№ 2217
гр. Пловдив, 25.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и шести октомври през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Момчил Ал. Найденов
при участието на секретаря Илияна Й. Йорданова
като разгледа докладваното от Момчил Ал. Найденов Административно
наказателно дело № 20225330205315 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление № BG14032022/1000/P8-
528/24.08.2022г., издадено от Г. А. Т., на длъжност *** на Национално тол
управление към Агенция „Пътна инфраструктура“ – гр.София, с което на П.
А. Н., ЕГН:**********, с адрес – ***, на основание чл.179, ал.3а от Закона за
движението по пътищата е наложено административно наказание – глоба в
размер на 1 800 лв. /хиляда и осемстотин лева/, за нарушение на чл.179, ал.3а
от Закона за движението по пътищата.
В жалбата се поддържа, че наказателното постановление е
необосновано и незаконосъобразно, съставено в нарушение на материални
закон, както и при допуснати съществени процесуални нарушения, като
излага аргументация по съществото на спора и предлага наказателното
постановление да бъде отменено. Същото становище се излага и в
допълнителни писмени бележки на жалбоподателя Н., който отново предлага
наказателното постановление да бъде отменено.
Ответната страна – *** на Национално тол управление към Агенция
„Пътна инфраструктура“ – гр.София, чрез процесуалния си представител –
юрисконсулт В., оспорва жалбата, като сочи, че наказателното постановление
1
е законосъобразно и правилно, издадено при спазване на материалния и
процесуалния закон, в който смисъл взема становище и предлага
наказателното постановление да бъда потвърдено, както и да бъдат присъдени
разноски.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно
и в тяхната съвкупност, намира и приема за установено следното:
По допустимостта на жалбата:
Жалбата е с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН, подадена в
преклузивния срок по ал. 2 от този текст, като препис от наказателното
постановление е връчен на жалбоподателя на 03.09.2022г., видно от
приложеното известие за доставяне, а жалбата е подадена до РС – Пловдив
чрез Национално тол управление на 19.09.2022г., съгласно отразения входящ
номер, като следва да се съобрази, че 17.09.2022г. и 18.09.2022г. (събота и
неделя) са неприсъствени дни. Жалбата също така е подадена от легитимиран
субект /срещу който е издадено атакуваното НП/ , при наличие на правен
интерес от обжалване и пред компетентния съд /по местоизвършване на
твърдяното нарушение/, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество се явява ОСНОВАТЕЛНА.
От фактическа страна съдът установи следното:
На 28.02.2022г., в 20:48 часа, на път А-1, км. 107 + 663 – път, за който се
събира такса за изминато разстояния – тол такса, съгласно Приложение към
т.1 на Решение № 101 на Министерски съвет от 20 февруари 2020г. за
приемане на Списък на републиканските пътища, за които се събира такса за
изминато разстояние – тол такса, с електронна система по чл.167а, ал.3 от
ЗДвП било установено движение по същия път на МПС – товарен автомобил
„ИВЕКО СТРАЛИС АС 440 С 50 Т П“, с рег.№ „***“ с обща техническа
допустима максимална маса над 12 тона, брой оси – 5, за което ППС не била
заплатена пътна такса, съгласно чл.10, ал.1, т.2 от Закона за пътищата.
На 14.03.2022г., в 23:34 часа, на ГКПП Капитан Андреево, свидетелят
Ю. М. Д. – в качеството и на *** в ТД Митница Бургас, отдел – МП Капитан
Андреево, направила проверка на МПС – товарен автомобил „ИВЕКО
СТРАЛИС АС 440 С 50 Т П“, с рег.№ „***“, което тогава било управлявано
от жалбоподателя П. А. Н. и установила, че на електронната система за
2
същото излизал „червен надпис“, а именно – във връзка установеното на
28.02.2022г., в 20:48 часа, на път А-1, км. 107 + 663 движение на МПС, без
заплатена пътна такса, съгласно чл.10, ал.1, т.2 от Закона за пътищата.
