РЕШЕНИЕ
№ 404
гр. В., 21.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – В., 43 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и
първи януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Т. Л.
при участието на секретаря Д. Сл. Д.
като разгледа докладваното от Т. Л. Гражданско дело № 20213110104109 по
описа за 2021 година
и за да се произнесе, съобрази следното:
Производството по делото е образувано по искова молба на „ДЗИ -
Общо Застраховане” ЕАД, ЕИК *****************************, със
седалище и адрес на управление: *****************************, с която
против Община В., представлявана от кмета И.Н.П., адм. адрес:
*****************************, е предявен иск за заплащането на сума в
общ размер на 12271,70 лв., от която: 12256,70 лева - стойност на заплатено
от застрахователното дружество обезщетение по щета с №
***************************** г., за причинените по лек автомобил
***************************** повреди в резултат на ПТП, възникнало на
31.05.2019 г. в гр. В., вследствие попадане в необезопасена и необозначена
шахта на пътното платно, както и сумата от 15 лева – ликвидационни
разноски по щета № ***************************** г., ведно със законната
лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното
плащане.
Обстоятелства, от които произтичат претендираните от ищеца права:
На 31.05.2019 г., в гр. В., при движение по ул. „П.Н.“ /„П.П.Н.“/ №1,
управляваният от водача Р. П. Н., автомобил
*****************************, попада в необезопасена и необозначена
шахта на пътното платно, отклонява се от своя път и се блъска в крайпътен
стълб, в резултат на което, на автомобила са нанесени значителни
имуществени щети. Към датата на възникване на произшествието по
отношение на увредения автомобил е сключен застрахователен договор при
ищеца, за автомобилна застраховка „Каско +“, обективиран в застрахователна
1
полица №*****************************, валидна от 00.00 ч. на 11.05.2019
г. до 23.59 ч. на 10.05.2020 г.
Уврежданията по автомобила са отразени в опис-заключение по щета №
***************************** г., от дата 19.07.2019 г. За настъпилото
ПТП са уведомени компетентните органи, които съставят протокол за ПТП №
1662365/2019 г. С възлагателно писмо от 17.06.2019 г. ищецът възлага на
доверен сервиз - „Автомотор В.“ АД, отремонтиране на автомобила. За
извършените ремонтни дейности, автосервизът издава фактура, като с
ликвидационен акт от 28.08.2019 г., ищецът одобрява плащане в размер на
12256,70 лева и на 02.09.2019 г. сумата е изплатена на „Автомотор В.“ АД.
Ищецът отправя регресна покана до ответника за изплащане на сумата от
12256,70 лева, както и 15 лева – ликвидационни разходи по щета. Поканата е
връчена на 17.01.2020 г., но не последва изпълнение. Изпратена е втора
регресна покана, получена от ответника на 21.04.2020 г. До датата на
предявяване на иска, ответникът не заплатил претендираните от ищеца суми.
В срока по чл.131 ГПК ответникът представя отговор на исковата
молба, с който оспорва основателността на предявения иск. Намира, че
претендираната от ищеца сума за възстановяване на автомобила е в завишен
размер. Сочи, че водачът на увредения автомобил не се е съобразил с
изискването на чл.20, ал.2 ЗДвП, като именно неговото поведение е довело до
настъпване на ПТП и увреждане на автомобила. Намира, че не е ясно защо
след преминаване през шахтата, водачът на превозното средство не е
извършил маневра по спирането му, а е прекосил пътното платно, качил се е
на тротоара и се е блъснал в стълб, като по този начин е нанесъл по-големи
вреди на автомобила. Твърди, че е налице съпричиняване на вредоносния
резултат. Оспорва сочените от ищеца увреждания по автомобила да са
настъпили само от соченото произшествие. При горните доводи настоява за
отхвърляне на ищцовата претенция.
Варненският районен съд, като прецени доказателствата по делото и
доводите на страните, приема за установено, от фактическа страна, следното:
На 30.04.2019 г., между „Фаркол“ АД и „ДЗИ - Общо Застраховане”
ЕАД, е сключен застрахователен договор за автомобилна застраховка
„Каско+“, за собствения на застрахованото лице лек автомобил **********, с
рег. *****************************. Договорът е обективиран в
застрахователна полица № 440119213047918, със срок на действие от 00.00 ч.
