№ 16497
гр. С., 08.04.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 49 СЪСТАВ, в закрито заседание на
осми април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ДЕНИЦА ИВ. ЦВЕТКОВА
като разгледа докладваното от ДЕНИЦА ИВ. ЦВЕТКОВА Гражданско дело
№ 20221110149386 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.248 от ГПК
Образувано е по молба по чл.248 от ГПК от Й. А. Ш. за допълване на
Решение №17510 от 30.09.2024 по гр.дело №49386/22, СРС, 49 състав в частта
за разноските.
Молителят твърди, че съдът не се е произнесъл в диспозитива на
решението по разноските в заповедното производство. Твърди, че е
представляван в заповедното производство от адв. К. .Б., за което е
представено пълномощно и договор за правна защита и съдействие по чл.38,
ал.1, т.2 от ЗА.Твърди, че в заявлението е направено искане за присъждане на
адвокатско възнаграждение по чл.38 от ЗА в полза на адв. Михаел
Любомиров.Поради това иска да бъде присъдено в полза на процесуалния му
представител минималния размер на адвокатското възнаграждение от 360
лева.
Ответникът по молбата „Т.С.“ЕАД я оспорва.
Съдът като се запозна с доводите на страните намира следното:
С Решение №17510 от 30.09.2024 по гр.дело №49386/22, СРС, 49 състав
е признато за установено, че „Т.С.“ЕАД дължи на Й. А. Ш. Сумата от 193.81
лева, платена без основание.С решението е осъдена „Т.С.“ЕАД да заплати на
Й. А. Ш. сумата от 25 лева – разноски по делото. С решението е осъдена
„Т.С.“ЕАД да заплати на адв. Н. И., процесуален представител на Й. А. Ш. на
основание чл.38 от ЗА сумата от 480 лева – адвокатско възнаграждение.
Съдът констатира, че се е произнесъл само по разноските в исковото
1
производство и е пропуснал да се произнесе по разноските в заповедното
производство. Съгласно т.12 от ТР №4/2013 на ОСГТК на ВКС съдът, който
разглежда иска, предявен по реда на чл.422 във вр. с чл.415 от ГПК следва да
се произнесе за дължимостта на разноските, направени в заповедното
производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за
разноските, както в исковото, така и в заповедното производство.
Съдът констатира, че в заявлението по чл.410 от ГПК е направено
искане за присъждане в полза на адв. К. .Б. на разноски за адвокатско
възнаграждение в размер от 360 лева на основание чл.38 от ЗА.Към
заявлението са представени пълномощно и договор за правна помощ и
съдействие, в който е уговорено предоставянето на безплатна правна помощ
по чл.38, ал.1, т.2 от ЗА. Съгласно чл.7, ал.7 от Наредба №1 за защита в
производства за издаване на заповед за изпълнение възнаграждението се
определя на базата на половината от стойностите на претендираните
суми.Минималният размер на адвокатското възнаграждение към датата на
подаване на заявлението е 300 лева, а заедно с ДДС е 360 лева.С оглед на което
съдът намира, че адвокатското възнаграждение следва да бъде в размер
половината от 360 лева или сумата от 180 лева.
С оглед на изложеното в полза на адв. К. .Б. следва да бъде присъдено
адвокатско възнаграждение в размер от 180 лева на основание чл.38 от ЗА.
Предвид изложеното молбата по чл.248 от ГПК се явява частично
основателна.С оглед на което решението следва да бъде допълнено като в
полза на адв. Б. следва да бъде присъдено на основание чл.38 от ЗА адвокатско
възнаграждение в заповедното производство в размер от 180 лева.В
останалата част молбата следва да бъде оставена без уважение.
Така мотивиран съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПЪЛВА Решение №17510 от 30.09.2024 по гр.дело №49386/22, СРС,
49 състав, както следва:
ОСЪЖДА „Т.С.“ЕАД, ЕИК831609046, със седалище и адрес на
управление:гр.С., ул.„Я.“№23Б, да заплати на адв.К. И. Б.,процесуален
2
представител на Й. А. Ш., с адрес:гр.С., ул. „Г.“№31, ет.1, на основание чл.38
от ЗА сумата от 180 лева – адвокатско възнаграждение в заповедното
производство.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата по чл.248 от ГПК в останалата й
част.
Определението подлежи на обжалване пред СГС в едноседмичен срок от
връчването.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3