвидено да се реализира през задната част на имота, а не от
лицето към магистралата. Неизпълненото по договора се дължи на
8
несъответствие на възложените изисквания на ищеца с действащото
законодателство, за което ответникът не отговаря. 6). Не е налице забава
на ответника. Предметът на поръчката е обвързан с административни срокове
и действия на трети лица-административни органи, за които ответникът не е
отговорен. Договорът не съдържа договорка, че задължението следва да се
изпълни непременно в уговореното време. В срока по чл.373 ГПК ответникът
е депозирал допълнителен отговор, с който поддържа направените с отговора
възражения.
В депозираната преди съдебно заседание писмена защита ищецът, чрез
пълномощника си ю.к. В. Н.а, поддържа исковата молба и моли за уважаване
на предявения иск. Претендира присъждане на съдебно-деловодни разноски,
съгласно представения списък.
В съдебно заседание процесуалният представител на ответното
дружество оспорва иска и моли да бъде отхвърлен. Моли за присъждане на
направените по делото разноски, съгласно представения списък. В
представените писмени бележки вх. №22040/26.09.2022г. по същество се
излагат доводи за неоснователност на иска.
Съдът, след като прецени събраните в процеса доказателства, поотделно
и в съвкупност, и въз основа на своето вътрешно убеждение, прие за
установено от фактическа страна следното:
С определение №458/24.03.2022г. съдът прие за безспорно между
страните и ненуждаещо се от доказване подписването на договор за
консултантска дейност от 10.12.2013г. и анекс към него от 23.01.2017, както и
заплащането на аванс по договора в размер на 67300.11 лева.
Не е налице спор, че ищецът е собственик на имот с идентификатор
****, находящ се в град ****
Не е налице спор, че на **** страните са сключили договор за
консултантска дейност, по силата на който ищцовото дружество е възложило,
а ответното дружество се е задължило да извърши следните дейности: до 7
(седем) месеца (210) дни от подписване на договора и заплащането на аванса
да има изработен и влязъл в сила подробен устройствен план за имота описан
в договора, позволяващ изграждането на автосервиз, автосалон за продажба
на автомобили и административна сграда, комуникационно решение
включващо вход и изход за имота от към автомагистрала „Хемус“ и
9
отговарящи на изискванията на действащото законодателство и възложителя;
до 12 (дванадесет) месеца от подписването на договора да е завърШ.
процедурата по одобряване на работния проект за пътна връзка за вход и
изход за имота от към автомагистрала „Хемус“, предмет на договора и да е
получено строително разрешение за изграждането й.
Съгласно чл.3 от договора, възложителят се е задължил да заплати
възнаграждение на изпълнителя в размер на 57350 евро по следния начин: до
три работни дни от подписването на договора 50% в размер на 28 675 евро
без ДДС и след изпълнението на всички задължения на консултанта по
договора останалите 50%. На 11.12.2013 г. ищецът е заплатил сумата в левова
й равностойност 67300.12 лева.
На 23.01.2017 г. е подписан Анекс към договор за консултантска
дейност от ****, с който сроковете за изпълнение задълженията на ответника
са удължени, както следва: за дейностите относно получаването на изработен
и влязъл в сила ПУП за имота, срокът е удължен със седем месеца, т.е. до
23.08.2017 г.; за дейностите относно одобряване на работен проект за пътна
връзка за вход и изход на имота от към автомагистрала „Хемус“ и получаване
на строително разрешение, срокът е удължен с 12 месеца, т.е. до 23.01.2018 г.
Ищецът е изпратил нотариална покана с per. № 1822/16.07.2020 г. на
нотариус А.П. с per. № 537 на НК до ответника, връчена на управителя на
„Имоти България" ООД - В.Г.В. на 29.07.2020 г., с която го е уведомил, че
разваля договора поради неизпълнение задълженията на ответника и го е
поканил в 10 дневен срок да му върне заплатената сума 67 300.12 лева.
С отговора на исковата молба ответникът "ИМОТИ БЪЛГАРИЯ" ООД е
представил писмени доказателства във връзка с твърденията си, че е налице
изпълнение по договора. По делото е представена и кореспонденция по ел.
поща между страните.
