Р Е Ш Е Н И Е №
166
гр.Стара Загора , 12.06.2018г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Старозагорският административен съд
в публичното заседание на петнадесети май
през две
хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател:
СТИЛИЯН МАНОЛОВ
при секретаря Минка Петкова
и в присъствието на
прокурора Маргарита Димитрова, като разгледа
докладваното от СТИЛИЯН МАНОЛОВ адм.дело № 560
по описа за 2017г., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е с правно основание
чл.203 от Административно-процесуалния кодекс АПК/ във връзка с чл. 285, ал.1 и
чл.284 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража
/ЗИНЗС/.
Образувано е по искова молба на Е.Т.Г., чрез адв.И.Р., против Главна
дирекция „Изпълнение на наказанията” София, за присъждане на обезщетение в общ
размер на 20 000 лв. за претърпени от ищеца неимуществени вреди за престоя
му в ТПО „Черна гора“ към Затвора Стар Загора в периода 01.12.2014г. –
31.07.2016 г., поради настаняването му в много лоши медицински, битови,
хигиенни и санитарни условия. Ищецът твърди, че: килиите, в които е пребивавал
не са отговаряли на минималните изисквания за минимална свободна жилищна площ
от 4 кв.м. за всеки един от лишените от свобода; в спалното помещение липсвал
санитарен възел и течаща вода и не бил осигурен и постоянен достъп до такава,
като се е налагало да удовлетворява естествените си потребности в кофа, шише
или торбичка за облекчаване на нормалите физиологични нужди; задържаните са
извеждани да ползват тоалетните само по график, като едновременно са извеждани
70 човека, които са ползвали 3 клекала в общи помещения; лишен е бил от правото
си на предстой на открито и на един час за спортни занимания; нарушавано му е
правото на „тайна на кореспонденцията“, тъй като многократно писмата,
адресирани до него са му давани отворени, връчвани са му чрез други лишени от
свобода, които са ги разнасяли из целия затвор; изходящата и входящата
кореспонденция е забавяна със седмици, а цените на разговорите били силно
завишени; в килиите, в които пребивавал имало мухъл влага и неприятни миризми,
в повечето случай прозорците не са се отваряли и през летните месеци
температурите са достигали нетърпими стойности; на тези прозорци, които са се
отваряли е нямало мрежи и комарници, а в килиите е имало дървеници; лишените от
свобода са извеждани веднъж седмично на баня, като лятото къпането се
осъществявало в двора на затвора, където са ползвани цистерни с нагрята от
слънцето вода, а през зимата – в закрити помещения; къпането е следвало да се
осъществи за 10 минути, а душовете не работили, като имало само 4 корита на 10
човека; медицинските грижи били на много ниско ниво, като при наличие на
оплакване ищецът е записван в специална тетрадка и е чакал с дни докато дойде
реда му да бъде прегледан; при посещение на медицинския специалист на затвора
се извършвали повърхностни прегледи и не му е предписвано нищо повече от
аналгин или парацетамол; още по-тежка била ситуацията тогава, когато е било
нужно да се прибегне до намеса на зъболекар, като се е налагало да чака цели
седмици, за да дойде неговия ред, а в някой случаи е стоял с лекарство в зъба
за повече от месец. Излага доводи, че вследствие на всичко това е бил подложен
на жестоко и нечовешко отношение, напълно несъответстващо със задържането, не
са му осигурени условия, които са съвместими с уважението на човешкото му
достойнство. Обосновава, че е подлаган на стрес и трудности с интензивност,
която надминава неизбежното ниво на страданието, свързано със задържането, като
всичко това е довело до нанесени редица неимуществени вреди, изразяващи се в
негативни преживявания, физически и емоционален дискомфорт, през цялото време
се е чувствал изключително зле психически, подложен е бил на постоянен стрес,
чувствал се е подтиснат, като изживял изключително тежко унижаващата човешкото
му достойнство среда, преживял страдания, емоционален дискомфорт, чувство на
тревожност, потиснатост, чувство за отхвърленост, отчаяние, мъка и тъга.
В съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния си представител, поддържа
исковата молба и моли съда да постанови решение, с което да уважи изцяло
предявения иск. Претендират се направените по делото разноски.
Ответникът - Главна Дирекция „Изпълнение на наказанията” гр. София, чрез процесуалния си представител
юрисконсулт С.П.Т., в съдебно заседание и в представен писмен отговор оспорва
предявения иск като недопустим – предявен след изтичане на предвидения в закона
за предявяването му 6 месечен преклузивен срок. Алтернативно сочи, че същият е неоснователен
и недоказан. Поддържа, че по делото не се е доказало допуснато нарушение на
чл.43, ал.3 от ЗИНЗС, като единственото нарушение е на изискванията на чл.20,
ал.3 ППЗИНЗС, но само за периода, предназначен за сън. Сочи за неоснователно
твърдението за липса на естествено проветряване в спалното помещение, като на
лишените от свобода е осигурявано място за престой на открито и подходящи
условия за поддържане на добра физическа форма и здраве. Обосновава, че не са
събрани никакви доказателства за нарушаване на кореспондецията, както и за
несъответствие на медицинската дейност с относимата нормативна уредба. Моли
съда да приеме, че не са настъпили неимуществени вреди, надвишаващи
регламентираното в чл.3 от ЕКЗПЧ. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Окръжна прокуратура
- Стара Загора, конституирана като страна по делото на основание чл.286, ал.1
от ЗИНЗС, чрез участващия по делото прокурор дава мотивирано заключение, че
предявеният иск е неоснователен и недоказан, поради което предлага да не бъде
уважен.
От събраните по делото доказателства съдът установи следната фактическа обстановка:
Ищецът Е.Т.Г. е изтърпявал наказанието в ЗОЗТ „Черна
гора“ при Затвора Стара Загора за периода от 01.12.2014г. до 31.07.2016г. при
„строг“ режим, като работещ, назначен на домакински щат като магазинер – лавка.
Видно от приложената по делото справка ЗД №526/15.11.2017г. (л.11) през
процесния период същият е награждаван 9 пъти с „удължено свиждане до четири
часа и един път с „писмена похвала“, като е наказван два пъти за извършени
дисциплинарни нарушения. По време на престоя си в ЗОЗТ „Черна гора“ е
настаняван в спални помещения №29 и №30 (за работещи). В спално помещение №29,
с квадратура 21 кв.м., са били настанявани от 5 до 6 човека, като същото е
разполагало с 2 бр. двукрилни отваряеми прозорци, луминисцентно осветително
тяло с 1 и съответстващи за площта на килията отоплителни радиатори – 2 бр. В
спално помещение №30, с квадратура 50 кв.м., са били настанявани до 12 човека,
като същото е разполагало с 2 бр. двукрилни отваряеми прозорци, луминисцентно
осветително тяло с 2 бр. пури и съответстващи за площта на килията отоплителни
радиатори – 3бр. Ищецът е имал непрекъснат достъп до течаща вода и ползването
на санитарен възел от 06:00 до 20:00 часа, като е ползвал общата тоалетна,
умивалня и телефон с останалите лишени от свобода в групата. От справката е
видно също, че заетите в домакинския щат, какъвто е бил и ищеца, са ползвали
баня ежедневно. Поддържането на чистотата и хигиената на лишените от свобода и
мястото за престой на открито се извършвало по графици, които се изготвяли от
отговорници по хигиената на съответния отряд, т.е. от лишени от свобода, като
спалните помещения се почиствали от отговорниците – хигиенисти, които
получавали всеки месец миещи и почистващи препарати. Ползването на банята и
пералното помещение се извършвали по графици, утвърдени от началника на ЗО
„Черна гора“. Мястото за престои на открито се намирало в непосредствена
близост до санитарния възел на трета група, като по време на престои на открито
при необходимост лишените от свобода можело да ползват тоалетна. През процесния
период медицинското обслужване е осъществявано от фелдшер, който бил на щат в
ЗО „Черна гора“ на петдневна работна седмица, като при нужда лишените от
свобода се транспортирани до медицинския център в Затвора Стара Загора или им е
оказвана спешна медицинска помощ от МБАЛ Чирпан. Според справката ищецът е
получавал личната си кореспонденция изцяло съобразно с чл.75 от ППЗИНЗС, а
цените на телефонните разговори не се контролирали от администрацията на Затвора.
