№ 15301
гр. София, 08.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 141 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми май през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:СИЛВИЯ СТ. ХАЗЪРБАСАНОВА
при участието на секретаря КРИСТИНА Д. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от СИЛВИЯ СТ. ХАЗЪРБАСАНОВА Гражданско
дело № 20241110156344 по описа за 2024 година
Производството е по реда на Дял І, глава ХІІ от ГПК.
Образувано е по искова молба на „М...“ ЕООД срещу „А...“ ЕАД, , с която е предявен
осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. първо от Закона за задълженията и
договорите за осъждане на ответното дружество да заплати на ищеца сумата от 7,84 лева с вкл.
ДДС, представляваща получена от ответника без основание сума, по Договор № ********* с
приложение № 1 от 03.12.2021 г. за ползване на мобилни електронни съобщителни услуги чрез
мобилен телефонен номер услуга № **********, едностранно начислена от ответника по фактура с
№ **********, за периода 07.12.2021 г. - 06.01.2022 г.
Ищецът твърди, че е потребител на мобилни електронни съобщителни услуги съгласно
договор № ********* с Приложение от 03.12.2021 г., сключен между него и „А...“ ЕАД. Твърди, че
ответникът е издал фактура № ********** с период на фактуриране /респективно потребление на
услугите/ 07.12.2021 г. – 06.01.2022 г., както следва: за мобилна услуга № **********, съдържаща
месечни абонаментни такси (МАТ) в размер на 6,51 лв. без ДДС с включена отстъпка, пакет
мобилен интернет 5GB на макс. скорост с договорена МАТ 4 лв., без ДДС с включена отстъпка,
дължими общо месечни такси 10,51 лв. без ДДС, платени 17,05 лв. без ДДС, платена разлика над
договрените МАТ 6,54 лв. без ДДС. Начислението което било в повече било описано в Приложение
А на процесната фактура № **********, раздел ТАКСИ. Твърди, че е заплатил сумата по
фактурата, която била недължимо платена, поради несъответствие между договорените условия.
Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати сумата 7,84 лв.,
платена без основание от ищеца в полза на ответника. Претендира разноски.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника „А...“ ЕАД, с
който оспорва иска. Твърди, че действително между него и „М...“ ЕООД е сключено представеното
от ищеца Приложение № 1 от 03.12.2021 г. Това, което не било посочено от ищеца е, че в
процесната фактура е отчетено предоговаряне на тарифния план за услугите. Всички суми били
начислени правилно, като е съобразено предоговарянето на тарифния план за услугата. Оспорва, че
ищецът „М...“ ЕООД е заплатил цената на процесната фактура, включително и претендираната
сума по съображения, че видно от изложеното в исковата молба, договорът между страните е
сключен за предоставянето на 2161 услуги. Също така, от исковата молба ставало ясно, че ищецът е
с персонал по-малък от 10 души, от където следвал извежда извод, че ищцовото дружество не е
ползвател на всичките 2161 услуги - предмет на договор, а услугите са ползвани от лица, които не
са служители и/или не са свързани по някакъв начин с „М...“ ЕООД. В тази връзка твърди, че
процесната сума е била заплатена в брой от трето лице в качеството му на ползвател на услугата и
1
ако има нещо неправомерно начислено във процесната фактура, то следвало да се възстанови на
платилото я лице, а не на „М...“ ЕООД, тъй като по този начин ищцовото дружество ще се обогати
неоснователно за сметка на лицето, платило цената на фактурата. Моли съда да отхвърли
предявения иск. Претендира разноски.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.235, ал.2 вр.
чл.12 от ГПК намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД.
По иска с правно основание чл. 55, ал. 1, пр.1 ЗЗД в тежест на ищеца е да установи при
условията на пълно и главно доказване намаляването на своята имуществена сфера, а именно - че е
заплатил процесната сума на ответника.
В тежест на ответника е да докаже, че е налице валидно правно основание за задържане на
престацията, в случая - че размерът на начислените такси отговаря на дължимия такъв, с оглед
предоговарянето на тарифния план за услугите по Приложение № 1 Активиране и условия за
ползване на тарифни планове за мобилна телефонна услуга A1 от 14.10.2019 г., Приложение № 1
Промоционални условия за ползване на ценови пакет за Мобилен интернет към тарифен план за
гласова мобилна телефонна услуга от 14.10.2019 г. и Приложение № 2 от 14.10.2019 г.
Фактическият състав, при който възниква отговорност за неоснователно обогатяване по чл.
55, ал. 1, предл.1 ЗЗД, включва три кумулативни елемента - даване на определена вещ, парична
сума или друго имуществено благо от едно лице; получаване на престацията от друго лице; липса
на основание за разместване на блага в правната сфера на даващия и на получаващия. Под
"основание" в областта на неоснователното обогатяване се разбира съществуването на валидно
правоотношение, което оправдава разместването на имуществени блага.
С обявения за окончателен доклад по делото, неоспорен от страните, съдът, на основание
чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК, е отделил като безспорни и ненуждаещи се от доказване
обстоятелствата, че: наличие на договорни отношения между „А...“ ЕАД в качеството му на
мобилен оператор и „М...“ ЕООД в качеството му на клиент относно електронно-съобщителни
услуги, предмет на договор № *********, ведно с приложения към него, за ползване на мобилни
електронни съобщителни услуги чрез мобилен телефонен номер **********; 2. във връзка с
договор № *********, ведно с приложения към него, за ползване на мобилни електронни
съобщителни услуги чрез мобилен телефонен номер ********** ответното дружество е издало
фактура № ********** с период на фактуриране /респективно потребление на услугите/ 07.12.2021
г. – 06.01.2022 г., 3. сумата по фактурата, част от която е исковата сума, е платена.
Установява се от представените от страните писмени документи, че по силата на Договор №
*********, Приложение № 1 от 03.12.2021 г., страните са договорили за GSM номер **********
тарифен план A1 M клас S и допълнителен пакет Add-on mobile internet 5 GB at maximum speed
promo. Видно от Приложение № 1/14.10.2019 г. месечната абонаментна такса /МАТ/ за договорения
тарифен план M клас S с включена отстъпка възлиза на сумата от 6.51 лева без ДДС. Видно от
Приложение № 1, цената на пакета интернет с включена отстъпка е на стойност 4.00 лева без ДДС.
Следователно, общият размер на месечните такси за GSM номер ********** възлиза на сумата от
10.51 лева без ДДС.
Безспорно е между страните, че сумата по фактурата, част от която е исковата сума, е
платена. Плащането по фактурата е отделено като безспорно между страните с доклада по делото
по реда на чл.146, ал.1 ГПК. Плащането е извършено по издадена от ответника фактура на
дружество, с което безспорно се намира в договорно правоотношение. Възражението на ответника,
че процесната сума е заплатена от трето за спора лице в качеството му на ползвател на услугата, а
не от „М...“ ЕООД, съдът намира за неоснователно. Съгласно разпоредбата на чл. 73 от ЗЗД
задължението може да бъде изпълнено от трето лице дори против волята на кредитора, освен ако
той има интерес то да бъде изпълнено лично от длъжника. Задължено лице по процесната фактура
е ищцовото дружество, поради което именно последното дължи плащане на начислените по нея
суми. Дори плащането да е извършено от трето за спора лице, то същото е използвано за
погасяване на задълженията на „М...“ ЕООД към ответника. С оглед естеството на паричното
задължение, кредиторът не може да претендира за лично изпълнение от длъжника. Ирелевантно в
случая е естеството на отношенията между едно такова евентуално трето лице и ищцовото
дружество, доколкото е безспорно, че задължено лице по процесната фактура е ищецът, както и че
от негово име са заплатени сумите по същата.
Ищецът твърди да е платил сума в по-голям размер от уговореното, което се установи от
анализа на сключения между страните договор, тъй като общият размер на месечните такси за GSM
номер ********** възлиза на сумата от 10.51 лева без ДДС, а видно от фактура № **********,
2
начислената и платена сума за процесния абонатен номер е 17,05 лева. Ответникът твърди да е
издал фактурата в съответствие с условията на съществуващото помежду им договорно
правоотношение. В тежест на ответника е да докаже, че е налице основание да получи сума в
размер на исковата такава, т.е., че размерът на начислените такси съответства на уговореното
между страните, че се касае за услуги, които реално са предоставени на ищеца, както и че размерът
на сумата по тази фактура е изчислен в съответствие с уговореното за целия исков период.
Наличието на промяна в тарифния план въз основа на Приложение № 1 от 03.12.2021 г. само по
себе си не е достатъчно да обоснове изводи в горния смисъл. От ангажираните по делото
доказателства не може да се приеме да е проведено пълно и главно доказване на посочените
обстоятелства. С оглед на това предявеният иск по чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД се явява основателен и
като такъв – следва да се уважи.
Предвид основателността на иска, то върху главницата, следва да се присъди и законна
лихва, считано от датата на завеждане на исковата молба в съда до окончателното изплащане на
вземането.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски има единствено ищецът. Ищцовото дружество
претендира разноски в размер на 200.00лв., от които 50.00лв. – държавна такса и 150.00лв. –
адвокатско възнаграждение. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ответникът следва да заплати на ищеца
разноски в размер общ на 200.00 лв., от които 50.00 лв. – внесена държавна такса и 150.00 лв. –
адвокатско възнаграждение.
Поради гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „А...“ ЕАД, ЕИК ******, да заплати на „М...“ ЕООД, ЕИК ******, на основание
чл. 55, ал.1, пр. 1 ЗЗД, сумата от 7,84 лева с вкл. ДДС, представляваща получена от ответника без
основание сума, по Договор № ********* с приложение № 1 от 03.12.2021 г. за ползване на
мобилни електронни съобщителни услуги чрез мобилен телефонен номер услуга № **********,
едностранно начислена от ответника по фактура с № **********, за периода 07.12.2021 г. -
06.01.2022 г., ведно със законна лихва върху горепосочената сума, считано от датата на завеждане
на исковата молба в съда до окончателното изплащане на вземането.
ОСЪЖДА А...“ ЕАД, ЕИК ******, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, да заплати на „М...“
ЕООД, ЕИК ******, сумата от 200.00 лв. разноски в първоинстанционното производство.
Решението подлежи на обжалване, в двуседмичен срок от връчването му на страните, пред
Софийски градски съд.
На основание чл. 7, ал. 2 ГПК на страните да се връчи препис от решението.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3