№ 3273
гр. София, 02.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 82 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:А.И.И
при участието на секретаря К.Д.Н.
като разгледа докладваното от А.И.И Гражданско дело № 20221110121149 по
описа за 2022 година
И. К. М. и К. К. М. са предявили срещу „С.В.“ АД отрицателни установителни искове с
правно основание чл. 439 ГПК за установяване недължимостта на по ½ част от сумите по
изпълнителен лист от 30.12.2011 г., а именно от 2290,40 лева – главница, 718,32 лева –
мораторна лихва за периода 01.03.2006 г. – 22.07.2011 г. и 110,17 лева – разноски, поради
изтичането на предвидената 3-годишна давност.
В исковата молба се твърди, че наследодателят на ищците бил осъден да заплати суми
за изразходвана и неплатена вода по фактури за периода 31.01.2006 г. – 13.08.2011 г., за
което бил издаден изпълнителен лист от 30.12.2011 г., по който било образувано изп. д. №
17/2012 г. на ЧСИ С.Х.. Сочи, че на 10.01.2012 г. и 24.01.2012 г. били наложени запори на
трудовото възнаграждение на наследодателя, а на 01.12.2014 г. била наложена възбрана.
Сочат, че изп. дело се е прекратило на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК на 23.09.2016 г.
Намират, че вземанията са периодично, поради което по отношение на тях е изтекла
предвидената 3-годишна давност.
В срока за отговор на исковата молба ответникът признава предявените исковете.
Излага, че ищците действително не дължат плащане на периодичните задължения на
основание изложените от тях твърдения. Моли на основание чл. 78, ал. 2 ГПК разноските за
водене на делото да бъдат възложени на ищците, тъй като ответникът не е дал повод за
завеждането му.
Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните фактически и
правни изводи:
Доколкото ответникът признава изцяло предявения иск, т.е. всички факти, включени
1
във фактическия му състав, то предявеният иск следва да бъде уважен изцяло.
С оглед изхода на спора в полза на ищците следва да бъдат присъдени разноски, тъй
като съдът приема, че ответникът с извънсъдебното си поведение е дал повод за завеждане
на иска, тъй като въпреки погасяване на вземането по давност и прекратяване на воденото
изпълнителни дело е продължил да води задълженията като дължими. Ищците са
претендирали следните разноски: 126,76 лева - държавна такса и по 340 лева адвокатско
възнаграждение за всели от ищците. Съдът намира, че следва да присъди едно адвокатско
възнаграждение, доколкото е предявена една искова молба за вземане срещу наследодателя
на ищците, като извършените процесуални действия от процесуалния представител и на
двамата ищци се състоят в явяване в едно съдебно заседание по делото отново от името на
двамата.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения иск с правно основание чл. 439 ГПК,
че И. К. М., ЕГН ********** и К. К. М., ЕГН **********, не дължат на „С.В.“ АД, ЕИК
*********, по ½ част от сумите по изпълнителен лист от 30.12.2011 г., издаден по гр. д. №
13669/2011 г. на СРС, 85 състав, срещу Красимир Томов М., а именно от 2290,40 лева –
главница, 718,32 лева – мораторна лихва за периода 01.03.2006 г. – 22.07.2011 г. и 110,17
лева – разноски, поради изтичането на предвидената 3-годишна давност, за които суми е
образувано изп. д. № 20128630400017 на ЧСИ С.Х..
ОСЪЖДА „С.В.“ АД, ЕИК *********, да заплати на И. К. М., ЕГН ********** и К. К.
М., ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 466,76 лева – разноски по
делото.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2