По делото е допуснато събиране на гласни доказателства
чрез разпит в качеството на свидетел на П.М.И.. Свидетелят заявява, че познава
ищеца от затворническото общежитие в Черна гора, където е пребивавал от юни
2013г. до 28.05.2015г. Двамата не са били в един отряд, но карето им било едно
и също. Ищецът е бил в трета група, а свидетелят в първа. Свидетелят заявява,
че ищеца е бил настанен в килия №30, и въпреки, че свидетелят не бил влизал в
тази килия сочи, че тя се намирала близо до карето и виждал, че в нея са били
настанени 27-28 човека. Заявява, че в хигиенно отношение условията били „мизерни“,
като банята била с четири корита, 10 човека влизали наведнъж и се поливали с
канчета, като трябвало да се оправят за 10-15 минути, а първите няколко минути
течало само ръжда. В килиите нямало тоалетни, такива имало в коридора – 2 на
брой, като вечерта лишените от свобода облекчавали естествените си нужди в кофи
в самите килии. Свидетелят и ищецът не са провеждали заедно престой на открито,
тъй като ищецът бил на лавката, в която работел
сутрин от 8 ч. до 16:30-17:00 ч. Пояснява, че в трета група килиите не
са заключени, но за да се стигне до тоалетната трябвало да се отключи от
старшините една решетка, която била постоянно заключена, като достъп до
санитарен възел имало само през деня до 19:30
часа. Относно писмената кореспонденция заявява, че са получавали писмата
си от отрядниците им, като всичките писма, които са им давани били
предварително отворени, според него от инспектор социална дейност и
възпитателна работа (ИСДВР). Пояснява, че на „карето“ е имало телефон, като
само оттам е можело да се говори безплатно, а в килията е можело да се говори
само ако лишения от свобода разполага с парични средства. По отношение на
медицинската помощ сочи, че е ползвал такава, но медицинското лице постоянно
отсъствало, а когато било там казвало, че няма лекарства, като независимо какви
са оплакванията, давал само аналгин или парацетамол. В заключение заявява, че престой
на открито е провеждан на карето по един път на ден за по един час, като е
нямало спорни занимания, а в килиите имало дървеници.
Така установената фактическа обстановка мотивира следните правни изводи:
Предявеният иск е
частично основателен и доказан.
Съгласно разпоредбата на чл. 284, ал.1 от ЗИНЗС, държавата отговаря за вредите, причинени на
лишени от свобода и задържани под стража от специализираните органи по
изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на чл.3 от ЗИНЗС, забраняващ
подлагането на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение. Настъпването
на неимуществени вреди при констатиране на такива нарушения се предполага до
доказване на противното. Искът за присъждане на обезщетение е предявен от лице
което твърди, че е претърпяло неимуществени вреди в резултат на
неблагоприятните условия, при които е било поставено при изпълнението на
наказание „лишаване от свобода“, причинени от специализираните органи по
изпълнение на наказанията в ЗО „Черна гора“ при Затвора Стара Загора, срещу
Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” –
юридическо лице към Министъра на правосъдието, с териториални служби –
затворите (чл.12, ал.3 от ЗИНЗС) – т.е исковата молба е подадена от лице с
правен интерес и срещу пасивно легитимирания ответник, по аргумент от чл.205 от АПК във чл.284, ал.1 във вр. с чл.285, ал.1 и ал.2 от ЗИНЗС.
