Решение по дело №2166/2024 на Административен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 10778

Пловдив, 09.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Пловдив - XXVI Касационен състав, в съдебно заседание на двадесет и втори ноември две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

При секретар СТАНКА ЖУРНАЛОВА и с участието на прокурора ДИЛЯН ГОСПОДИНОВ ПИНЧЕВ като разгледа докладваното от съдия МАРИЯ ЗЛАТАНОВА канд № 20247180702166 / 2024 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.208 от Административнопроцесуалния кодекс АПК) във връзка с чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Обжалва се Решение № 1093/20.08.2024 г. на ПРС постановено по АНД № 2002/2024 г., с което е потвърдено Наказателно постановление № 756514- F752238/15.02.2024г., издадено от Началник на Отдел „Оперативни дейности“ - Пловдив, Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“, с което на „ДИЗЕЛОР“ ЕООД, ЕИК *********, е наложена имуществена санкция в размер на 500 лв. на основание чл.185, ал.2 от ЗДДС, вр. чл. 185, ал.1 от ЗДДС, вр. чл.3, ал.2 от ЗАНН, за нарушение на чл.3, ал.3 от Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ, вр. чл.118, ал.6 от ЗДДС.

Касационният жалбоподател „ДИЗЕЛОР“ ЕООД, ЕИК *********, моли да се отмени решението като неправилно и незаконосъобразно и вместо това да се постанови отмяна на обжалваното НП. Твърди, че установеното несъответствие между автоматично изпратената информация от нивомерната система и ръчно въведената такава се дължи на особености на системата и на технически проблеми. Възразява да е налице неизпълнение на задължения от страна на дружеството. Твърди да не е извършено нарушение. Претендира разноски.

Ответникът Началник на Отдел „Оперативни дейности“ - Пловдив, Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“, чрез процесуален представител З., оспорва жалбата и моли да се остави в сила решението като правилно и законосъобразно. Претендира юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност.

Представителят на Окръжна прокуратура Пловдив, счита жалбата за основателна и моли съда да отмени обжалваното решение.

Съдът, като разгледа становищата и възраженията на страните и след преценка на наведените касационни основания, намери за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срок, срещу съдебен акт, подлежащ на касационен контрол, от надлежна страна с правен интерес от обжалването, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Районният съд е бил сезиран с жалба против Наказателно постановление № 756514- F752238/15.02.2024г., издадено от Началник на Отдел „Оперативни дейности“ - Пловдив, Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“, с което на „ДИЗЕЛОР“ ЕООД, ЕИК *********, е наложена имуществена санкция в размер на 500 лв. на основание чл.185, ал.2 от ЗДДС, вр. чл. 185, ал.1 от ЗДДС, вр. чл.3, ал.2 от ЗАНН, за нарушение на чл.3, ал.3 от Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ, вр. чл.118, ал.6 от ЗДДС.

Установено е от фактическа страна, че при извършена на 07.11.2023г. в 15:00 часа проверка на търговски обект - Бензиностанция Пловдив, находящ се в гр. Пловдив, бул. „***“ № **, стопанисван от жалбоподателя, не са спазени изискванията на чл. 3, ал. 3 от Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ, тъй като не са предадени по установената дистанционна връзка на НАП актуални данни, които дават възможност за определяне на наличното количество гориво в резервоара за съхранение в обекта за дата 26.10.2023г. Установено било наличието на разлика между доставеното и отчетеното гориво по НИС в размер на 600,61 л. в повече.

От тук е прието, че е извършено нарушение на чл.3, ал.3 от Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ, вр. чл.118, ал.6 от ЗДДС. Констатирано е и друго нарушение от същия вид, извършено на друга дата – 07.11.2023г. с разлика между доставеното и отчетеното гориво по НИС в размер на 528,61 л.

За да потвърди издаденото НП, районният съд, след като подробно е обсъдил всички събрани по делото гласни и писмени доказателствени средства, е приел, че при съставянето на АУАН и издаването на НП са налице законоустановените реквизити, не са нарушени сроковете по чл. 34 ЗАНН и са спазени административнопроизводствените правила. Мотивирано е, че вмененото нарушение е установено по несъмнен начин, като дадената правна квалификация е правилна. Подробно са анализирани всички установени обстоятелства и възражения във връзка с разминаванията в подаваните от дружеството данни, които разминавания са извън допустимата грешка. Отчетени в мотивите на въззивния съд функционалните изисквания от Раздел IIIb, т.3, б.“а“ и б.“в“ от приложение № 1 към преходните и заключителните разпоредби от Наредбата, включени в обстоятелственото съдържание на акта и постановлението, както и възможно съществуващата техническата неизправност на експлоатираното в обекта ЕСФП . Посочена е липсата на установена обективна причина за неизпълнение на задължението. По отношение на наложената санкция също са изложени мотиви, както и относно липсата на предпоставки за прилагане на чл.28 от ЗАНН.

Решението е правилно.

Касационният съд напълно споделя изложеното в мотивите на районния съд и препраща към тях. Нарушение несъмнено е извършено, като вида му предполага обективна отговорност от стопанисващия търговския обект, без значение дали установените разминавания се дължат на човешка грешка и при липса на констатиран конкретен технически проблем. Разпоредбата на чл. 118, ал. 6 от ЗДДС, респ. на чл. 3, ал. 3 от Наредбата има за цел, установяване на стриктен контрол на извършваните доставки/продажби на течни горива от субектите в стопанисваните от тях търговски субекти, с оглед определяне на оборота за целите на косвения и преките данъци от една страна и дисциплиниране на търговците при извършването на продажби на дребно от друга страна. Контролът тук е завишен и поради това и отговорността не е непременно свързана с вина от субективна страна. Контролът върху търговията с течни горива е засилен в сравнение с този върху търговията с други стоки и обхваща както доставките на гориво към търговеца, така и реализираните от него продажби, с цел предотвратяване укриването и невнасянето на данъци върху реализираните продажби, съответно реализираните приходи, и недопускане за продажба на течни горива с неясен произход. Големият търговски интерес към течните горива като стока завишава и държавния интерес, свързан с гарантиране постъпленията на реално дължимите данъци в него, поради което законодателят е въвел специални изисквания при осъществяването на търговията с този вид стока и допълнителни задължения за търговците, свързани с отчитането и регистрирането на продажбите им. Неизпълнението на едно от тези задължения от страна на проверяваното лице, а именно задължението да предава на НАП по установената дистанционна връзка данни, които дават възможност за определяне на наличните количества горива в резервоарите за съхранение в обектите за търговия на течни горива, а и следва да се посочи и други данни, чието подаване посредством същата тази връзка е нормативно регламентирано, възпрепятства проследяването на продадените количества горива, което от своя страна непосредствено води да негативни последици за фиска.

Поради това и тъй като в хода на касационното производство не се установяват основания за неправилност на обжалваното съдебно решение, съдът намира, че касационната жалба е неоснователна, а обжалваното решение, като обосновано, мотивирано и постановено при правилна преценка на събраните в пълнота доказателства, следва да се остави в сила.

С оглед изхода на спора, в полза на ответната страна следва да се присъдят разноски. На основание чл. 63д, ал. 5 вр. ал. 4 ЗАНН вр. чл. 37, ал. 1 ЗПП, вр. чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ, дължимото юрисконсултско възнаграждение е в размер на 80 лв.

Водим от горното, Съдът

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1093/20.08.2024 г. на ПРС постановено по АНД № 2002/2024 г.,

ОСЪЖДА „ДИЗЕЛОР“ ЕООД, ЕИК ********* да заплати на Национална агенция по приходите сумата от 80/осемдесет/ лева юрисконсултско възнаграждение.

Решението е окончателно.