РЕШЕНИЕ
№ 284
гр. гр. Д., 30.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – Д. в публично заседание на четиринадесети
септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Галатея П. Ханджиева Милева
Членове:Диана Г. Дякова
Галина Д. Жечева
при участието на секретаря Павлина Ж. Пенева
като разгледа докладваното от Диана Г. Дякова Въззивно гражданско дело №
20223200500320 по описа за 2022 година
за да се произнесе съобрази следното:
Производството по делото е образувано по реда на глава ХХ от ГПК по
жалба рег.№ 5835/07.04.2022 год. на „***” ЕООД , ЕИК *** ,със седалище и
адрес на управление: гр. Д., ***, срещу решение № 203 /21.03.2022 год. по
гр.д.№20213230102435 /2021 год. на Районен съд Д.,с което е осъден да
заплати на 1.Е. Д. Я. , ЕГН ********** ,от град Д., *** сумата от 1160,31 лв .,
представляваща неплатено арендно възнаграждение по договор за аренда от
07.07.2015год. за стоп. 2019 год. – 2020 год. за имот с идентификатор
39127.41.50 по КККР на с. К. , общ. Т. /образуван от имот № 39127.41.23/, с
площ 14 504 кв.м. /по 80 лв. на дка/ и сумата от 640 лв . , представляваща
неплатено наемно възнаграждение по договор за наем от 01.07.2019 год. за
стоп. 2019 год. – 2020 год. за имот с идентификатор 39127.33.40 по КККР на
с. К. , общ. Т. , с площ 8,001 дка. /по 80 лв. на дка/ , ведно със законната лихва
върху всяка от главниците, считано от датата на подаване на исковата молба в
съда - 30.07.2021 год. до окончателното плащане и на 2./ К. Д. Н. , ЕГН
********** ,от град Д., *** сумата от 1800,16 лв., представляваща неплатено
1
арендно възнаграждение по договор за аренда от 07.07.2015 год. за стоп. 2019
год. – 2020 год. за имот с идентификатор 39127.41.51 по КККР на с. К. , общ.
Т. /образуван от имот № 39127.41.23/, с площ 22 502 кв.м. /по 80 лв. на дка/ ,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
исковата молба в съда - 30.07.2021 год.
Решението се обжалва в частите за уважаване на исковите претенции
,основани на договори за аренда за горницата над присъдените по 40 лв./дка
и до пълния размер на заявяване от 80 лв./дка , а на исковата
претенция,основана на договор за наем за горницата над присъдените по
38.57 лв. и до пълния размер на заявяване от 80 лв./дка. (така молба за
отстраняване на нередовности рег.№ 6578/19.04.2022 год.).
С доводи ,че решението на ДРС е постановено в отклонение от
материалния и процесуалния закон се претендира отмяната му в обжалваните
части.Присъдените суми не били съответни на уговорките на страните по чл.
5 ал.2 и чл.5 ал.7 от договора за размер от 40 лв./дка на арендното плащане
съобразно категорията на притежаваната от арендодателите земеделска земя
и възможността, той да бъде променен при наличие на неблагоприятни
климатични условия-суша. Уважаването на претенциите в пълния размер на
заявяването им било обусловено от дадената от първоинстанционния съд
неправилна квалификация на възражението на дружеството за безспорно
доказано наличие на непреодолимо събитие/форсмажор/,като такова по
чл.307 от ТЗ за наличие на стопанска непоносимост и съответно преценено за
неоснователно.
При данни,че обжалваното решение връчено на дата 28.03.2022
год.,жалба рег.№ 5835/07.04.2022 год. е подадена в срока по чл. 259 ал.1 от
ГПК и от активно легитимирана страна и носител на правото да предяви
въззивна жалба против постановеното решение, предвид разпоредените от
последното негативни последици в правната му сфера чрез уважаване на
исковите претенции и е процесуално допустима.
Отговор на въззивната жалба не е подаден в срока и по реда на чл.263
ал.1 от ГПК,в съдебното заседание от дата 14.09.2022 год., от името на
въззиваемите страни Е. Д. Я. и К. Д. Н. ,техния процесуален представител
адв.Г. И. изразява становище за неоснователност на подадената жалба и
настоява да не бъде уважавана.
2
Решение № 203 /21.03.2022 год. по гр.д.№20213230102435 /2021 год. на
Районен съд Д. е влязло в сила по правилото на чл.296 т.2 от ГПК в частите,в
които на :1./Е. Я. е било присъдено арендно възнаграждение от по 40
лв./дка,т.е. сумата от 580.16 лв. и наемно възнаграждение в размер от 38.57
лв./дка,т.е. сумата от 308.60 лв.,а на:2./:К. Н. е било присъдено арендно
възнаграждение от по 40 лв./дка,т.е. сумата от 900 лв.
Решението е постановено по искове с правно основание по чл. 79, ал. 1,
пр. 1 от ЗЗД вр.чл. 8, ал. 1 от ЗАЗ и чл. 232, ал.2 от ЗЗД.
С въззивната жалба не се оспорват фактическите констатации в
първоинстанционното решение, а произтичащите от същата правни изводи
на ДРС,поради което фактите по делото не подлежат на самостоятелно
изследване от въззивният съд.
Съобразно приетата от първоинстанционния съд фактическа
установеност, “***“ ЕООД е сключил с наследниците на Д. Д. П.- Е. Д. Я., К.
Д. Н. и Т. Т. П. договор за аренда от 07.07.2015 год., по силата на който на
ответното дружество е предоставено ползването на имот № *** по плана на
село К., общ. Т., с площ 37 дка , кат. 3, за срок от 5 стопански години срещу
арендно плащане не по-малко от 80 лева на дка /чл. 5, ал.1 от договора/. С
договор за доброволна делба, вписан под акт № *** год. на СВ-град Т.
наследниците на Д. Д. П. са поделили доброволно гореописания имот № ***
по плана на село К., общ. Т., като Ел. Я. е получила в дял ПИ с
идентификатор 39127.41.50, с площ 14 504 кв. м., а К. Н. – ПИ с
идентификатор № 39127.41.51, с площ 22 502кв.м. ,Т. П. е получила парично
уравняване за дела си. Ищцата Е. Я. е собственик въз основа на договор за
дарение от 20.08.2019 год., вписан под акт № ***г. на СВ – град Т., на ПИ с
идентификатор имот с идентификатор 39127.33.40 по КККР на с. К. , общ. Т. ,
с площ 8,001 дка, кат. 4, по отношение на който имот между праводателя на
ищцата Я. –Т. Т. П. и ответното дружество /наемодател/ е сключен договор за
наем от 01.07.2019 год. със срок от една стопанска година, а именно: от
01.10.2019 год .до 01.10.2020 год., срещу наемно плащане в размер на 35 % от
реализираната продукция по среден добив, по видове култури, изплатени по
пазарни цени за текущата стопанска година, но не по-малко от 80 лева
годишно.Не е спорно,че през процесната стопанска година дружеството
арендатор/наемател е ползвало земеделските имоти,предмет на договорите за
3
наем и аренда.Съгласно заключение на вещото лице,изготвило назначената по
делото съдебно-счетоводна експертиза,по счетоводни данни на ответното
дружество задълженията към ищците са следните: за Ел. Я. – 580.16 лева по
договора за аренда /или по 40 лева на дка/и 308.60 лева по договора за наем
/или по 38.57 лева на дка/ и за К. Н. – 900.08 лева по договора за аренда /или
по 40 лева на дка/. Вещото лице е установило, че в счетоводството на „***“
ЕООД поради наличието на форсмажорни обстоятелства – суша, за района на
село К. по сключени договори за аренда/наем за процесната стопанска година
са начислени възнаграждения по 38.57 лв./дка за земя III –та и IV-та
категория; по 33.06 лв./дка за земя V-та категория и по 40.00 лева за земя, за
която е уговорено наем/аренда в лева. Не е спорно ,че дружеството не е
изпълнило задължението си за заплащане на арендно и наемно
възнаграждения.Дружеството е подало заявление за предоставяне на
минимална помощ, съгласно Регламент (ЕС) № 1408/2013 год. на
регистрираните по Наредба № 3 от 1999 год. земеделски стопани, претърпели
щети над 30 % спад в добива в резултат от неблагоприятно климатично
условие – суша през 2020 год.
В процеса не е било релевирано възражение по чл.307 от ТЗ (видно от
съдържанието на писмения отговор на дружеството),поради което
съображения относно него първоинстанционния съд не е следвало да
излага,респ.то няма да бъде обсъждано от въззивния съд.
Спорни между страните са въпросите относно дължимия размер на
арендните и наемните плащания ,основани на различното им виждане
доказано и основателно ли е възражението на дружеството за наличие на
форсмажорни причини (продължителна суша,довело до пълно/частично
увреждане на посевите) ,при което приложими са клаузи на договорите за
друг размер и срок за изпълнение на паричните задължения.
Такава клауза съдържа единствено договора за наем-чл.5 ал.7,не и
договора за аренда.
Ответникът не е доказал, че през стопанската 2019/2020г. земеделският
имот, предмет на сключения между страните договора за аренда, е бил
засегнат от суша, а и то е без значение. Неблагоприятните климатични
условия биха могли да се отразят в отрицателна посока на добива от
земеделския имот. Но задължението на ответника е парично, размерът му не е
4
обвързан с обема на добива от арендувания имот, а евентуалният недостиг
/поради недостатъчен следствие сушата добив/ на парични средства не е
обстоятелство, което освобождава длъжника от задължението, нито намалява
неговия размер – чл.81 ал.2 от ЗЗД. Следователно няма основание
задължението на ответника за арендно плащане за стопанската 2019/2020г. да
бъде изпълнено в по-нисък от установения в договора размер.
Осъдителните претенции на Е. Я. за арендно и наемно възнаграждения
за горницата над сумата от 580.16 лв. и до 1160.31 лв .,респ. за горницата над
308.60 лв. и до 640 лв.,както на на К. Н. за арендно възнаграждение над
сумата от 900 лв. и до 1800.16 лв. са основателни и следва да бъдат уважени.
Този извод ,решението в обжалваните му части съдържа,поради което
на основание чл. 271 ал.1 от ГПК следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода по спора във въззивната инстанция-неоснователност на
подадената жалба, дружеството следва да заплати на Е. Я. направените
разноски за заплащане адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв.
По изложените съображения,съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 203 /21.03.2022 год. по гр.д.№20213230102435
/2021 год. на Районен съд Д. в частите,в които „***” ЕООД , ЕИК *** ,със
седалище и адрес на управление: гр. Д., *** е осъден да заплати на :1.Е. Д. Я.
, ЕГН ********** ,от град Д., *** неплатено арендно възнаграждение по
договор за аренда от 07.07.2015 год. за стоп. 2019 год. – 2020 год. за имот с
идентификатор 39127.41.50 по КККР на с. К. , общ. Т. /образуван от имот №
39127.41.23/, с площ 14 504 кв.м. за горницата над 580.16 лв. и до размера
от 1160.31 лв . ,както и неплатено наемно възнаграждение по договор за
наем от 01.07.2019 год. за стоп. 2019 год. – 2020 год. за имот с идентификатор
39127.33.40 по КККР на с. К. , общ. Т. , с площ 8,001 дка. за горницата над
308.60 лв. и до 640 лв., ведно със законната лихва върху всяка от главниците,
считано от датата на подаване на исковата молба в съда - 30.07.2021 год. до
окончателното плащане и на 2./ К. Д. Н. , ЕГН ********** ,от град Д., ***
неплатено арендно възнаграждение по договор за аренда от 07.07.2015 год. за
5
стоп. 2019 год. – 2020 год. за имот с идентификатор 39127.41.51 по КККР на
с. К. , общ. Т. /образуван от имот № 39127.41.23/, с площ 22 502 кв.м. за
горницата над 900 лв. и до 1800.16 лв., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда -
30.07.2021 год. до окончателното плащане.
ОСЪЖДА „***” ЕООД , ЕИК *** ,със седалище и адрес на управление: гр. Д.,
*** ДА ЗАПЛАТИ на Е. Д. Я. , ЕГН ********** ,от град Д., *** сумата от 300
лв.,съставляваща сторени разноски във въззивното производство.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6