Неоснователно е възражението на ответника за
недопустимост на исковата претенция, което възражение е обосновано със
съображения за предявяване на иска след изтичането на предвидения в § 47 от ПЗР
на ЗИДЗИНЗС преклузивен срок. Доколкото с нормата на § 47 от ПЗР на ЗИДЗИНЗС се
разширява приложното поле на иска по чл.284, ал.1 от ЗИНЗС и спрямо факти и
обстоятелства, възникнали преди нормативното регламентиране на този иск,
предвиденият в посочената разпоредба 6-месечен срок не може да се разглежда
като преклузивен такъв за предявяването на иска. Отделно от това ограничаването
на лишените от свобода и задържаните под стража лица, които са били освободени
преди повече от 6 месеца преди влизането в сила на ЗИД на ЗИНЗС /ДВ бр.13/
2017г., в сила от 07.02.2017г./ и които не са подали иск до този момент пред
ЕСПЧ или пред национален съд, да предявят иск по чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС, е в
противоречие с чл. 13 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните
свободи, тъй като въвежда пречка за ефективното упражняване на правото на
компенсаторна защита пред националния съд за допуснати нарушения на чл. 3 от
ЕКПЧ от органите по изпълнение на наказанията. Това, както и препоръките,
дадени от Европейския съд по правата на човека в § 289 на пилотното решение
„Нешков и други срещу България“ /във връзка с които препоръки е приет и
ЗИДЗИНЗС - ДВ бр.13/ 2017г./, обуславя извод, че предявяването на исковата
претенция извън 6 месечния срок по § 47 от ПЗР на ЗИДЗИНЗС, не може да бъде
разглеждано като процесуална пречка, релевираща недопустимост на иска по
чл.284, ал.1 от ЗИНЗС. Съгласно Определение № 189/ 08.01.2018г. по адм. дело №
10037/ 2017г. по описа на ВАС, на основание чл. 5, ал. 4 от Конституцията на
РБългария, § 47 от ПЗР на ЗИД на ЗИНЗС (ДВ, бр. 13/2017) не следва да бъде
прилаган в частта си „до 6 месеца“, като вътрешно законодателство, което
противоречи на чл. 13 от ЕКПЧ.
Ето защо съдът приема, че предявеният срещу Главна
Дирекция „Изпълнение на наказанията” иск с правно основание чл.284, ал.1 от ЗИНЗС, за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, настъпването на
които вреди се обосновава от фактическа страна с допуснати от специализираните
органи по изпълнение на наказанията нарушения на чл.3, ал.1 във вр. с ал.2 от ЗИНЗС и претърпяно увреждане вследствие на условията, при които е изтърпявано
наказанието „лишаване от свобода в ЗО „Черна гора“ при Затвора Стара Загора, е
допустим и подлежи на разглеждане в производство по реда на чл.203 и сл. от АПК.
В случая се претендират неимуществени вреди като резултат от
незаконосъобразните действия и бездействия на ГД „Изпълнение на наказанията“ и
на длъжностни лица от нея, за периода на престой в ЗО „Черна гора“ при Затвора
Стара Загора от 01.12.2014г. до 31.07.2016г. Предметът на делото е очертан в исковата молба, според
която се търси обезщетяване за твърдени от Е.Г. претърпени неимуществени вреди,
като последица от недостатъчна
свободна жилищна площ, неосигуряване на постоянен достъп до санитарен възел и
течаща вода, и липсата на такива в спалните помещения, неосигуряване на един
час престой на открито на ден и спорни занимания, накърнено право на
кореспонденция, неосигуряване на необходимите битови и санитарно – хигиенни
условия в килиите, невъзможност да се
ползва пълноценно от правото на къпане и недобро медицинско обслужване.
В част втора на ЗИНЗС и част четвърта от ППЗИНЗС е регламентиран редът на
изпълнение на наказанието „лишаване от свобода“.
Съгласно разпоредбата
чл.43, ал.3 от ЗИНЗС (в действалата
към 2014г. – 2016г. редакция на нормата,
сега ал.4), минималната жилищна площ в спалното помещение за всеки лишен от
свобода, не може да бъде по-малка от 4 кв.м., като е било предвидено този текст
и регламентираното в него изискване за минимална жилищна площ, да влезе в сила
от 1 януари 2019 г. Очевидно е, че с оглед предвидения отлагателен срок за
влизане в сила на посочената разпоредба, нормативно въведените изисквания за минимална
жилищна площ, не са били част от действащото законодателство за периода на
исковата претенция. Но по аргумент от нормите на чл.2
и чл.43,
ал.2 от ЗИНЗС, държавата в лицето на специализираните органи по изпълнение
на наказанията, е длъжна да осигури в местата за лишаване от свобода такива
условия, които да не създават предпоставки за увреждане на физическото и психическото
здраве на лишените от свобода и унизяване на човешкото им достойнство, в
какъвто смисъл са и препоръките в докладите на Европейската Комисия за
предотвратяване на изтезанията и нечовешкото или унизително отнасяне или
наказание.
В случая видно от
приложената по делото справка от Началника на Затвора Стара Загора се
установява, че през процесния период ищецът е настанен в спални помещения №29 и
№30 (за работещи). В спално помещение №29, с квадратура 21 кв.м., са били
настанявани от 5 до 6 човека, а в спално помещение №30, с квадратура 50 кв.м.,
са били настанявани до 12 човека. От показанията на разпитания по делото
свидетел се установява в килия №30 са били настанени 27 – 28 човека. Тези
показания обаче не следва да бъдат кредитирани в тази им част, тъй като
свидетелят освен, че не е бил настанен в тази килия, въобще не е влизал в нея,
а е придобил впечатленията си само когато се е намирал на „карето“, което е
било в близост до килията. Като се вземе впредвид обаче обстоятелството, че в
килиите са разположени и мебели следва извода, че дори настанените в килии №29
и №30 лица да отговарят на броя, посочен в справката, то минимално необходимата
за всеки един от тях пада под минималните 4 кв.м. Ето защо съдът приема, че
безспорно се доказва, че от страна на ответника не е спазено законовото
изискване за осигуряване на всеки лишен от свобода на минимум 4 кв. м. жилищна
площ за всички дни от настаняването на ищеца в ЗО „Черна Гора“ при Затвора
Стара Загора. Нещо повече – от посочената справка се установява също, че в
спално помещение №29 (с квадратура 21 кв.м.) са настанявани и до 6 човека,
което означава, че 4 кв.м. жилищна площ не е осигурена на всеки един от
лишените от свобода (включително и на ищеца), дори и да не се вземат в предвид
намиращите се в помещението мебели.
Според ал.3 на
чл.20 от ППЗИНЗС (ДВ бр.9/2010г.), на
лишените от свобода се осигурява постоянен достъп до санитарен възел и течаща
вода като в заведенията от закрит тип ползването на санитарен възел и течаща
вода се осъществява в спалните помещения. ЗО „Черна гора“ към Затвора в
гр.Стара Загора е именно заведение от закрит тип и спрямо него е било налице
изискването за постоянна осигуреност на достъп до санитарен възел, включително
в самите спални помещения. Съгласно § 9 от
ПЗР на ППЗИНЗС, нормата на чл.20 влиза в сила три години след приемането на
програмата по §11
от ПЗР на ЗИНЗС от Министерския съвет за подобряване на условията в местата
за лишаване от свобода. Тук отново следва да се приеме, че с оглед предвидения
отлагателен срок за влизане в сила на посочената разпоредба, нормативно въведените
изисквания за санитарен възел и течаща вода в спалните помещения на местата за
лишаване от свобода, не са били част от действащото законодателство за периода
на исковата претенция. Както обаче вече беше посочено, по аргумент от нормите
на чл.2
и чл.
43, ал.2 от ЗИНЗС, държавата в лицето на специализираните органи по
изпълнение на наказанията, е длъжна да осигури в местата за лишаване от свобода
такива условия, които да не създават предпоставки за увреждане на физическото и
психическото здраве на лишените от свобода и унизяване на човешкото им
достойнство.
В случая спалните помещения (килии №29 и №30), в които е пребивавал ищеца,
не са били снабдени със самостоятелен санитарен възел и течаща вода, като в
периода 20:00 ч. – 06:00 часа достъпът на лишените от свобода до санитарен
възел е бил ограничен. През посочения времеви отрязък от денонощието лишените
от свобода, включително ищеца, са били принудени да използват кофа за
физиологичните си нужди, което не отговаря на хигиенните изисквания. Нарушено
се явява изискването на чл.20 ал.3 от ППЗИНЗС. Нормативното изискване показва
целта на законодателя — да се осигурят условия, които да не препятстват и
ограничават естествените физиологични потребности на задържаните лица, нито те
да се поставят в унизителни за удовлетворяването им условия.
