Р Е Ш
Е Н И Е
гр. Д., 19.12.2016г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД – Д.,
гражданска колегия, двадесет и първи състав, в публично заседание, проведено на
седемнадесети ноември две хиляди и шестнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Мирослава Неделчева
при секретаря С.Б.…………………………………………
разгледа докладваното от
районния съдия гр. дело №2050 по описа за 2016г. и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Постъпила е искова молба от “**”
ЕАД, ЕИК **, със седалище и адрес на управление: гр. С., район “**”, ж.к.”**
**”, ** С., бл.**, представлявано от прокуристите Н.Н. и Д.Д., чрез юрисконсулт
Д.В. срещу С.В.К. с ЕГН ********** ***, за постановяване на решение, по силата на което да се признае по
отношение на ищеца, че ответникът му дължи следните суми: 4396.86 лева,
представляваща главница по договор за ** заем №** от 11.02.**г., ведно със законната лихва от
датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК – 20.04.2016г., по което е
образувано ч.гр.дело №**/2016г. по описа на ДРС, до окончателното плащане на
задължението; 2**.59 лева, представляваща лихва за забава върху главницата за
периода 20.02.**г. до 11.04.2016г. Претендират се разноските в исковото и в
заповедното производство.
В исковата молба се навеждат
твърдения, че по силата на сключен договор за заем №** от 11.02.**г. ответницата е получила сумата от 6000.00 лева със
задължението да го погаси на 30 месечни вноски - всяка от по 367.18 лева. След 10-тата
вноска плащанията са преустановени, кредитът е обявен за предсрочно изискуем,
изпратена е покана за доброволно изпълнение. След издаване на заповед за
изпълнение по ч.гр.дело №**/2016г. по описа на ДРС, е постъпило възражение от
длъжника. Това обосновава правния интерес от ищеца да предяви иск по реда на
чл.4** вр. чл.415 ГПК за установяване на вземането си.
В законоустановения едномесечен срок от
получаването на съобщението ответникът е изпратил отговор на исковата молба, твърди,
че не е уведомен надлежно от ищеца за обявената предсрочна изискуемост на
кредита, следователно вземането не е било изискуемо към момента на подаване на
заявлението по реда на чл.410 от ГПК. Според ответника, фактите, относими към
настъпване и обявяване на предсрочната изискуемост не са се били осъществили
към 20.04.2016г. – датата на подаване на заявлението в ДРС. Настоява се за отхвърляне
на исковете, като неоснователни и недоказани.
От събраните по делото доказателства
съдът прие за установено следното от фактическа страна:
Със заповед №** за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК от **.04.2016г. по ч.гр.дело №**/2016г. по описа на ДРС длъжникът
С.В.К. е осъдена да заплати на кредитора “**” ЕАД със седалище и адрес на управление гр. С.,
ж.к. „** **”, „** С.”, сгр. **, ЕИК **, представлявано от прокуристите Н.Н. и Д. Д., следните суми: 1) 4396.86 лева,
представляваща дължима сума по договор за ** заем №**/11.02.**г., заедно със
законната лихва върху нея от 20.04.2016г. до окончателното плащане. 2) 2**.59 лева, представляваща мораторна
лихва по договора за периода от 20.02.**г. до 11.04.2016г. и 3/ 392.23 лева, представляваща направените
съдебно-деловодни разноски по частно гр. дело №**/2016 г. по описа на ДРС
/92.23 лв. – за държавна такса и 300.00 лв. – за юрисконсултско
възнаграждение/.
С възражение вх. №** от 08.06.2016г. длъжникът е оспорил вземането. С искова молба с вх. №** от 19.07.2016г., по което е
образувано гр. дело №2050/2016г. по описа на ДРС, кредиторът е предявил иск за
съществуване на вземането си на основание чл.4** ГПК вр. чл.415, ал.1 ГПК вр.
чл.79, ал.1, пр.1 вр. чл.86, ал.1 и чл.240 ЗЗД вр. с чл.9, чл.11 и чл.33 от Закона
за **я кредит.
От данните по делото и
становищата на страните се установява безспорно, че на 11.02.**г. е сключен
договор за ** заем между ответника С.К. като заемополучател и “**” ЕАД като заемодател, по който е предадена сумата 6000 лева и
закупуване на застраховка от 720.00 лв., а длъжникът се задължил да върне общо 11015.40
лева на 30 месечни вноски, всяка по 367.18 лева, като крайният падеж на
кредитае е бил на 19.08.2016г., видно от погасителния план, приложен към ИМ на
л.7.