За установяване твърденията на ответника, че ищецът е заявил отказ от
продължаване на действията по довършване на уговореното, по делото са
ангажирани гласни доказателства чрез разпита на свидетеля Д. П., чиито
показания съдът възприема в частта, съдържаща данни за релевирани факти,
базиращи се на непосредствени впечатления и не противоречат на приети за
установени факти с оглед съвкупната преценка на всички писмени и гласни
доказателства, както и с оглед разпоредбата на чл.172 от ГПК. Свидетелката е
10
служител на ответното дружество, поради което въз основа на нейните
показания не може да се приеме, че през м.януари 2020г. ищецът е уведомил
ответника да преустанови изпълнението по договора. Освен това, показанията
й са досежно отношения между страните през 2020г., а крайният срок за
изпълнение на договора е бил до 23.01.2018г.
От заключението на вещите лица по комплексната съдебно-техническа
експертиза, кредитирано от съда като обективно и компетентно дадено, се
установява, че е налице транспортен достъп до процесния имот от северна
страна, по влезлия в сила ПУП-ПРЗ за ПЗ „Метро“, като единствен. Улицата
предвидена по плана на ПЗ „Метро“ е проходима, без положена трайна
асфалтова настилка и без оформени улично платно и тротоари, към момента.
Вещите лица излагат, че е налично съгласувателно писмо на АПИ за
приемане на идейно решение за комуникационно- транспортен план - пътна
връзка към АМ „Хемус“, т.е. че КТП/Идеен проект отговаря на техническите
изисквания за вход-изход от и към имота на ищеца от АМ „Хемус“, при
спазване на определените в становището условия. Налице е възможност за
вход-изход от и към АМ „Хемус“ за имота на ищеца, като такава е разреШ..
Според вещите лица е невъзможно обслужването на имота от и към АМ
„Хемус“ без предвиждането и изпълнението на локално платно. Според
вещите лица, в конкретния случай се допуска изграждане на строеж за
цитираните обекти -„Автосервиз, автосалон за продажба на автомобили и
административна сграда“. От допълнителното заключение на вещите лица се
установява, че разрешение за строеж № 68/ГИ/17.05.2021г. е за временна
пътна връзка, която ще действа и ще се ползва до изграждането на поС.на
пътна връзка през уличната регулация на ПЗ "Метро". РазреШ.та временна
пътна връзка, представлява локално платно, обслужващо само два имота - ПИ
**** и ПИ ****. Не е предвиден срок за изграждането и използването на
временната пътна врзъка.
Въз основа на установеното от фактическа страна, съдът достигна до
следните правни изводи:
Между страните е възникнало валидно облигационно правоотношение
по силата на сключения на **** договор за консултантска дейност, по силата
на който ищецът е възложил, а ответникът се е задължил да извърши
следните дейности: до 7 (седем) месеца (210) дни от подписване на договора
11
и заплащането на аванса, т.е. от 11.12.2013 г., да има изработен и влязъл в
сила подробен устройствен план за имота описан в договора, позволяващ
изграждането на автосервиз, автосалон за продажба на автомобили и
административна сграда, комуникационно решение включващо вход и изход
за имота от към автомагистрала „Хемус"; до 12 (дванадесет) месеца от
подписването на договора да е завърШ. процедурата по одобряване на
работния проект за пътна връзка за вход и изход за имота от към
автомагистрала „Хемус", предмет на договора и да е получено строително
разрешение за изграждането й. Не е налице спор, че ответникът не е изпълнил
задълженията си по договора в указаните в него срокове, като с анекс от
23.01.2017г. тези срокове са удължени съответно до 23.08.2017г. и до
23.01.2018г. В продължените срокове ответникът също не е изпълнил
задълженията си по договора, като това се установява и от представените от
него договор за проектиране от 22.01.2019г., инвестиционен проект от
м.02.2019г., както и искане за съгласуване на технически проект и издаване на
разрешение за СПП от 12.04.2019г. Доказателства за изпълнение на
задълженията по договора в цялост не са представени от ответника. Поради
това с връчената на „Имоти България" ООД на 29.07.2020 г. нот. покана,
договорът е развален едностранно поради неизпълнение задълженията на
ответника да е завърШ. процедурата по одобряване на работния проект за
пътна връзка за вход и изход за имота от към автомагистрала „Хемус",
предмет на договора и да е получено строително разрешение за изграждането
й.
Доводите на ответника, че е налице е невъзможност за него да изпълни
задължението да осигури издаването на разрешение за строеж на
комуникационно решение по чл. 1.3. договора, поради заявен от ищеца отказ
да съгласува извършването на съответните, съобразени със законодателството
действия-изработване и одобряване на идеен проект за локално платно и
последващо съгласуване на техническия проект за пътна връзка, са
необосновани. Не се представиха доказателства ответникът писмено да е
поканил ищеца да извърши тези действия, нито се ангажира надлежни
доказателства ищецът да е отказал да стори това до крайния срок на договора
– 23.01.2018г.
Необосновани са и доводите, че неизпълненото от ответника по
договора е незначително, неизпълнената част от задълженията по чл.1.3 не е
12
невъзможно, както и че изпълненото по договора не е безполезно. В чл.4 от
договора страните са уговорили право на възложителя да развали договора
при условие, че до 18 от подписването му не е завърШ. процедурата по
одобряване на работния проект за пътна връзка за вход-изход за имота и не е
получено строително разрешение за изграждането й. Този срок е изтекъл на
23.07.2018г. и с изтичането му, съгласно изрично уговореното между
страните, в полза на ищеца се е породило правото да развали договора след
като не е изпълнен изцяло.
Несъстоятелен е доводът, че заложените в договора изисквания на
ищеца не съответстват на действащото законодателство. Ответникът е
търговец, който по занятие се занятие се занимава с изработване на проекти и
извършване на необходимите действия по одобряването му. Още към
момента на подписване на договора ответникът би следвало да е наясно със
задълженията си по договора, както и съответствието на изискванията на
ищеца с действащото законодателство. При условие, че такова
несъответствие е било налице, ответникът е следвало писмено да уведоми
ищеца. Освен това, три години след сключване на договора страните са
подписали анекс, в който такива възражения от страна на ответника не са
направени.
Несъстоятелен е и доводът, че ответникът не е в забава. Даденият от
ищеца допълнителен срок е изтекъл на 23.01.2018г.
Предвид гореизложеното, с връчената на „Имоти България" ООД на
29.07.2020 г. нотариална покана, договорът е развален едностранно поради
неизпълнение задълженията на ответника по него. На основание чл.5 от
договора и чл.55, ал.1, пр.3 от ЗЗД, ответникът дължи на ищеца даденото по
договора в размер на 34410 евро, представляваща невърнато авансово
възнаграждение, ведно със законната лихва върху нея считано от подаването
на исковата молба до окончателното й заплащане.
На основание чл.86 от ЗЗД и чл.5 от договора, ответникът дължи на
ищеца законната лихва върху главницата от 34410 евро, след изтичането на
10 дни от развалянето на договора. Поради това искът за заплащане на сумата
в размер на 3699.08 евро представляваща законна лихва за забава по чл. 86 от
ЗЗД начислена върху сумата от 34410 евро за периода от 10.08.2020 г. до
02.12.2021г. е основателен и следва да бъде уважен.
13
По разноските: На основание чл.78, ал.1 и ал.8 от ГПК и в съответствие
с направеното искане, в полза на ищеца следва да се присъдят направените по
делото разноски за заплащане на държавна такса в размер на 2981.40 лева и
ю.к. възнаграждение в размер на 300 лева, т.е. общо 3281.40 лева. В полза на
ищеца не следва да се присъждат разноски за рент-а-кар, гориво и
командировъчни разходи, т.к. тези разноски не подлежат на репариране от
другата страна.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА "ИМОТИ БЪЛГАРИЯ" ООД, ЕИК *********, със седалище
гр. Варна да заплати на основание чл.55, ал.1, пр.3 и чл.86 от ЗЗД на
"СОФИЯ ФРАНС АУТО" АД, ЕИК *********, със седалище гр. София,
сумата от 34410 евро (тридесет и четири хиляди четиристотин и десет евро),
представляваща невърнато авансово възнаграждение по чл. 5 от договор за
консултантска дейност от **** ведно със законната лихва върху нея считано
от подаването на исковата молба – 03.12.2021г. до окончателното й
заплащане, сумата в размер на 3699.08 евро (три хиляди шестстотин
деветдесет и девет евро и 8 евроцента) представляваща законна лихва за
забава по чл. 86 от ЗЗД начислена върху сумата от 34410 евро за периода от
10.08.2020 г. до 02.12.2021г., както и сумата от 3281.40 лева (три хиляди
двеста осемдесет и един лева и 40 стотинки), представляваща направените по
делото разноски и ю.к. възнаграждение, на основание чл.78, ал.1 и ал.8 от
ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд -
Варна в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
14