На място свидетелят Ю. М. Д. съставила АУАН №
BG14032022/1000/P8-528 от 14.03.2022г. срещу жалбоподателят П. А. Н. за
нарушение на чл.179, ал.3а от Закона за движението по пътищата, който
жалбоподателят подписал, като отразил, че няма възражения. Въз основа
същия акт било издадено обжалваното наказателно постановление за
нарушение.
Така описаната и възприета от съда фактическа обстановка се
установява по безспорен и категоричен начин от показанията на разпитания в
хода на съдебното следствие свидетел Ю. М. Д.. Последния помнят случая,
като описва извършената проверка и констатациите при същата, включително
– че е съставил АУАН изцяло и единствено по данни на електронната
система. Съдът намира показанията на свидетеля Д. за последователни,
логични, непротиворечиви и съответстващи на събраната по делото
доказателствена съвкупност и намира последните за истинни. От същите
показания се установява начина на констатиране твърдяното нарушения,
фактите по същите, както и процедурата по съставяне на акта.
Горната фактическа обстановка се установява още от генерирания запис
от електронната система по чл. 167а, ал. 3 от ЗДвП , ведно със снимков
материал (видеозапис), представляващ надлежно и годно веществено
доказателствено средство в административнонаказателния процес, от което се
установява, че 28.02.2022г., в 20:48 часа, на път А-1, км. 107 + 663 – път, за
който се събира такса за изминато разстояния – тол такса се е движело на
МПС – товарен автомобил „ИВЕКО СТРАЛИС АС 440 С 50 Т П“, с рег.№
„***“, без заплатена пътна такса, съгласно чл.10, ал.1, т.2 от Закона за
пътищата.
Относно приложението на процесуалните правила: С оглед
изложеното, съдът след запознаване с приложените по дело АУАН и НП
намира, че съставеният АУАН и обжалваното НП отговарят на формалните
изисквания на ЗАНН, като издадени от компетентни органи притежаващи
нужните правомощия за тези действия, като материалната компетентност на
административнонаказващия орган се установява от приложената Заповед №
3
РД – 11 – 167/08.02.2021г. на председателя на Управителния съвет на Агенция
„Пътна инфраструктура“, а тази на актосъставителя – от Заповед № ЗАМ –
332/32-66544 от 28.02.2020г. на ***а на Агенция „Митници“. При съставянето
на АУАН и при издаването на НП не са налице съществени нарушения на
процесуалните правила, които да водят до опорочаване на административно -
наказателното производство по налагане на наказание санкция на
жалбоподателя. АУАН е издаден при спазване на императивните изисквания
на чл.42 и чл.43 от ЗАНН и не създава неяснота относно нарушението, която
да ограничава право на защита на жалбоподателя и да ограничава правото му
по чл.44 от ЗАНН в три дневен срок от съставяне на акта да направи и
писмени възражения по него. Атакуваното НП съдържа реквизитите по чл.57
от ЗАНН и в него не съществуват съществени пороци, водещи до накърняване
правото на защита на жалбоподателя. Спазени са и сроковете по чл. 34 от
ЗАНН.
Въпреки това съдът намери, че в хода на съдебното следствие, при
преценка на цялата доказателствена съвкупност, не се установяват достатъчно
данни за извършено деяние, с което П. А. Н., ЕГН:********** виновно е
нарушил разпоредбата на 28.02.2022г., в 20:48 часа, на път А-1, км. 107 + 663,
е управлявал пътно превозно средство от категорията по чл. 10б, ал. 3 от
Закона за пътищата по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, за
което не са изпълнени съответните задължения за установяване на
изминатото разстояние, съгласно изискванията на Закона за пътищата, за
участъка от път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, който е
започнал да ползва, или няма закупена маршрутна карта за същата, съобразно
категорията на пътното превозно средство, а именно – „ИВЕКО СТРАЛИС
АС 440 С 50 Т П“, с рег.№ „***“ с обща техническа допустима максимална
маса над 12 тона, брой оси – 5.
В този смисъл, на първо място, за да бъде ангажирана отговорността на
жалбоподателя Н., то на първо място следва да се установи, че на
28.02.2022г., в 20:48 часа, на път А-1, км. 107 + 663, е управлявал ППС с рег.