Съдът не е изискал писмо от
застрахователя по процесния договор „**” ЕАД, ЕИК ** от което да е видно,
заявявани ли са за плащане обезщетения по неплатени кредитни вноски по
процесния договор, защото ответникът не е направил възражения в отговора си,
нито по-късно в хода на производството, че застрахователят е платил
възникналите задължения, съгласно сключената застраховка „Защита на плащанията”
и длъжникът не дължи претендираните суми на това основание.
По делото не е назначена ССчЕ, досежно
установяване размера на вземанията, защото нито ищцовата, нито ответната страна
са поискали събиране на доказателства в тази наскоа, съответно и не са
направили доказателствено искане за допускане на ССчЕ.
Въз
основа на така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна
страна следното:
Фактическият
състав на предявените искове се свързава с пълно и главно доказване от ищеца,
че е съконтрахент с ответника по договор за ** кредит с описаните условия, по
който е изправна страна, че ответникът е погасил 10 от дължимите вноски, а по
отношение на останалите непогасени такива е настъпила предсрочна изискуемост,
както и размера на исковете.
С оглед
релевираните възражения, ответницата следва да докаже своята изправност, както и
положителните факти, на които обосновава своите възражения. С оглед нормата на чл.77 ЗЗД и чл.164, ал.1, т.4 ГПК
доказването се извършва само с писмени доказателства. Спорно по делото е
/съобразно наведените възражения в отговора по ИМ от С. К./, настъпила ли е
предсрочна изискуемост на вземането и уведомен ли е надлежно ответника за нея.
Видно от представения договор за ** кредит
от 11.02.**г. /л.**/, страните са съконтрахенти по него.
Следва
да бъде отчетено на първо място, че приложим към процесния договор е ЗКП в
редакцията, актуална към датата на сключване на процесния договор – 11.02.**г.,
тъй като този нормативен акт е действал към момента на възникване на
облигационната връзка.
Съобразно
чл.5, ал.1 ЗПК кредиторът следва да уведоми потребителя за всички условия на **я
кредит преди сключването му. В раздел "Условия по договор за ** заем",
т.19 от договора е посочено, че длъжникът е запознат подробно със съдържанието
му и приема условията му, т.е. с подписването на договора потребителят е
признал неизгодния факт, че е запознат с условията на същия и ги приема. Освен
това, в последващите клаузи са обективирани съществетите елементи на
облигационната връзка - индивидуализиращите белези на страните и размерите на
главницата, лихвите и таксите по него, с които ответникът се е съгласил, т.е.
изпълнени са и съдържателните изисквания по чл.11 ЗПК.
Същите не са в противоречие с действащите текстове на закона към момента на
сключването му. Ето защо, съдът приема, че няма нарушения на ЗПК, че клаузите
на процесния договор не са в колизия с търговската практика и добрите нрави.
Ответникът
не оспорва, че подписът, положен за „заемател” в Договор за ** кредит от 11.02.**г., е изпълнен от него, поради което съдът
намира, че следва да базира акта си на истинността на документа, която не е
оспорена, същият се ползва с материална доказателствена сила.
Ответникът не оспорва, че ищецът е изпълнил
задълженията си по предоставяне на кредитната главница /6000лв./ в полза на заемателя.
Съобразно уговореното между страните, след изтеглянето на кредитната главница,
за кредитополучателя възниква задължение за заплащане на уговорените
погасителни вноски /30 бр. месечни вноски/, съгласно погасителния план /л**/, който е част от процесния договор. Не се спори
между страните, че са заплатени първите 10 вноски в размер на по 367.18 лева
всяка. С. К. е преустановила плащането на вноските по кредита на 20.01.**г. Последващи
плащания от ответника не са извършени до 09.10.**г., с оглед на което
последният изпада в забава за задълженията си по т.4 от ОУ.
В
чл.5 на договора страните са предвидили, че при забава на две или повече
месечни вноски настъпва предсрочна изискуемост на всички останали неплатени
суми по договора. Съгласно ОУ на
договора, вземането на кредитора става изискуемо, ако кредитополучателят
просрочи 2 или повече месечни вноски, считано от падежната дата на втората
пропусната месечна вноска – 20.02.**г. От тази дата вземането на кредитора е
станало ликвидно и изискуемо в целия му размер. Клаузата на чл.5 от
договора кореспондира с делегираната в чл.60, ал.2
ЗКИ свобода на съконтрахентите да договарят предпоставките и
последиците на предсрочната изискуемост на цялата непогасена сума по кредита.
На
05.09.**г. кредиторът е изпратил покана за изпълнение /л.**/ до С. К., като след тази дата длъжникът
е извършил две последващи плащания – на 09.10.**г. е внесъл сумата от 1000.00
лв. и на 16.10.**г. е внесъл сумата от 2000.00 лв., с които суми е била
погасена част от главницата и целият размер на договорната лихва. Този факт на
последващо плащане от страна на длъжника е съобразен от ищеца при подаване на заявлението
на 11.04.2016г. по реда на чл.410 от ГПК в ДРС и респ. на ИМ на 11.07.2016г.
Така, съобразно гореизложеното в полза на кредитора се дължат всички непогасени
суми по договора, които са станали изискуеми и на основание чл.84, ал.1 ЗЗД.
Видно
от представените с ИМ писмени доказателствана л**, а именно: отправена покана от ищеца
до ответника от 05.09.**г., удостоверение от **.10.**г. от куриерска фирма *** ООД, ведно с приложените към него
списък с адресати за доставка на писмовни пратки, се установява, че С.К. е била
уведомена от кредитора за настъпилата предсрочна изискуемост на кредита и е
била поканена в 7-дн. срок от получаване на поканата да погаси вземането си,
визирано конкретно по основание и размер, а именно:главница – 5077.31 лв.,
договорна лихва в размер на 1978.** лв., обезщетение за забава в размер на
278.95 лв., или общо дължима сума – 7334.55 лв. Поканата е била изпратена на
посочения в договора за заем адрес на длъжника, а именно: гр. Д., жк ”**” №**,
вх.**, ет.**, ап.**.
Съгласно чл.10 от процесния договор /л.**:
„Всички изявления на кредитора,
отправени към кредитополучателя, се считат узнати от кредитополучателя, ако
бъдат доставени на адрес, съответно изпратени по факт, или до адрес на ел.
поща, или съобщени по телефон, посочени в този документ в съответните полета,
посочени от кредитополучателя при кандидатстване/усвояване на кредита.
Кредитополучателят удостоверява чрез подписването на настоящия документ
изричното си съгласие за получаване на съобщенията, отправени от кредитора по начините
и чрез средствата, описани в предходното изречение.” Видно от извършената
справка в НБД по ч. гр. д. №**/2016г. по описа на ДРС /л**/,
постоянният и настоящ адрес на длъжника |С.К., считано от ***г.
е именно този, посочен в договора за заем - гр. Д., жк ”**” №**, вх.**,
ет.**, ап.**. Този адрес не е бил променян от длъжника от момента
на подписване на договора до сега. Индиция, че кредитополучателят е получил
изпратената му от кредитора писмовна пратка-покана е фактът, че е последвало
плащане на суми по кредита, съответно на 09.10.**г. /внесени 1000.00 лв./ и на
16.10.**г. /внесени 2000.00 лв./, с които суми са били погасени част от
главницата и изцяло възнагр.ителната лихва. Съгласно решение №**8 от
02.12.2016г. по т. д. №2072/**г. на ТК, І отд. на ВКС с докладчик съдия Т.К. се
приема, че: „Начинът на удостоверяване на връчването на длъжника на документа,
съдържащ волеизявлението на банката, че счита вземането по догово за кредит за
предсрочно изискуемо, е поставен в зависимост от избрания от кредитора способ
за уведомяване. В производството по установителен иск, предявен по реда на чл.4**
от ГПК, при оспорване на удостовереното връчване на документа, преценката за
редовността на връчването се извършва от съда след обсъждане на въведените
конкретни възражения и при тълкуване на договорните клаузи”. Пак в същото
решение е тълкувано, че е „Допустимо в договора страните да са предвидили, че
изявлението на едната от страните ще се счита за достигнала до другата страна
без фактически същото да е получено. Такава клауза, която фингира недоставено,
или само изпратено съобщение като получено, би била в съответствие с принципите
на добросъвестно упражняване на на правата на кредитора, ако ясно разписва
определени предпоставки и/или фактически констатации, при наличието на които ще
се счита, че е положена дължимата грижа, както и ако според договора опитът за
предаване на съобщението /на адрес или на адресат/ се приравнява на
фактическото му получаване”. Изхождайки от горните съждения на ВКС по
цитираното решение и тълкувайки клаузата на чл.10 от процесния договор за заем
от 11.02.**г., съдът приема, че кредоторът е изпълнил задължението си да
уведоми длъжника за настъпилата предсрочна изискуемост, чрез писмовна пратка,
изпратена на посочения от кредитополучателя адрес /който напълно съвпада с
постоянния и настоящия му адрес, фигуриращ в НБД/. След като страните по
договора изрично не са уговорили писмовните пратки да се доставят препоръчани,
или чрез обратна разписка, то е допустимо писмото-уведомление да се изпрати
чрез куриер като обикновенна писмовна пратка. Видно от събраните писмени
доказателства по делото /л.**/, кредиторът е
изпълнил задълженията си съгласно чл.10 от договора и надлежно е уведомил
длъжника за предсрочна изискуемост, която е настъпила на 20.02.**г. /датата на
втората пропусната месечна вноска/.