На основание чл.86, ал.1, т.1 от ЗИНЗС лишените от
свобода имат право на престой на открито не по-малко от 1 час на ден. В чл.71,
ал.2 от ППЗИНЗС е записано, че престоят на открито се провежда на специално
определени места в затвора, като по възможност същите предлагат защита при лошо
време. Освен това съгласно ал.3 и 4 от текста, по време на престоя на открито
администрацията на затвора осигурява подходящи условия – съоръжения, екипировка
и организирани дейности, насърчаващи поддържането на добро физическо здраве,
като лишените от свобода могат да се обединяват за участие във физически
упражнения или спортни игри. Законодателят е предвидил, че при неблагоприятно
време се осигуряват алтернативни условия за упражнения на затворниците (ал.7).
Редът за провеждане на престоя се определя с правилника за вътрешния ред по
смисъла на чл.71,
ал.8 от ППЗИНЗС. Следователно съдът приема, че правото за престой на
открито на лишените от свобода, минималната му продължителност и местата за
провеждането му са законово регламентирани, а конкретния ред за осъществяването
му се урежда в съответния правилник за вътрешния ред. В настоящия казус се
установява, че началникът на сектор ЗО „Черна гора“ при спазване на закона е
определил продължителността за осъществяване на правото на затворниците за
престой на открито от 09:30 до 10:30 часа – за работниците в обслужващата
дейност, какъвто е бил ищеца (л.14 - график). От показанията на разпитания по
делото свидетел обаче се установява, че макар първа група (в която е бил
свидетеля) да е провеждала престоя на открито в дните вторник и петък – по
същото време, което е определено за работниците в обслужващата дейност, свидетелят
и ищецът не са провеждали заедно престой на открито, тъй като последният е бил
на лавката, в която работел сутрин от 8 ч. до 16:30-17:00 ч. Съдът намира
показанията на свидетеля в тази им част за достоверни, тъй като същите не се
опровергават по никакъв начин от представените от ответника доказателства. В
последните липсва каквито и да било данни за изпълнение на задължението за
осигуряване на лишените от свобода на подходящи условия – съоръжения,
екипировка и организирани дейности, насърчаващи поддържането на добро физическо
здраве. Следователно налага се извода, че ищецът не е имал условия реално и
пълноценно да упражнява правото си на престои на открито минимум един час на
ден, през което време да участва във физически упражнения и спорни игри.
Според съда в случая не се доказаха незаконосъобразни действия на
администрацията на ответника във връзка с правото на кореспонденция. Разпоредбата на чл.86, ал.1, т.3 от ЗИНЗС регламентира правото на лишените от свобода
на кореспонденция. Според чл.75 ал.2 от ППЗИНЗС, получаваната и изпращаната
кореспонденция на лишените от свобода се контролира в интерес на сигурността,
като се цели предотвратяване извършването на престъпления. В ал.3 на същата норма е предвидено, че писмата
на и до лишените от свобода се изпращат и получават от ИСДВР, в присъствие на
служител от надзорно охранителния състав, като е допустимо пликът да се
запечатва или разпечатва по начин, който да убеди служителя, че не съдържа
неразрешени вещи. В случая липсват доказателства за забавяне на изходящата и
входящата кореспонденция на лишените от свобода, което се потвърждава и от
показанията на разпитания по делото свидетел, като от същите става ясно, че
писмата освен от ИСДВР са им предоставяни от „отрядниците“ им, поради което не
може да се приеме, че са налице някакви конкретни действия на служители на
ответника в нарушение на нормативните изисквания. Относно телефонните разговори
следва да се отбележи, че от разпитания по делото свидетел не се установяват
данни за тяхното ограничаване, а колкото до цената на тези разговори то същата
не се контролира от администрацията на Затвора.
Конкретно в чл.151, ал.1, т.3 от ЗИНЗС е
регламентирано задължението на ответника за осигуряване хигиенно поддържане на
лишените от свобода – къпане (баня) по възможност всеки ден, но най-малко два
пъти седмично. От приложения по делото график за ползване на банята от лишените
от свобода в ЗО „Черна гора“ се установява, че за тези от тях, които са
работещи в обслужващата дейност (какъвто в бил ищеца) е предвидено ползването
на баня всеки ден от 19:00 до 19:30 часа. Следователно са налице данни, че
ответника е изпълнил задължението си за осигуряване на ежедневно ползване на
баня на ищеца, като изложените обстоятелства в исковата молба за къпане през
лятото в двора на затвора чрез използването на цистерни с нагрята от слънцето
вода не се потвърди от показанията на разпитания по делото свидетел. От разпита
на последния обаче се потвърдиха обстоятелствата от исковата молба, че банята е
била с четири корита, като 10 човека влизали наведнъж и се поливали с канчета и
трябвало да се оправят за 10-15 минути. С оглед на това следва да се приеме, че
е налице нарушение по чл.151, ал.1, т.3 от ЗИНЗС, тъй като регламентираното в
тази разпоредба право не е осигурено да бъде упражнявано пълноценно.
