№ 214
гр. Ловеч, 13.03.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, I СЪСТАВ, в закрито заседание на
тринадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА
Членове:ПОЛЯ ДАНКОВА
ПЛАМЕН ПЕНОВ
като разгледа докладваното от МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА Въззивно частно
гражданско дело № 20234300500105 по описа за 2023 година
и за да се произнесе, съобрази:
Производството е по чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК.
Образувано е по обжалване, имащо характер на частна жалба от В. Д.
Т. срещу разпореждане № 270 от 14.02.2023 г., постановено по гр.д. № 1774
по описа на РС Ловеч за 2021 г., с което е върната на основание чл.262, ал.2,
т.1 от ГПК въззивна жалба вх. № 772/25.01.2023 г. като подадена след
изтичане на срока за обжалване, а на основание чл.275, ал.2 във вр. с чл.262,
ал.2, т.2 от ГПК и частна жалба вх. № 154/09.01.2023 г. поради неотстранени
нередовности.
Съдебният състав намира, че частната жалба е подадена от надлежна
страна в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен
акт, поради което е допустима.
Ловешкият окръжен съд, като взе предвид приложените по делото
доказателства и съобрази приложимите правни норми, намира следното:
С решение № 480/23.11.2022 г., постановено по гр.д. № 1774/2021 г.,
ЛРС е признал за установено по отношение на ответника В. Д. Т., че ищеца И.
М. П. е собственик на спорния по делото имот по силата на н.а. № 120, т.2,
н.д. № 210/2018 г. на Нотариус с рег. № 173 М. Д..
Решението е връчено лично на частния жалбоподател на 08.12.2022 г.,
което се установява от приложената по делото разписка и писмо изх. № 11-
00-3203/20.12.2022 г. на Кметския наместник на с.Стефаново.
С молба вх. № 11475/19.12.2022 г. жалбоподателят В. Д. Т. е поискал
1
от районния съд да му предостави правна помощ и освободи от заплащате на
държавна такса и разноски във връзка с упражняване правото му да обжалва
решение № 480/23.11.2022 г. по гр.д. № 1774/2021г., тъй като не разполага с
необходимите средства за това. Към молбата е приложил саморъчно
попълнени и подписани декларации за семейно и материално положение и
здравословно състояние.
С определение № 1190/20.12.2022 г. ЛРС е отказал предоставянето на
правна помощ, изразяваща се в осигуряване на безплатна адвокатска защита,
тъй като молбата не е подадена в срока по чл.95, ал.1 от ГПК. Същото е
връчено лично на В. Д. Т. на 05.01.2023 г.
Срещу това определение последният е подал жалба вх. №
154/09.01.2023 г.
С разпореждане № 55/10.01.2023 г. районният съд е оставил без
движение жалба вх. № 154/09.01.2023 г. на В. Д. Т. на основание чл.275, ал.2
във вр. с чл.260, т.3 и т.4 и чл.261, т.3 и т.4 от ГПК до отстраняване на
констатираните от съда нередовности. Разпореждането е връчено лично на
жалбоподателя на 20.01.2023 г.
На 25.01.2023 г. В. Д. Т. е подал до ОС Ловеч въззивна жалба вх. № 772
срещу решение № 480/23.11.2022 г. по гр.д. № 1774/2021г. по описа на РС
Ловеч.
С обжалваното разпореждане № 270 от 14.02.2023 г., Ловешкият
районен съд е върнал на основание чл.262, ал.2, т.1 от ГПК въззивна жалба вх.
№ 772/25.01.2023 г. като подадена след изтичане на срока за обжалване, а на
основание чл.275, ал.2 във вр. с чл.262, ал.2, т.2 от ГПК и частна жалба вх. №
154/09.01.2023 г. поради неотстранени нередовности.
При тези факти въззиният състав приема, че частната жалба е
основателна.
По частната жалба срещу разпореждането за връщане на въззивна
жалба вх. № 772/25.01.2023 г. като подадена след изтичане на срока за
обжалване, настоящата инстанция не споделя направения от районния съд
правен извод. Съгласно разпоредбата на чл.259, ал.2 от ГПК, срокът за
въззивно обжалване се прекъсва с подаването на молба за правна помощ и не
тече, докато молбата се разглежда. Новият двуседмичен срок започва да тече
съобразно правилата на чл. 259, ал. 3 ГПК от влизане в сила на акта на съда за
отхвърляне на молбата по ал.2, а в случай на уважаването й новият срок
започва да тече от връчване на първоинстанционното решение на назначения
служебен адвокат. Като е върнал подадената на 25.01.2023 г. от В. Д. Т.
2
въззивната жалба като подадена след изтичане на срока за обжалване,
първоинстанционният съд е постановил незаконосъобразен съдебен акт,
който следва да бъде отменен. В случая срокът за обжалване на решение №
480/23.11.2022 г. не е изтекъл на 22.12.2022 г., какъвто извод е направен от
районния съд в мотивите на обжалваното разпореждане. С оглед цитираната
разпоредба на чл.259, ал.3 от ГПК, същият е започнал да тече от 27.01.2023 г.
– датата на влизане в сила на определение № 1190/20.12.2022 г., с което ЛРС е
отказал предоставянето на правна помощ на жалбоподателя на основание
чл.95, ал.1 от ГПК.
Настоящата инстанция намира за основателна и частната жалба срещу
разпореждане № 270 от 14.02.2023 г., с което е върната частна жалба вх. №
154/09.01.2023 г. против определение № 1190/20.12.2022 г., с което ЛРС е
отказал предоставянето на правна помощ, поради неотстранени нередовности.
Както беше посочено, с молба вх. № 11475/19.12.2022 г. жалбоподателят В. Д.
Т. е поискал от районния съд да му предостави правна помощ и освободи от
заплащате на държавна такса и разноски за обжалване на решение №
480/23.11.2022 г. по гр.д. № 1774/2021г. С определение № 1190/20.12.2022 г.
ЛРС се е произнесъл само направеното искане за предоставяне на правна
помощ, като е приел, че не е подадена в срока по чл.195, ал.1 ГПК, но не и по
направеното искане за освобождаване от внасяне на държавна такса и
разноски за въззивното обжалване. Липсата на надлежен акт по чл.83, ал.2 от
ГПК сочи на неприключила процедура по направеното от жалбоподателя
искане. Това обстоятелство е пречка за даване на указания за отстраняване
нередовности на частната жалба вх.№ 154/09.01.2023 г, изразяващи се в
указание за внасяне на сумата 15.00 лв. държавна такса по сметката на ОС
Ловеч, както и за изтичане на срока за отстраняване на нередовностите на
частната жалба.
На следващо място следва да се отбележи, че според задължителни
указания на ВКС, дадени в т.12 от ТР № 6/2012 от 06.11.2013 г. по т.д. № 6 по
описа за 2012 г. компетентен да се произнесе по искането за освобождаване
от внасяне на такси и разноски по чл.83, ал.2 от ГПК е администриращият съд
преди изпращане на делото в по-горната инстанция, т.е. районният съд.
Изложеното се отнася и за направеното искане с правно основание чл.95 от
ГПК, тъй като само редовна въззивна жалба се връчва на насрещната страна
за отговор и след изпълнение на тази процедура делото следва да се изпрати
на окръжния съд. Тези съображения водят до незаконосъобразност на
направения от районния съд извод, че подадената от В. Д. Т. молба за
предоставяне на правна помощ е недопустима, тъй като делото вече не е
висящо пред този съд. Непредставянето от страна на жалбоподателя с
молбата на доказателства, които да обосноват извод за лисата на финансови
средства, не е основания за постановяване на отказ. Районният съд е следвало
да задължи молителя да представи доказателства в подкрепа на изложените
твърдения в представените декларации, след което да се произнесе по
основателността на направените искания.
3
По изложените съображения и на основание чл. 278, ал. 2 ГПК
разпореждане № 270 от 14.02.2023 г., постановено по гр.д. № 1774/2021 г. по
описа на РС Ловеч следва да се отмени, а делото следва да бъде върнато за
продължаване на процесуалните действия и изпълнение на дадените в
мотивите указания.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ разпореждане № 270 от 14.02.2023 г., постановено по гр.д.
№ 1774/2021 г. по описа на РС Ловеч, с което е върната на основание чл.262,
ал.2, т.1 от ГПК въззивна жалба вх. № 772/25.01.2023 г. като подадена след
изтичане на срока за обжалване, а на основание чл.275, ал.2 във вр. с чл.262,
ал.2, т.2 от ГПК и частна жалба вх. № 154/09.01.2023 г. поради неотстранени
нередовности.
ВРЪЩА делото на районен съд Ловеч за продължаване на
процесуалните действия и изпълнение на дадените в мотивите указания по
прилагане на закона.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4