№ „***“. Такива данни по административната преписка изцяло липсват,
нито се сочат от въззиваемата страна.
Същото МПС не е било спряно за проверка на 28.02.2022г., в 20:48 часа
и не установен неговия водач.
4
Актосъставителят *** от своя страна сочи, че единствено е
възпроизвела в АУАН данните от електронната система, не твърди никога да
е установявала по какъвто и да е начин кой е управлявал ППС с рег.№ „***“.
Също очевидно е, че само от обстоятелството, че жалбоподателят Н. е
управлявал ППП с рег.№ „***“ две седмици след датата 28.02.2022г., трудно
може да се направи несъмнен извод, че същият е управлявал това ППС и на
28.02.2022г..
Още ясно е, че единствено факта, че жалбоподателя не записал в АУАН
да има възражения, не „освобождава“ актосъставителя и
административнонаказващия орган от задължението им да установят
съставомерните по нарушението факти, още повече – може да служи за
„доказателство“ на тези факти.
Не на последно място следва да се отбележи, че съгласно чл.187а, ал.1
от ЗДвП – при установяване на нарушения по чл.179, ал. 3 - 3б в отсъствие на
нарушителя се счита, че пътното превозното средство е управлявано от
собственика му, а в случаите, в които в свидетелството за регистрация на
пътното превозно средство е вписан ползвател - от ползвателя, освен ако бъде
установено, че пътното превозно средство е управлявано от трето лице.
Също така, съгласно чл.187а, ал.2 от ЗДвП – ако собственикът на
пътното превозно средство е юридическо лице или едноличен търговец, за
допускане движението на пътното превозно средство, без да са изпълнени
задълженията по установяване размера и заплащане на съответната такса по
чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата, на собственика се налага имуществена
санкция.
В конкретния случай, съгласно приложеното заверено копие от
Свидетелство за регистрация – Част I, собственик на ППП с рег.№ „***“ е
юридическо лице – „С. - Р. Ш.“ ООД, a жалбоподателят Н. не е нито
собственик, нито лице, вписано в Свидетелството за регистрация, за да бъде
ангажирана отговорността му факта на управление на ППС на 28.02.2022г..
При това остава неясно както основанието на твърдението, че
28.02.2022г. жалбоподателят Н. е управлявал ППП с рег.№ „***“, както и
защо не е приложен реда на чл.187а, ал.2 от ЗДвП, а е ангажирана
отговорността на водача.
5
В този ред на мисли следва да се отбележи, че по описания от
актосъставителя начин на съставяне на АУАН, то за нарушението на
28.02.2022г. АУАН би бил съставен на всеки един водач , които на
14.03.2022г. е пристигнал на ГКПП Капитан Андреево с ППП с рег.№ „***“,
без значение на неговата личност, което очевидно е съвсем произволен
начин за „определяне“ на нарушителя.
Горното мотивира отмяна на обжалваното наказателно постановление
като незаконосъобразно, а именно – по същество неправилно, доколкото не се
установи жалбоподателят да е извършил твърдяното нарушение, в който
смисъл изцяло липсват доказателства.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1, вр, чл.63, ал.2, т.1 от
ЗАНН съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № BG14032022/1000/P8-
528/24.08.2022г., издадено от Г. А. Т., на длъжност *** на Национално тол
управление към Агенция „Пътна инфраструктура“ – гр.София, с което на П.
А. Н., ЕГН:**********, с адрес – ***, на основание чл.179, ал.3а от Закона за
движението по пътищата е наложено административно наказание – глоба в
размер на 1 800 лв. /хиляда и осемстотин лева/, за нарушение на чл.179, ал.3а
от Закона за движението по пътищата.
Решението подлежи на обжалване в 14 дневен срок от получаване на
съобщението от страните, че същото е изготвено и обявено, пред
Административен съд – гр.Пловдив, на основанията, предвидени в
Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава дванадесета от
Административнопроцесуалния кодекс.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
6