№ 13310
гр. София, 22.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 39 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесет и първи октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ
при участието на секретаря РУЖА Й. АЛЕКСАНДРОВА
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ Гражданско дело №
20221110127523 по описа за 2022 година
Производство е образувано по искова молба, подадена от Е. Д. И. и К. Д.
Л., с която са предявили срещу [фирма] отрицателни установителни искове с
правно основание чл. 439 ГПК за признаване за установено спрямо ответника,
че ищците не му дължат сумата от 1449.53 лв., представляваща главница за
топлинна енергия, лихва в размер на 211.13 лв., за периода от 31.03.2012 г. до
13.02.2015 г., законна лихва върху главницата в размер на 1066.11 лв. за
периода от 26.02.2015 г. до 25.05.2022 г., както и сумата от 244.67 лв.
разноски по делото, за които суми е издаден изпълнителен лист от 22.05.2015
г. по гр.д. № 10718/2015 г. по описа на СРС, 28 състав.
Ищците поддържат, че въз основа на изпълнителен лист издаден на
22.05.2015 г. по гр.д. № 10718/2015 г. по описа на СРС, 28 състав срещу
техния наследодател било образувано изпълнително дело № 20168440404146.
Посочва, че вземанията били погасени поради изтичането на тригодишната
давност. По изпълнителното дело не били извършвани изпълнителни
действия годни да прекъсната давността след 27.12.2016 г. Претендира
разноски. Пред съда процесуалният представител на страната поддържа
исковата молба и претендира разноски, за което представя списък по чл. 80 от
ГПК.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата
молба, с който оспорва предявения иск, като недопустим и неоснователен.
Посочва, че в случая била приложима 5-годишната давност. Посочва се, че
било образувано изпълнително дело № 20168440404146 по което били
извършвани изпълнителни действия. Тъй като изпълнителното дело било
прекратено на 05.02.2020 г. било образувано ново изпълнително дело №
20208440400339, по което били извършвани действия годни да прекъснат
1
давността. Посочва се, че давността не е текла по време на обявено
извънредно положение. Претендира разноски, в условията на евентуалност се
прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на
насрещната страна. Пред съда процесуалният представител на страната
поддържа отговора на исковата молба и претендира разноски, за което
представя списък по чл. 80 от ГПК.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
По делото са обявени за безспорни и ненуждаещи се от доказване
обстоятелствата, че срещу наследодателя на ищците бил издаден
изпълнителен лист от 22.05.2015 г. по гр.д. № 10718/2015 г. по описа на СРС,
28 състав, по който изпълнителен лист срещу него било образувано изп. д. №
20168440404146 по описа на ЧСИ С. Я., за посочените в исковата молба суми
и основания.
По делото не се спори, а и от представеното удостоверение за
наследници с изх. № РИС22-УГ51-4095 от 19.05.2022 г. издадено от Столична
община се установява, че Д. К. Л. е починала на 09.05.2021 г., като е оставила
за наследници по закон“ Е. Д. И. – дъщеря и К. Д. Л. – син.
По делото е представен заверен препис от решение от 04.07.2016 г.
постановено по гр. д. № 39955/2015 г. по описа на СРС, 28 състав с направено
отбелязване, че същото е влязло в сила на 28.07.2016 г. Представена е и
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от
05.03.2015 г. постановена по ч. гр. д. № 10718/2015 г. по описа на СРС, 28
състав.
По делото е представен препис от изп. д. № 20168440404116 по описа на
ЧСИ С. Я., от което се установява, че същото е било образувано с молба
подадена от ответника на 16.12.2016 г., като с молбата на съдебният
изпълнител на основание чл. 18, ал. 1 от ЗЧСИ му е възложено да проучи
имуществото на длъжника. Към молбата за образуване е приложен
изпълнителен лист от 22.05.2015 г. по гр.д. № 10718/2015 г. по описа на СРС,
28 състав.
На 20.01.2017 г. е изпратено запорно съобщение до [фирма], с което е
наложен запор върху всички сметки на длъжника Д. К. Л. открити в банката.
От представените доказателства се установява, че на 24.01.2017 г. /датата на
получаване на запорното съобщение от третото задължено лице/ е наложен
запори върху банкови сметки на длъжника в [фирма].
На 27.01.2017 г. е изпратена покана за доброволно изпълнение до Д. К. Л.
в качеството му на длъжник по изпълнителното дело.
С молба от 02.10.2019 г. подадена от взискателя [фирма] по процесното
изпълнително дело е поискано да се извърши справка в НАП за наличие на
трудови договори, като и насрочване н описа на движими вещи.
С постановление от 06.12.2019 г. е прекратено производството по
изпълнителното дело № 20168440404146 на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК
2
и са вдигнати наложените запори.
Други изпълнителни действия частният съдебен изпълнител не е
извършвал.
По делото е представен препис от изп. д. № 20208440400339 по описа на
ЧСИ С. Я., от което се установява, че същото е било образувано с молба
подадена от ответника на 05.02.2020 г., като с молбата на съдебният
изпълнител на основание чл. 18, ал. 1 от ЗЧСИ му е възложено да проучи
имуществото на длъжника. Към молбата за образуване е приложен
изпълнителен лист от 22.05.2015 г. по гр.д. № 10718/2015 г. по описа на СРС,
28 състав.
С молба от 19.11.2021 г. подадена от взискателя [фирма] по процесното
изпълнително дело е поискано да се извърши справка за банкови сейфове и
сметки, в НАП за наличие на трудови договори, като и насрочване н описа на
движими вещи.
С разпореждане от 01.04.2022 г. на основание чл. 429 от ГПК е
конституиран като длъжник по делото Е. И..
С разпореждане от 04.05.2022 г. на основание чл. 429 от ГПК е
конституиран като длъжник по делото К. Д. Л..
С постановление от 10.06.2022 г. на основание чл. 432, ал. 1, т. 1 от ГПК
съгласно обезпечителна заповед от 08.06.2022 г. издадена по гр. д. №
27523/2022 г. по описа на СРС, 39 състав е спряно изпълнителното
производство по изп. д. № 20208440400339.
Други изпълнителни действия частният съдебен изпълнител не е
извършвал.
С определение от 02.06.2022 г. постановено по настоящото дело на
основание чл. 389, ал. 1 от ГПК е допуснато обезпечение на предявения иск
посредством спиране на изпълнението по изп. д. № 20208440400339 по описа
на ЧСИ С. Я..
При предявен отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439
ГПК в тежест на ищеца е да докаже, че след приключване на съдебното
дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание, са
настъпили факти (с оглед на наведените в исковата молба твърдения –
изтекъл давностен срок), които водят до погасяване на установеното
изпълняемо право на ответника. Предвид наведеното единствено основание за
недължимост на сумата ответникът следва да установи настъпването на
обстоятелства, обуславящи основание за спиране или прекъсване на
погасителната давност по смисъла на чл. 115 и чл. 116 ЗЗД.
Настоящият съдебен състав счита, че при осъществяването на
принудително изпълнение въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение,
какъвто е и настоящият случай, изпълняемото право е облечено в
изпълнителна сила, която възниква в момента на изтичане на срока за
възражение по чл. 414, ал. 2 ГПК, в който случай съдът служебно издава
изпълнителен лист. С влизането в сила на заповедта за изпълнение – чл. 416
ГПК, се получава ефект, аналогичен на силата на пресъдено нещо и
3
длъжникът не може да релевира възраженията си срещу дълга по общия исков
ред, извън случаите на чл. 424 ГПК и чл. 439 ГПК, тъй като същите са
преклудирани, с което се получава ефект на окончателно разрешен правен
спор за съществуване на вземането – арг. и от чл. 371 ГПК, поради което и
намира приложение разпоредбата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД – срокът на новата
давност е всякога пет години. Неподаването на възражение в срока по чл. 414,
ал. 2 ГПК може да се приравни по правни последици на признание на
вземането от длъжника по чл. 116, б. „а“ ЗЗД – целта на регламентираното в
действащия ГПК заповедно производство е да се установи дали
претендираното вземане е спорно, а признанието на дълга може да бъде
изразено и с конклудентни действия, доколкото същите манифестират в
достатъчна степен волята на длъжника да потвърди съществуването на
конкретен дълг към кредитора – виж например Решение № 100 от 20.06.2011
г. на ВКС по т. д. № 194/2010 г., II т. о., ТК, Решение № 131 от 23.06.2016 г.
на ВКС по гр. д. № 5140/2015 г., ІV г. о., ГК.
Според разпоредбата на чл. 116, б. „в“ ЗЗД, давността се прекъсва с
предприемането на действия за принудително изпълнение на вземането.
Съгласно задължителните за съдилищата разяснения, дадени в т. 10 от
Тълкувателно решение № 2/2013 г. на ВКС по тълк. дело № 2/2013 г., ОСГТК,
прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в
рамките на определен изпълнителен способ /независимо от това дали
прилагането му е поискано от взискателя или е предприето по инициатива на
частния съдебен изпълнител по възлагане, съгласно чл. 18 ЗЧСИ, като
примерно и неизчерпателно са изброени изпълнителните действия,
прекъсващи давността, в т. ч. насочването на изпълнението чрез налагане на
запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане
за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ,
назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т. н. до
постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети
задължени лица. Взискателят има задължение със свои действия да поддържа
висящността на изпълнителния процес, извършвайки изпълнителни действия,
изграждащи посочения от него изпълнителен способ, включително като иска
повтаряне на неуспешните изпълнителни действия и прилагането на нови
изпълнителни способи. В изпълнителния процес давността не спира, именно
защото кредиторът може да избере дали да действа /да иска нови
изпълнителни способи, защото все още не е удовлетворен/, или да не действа
/да не иска нови изпълнителни способи/. Когато взискателят не поиска
извършването на изпълнителни действия в продължение на две години,
изпълнителното производство се прекратява на основание чл. 433, ал. 1, т. 8
ГПК по право, без значение дали и кога съдебният изпълнител ще постанови
акт за прекратяване на принудителното изпълнение, тъй като актът има само
декларативен, а не конститутивен характер. Поради това новата давност
започва да тече не от датата на постановлението за прекратяване на
изпълнителното производство, а от датата на предприемането от страна на
взискателя на последното по време валидно изпълнително действие.
В контекста на изложеното съдът приема, че с оглед нормата на чл. 117,
4
ал. 2 ЗЗД, считано от датата влизането в сила на процесната заповед за
изпълнение по ч. гр. д. № 10718/2015 г. по описа на СРС, 28 състав е
започнала да тече нова петгодишна давност, която не е изтекла към момента
на предприемането от страна на кредитора на действия за принудително
изпълнение на вземанията по изпълнително дело № 20168440404116 по описа
на ЧСИ С. Я., чрез подаване на молбата за образуване на изпълнителното
дело – на 16.12.2016 г. В разглеждания случай от представения по делото
препис на изпълнително дело № 20168440404116, се установява, че същото е
било образувано въз основа на подадена молба на 16.12.2016 г. с приложен
към нея - процесния изпълнителен лист. Съгласно мотивите към
Тълкувателно решение № 2/26.06.2015г. по тълк.д. № 2/2013г. на ОСГТК на
ВКС, не прекъсва давността образуването на изпълнителния процес,
представляващо действието на съдебния изпълнител, който образува
изпълнителното дело в качеството му на процесуален орган. Това обаче не
важи за подаването на редовна молба за образуване на изпълнителното дело,
а такава е и молбата, съдържаща овластяване по чл. 18 ЗЧСИ, която прекъсва
давността. В настоящия случай в молбата по чл. 426 от ГПК съдържа изрично
възлагане по чл. 18 ЗЧСИ, поради което с нея може да се приеме, че е била
прекъсната давността. Следващите изпълнителни действия, годни да
прекъснат давността по това изпълнително дело са запор от 24.01.2017 г.
/датата на получаване на запорното съобщение/ върху всички сметки на
длъжника Д. К. Л. в [фирма]. Следващите изпълнителни действия, годни да
прекъснат давността по това изпълнително дело не са били извършвани, а
такива са извършвани по изп. д. № 20208440400339 по описа на ЧСИ С. Я., а
именно молба от 05.02.2020 г. от взискателя съдържащо изрично възлагане по
чл. 18 ЗЧСИ, на 01.04.2022 г. конституиране на Е. И., като длъжник по
изпълнителното дело в качеството си на наследник на Д. К. Л. и на 04.05.2022
г., когато е конституиран К. Д. Л., като длъжник по изпълнителното дело в
качеството си на наследник на Д. К. Л..
Настоящият състав намира, че между изпълнителните действия по изп. д.
№ 20168440404116 по описа на ЧСИ С. Я., а именно в хипотезата на възлагане
по чл. 18 ЗЧСИ, налагането на запор върху банкова сметка и изпълнителните
действия по изп. д. № 20208440400339 по описа на ЧСИ С. Я., а именно молба
от взискателя съдържащо изрично възлагане по чл. 18 ЗЧСИ, конституиране
на наследниците като длъжници по изпълнителното дело не е изтекла
петгодишната давност за погасяване на задълженията. В случая след
последното изпълнително действия по изп. д. № 20168440404116 по описа на
ЧСИ С. Я. насочено срещу длъжника, а именно запор от 24.01.2017 г., е
изтекъл период по-голям от две години, в който взискателят не е поискал
извършване на изпълнителни действия, респективно изпълнителни действия
не са извършвани от съдебния изпълнител, поради което е настъпило
прекратяване на изпълнителното производство по силата на закона на
24.01.2019 г. Тъй като обаче това прекратяване е след приемане на ТР №
2/26.06.2015 г. на ВКС, ОСГТК, то новата погасителна давност за вземането е
започнала да тече от последното изпълнително действие. От 24.01.2017 г. е
започнал да тече нов петгодишен давностен срок, които не е изтекъл към
5
момента на предприемане на изпълнителни действия, годни да прекъснат
давността, а именно подаване на молба съдържащо изрично възлагане по чл.
18 ЗЧСИ. Също така с оглед изричното позоваване от страна на ответника в
отговора на исковата молба следва да се посочи, че съгласно чл. 3, т. 2 от
Закона за мерките и действията по време на извънредното положение,
обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за
преодоляване на последиците, за срока от 13 март 2020 г. до отмяната на
извънредното положение спират да текат давностните срокове, с изтичането
на които се погасяват или придобиват права от частноправните субекти
/каквито са страните по делото/. Възобновяването на течението на спрените
срокове е извършено с § 13 от ПЗР на Закона за изменение и допълнение на
Закона за здравето /ДВ, бр. 44 от 2020 г., в сила от 14.05.2020 г./, според който
сроковете, спрели да текат по време на извънредното положение по Закона за
мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с
решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на
последиците, продължават да текат след изтичането на 7 дни от
обнародването на този закон в „Държавен вестник“. Законът е обнародван на
13.05.2020 г., поради което течението на давностният срок е възобновено на
21.05.2020 г. Следователно процесният давностен срок е бил спрян за период
от 2 месеца и 7 дни за периода от 13.03.2020 г. до 20.05.2020 г. включително.
Също така следва да бъде посочено, че с определение от 02.06.2022 г.
постановено по настоящото дело на основание чл. 389, ал. 1 от ГПК е
допуснато обезпечение на предявения иск посредством спиране на
изпълнението по изп. д. № 20208440400339 по описа на ЧСИ С. Я., като
изпълнителното производство от представените доказателства по делото не е
възобновено и към момента на приключване на устните състезания, като
следва да се посочи, че при спряно изпълнителното производство до
възобновяването му извършването на изпълнителни действия е недопустимо,
поради което и давност не тече.
С оглед на гореизложеното съвкупната преценка на доказателствата води
до извод, че предявените искове следва да бъдат отхвърлени като
неоснователни.
С оглед на неоснователността на предявените искове претенциите на
ищците за присъждане на сторените по делото разноски следва да бъдат
оставени без уважение. При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 3 във
вр. ал. 8 от ГПК ответникът има право на разноски в размер на сумата от 100
лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Воден от горното, Софийски районен съд,
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Е. Д. И., ЕГН ********** със съдебен адрес
[адрес], чрез адв. К. М. и К. Д. Л., ЕГН ********** със съдебен адрес [адрес],
чрез адв. К. М., срещу [фирма], ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, [адрес], искове с правна квалификация чл. 439 от ГПК
6
за признаване за установено, че Е. Д. И. и К. Д. Л. не дължат на [фирма]
сумата от 1449.53 лв., представляваща главница за топлинна енергия, лихва в
размер на 211.13 лв., за периода от 31.03.2012 г. до 13.02.2015 г., законна
лихва върху главницата в размер на 1066.11 лв. за периода от 26.02.2015 г. до
25.05.2022 г., както и сумата от 244.67 лв. разноски по делото, за които суми е
издаден изпълнителен лист от 22.05.2015 г. по гр.д. № 10718/2015 г. по описа
на СРС, 28 състав.
ОСЪЖДА Е. Д. И., ЕГН ********** със съдебен адрес [адрес], чрез адв.
К. М. и К. Д. Л., ЕГН ********** със съдебен адрес [адрес], чрез адв. К. М.,
да заплатят на [фирма], ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:
гр. София, [адрес], на основание чл. 78, ал. 3 във вр. с ал. 8 от ГПК сумата от
100 лв., разноски в производството.
Решението, имащо характер на определение може да бъде обжалвано с
частна жалба пред Софийски градски съд в едноседмичен срок от връчването
му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7