В хода на
производството не се доказаха твърденията за наличието на мухъл, влага и
неприятни миризми с килиите, неотваряемост на прозорците и наличие на дървеници
в килиите. Видно от приложената справка и двете килии, в които е бил настанен
ищеца са били с двукрилни отваряеми прозорци, като от показанията на разпитания
по делото свидетел няма как да се установи дали това е действително така, тъй
като същият не е пребивавал в тези килии. По отношение на хигиенната в килиите
следва да се отбележи, че поддържането й съгласно справката се извършва по
график от самите лишени от свобода. Като се има предвид и че по делото са
представени множество писмени доказателства от ответника – фактури за извършени
услуги за закупени санитарни материали, следва да се приеме, че по отношение на
това твърдение не е налице бездействие на служители на ответника по повод лоша
битова хигиена в килиите, свързана с почистване и наличие на насекоми.
Неоснователни са твърденията в исковата молба, че
администрацията на ареста не е осигурила добро медицинско обслужване. Ищецът не доказа наличието на необходимост
от медицинска помощ, нито наличието на конкретно заболяване, за което да се
нуждае от постоянен лекарски контрол или конкретни медицински действия по
лечение. Разпитания по делото свидетел също не сочи обстоятелства в подкрепа на
твърденията му. Ето защо съдът приема, че не е налице незаконосъобразно
бездействие на ответника, което да е причинило неимуществена вреда, пряко
произтичаща от неоказване или недостатъчно оказване на медицинска помощ.
Приетите
за установени обстоятелства /неосигуряване на минимална жилищна площ от 4
кв.м., липса на санитарен възел и течаща вода в спалните помещения и удовлетворяването
на естествените физиологични нужди в кофа в присъствие на други лица, лишаване
от право на престои на открито и от спорни занимания, неосигуряване на
пълноценно правото на ползването на баня/ в своята съвкупност и преценени с
оглед 20 месечния период на пребиваване в ЗО „Черна гора“ при Затвора гр.Стара
Загора, неминуемо водят до потискане, унижаване, неблагоприятно засягане на
личността, до накърняване на човешкото достойнство. Причинените на Е.Г.
неудобства надхвърлят обичайните, свързани с изпълнението на наложеното му
наказание и са довели до понесени от него страдания, трудности и негативни
емоционални преживявания, надвишаващи неизбежното ниво, присъщо на наложеното
му наказание. С оглед обичайните правила за условия на живот, съответстващи на
изискванията за хуманно отношение, което да не накърнява човешкото достойнство,
условията, в които е бил поставен Е.Г. при пребиваването му в ЗО „Черна гора“
при Затвора гр.Стара Загора предвид кумулативния им ефект следва да бъдат
квалифицирани като унижаване на човешкото достойнство.
С оглед на гореизложеното съдът приема за доказани само следните
факти относно описаните в исковата молба битови и санитарно-хигиенни условия,
при които е бил поставен ищецът при пребиваването му в ЗО „Черна гора“ при
Затвора гр.Стара Загора: неосигуряване на минимална жилищна площ от 4 кв.м.,
липса на санитарен възел и течаща вода в спалните помещения и удовлетворяването
на естествените физиологични нужди в кофа в присъствие на други лица, лишаване
от право на престои на открито и от спорни занимания, неосигуряване на
пълноценно правото на ползването на баня. Като резултат следва да бъде
ангажирана отговорността на държавата поради незаконосъобразното бездействие на
длъжностните лица на администрацията в следствения арест за неспазване на
изискванията на чл. 3 от ЗИНЗС, което бездействие е рефлектирало върху личната
сфера на ищеца, накърнявайки общочовешка ценност, защитена с нормата на чл. 3
от ЕКПЧОС. При осъществяване на правнорегламентирана дейност длъжностните лица
от администрацията на затвора са нарушили изискването по чл.2, т.3 от ЗИНЗС,
което е довело до накърняване на правото на задържаното под стража лице на
хуманно отношение и на уважение на присъщата на човешката личност достойнство.
Действително по делото няма данни за извършени умишлени действия или
бездействия на длъжностни лица, довели до целенасочено поставяне на ищеца в
неблагоприятни условия, до унизително отношение, което уронва човешкото
достойнство на осъдения и до емоционални и физически страдания. Липсата на
подобна цел обаче не може категорично да изключи нарушението на чл.3 от ЕКЗПЧОС
/решение от 09.06.2005г. И.И. срещу България, решение от 15.07.2002г.
Калашников срещу Русия/.
Установените негативни преживявания, физически и психичен
дискомфорт на Е.Г., надвишаващи неизбежното ниво, присъщо на наложената му
мярка за неотклонение, макар и без увреждане на здравето като следствие от тях,
са довели до унижаване на човешкото му достойнство и представляват
неимуществени вреди, причинени вследствие на незаконосъобразно бездействие на
затворническата администрация в нарушение на изискването по чл.2, т.3 от ЗИНЗС
за осигуряване на условия, обезпечаващи поддържането на физическото и
психическото здраве на лишените от свобода и зачитане на правата и
достойнството им. Затова според настоящия съдебен състав кумулативно са налице
елементите от правопораждащия фактически състав за ангажиране отговорността на
държавата по чл.284, ал.1 от ЗИНЗС.
Размерът на дължимото обезщетение за претърпените
неимуществени вреди следва да бъде
определен в съответствие с нормата на чл. 52 от ЗЗД по справедливост. Спазването на принципа на
справедливостта като законово въведен критерий за определяне паричния
еквивалент на моралните вреди изисква размерът на обезщетението да бъде
определен от съда с оглед на всички установени по делото факти и обстоятелства,
касаещи начина, по който незаконосъобразната административна дейност се е
отразила на увреденото лице и при отчитане икономическия стандарт в страната
към момента на увреждането. По делото не са ангажирани доказателства за такова
накърняване на физическото и психическото здраве на лишени от свобода, при
което той да е понесъл морални вреди, по-големи от обичайните за всяко лице,
което е задържано при тези условия. Предвид посочените по-горе
обстоятелства и факта, че Е.Г. е пребивавал 20 месеца в ЗО „Черна гора“, където
е бил поставен в условия, унижаващи човешкото достойнство, предвид характера и
интензитета на породените страдания и негативни преживявания, съдът приема, че
исковата претенция следва да бъде уважена до размер 1 000лв.
В останалата част до размера на претендираното от ищеца
обезщетение от 20 000 лв. искът на Е.Г. следва да бъде отхвърлен като
неоснователен и недоказан.
При този изход на спора съгласно разпоредбата на чл.
286, ал.3 от ЗИНЗС, ищеца има право на разноски, от които внесена държавна
такса в размер на 10 лева и заплатено адвокатско възнаграждение съобразно
уважената част от иска в размер на 15 лв.
Водим от
горните мотиви, Старозагорският административен съд
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА Главна Дирекция „Изпълнение на наказанията” гр.София,
бул.„Ген. Н. Столетов” № 21 ДА ЗАПЛАТИ на Е.Т.Г., ЕГН ********** ***, сумата от
1 000.00 /хиляда/ лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени
вреди от незаконосъобразни бездействия на администрацията на ЗО „Черна гора“
при Затвора Стара Загора, за периода 01.12.2014г. – 31.07.2016г., причинени му
в нарушение на чл.3 от ЗИНЗС.
ОТХВЪРЛЯ иска на Е.Т.Г. против Главна Дирекция „Изпълнение на наказанията” гр.
София в останалата му част до 20 000лв. като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА Главна Дирекция „Изпълнение на наказанията” гр.София,
бул.„Ген. Н. Столетов” № 21 ДА ЗАПЛАТИ на Е.Т.Г., ЕГН ********** ***, сумата 25
лева – разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му
на страните пред ВАС на РБ.
СЪДИЯ: