Р Е Ш Е Н И Е

 

    №                         9 февруари 2017 година                   гр. Стара Загора

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

                 Старозагорският районен съд, гражданско отделение, VІІ състав, в публично заседание на……7 февруари 2017 г.……..в състав:

 

                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛИНА МИШОВА

                                       ЧЛЕНОВЕ:

 

при секретаря………..Н.К.……………. и в присъствието на прокурора……...………………………………………...., като разгледа докладваното от…………СЪДИЯТА МИШОВА…………..гр.д. № 2600 по описа за 2016 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

                   Предявен е иск за присъждане  издръжка с правно основание чл.144 СК.

                     Ищецът В.И.М. твърди, че ответницата Т.П.И. е негова майка. Твърди, че вече бил пълнолетен, но учи редовно в ТГ „Княз Симеон Търновски” гр. Стара Загора. Твърди, че в издръжката му помага единствено баща му.  Твърди, че се намира в затруднено положение, тъй като има разходи, свързани с обучението му за закупуване на скъпи учебни пособия и помагала, с разходи за храна, облекло и джобни. Твърди, че парите, които получава, му били недостатъчни за покриване на належащите му нужди. Твърди, че ответницата е управител на „ТЕХ-ТЕЧ” ЕООД и като такава има възможност да заплаща издръжка в размер на 130 лв. Моли, съдът да постанови решение, с което да осъди ответницата да му заплаща издръжка в размер на 130 лв. месечно.

                   Ответницата Т.П.И. чрез назначения й особен представител счита, че искът е неоснователен. Признава, че е майка на ищеца и че той е навършил пълнолетие. Признава, че ищецът живее при баща си и към датата на предявяването на исковата молба е бил ученик в 11 клас на ТГ, но нямало доказателства, че е ученик за учебната 2016/2017 г.  Нямало доказателства за имотното и материално състояние на ищеца. Оспорва твърдението, че е управител на търговско дружество към датата на исковата молба, тъй като е била освободена от тази длъжност на 11.05.2016 г. Счита, че няма доказателства и не притежава доходи, които да обезпечат собствената й издръжка.

                       Съдът, като обсъди представените доказателства, намери за установено следното:

                          Не се спори по делото, че ищецът е син на ответницата  и че родителите му са разведени. Не се спори и за това, че към настоящия момент той вече е пълнолетен. Видно от представеното копие от ученическата книжка на ищеца, той е ученик в ТГ „Симеон Търновски” за учебната 2016/2017 г. в  ХІІ клас. Обучението е редовно. По делото няма данни за доходите на родителите. За ответницата е установено, че след 18.05.2015 г. в НАП  няма регистриран трудов договор. Ищецът е представил декларация относно това, че не притежава имущество.

                       При така установената фактическа обстановка съдът намира, че предявеният иск за присъждане на издръжка е частично  основателен. Съображенията за това са следните:

             Съгласно чл.144 СК родителите дължат издръжка и на своите навършили пълнолетие деца, ако последните не могат да се издържат от доходите и имуществото си, когато учат редовно в средни или висши учебни заведения за предвидения срок на обучение, до навършване на 20-годишна възраст при обучение в средно и на 25-годишна възраст при обучение във висше учебно заведение. Тази издръжка обаче не се дължи безусловно, както задължението на родителите за издръжка на непълнолетни деца по чл.143, ал.1 СК, защото законът предвижда, че издръжка на пълнолетни деца се дължи, ако родителите могат да я дават без особени затруднения. В случая предпоставките, визирани във фактическия състав на нормата на чл.144 СК, са налице - ищецът учи редовно в средно училище в предвидения срок за обучение. Той не е навършил предвидената пределна 25-годишна възраст. Не се твърди и не се установи  да има някакви доходи или имущество, от което да може да се издържа. Според общото правило, установено в чл.154, ал.1 ГПК, всяка страна следва да докаже в процеса пълно и пряко онези обстоятелства, на които се позовава и от които черпи благоприятни последици за себе си. Проектирано върху настоящия казус, това означава, че ответникът, който не оспорва твърдените от ищеца факти, от своя страна следва да докаже обстоятелствата, от които може да се направи извод, че даването на издръжка би съставлявало затруднение за него. В тази връзка съдът намира, че възражението му, че към датата на предявяването на исковата претенция липсват данни за получавани доходи и имущество, е неоснователно. В закона няма легално определение за понятието „особени затруднения”, но същността му лесно може да се изясни, като се има предвид същността на издръжката като задължение за доставяне на средства за съществуването на нуждаещия се. Следователно дали са налице особени затруднения или не, се преценява с оглед на материалните възможности на родителите, както и с оглед на наличието на други обстоятелства, които пряко рефлектират върху тези материални възможности. Следователно само липсата на данни за доходи не може да служи като доказателство за наличието на особени затруднения. Това се отнася и до представената справка от НОИ с оглед на правната й същност на административно задължение на работодателя, което той може да изпълни или не. С други думи, дали работи по трудово правоотношение и дали трудовият й договор е регистриран по реда на чл.62, ал.3 КТ не е достатъчно, за да се приеме, че плащането на издръжка би съставлявала особено затруднение. От друга страна ищецът твърди, че доходите на ответницата се формират като управител на търговско дружество, което твърдение се опровергава от вписването в ТР. Ответницата е заличена като управител, поради което съдът приема, че доходите й са минимални.

         С оглед на тези съображения съдът счита, че ответницата следва да бъде осъдена да заплаща на пълнолетния си син сумата от 115 лв. месечно. Издръжката следва да се заплаща считано от 06.06.2016 г. В останалата част искът е недоказан и следва да бъде отхвърлен. Върху присъдената сума ответникът следва да бъде осъден да заплати и дължимата държавна такса.

 

        Воден от горните мотиви, Старозагорският районен съд

 

Р     Е      Ш       И     :

                

         ОСЪЖДА Т.П.И. ***, ЕГН **********, ДА ЗАПЛАЩА на основание чл.144 СК на пълнолетния си син  В.И.М. *** Симеон Велики, № 286, ЕГН **********, ежемесечна издръжка в размер на 115 лв. (сто и петнадесет лева), считано от 06.06.2016 г. до настъпване на основания за прекратяване или изменяване на издръжката, заедно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск в останалата му част – над присъдените 115 лв. до претендираните 130 лв. като неоснователен.

 

                                     ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.6 ГПК Т.П.И. ***, ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ на държавата по сметка на РС – Стара Загора държавна такса в размер на 165,60 лв., както и сумата от 300 лв. за заплатеното от бюджета на съда възнаграждение за особения представител.

 

                Решението може да бъде обжалвано пред Старозагорския окръжен съд в двуседмичен срок, считано от 21 февруари 2017 г.

 

 

 

                          РАЙОНЕН СЪДИЯ: