РАЗПОРЕЖДАНЕ   №285

                                                   гр.Силистра, 27.05.2021г.

 

         Административният съд гр.Силистра,в закрито заседание на двадесет и седми май през две хиляди двадесет и първа година, в състав:съдия Маргарита Славова, при секретаря Виолина Рамова,разгледа постъпилото адм.дело №104 по описа на съда за 2021г. и прие,че правото на жалба,от външна страна,е упражнено редовно,поради което следва да бъдат извършени действията по чл.154 и чл.163 от АПК.

 

           Предмет на оспорване е Акт за установяване на публично държавно вземане №01-6300/446#7 от 17.03.21г.,издаден от Заместник изпълнителен директор на Държавен фонд “Земеделие“,с който е определено за възстановяване вземане, представляващо изплатена субсидия по направление „Опазване на застрашени от изчезване местни сортове, важни за селското стопанство“ за кампании: 2015г., 2016г., 2017г. и във връзка с подадени от СНЦ“Национално сдружение на производителите на кайсии - Цар Самиул“, заявления за подпомагане за същите кампании, в размер на 92  374.00 лева,на основание чл.18 ал.3 т.3 и ал.4 б.“б“ от Наредба №7 от 24.02.2015г. за прилагане на мярка 10 „Агроекология и климат“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014-2020г.(Обн.ДВ,бр.16/15г.,посл.изм.ДВ,бр.33/20.04.21г.) - занапред само Наредба №7/15г. Обжалваният АУПДВ е издаден след влизане в сила на Акт за прекратяване на ангажимент по мярка 10 от ПРСР за периода 2014г.-2020г. за кампания 2018 година, с изх.№01-6300/446#5/09.10.19г. (л.26-л.28),съгласно регламентацията от чл.18 ал.3 Наредба №7/15г.

         С жалбата се твърди нищожност на релевирания АУПДВ поради неустановеност на компетентността на неговия издател, доколкото същият не е органът от чл.27 ал.8 ЗПЗП. Доминират обаче, оплакванията за допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила при издаване на оспорения акт,с позоваване на чл.26 и чл.34 АПК.Твърди се,че законният представител на СНЦ-жалбоподател не е бил уведомен изобщо за започналото и проведено производство по чл.166 ДОПК, което е компрометирало фактическите изводи на ответния орган и е довело до сериозно ограничаване на правото на защита на адресата на процесния АУПДВ. Акцент е поставен върху довод за неправилно приложение на материалния закон в контекста на чл.18 ал.3 т.3 във връзка с чл.20 ал.2 и ал.4 Наредба №7/15г., като се твърди, че са били налице съставомерните факти за приложение на чл.18 ал.5 от с.н., ирелевиращ изцяло процесното вземане.В този контекст се поддържа,че било настъпило обстоятелство по смисъла на §1 т.8  б.“е“ от ДР Наредба №7/15г.,за което оспорващото СНЦ е било подало възражение в производството по издаване на Акта за прекратяване на ангажимента по мярка 10, със съответните доказателства, но същото не е променило изводите на ответния орган. В този ракурс поставен доводът налага да бъдат дадени указания на ответния орган, че следва да представи и преписката, в рамките на която е постановен обуславящия Акт за прекратяване на ангажимента, който макар и влязъл в законна сила, би могъл да доведе до други правни последици, с оглед нормативния регламент от чл.18 ал.4 и ал.5 Наредба №7/15г.,в какъвто смисъл са главните оплаквания в жалбата.

Последното означава, че задължително по делото следва да бъде представено

Възражението (с вх.№01-6300/446/13.06.2019г. изрично посочено в Акта за прекратяване на ангажимента), ведно с приложенията към него, които според аргументите в жалбата, представляват Договор за наем с МЗХ; Допълнително споразумение към него от 29.09.2017г.; Справка от Службата по вписванията гр.Тутракан и др.под.

Освен това, на л.35 се намира само първа страница от релевантното за спора Заявление за подпомагане с УИН:1904061830508 от 14.05.2018г.,към което обаче оспорващото СНЦ твърди, че Председателят на УС бил подал и писмено обяснение за причините, наложили различия в заявените за подпомагане парцели за кампания 2018 година по направлението „Опазване на застрашени от изчезване местни сортове, важни за селското стопанство“ от мярка 10, одобрени с код  АК 7, а не с надлежния код АК 18 от Приложение №5 към чл.9 ал.1 във връзка с Приложение №8 към чл.25 от Наредба №7/15г., в частта му: кайсия (Prunus armeniaca).

Последното налага да бъде указано на ответния орган, че следва да представи и административна преписка,включваща освен пълното Заявление от 14.05.2018г. и всички приложения и таблици към него, още и генерираните документи в хода на извършените административни проверки и всичко друго, относимо към повдигнатия спор. Обстоятелството, че за кампания 2018г. жалбоподателят не е получил финансово подпомагане как корелира с твърдението в жалбата, че фактическото прекратяване на агроекологичния ангажимент е настъпило в темпорално отношение през периода на кампания 2019/2020г., доколкото административният акт за това е издаден на 09. 10.2019г.,т.е. през следващата „стопанска година“, свързана със следващата кампания по подпомагане на ЗП (2019/2020г.) и, нормативната регулация от приложимия чл.18 ал.4 б.“б“-б.“г“ Наредба №7/15г., в какъвто смисъл е възведено оплакване с жалбата.

          Оспорването е осъществено в съгласие с чл.152 АПК и, ответният орган е представил заверено копие на преписката, от която се установява, че в производството не следва да бъдат конституирани други заинтересовани страни.Воден вероятно от идеята, че всички въпроси, свързани с постановяване на прекратяването на агроекологичния ангажимент на жалбоподателя за нарушения на изискванията от чл.20 ал.3 и ал.4 Наредба №7/15г.,са изконсумирани, ответникът не е представил сочените в жалбата доказателства, но с оглед релевираните доводи, независимо от влезлия в сила Акт  изх.№01-6300/446#5/09.10.2019г., същите следва да бъдат депозирани по делото.

С оглед на засиленото служебно начало в административното правосъдие /арг. чл.9 АПК/, освен дадените по-горе указания, съдът следва на укаже още на страните, съобразно чл.170 ал.1 АПК: Издателят на оспорения акт носи тежестта за доказване на изпълнението на законовите изисквания за издаването му.

В контекста на задължителната служебна проверка по чл.168 ал.1 АПК, съдът указва на жалбоподателя, че следва да заяви недвусмислено по делото - оспорва ли фактите, констатирани с влезлия в сила Акт за прекратяване на ангажимента, независимо от неоспорването на крайния му резултат; кои от тях и в какъв аспект? По аргумент от чл.154 ал.1 ГПК,във вр. с чл.144 АПК, следва да установи обстоятелствата, на които основава своите искания или възражения.

        Обжалваният пред настоящия състав административен акт очевидно не засяга права и интереси на други лица, воден от което и на основание чл.154 ал.1 АПК, съдът

конституира  страните по делото:

 

Жалбоподател: СНЦ“Национално сдружение на производителите на кайсии - Цар Самуил“,с адрес на управление:с.Цар Самуил, ул.“Васил Левски“ №1 ,Община гр.Тутракан, Силистренска област, представлявано от Председателя Ц.С.и посочен съдебен адрес:***, чрез адвокат И.Д. ***;

Ответник по жалбата: Заместник изпълнителен директор на ДФ“Земеделие“, с административен адрес:гр.София,бул.“Цар Борис III“ №136,чрез представител по пълномощие Л.Ж.- гл.юрисконсулт при Областна дирекция на ДФЗ гр. Русе, бул.“Борисова“ №52.

 

                            На основание чл.157 ал.1 АПК, съдът

          Насрочва съдебно заседание по административно дело №104/2021г. по описа на Административен съд гр.Силистра на 23.06.2021г. от 15.00 часа, за която дата да се призоват конституираните страни по делото.

  

          Преписи от настоящото разпореждане да се връчат на страните по реда на чл. 138 АПК,като ответният орган има право на писмен отговор и посочване на доказателства в 14-дневен срок от съобщаването /чл.163 ал.2 АПК/.    

 

СЪДИЯ: