№ 29753
гр. София, 25.08.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 128 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и пети август през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:СОФИЯ Г. ИКОНОМОВА
като разгледа докладваното от СОФИЯ Г. ИКОНОМОВА Гражданско дело
№ 20231110135167 по описа за 2023 година
Предявен е иск от Л. Х. Т., ЕГН **********, с адрес гр.София, ж.к.ГВ бл.22, вх.1,
ап.4, чрез адв.Б., със съдебен адрес гр.ПР, ул.“НЦ“ № 34, ет.3, офис 6, за признаване за
установено по отношение на „АФ АД, ЕИК 22, със седалище и адрес на управление
гр.София, ул.“БЛ“ № 1 бл.9, ет.2, че клаузата на чл.20 вр. чл.15, ал.1 от договор за кредит
Бяла карта, сключен между страните на 14.07.22020 г. е нищожен поради противоречие с
добрите нрави.
В условията на евентуалност – ако съдът отхвърли този иск се претендира
нищожност поради противоречие и поради заобикаляне на закона.
Претендира се присъждане на направените по делото разноски.
С исковата молба са представени следните документи, които се иска да бъдат приети
като писмени доказателства: договор за кредит „Бяла карта“ от 14.07.2020 г., ведно с анекси
към него от 16.12.2021 г. и от 19.01.2022 г., приложение № 1 към договора – рамков договор
за издаване и предоставяне на платежна карта Бяла карта, ведно с общи условия към него в
сила от 01.05.2020 г. и тарифа на кредитора, стандартен европейски формуляр за
предоставяне на информация за потребителските кредити.
Прави се искане за задължаване на ответника да представи цялото кредитно досие на
ищцата.
В срока за отговора, ответникът по делото е депозирал такъв, в който се съдържат
доводи по основателността на предявените искове.
Съдът, след като извърши служебна проверка по реда на чл. 140, ал.1 от ГПК на
редовността на исковата молба и на предявените искове, както и другите искания и
възражения на страните, намира, че следва да се произнесе с определение по всички
предварителни въпроси и по допускане на доказателствата.
По направените от страните доказателствени искания, съдът намира следното:
Следва да бъдат приети като писмени доказателства представените с исковата молба
документи като относими към предмета на спора. Искането за задължаване на ответника да
представи кредитното досие на ищцата е неоснователно, тъй като от една страна, според
„АФ АД, то е приложено в цялост към исковата молба, я от друга страна – представянето на
други документи, съхранявани при кредитора е неотносимо към предмета на спора.
Водим от горното и на основание чл.140 от ГПК, съдът
1
ОПРЕДЕЛИ:
ОБЯВЯВА НА СТРАНИТЕ ДОКЛАДА ПО ДЕЛОТО : Предявен е иск от Л. Х. Т.,
ЕГН **********, с адрес гр.София, ж.к.ГВ бл.22, вх.1, ап.4, чрез адв.Б., със съдебен адрес
гр.ПР, ул.“НЦ“ № 34, ет.3, офис 6, за признаване за установено по отношение на „АФ АД,
ЕИК 22, със седалище и адрес на управление гр.София, ул.“БЛ“ № 1 бл.9, ет.2, че клаузата
на чл.20 вр. чл.15, ал.1 от договор за кредит Бяла карта, сключен между страните на
14.07.22020 г. е нищожен поради противоречие с добрите нрави.
В условията на евентуалност – ако съдът отхвърли този иск се претендира
нищожност поради противоречие и поради заобикаляне на закона.
Претендира се присъждане на направените по делото разноски.
Ищцата твърди, че на 14.07.2020 г. е сключила с ответника договор за кредит Бяла
карта, по силата на който тя е получила под формата на револвиращ кредит сума в размер
на 100.00 лв., при ГПР от 45.90 %. Цитира чл.15 от договора, съобразно която клауза при
неплащане на текущо задължение на падежа, кредитополучателят следва в 3-дневен срок да
предостави на кредитора допълнително обезпечение – поръчител, който трябва да отговаря
на определени условия. При неизпълнение на това задължение, в чл.20 от договора е
предвидено кредитополучателят да дължи неустойка в размер на 10% то усвоената, но
непогасена главница.
Поддържа, че клаузата, съдържаща се в чл.20 вр. чл.15, ал.1 от договора е нищожна
поради противоречие с добрите нрави, противоречие и заобикаляне на закона.
Изразява се становище, че договорът е потребителски, поради което намира
приложение Закона за защита на потребителите. Цитира се чл.143 от ЗПК, въз основа на
която разпоредба се извежда нищожност на процесната клауза на чл.20 от договора.
Посочва се, че клаузата за неустойка цели да обезпечи задължение на
кредитополучателя, което не е нито пряко, нито косвено обвързано с основното задължение
за връщане на заетата сума. Според ищца с предвидената неустойка се обезпечаване
неизпълнение на задължението му да обезпечи отпуснатия му кредит, което е недопустимо.
Ищецът заявява, че се достига до значителна нееквивалентност на насрещните престации по
договорното съглашение, още повече предвид размера на уговорената неустойка, което
противоречи на добрите нрави.
Освен това се твърди, че начинът, по който е уговорена процесната неустойка
разкрива наказателния й характер и поставя потребителя в неравностойно положение
спрямо търговеца.
Според ищеца с процесната клауза се отрича договорния характер на неустойката,
като същевременно не се обезпечава по никакъв начин изпълнението на главното
задължение.
Навеждат се доводи, че клаузата за неустойка цели да прехвърли риска от
неизпълнение на задължението на финансовата институция за извършване на предварителна
оценка на платежоспособността на длъжника. В този смисъл се твърди, че неустойката за
забава е нищожна, тъй като цели заобикаляне на закона и в частност на забраната по чл.143,
т.3 от ЗЗП.
Ищецът се позовава и на чл.143, т.5 от ЗЗП, предвиждаща забрана за уговаряне на
клауза, задължаваща потребителя да заплати необосновано висока обезщетение или
неустойка при неизпълнение на свое задължение. Цитира се и съдебната практика,
намерила отражение в ТР 1/15.06.2010 г. по тълк.дело № 1/2009 г. на ОСГТКВКС.
Също така навежда твърдения, че клаузата за неустойка не е индивидуално
2
уговорена, поради което също следва да се приеме за неравноправна.
Според ищеца процесната неустойка не е включена и в ГПР, противно на
изискването на ЗПК – съобразно дефиницията за разходи по кредита в § 1, т.1 от ДР на ЗПК,
и възнаградителния й характер . Изразява се становище, че ако би била включена в ГПР, то
той би надвишил максимално предвидения размер в чл.19, ал.4 от ЗПК.
Ищецът отбелязва, че всичко това поставя потребителя в неравностойно положение
спрямо кредитора и не му осигурява точна информация за оскъпяването на кредита.
По така изложените съображения, от съда се иска да прогласи процесната клауза за
неустойка за нищожна.
В срока за отговор, ответникът по делото е депозирал такъв, в който се съдържат
доводи по основателността на предявените искове.
Ответникът признава, че е сключил с ищцата процесния договор за кредит за сумата
от 100.00 лв., увеличена в периода на действие на договора на 1000.00 лв., която се усвоява
с платежен инструмент – платежна карта.
Ответникът обаче оспорва исковете като неоснователни. Поддържа, че процесните
клаузи са действителни. Оспорва същите да противоречат на закона, на добрите нрави или
на принципа за справедливост, респекивно да заобикалят закона.
Отбелязва се, че ищцата добросъвестно е уведомена за условията по кредита, вкл. и
за необходимостта от предоставяне на обезпечение в случай, че не заплати текущо
задължение на падежа. Сочи се, че в исковата молба не е направена обосновка на
твърдението за противоречие на процесната клауза с добрите нрави, вкл. моралният
принцип, който е нарушен.
Аргументира се становище, че договорената от страните неустойка не излиза от
присъщите й обезпечителна, санкионна и обезщетителна функция, като цели
дисциприниране на кредитополучателя.
Твърди, че неустойката не следва да се включи в ГПР, тъй като същата възниква при
неизпълнение на договора. Посочва, че начисляването на неустойката зависи единствено от
поведението на кредитополучателя. Включването на неустойката в ГПР би объркало
потребителя, тъй като няма да даде реална информация за кредита. Поддържа, че в договора
ясно е посочено при какви условия е изчислен ГПР.
Според ответника, не е налице заобикаляне на чл.33, ал.1 и ал.2 от ЗПК, тъй
въведената неустойка тя е свързана с неизпълнение на различно от третираното в
цитираните норми задължение. Аргументира се становище, че неустойката е за
неизпълнение на договорно задължение за предоставяне на обезпечение, а не е мораторна
неустойка за забава.
В отговора се твърди, че ищцата, като потребител, била предварително уведомена за
размерът на неустойката и възнаградителна лихва, тоест е могла изобщо да не встъпва в
договорни отношения или да предостави обезпечението преди да бъде сключен самият
договор. Отбелязва се, че липсата на изискване за предварително предоставяне на
обезпечение е израз на конкурентното предимство на ответника, който осигурява достъпно
финансиране.
По така изложените съображения, от съда се иска да отхвърли предявения иск, като
присъди на ответника направените от него разноски по делото. В условията на евентуалност
се иска съдът да намали поради прекомерност претендираното от ищеца адвокатско
възнаграждение.
- обстоятелства, от които произтичат претендираните права и задължения -
ищецът претендира права по договор за кредит, сключен с ответника;
- правна квалификация – предявеният иск е с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК
3
вр. чл.26, ал.1, предл.3, 1 и 2 от ЗЗД;
- права и обстоятелства, които се признават – сключен договор за кредит между
страните;
- обстоятелства, които не се нуждаят от доказване - сключен договор за кредит
между страните;
- разпределение на доказателствената тежест - ответникът следва да установи, че
клаузите по процесния договор са индивидуално уговорени, че е изпълнил задължението си
да представи необходимата преддоговорна информация на ищеца, че клаузите на договора
осигуряват равнопоставеност на страните по него;
- факти, за които страните не сочат доказателства – няма такива.
ПРИЕМА следните писмени доказателства: договор за кредит „Бяла карта“ от
14.07.2020 г., ведно с анекси към него от 16.12.2021 г. и от 19.01.2022 г., приложение № 1
към договора – рамков договор за издаване и предоставяне на платежна карта Бяла карта,
ведно с общи условия към него в сила от 01.05.2020 г. и тарифа на кредитора, стандартен
европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищцата за задължаване на ответника да
представи кредитното й досие.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 10.10.2023 г. от
11.00 ч., за която дата да се призоват страните.
На основание чл. 140, ал. 3 ГПК, СЪДЪТ НАПЪТВА СТРАНИТЕ КЪМ
ПОСТИГАНЕТО НА СПОРАЗУМЕНИЕ и към МЕДИАЦИЯ.
Препис от настоящето определение да се връчи и на двете страни, а на ищеца и
препис от отговора на ответника.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4