Нещо
повече, в хода на настоящото производство е настъпил и крайният срок на
последната падежна дата по кредита /***./, а също така с получаването на ИМ
се приема, че длъжникът е уведомен за обявената предсрочна изискуемост по
кредита, ако и да се приеме, че този порок е съществувал преди подаване на
заявлението и на ИМ.
Установеното в
настоящия случай неизпълнение е на "задължителни месечни вноски". Дължимата
от ответника главница по процесния договор е в размер на 4396.86 лева. А дължимата законна лихва за забава – в
размер на 2**.59 лева за периода от 20.02.**г. до 11.04.2016г., съдът е изчислил
с помощта на лихвения калкулатор в интернет – сайта calculator.bg, като за посочения период действително сумата е 2**.59
лева, която кореспондира с претендираната лихва от ищеца, затова тази претенция
е изцяло основателна и трябва да бъде уважена. Безспорно е установено, че след
получаване на поканата длъжникът е платил 3000.00 лв., които са съотнесени към
конкретните вземания и приспаднати от кредитора при подаване на заявлението по
чл.410 от ГПК на 20.04.2016г. С поканата от 05.09.**г. дължимата сума е била
визирана на 7334.55 лв., а при подаване на заявлението и ИМ цената на иска е
общо 4611.45 лв.
Предвид констатираното съдът
намира, че исковата молба за наличие на вземане в претендираните размери е
основателна и следва да се уважи изцяло – както по отношение на главницата,
така и по отношение на законната лихва за забава.
С оглед изхода на делото и на
основание чл.78, ал.1 ГПК на ищеца по делото следва да се присъдят направените
в настоящото производство разноски в размер на общо общо 483.64
лева – държавна
такса за образуване на делото 183.64 лева и 300 лева юрисконсултско
възнаграждение.
Съгласно т.12 от ТР № 4 от 18.06.**г.
т.д. № 4/**г., ОСГТК на ВКС, съдът определя разноските в заповедното
производство в размер на 392,23 лева, представляваща държавна такса за образуване на делото в размер на 92,23
лева и 300 лева юрисконсултско възнаграждение.
Водим
от горното, съдът :
Р Е
Ш И
:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните по делото на основание чл.4**
във връзка с чл.415 ГПК,
че С.В.К. с ЕГН ********** *** дължи
на “**” ЕАД, със седалище и адрес на управление: гр. С., ж.к. „** **”, „** С.”,
сгр. **, ЕИК **, представлявано от прокуристите Н.Н. и Д.Д., по заповед №** за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от **.04.2016г., издадена по ч. гр.
дело №**/2016г. по описа на ДРС, следните суми: 4396.86 лева, представляваща главница по договор за ** заем №** от 11.02.**г., ведно със законната лихва от датата на
подаване на заявлението по чл.410 ГПК – 20.04.2016г., по което е образувано
ч.гр.дело №**/2016г. по описа на ДРС, до окончателното плащане на задължението;
2**.59 лева, представляваща лихва за
забава върху главницата за периода 20.02.**г. до 11.04.2016г.
ОСЪЖДА С.В.К.
с ЕГН ********** ***, да заплати на на “**” ЕАД, със седалище и адрес на
управление: гр. С., ж.к. „** **”, „** С.”, сгр. **, ЕИК **, представлявано от
прокуристите Н.Н. и Д.Д., сумата от 483.64
лева /четиристотин осемдесет и три лева и шестдесет и четири стотинки/,
представляваща разноските в производството.
ОСЪЖДА С.В.К. с ЕГН ********** ***, да заплати на “**” ЕАД, със седалище и адрес на
управление: гр. С., ж.к. „** **”, „** С.”, сгр. **, ЕИК **, представлявано от
прокуристите Н.Н. и Д.Д., сумата от 392,23
лева /триста деветдесет и два лева и
двадесет и три стотинки/, представляваща разноските в производството по
ч.гр.дело №**/2016г. по описа на ДРС.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Д. в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Районен съдия: