Определение по дело №4254/2019 на Софийски градски съд

     О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

 

                                                            По  ВНЧД№ 4254/19 г.   

 

         гр. София, 30.10.2019 г.

 

 

Софийски  Градски  съд,   Наказателно отделение,   7-ми въззивен  състав ,  в закрито заседание на тридесети октомври  две хиляди и деветнадесетата   година в състав:     

В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В 

                                                                            Председател  : Николай Младенов

                                                                             Членове :        Веселина Ставрева

                                                                                                      Мл.с.Павел Панов

 

 

            като разгледа докладваното от съдия Младенов ВНЧД № 4254   по описа на СГС за 2019 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Производството по делото е  с правно основание чл.341,ал.2,вр.чл.249,ал.3,вр.чл.248,ал.1,т.3,вр.Глава 22 от НПК.

            Постъпил е Жалба/по съдържание Частна Жалба/ – ЧЖ/ от  защитника на подс.В. З.И.  срещу Определение на СРС, НО, 111-ти състав /по реда на чл.249,ал.4 от НПК/ , с което в открито разпоредително заседание е било отклонено искане за прекратяване съдебното производство по НОХД№  9152/2019 г. , като делото е насрочено за разглеждане в открито СЗ, а не е върнато на прокурора за отстраняване на допуснатите проц. нарушение в обв. акт.Защитникът твърди ,че протестирания съдебен акт е неправилен и поради това иска неговата отмяна с развити доводи в ЧЖ.

            В ЧЖ защитата прави искане да се отмени Определението на СРС,НО ,111-ти състав като  изразява несъгласие с посочените в него доводи.Твърди се ,че  внесения обв.акт/ОА/ е същият ,по който е било образувано НОХД№ 13 262/2017 г. по описа на СГС,НО,132 с-в.Това съд.производство е било прекратено ,поради отстраними съществени проц.нарушения , които накърняват правото на защита на подсъдими и пострадали.С оглед постъпил Протест на СРП въззивният СГС,НО,2-ри въззивен състав с Определение по ВНЧД№ 1280/2018 г.потвърдил прекратяването на съд. Производство и върнал делото с конкретни указания на СРП.Изпълнението на последните изискват ново обвинение при съществено изменение на обстоятелствената част и по същество е нужен нов ОА/в който да се изложи фактология за умишлено събиране на пари за “мнима екскурзия”,за детайлите на съучастническата дейност,за пряк умисъл, за държане на парите като свои и т.н./Прокурорът е посочил,че двамата подсъдими си прехвърляли един на друг вината,но не е посочил в какво се е изразила съучастническата дейност на всеки един от тях.Релевира се още ,че внесеният ОА не отговаря нито на чл.246 от НПК , нито на изискванията на ТР№2/2002 г. на ОСНК-ВКС,тъй като не са изложени всички елементи касателно обективната и субективна съставомерност на твърдяното престъпление.Съществен елемент е парите ,като предмет на престъплението да се намират във фактическата власт на дееца,каквото твърдение не се твърди в ОА , а се извежда тълкувателно от обясненията на подсъдимите лица.Освен това ,за да е налице умисъл не са нужни твърдения/напр.за съвместно владение поради общ достъп до касата на фирмата “З. Т.”,ЕООД/ , а факти и обстоятелства , настоява защитата.Счита се още,че не би могло подс.И. не може да държи предмета на престъплението ,тъй като касата на дружеството се държали от управителя/т.е. другият подсъдим/.Поради тези доводи се иска отмяна на Определението на СРС , с което е насрочено делото и е отказано прекратяване на съд.производство , за да се изпълнят указанията на предишен въззивен състав на СГС.

            Така подадената ЧЖ се явява подадена в законоустановения срок от лице ,разполагащо с право на жалба, което я прави процесуално допустима.Същата се явява неоснователна по изложените в нея доводи.Обжалваното Определение е правилно и законосъобразно  и като такова  следва да бъде потвърдено.

            В Република България  прокурорът  повдига и поддържа обвинението по наказателни дела за престъпления от общ характер.Същевременно обаче  всяко обвинение се формулира  в съответствие с определени процесуални правила.Спазването на последните  е  важна  гаранция  най-вече  за  правото на защита на привлечените към наказателна отговорност лица.В конкретния случай  , а и по всяко друго наказателно производство дейността по повдигане на обвинението следва да се базира на доказателствата по делото, като с оглед чл.219,ал.1 от НПК следва да са налице достатъчно доказателства за виновността на определено лице и да са налице други отрицателни предпоставки/визирани в закона/.Съгласно чл.246,ал.1 от НПК прокурорът съставя ОА , когато е убеден ,че са налице необходимите доказателства за разкриване на обективната истина и за повдигане на обвинение пред съда,както и при други отрицателни предпоставки и при липса на отстраними съществени проц.нарушения.

            Макар да е принципно вярно,че  предишни  въззивни състави на СГС/с Определения по ВНЧД 2151/2017г.от 17-ти възз.състав и по ВНЧД 1280-2018г.от 3-ти възз.състав/ са потвърждавали еднолични Разпореждания на предишен съдия-докладчик от СРС,НО,132-ри състав/постановявани по стария ред/,то последното е станало не само поради липсата на конкретизиране на извършеното от всеки един от двамата подсъдими.Видно от обема на дадените указания,то част от последните са изпълнени.Практически остава да стои въпроса дали има достатъчна конкретизация на това кой от двамата подсъдими какво точно е извършил от обективна страна в осъществяване на изпълнителното деяние на   престъплението , за което е внесен ОА.

Известно е ,че прокурорът , освен че следва да формулира едно обвинение в съответствие с  процесуалните правила ,той следва да отчете и съответната доказателствената съвкупност/нужно е отново да се посочи разпоредбата чл.219,ал.1 от НПК която задължава разследващият орган и прокурора/.Вътрешното убеждение на всички ръководно-решаващи органи в хода на наказателното производство следва да се обективно да се базира на доказателствената съвкупност, а не може да е произволно или да се основава на предположения и хипотези.Естествено ,тежестта на доказване с оглед чл.103,ал.1 от НПК при делата за престъпления от общ характер/каквото е и настоящото/лежи  изцяло върху прокурора в съдебната фаза на процеса.

В конкретния случай ,настоящия въззивен състав на СГС счита ,че независимо от предишни въззивни състави от същия съд ,внесеният ОА е базиран на съществуващата доказателствена съвкупност и при анализ на последната ,не може да се изисква от държавното обвинение конкретизация в по-висша степен на действията на  подсъдимите касателно отношението им към предмета на престъплението от обективна страна.Липсата на конкретни преки доказателства на свидетели - очевидци и при взаимно уличаване от страна на самите подсъдими,не е достатъчно основание нито за прекратяване на наказателното производство , нито за да бъде задължено държавното обвинение да си служи с предположения , за да обосновава при още по-висока степен на конкретност обвинителната теза.Настоящият случай не е първия и няма да е последният , в който няма достатъчна яснота/подкрепена от доказателства/ каква е съдбата на предмета на престъплението - кой и как се е разпоредил с него , след като е ясно ,че  същият предмет е бил достъпен само до двете  привлечени към   наказ.отговорност лица.С оглед горното, настоящият въззивен състав на СГС намира ,че така формулираното от субективна и обективна страна обвинение се явява  обективно възможното що се касае до конкретизация действията на подсъдимите и поради това намира ,че ОА отговаря на проц.изисквания.В този смисъл ,правилно и законосъобразно СРС е отказал да прекрати съд.производство и е насрочил делото за разглеждане в ОСЗ.В рамките на това съд.производство  държавното  обвинение ще носи тежестта на доказване , както и рисковете обвинението да остане недоказано , а няма пречка при събиране на нови доказателства на съдебното следствие  ,прокурорът да поиска да измени обвинението/вкл. и в посока на по-нататъшната му конкретизация/  ,ако се установят основания за съществено изменение на обстоятелствената част на обвинението.

            Поради горните съображения СГС намира ,че следва да се потвърди обжалваното Определение на  СРС, НО,111-ти състав ,тъй като е правилно и законосъобразно.

                 Предвид гореизложените си съображения , Софийският Градски съд на основание чл.249,ал.3,вр.Глава 22 от НПК,

 

 

В 

                                                     О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И  :

 

 

 

 ПОТВЪРЖДАВА  Определението на СРС,НО,111-ти състав/постановено в открито РЗ/ , с което е било  отказано прекратяването на съдебното производство по НОХД№ 9152/2018 г. и е било постановено  връщане на делото на СРП, тъй като е правилно и законосъобразно.

ВРЪША делото на СРС за продължаване на съд.производство.

            Определението не подлежи на обжалване и протест и е окончателно.

            Препис да се изпрати на заинтересованите лица.

В В 

 

 

                                                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ :

 

 

В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В  1

 

                                                                                  ЧЛЕНОВЕ :

В В В В В В В В В В В 

В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В  2.В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В