РЕШЕНИЕ
№. 2246
гр. Пловдив, 07.12.2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД -
ПЛОВДИВ, ХХVI състав в открито
заседание на тринадесети октомври през две хиляди и
двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ЗЛАТАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛЮБОМИРА НЕСТОРОВА
ПЕТЪР КАСАБОВ
при секретаря М.Г.и
участието на прокурора Дилян Пинчев, като
разгледа докладваното от съдия ПЕТЪР КАСАБОВ № 2024 по описа на съда за 2020 год., за да се произнесе
взе предвид следното:
І. За характера на
производството, жалбите и становищата на страните:
1.Производството е по реда
на Глава Дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 63, ал. 1, пр. второ от Закона за административните нарушения и
наказания /ЗАНН/.
2. Образувано е по
касационна жалба, предявена от Териториална дирекция на Националната
агенция по приходите – Пловдив, чрез процесуалния представител – гл.
юрисконсулт М.Г., срещу Решение № 946 от 18.06.2020 г.,
постановено по а.н.д № 1508 по описа за 2020
г., на Районен съд Пловдив, XVI – ти наказателен състав, с което е отменено Наказателно постановление /НП/ №485271-F52016/17.12.2019г.
на Заместник - Директор на ТД на НАП - Пловдив, с което на Ц.Л.Г., ЕГН **********, в качеството на управител на
„Лавенда Вали“ ЕООД, ЕИК *********, на основание чл.74, ал.1 от Закона
за счетоводството /ЗСч/, е наложено административно наказание – „глоба“ в
размер на 200 /двеста/ лева за нарушение на чл. 38, ал.1, т.1 вр. с чл.16,
ал.1, т.4 от Закона за счетоводството /ЗС/.
Касаторът счита, че
обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно. Оспорва се изводът на
районния съд, че са налице основания за прилагане института на "маловажен
случай". Претендира се отмяна на обжалваното съдебно решение и
потвърждаване на издаденото наказателно постановление. Иска се присъждане на
съдебни разноски за юрисконсултска защита.
3. Ответникът по
касационната жалба – Ц.Л.Г., ЕГН **********, с адрес: ***, поддържа становище за неоснователност
на жалбата и моли оспореният съдебен акт да бъде оставен в сила.
4. Участвалият по делото прокурор,
представител на Окръжна прокуратура - гр. Пловдив дава заключение, че
обжалваното решение е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде
оставено в сила.
ІІ. За допустимостта :
5. Касационната жалба
е подадена в предвидения за това преклузивен процесуален срок и при наличието
на правен интерес. При това положение същата се явява ДОПУСТИМА.
ІІІ. За фактите :
6. Районният съд е
бил сезиран с жалба предявена от Ц.Л.Г. срещу №485271-F520161/17.12.2019г.
на заместник - директор на ТД на НАП – Пловдив. Наказателното постановление е
издадено въз основа на АУАН № F520161/29.10.2019г., съставен от Ц.Г.К.– на
длъжност главен инспектор по приходите при ТД на НАП – Пловдив. Обективираните
в акта констатации се свеждат до следното:
Ц.Л.Г., ЕГН **********,
в качеството си на управител на „ЛАВЕНДА ВАЛИ“ ЕООД с ЕИК ********* -
предприятие по смисъла на Закона за счетоводството и търговец по смисъла на
Търговския закон, като е бил задължен, не е публикувал годишния финансов отчет
/ГФО/ на дружеството за 2018 г. в Търговския регистър при Агенцията по
вписванията, като го заяви за вписване и представи за обявяване в
законоустановения срок - до 30 юни на следващата година, т. е. до 01.07.2019 г.
/30.06.2019 г. е неприсъствен ден/.
Търговското предприятие
е извършвало дейност през отчетния период 2018 г., видно от подадената в ТД на
НАП - Пловдив годишна данъчна декларация по чл. 92 от ЗКПО с вх. № 1600И0743578/31.03.2019 г., и от приложения към нея годишен
отчет за дейността.
ГФО на дружеството за
2018 г. е заявен за вписване и представен за обявяване в Търговския регистър
към Агенцията по вписванията на 17.10.2019 г.
Нарушението е извършено
на 02.07.2019 г. в гр. Пловдив и установено на 21.08.2019 г. - датата, на която
НАП е уведомена от Агенцията по вписванията, във връзка с писмо вх. № 12-00-316/21.08.2019
г. на ЦУ на НАП, получено в ТД на НАП - Пловдив с вх. № 04-01-1768/05.09.2019
г.
Нарушението е квалифицирано
по чл. 38, ал. 1, т. 1 от ЗСч. Извършено е за първи път.
Описаната в АУАН
фактическа обстановка е възприета изцяло от административнонаказващия орган,
който на осн. чл.74, ал.1 от Закона за счетоводството е наложил на нарушителя
глоба в размер на 200 лева.
7. В хода на съдебното производство пред
районния съд е разпитан актосъставителят, който в показанията си потвърждава
изложеното в акта.
8. При така установената фактическа обстановка районният съд е приел, че
нарушението е установено безспорно като от обективна, така и от субективна
страна без да са допуснати съществени процесуални нарушения. Въпреки това, като е изложили мотиви относно наличието на предпоставките нарушението
да бъде квалифицирано като „маловажен случай“, е отменил издаденото наказателно
постановление.
ІV. За правото :
9. Установената от районния
съд фактическа обстановка не е спорна. Спорът е правен и се концентрира относно
наличието или липсата на предпоставките безспорно установеното от обективна и
субективна страна нарушение да бъде квалифицирано като "маловажен
случай". Не се спори, а и в самото наказателно постановление е
отразено изрично, че нарушението е първо. При определяне дали едно деяние е
малозначително водещо значение има обществената му опасност, което следва от
лингвистичното тълкуване (чл. 46, ал. 1 от Закона за нормативните актове) на
чл. 9, ал. 2 от НК, вр. чл. 11 от ЗАНН и чл. 28, вр. чл. 6 от ЗАНН (които норми
имат предвид именно деянието, но не и дееца). Разбира се, на тази плоскост
следва да бъде преценявана и обществената опасност на дееца, но същата представлява
само помощен критерий за оценка на обществената опасност на деянието. Ето защо
обстоятелството, че по делото няма данни наказаното лице да е било
санкционирано с влезли в сила НП за нарушения на ЗСч не е достатъчно за
квалифициране на деянието като "маловажен случай".
Предмет на нарушението е
неподаването на ГФО изобщо, респ. неподаването му в срок, като за
съставомерността на деянието законът не поставя изискване от това бездействие
да са настъпили каквито и да е вредни последици за някой субект или за фиска
като цяло. Следователно, обикновеният, типичен случай на административно
нарушение от процесния вид, е свързан с неизвършване или несвоевременното
извършване на изискуемо от закона действие, от което поведение не се очаква да
настъпят вредни последици. Ето защо, в конкретния случай на административно
нарушение, липсата на настъпили вредни последици е отчетена от законодателя при
очертаване на конкретния състав на административно нарушение и само по себе си
също не представлява смекчаващо обстоятелство.
Налице е неизпълнение на
задължително предписание на ЗСч, което е свързано с важното изискване за
публичност на финансовите отчети, както е озаглавена и Глава шеста на ЗСч, в
която се намира нарушената разпоредба. В случая, отстраняването на нарушението
не може да бъде определено като своевременно, доколкото е сторено три месеца
след изтичане на законоустановения срок за публикуване на ГФО, при това едва
след получаване на покана за съставяне на АУАН. Тоест, преди да пристъпи към
изпълнение на задължението, за нарушителя е възникнало познавателно възприятие,
че са налице обстоятелства, даващи основание за ангажиране на
административнонаказателната му отговорност. При което действията по подаване
на ГФО преди съставянето на АУАН са в причинно следствена връзка с действията
на контролните орган, тоест нарушителят е целял да избегне ангажиране на
отговорността му, а не непредубедено да изпълни поставеното от закона
задължение. Извършването на търговска дейност е свързано с изисквания за
предварителна подготовка и знания, липсата на които не е оправдание за представителите
на търговеца. Освен това, нарушителят е управител на дружество с явно изразена
търговска активност, видно от представената годишна данъчна декларация по чл. 92 от ЗКПО. Тези обстоятелства сочат на необходимост от познаване на установените
правила и норми за поведение. В случая бездействието е в един значителен период
от време в рамките на законоустановения срок. Не се доказват обективни пречки,
извън волята на представляващия дружеството, които да са затруднили или
преградили изпълнение на задължението в срок.
При тази фактическа и
правна установеност касационният състав намира, че извършеното от управителя на
дружеството административно нарушение не представлява маловажен случай по смисъла
на чл. 28 от ЗАНН - такъв, който да разкрива по-ниска степен на обществена
опасност в сравнение с обикновените случаи на административно нарушение от
съответния вид. В случая санкцията е наложена в минимален размер, поради което
не подлежи на ревизия от съда. Нарушението е безспорно установен, без да са
допуснати съществени процесуални нарушения, които да дават самостоятелно
основание за отмяна на наказателното постановление.
10. Предвид изхода на делото
на жалбоподателя следва да се присъдят сторените съдебни разноски за
юрисконсултска защита. По реда на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН във вр. чл. 78, ал. 8
от Гражданския процесуален кодекс, чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 27е
от Наредба за заплащането на правната помощ /обн., ДВ, бр.5 от 17.01.06г./, настоящият
състав определя юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лева.
11. От изложеното до тук
следва, че жалбата е основателна. Като е отменил обжалваното пред него
наказателно постановление, районният съд е постановил валиден и допустим, но
неправилен съдебен акт, който следва да бъде отменен, а наказателното
постановление - потвърдено.
Ето защо, Административен съд Пловдив, ХХVI състав,
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 946 от
18.06.2020 г., постановено по а.н.д № 1508 по описа за 2020 г., на Районен съд
Пловдив, XVI – ти наказателен състав.
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление
№485271-F520161/17.12.2019г. на заместник - директор на Териториална дирекция
на Националната агенция по приходите – Пловдив.
ОСЪЖДА Ц.Л.Г., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на Националната
агенция по приходите сумата от 80 (осемдесет) лева, представляваща съдебни
разноски.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
:
ЧЛЕНОВЕ
: 1.
2.