на 11.05.2019 г. до 23.59 ч. до 10.05.2020 г. По сключения застрахователен
договор е подадено уведомление за щета № *****************************
за настъпило на дата 31.05.2019 г., в гр. В., застрахователно събитие – ПТП
със застрахования автомобил, поради пропадане в необезопасена шахта,
вследствие на което автомобилът се отклонил и се ударил в крайпътен стълб.
Горните обстоятелства се установяват от представените по делото СРМПС –
част II, застрахователна полица и уведомление за щета.
Видно от протокол за ПТП №1662365/31.05.2019 г., съставен от мл.
2
автоконтрольор при Второ РУ при ОДМВР – В., на 31.05.2019 г., в 08.20 ч.,
при движение в *****************************, застрахованият автомобил
попада в необозначено и необезопасено препятствие /шахта/ с диаметър 1 м,
която се отваря и нанася щети по ходовата част. Вследствие на удара,
превозното средство се отклонява и се удря в електрически стълб, вляво на
пътното платно. Водач на автомобила при настъпване на застрахователното
събитие е Р. П. Н..
След като е уведомен за настъпилото застрахователно събитие и
установява уврежданията по процесния автомобил, отрацени в опис-
заключение, ищецът възлага отремонтирането му на „Автомотор В.“ АД, с
възлагателно писмо изх. №171902/17.06.2019 г. Приложена е калкулация по
претенция по щета №*****************************, видно от която
същата е в размер на 12256,70 лева.
На 22.08.2019 г. „Автомотор В.“ АД издава фактура № **********, с
получател „ДЗИ – Общо застраховане“ АД, за сумата от 12256,70 лева, с
основание „Ремонт по щета №*****************************, автомобил
рег. № А5244НА“.
От изготвен на дата 28.08.2019 г. ликвидационен акт по преписка
№*****************************, се установява, че ищецът приема, че
размерът на щетите по застрахования автомобил са на стойност 12256,70
лева. Посочено е, че сумата следва да бъде изплатена в полза на „Автомотор
В.“ АД. Видно от платежно нареждане за масов превод от 30.08.2019 г.,
застрахователят е изплатил горепосочената сума на изпълнителя, като същата
е вписана на позиция №16 в приложения опис.
С регресни покани изх. № 92-149/16.01.2020 г. и изх. № 0-92-
3636/13.03.2020 г., ищецът уведомява ответника, че е изплатил за причинено
от него застрахователно събитие, обезщетение в размер на 12256,70 лева, за
обезщетяване на причинените имуществени вреди. Отправя се покана за
доброволно изпълнение в петнадесетдневен срок от съобщаването, в който
Община В. да заплати на „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД, сумата от
12271,70 лева, от която – 12256,70 лева – стойност на изплатеното
застрахователно обезщетение, както и 15 лева – ликвидационни разноски.
От допусната по искане на ищеца съдебно-техническа експертиза,
заключението, на която, като обективно и компетентно, е прието от съда, се
установява, че улицата, на която е настъпило ПТП със застрахования
автомобил, е двупосочна, с по една лента за движение във всяка посока.
Същата е общинска собственост. Експертът е посочил, че асфалтовата
настилка е в лошо състояние, без големи дупки, но с много неравности.
Хоризонталната маркировка между двете ленти е непрекъсната разделителна
линия, която е силно захабена и едва забележима. Констатирано е, че на
мястото, на което е възникнало произшествието, има три улични шахти, като
първата е разположена на осевата линия, а другите две са на разстояние 2,50
м от първата, като попадат изцяло в дясната лента за движение. Посочен е
механизъм на ПТП – към датата на произшествието, едната от шахтите не е
3
била обезопасена, автомобилът е преминал през нея, вследствие на което
водачът губи управление и се блъска в крайпътен стълб.
Вещото лице е извършило оглед на мястото на инцидента, при който е
било констатирано, че на 10 м западно от шахтата, която е разположена на
осевата линия, вляво от пътното платно, има бетонен стълб, който към датата
на огледа не се използва. На 3 м от този стълб има метален стълб, част от
уличното осветление, като не са налице данни в кой от двата стълба се е
блъснал процесният автомобил. Ударът е бил по цялата лява странична част
на превозното средство, като при същия са му нанесени значителни
материални щети. ПТП е настъпило при дневна светлина, облачно време и
суха настилка. Намерено е, че е възможно наличие на причинно-следствена
връзка между процесното събитие и установените вреди. При произшествието
са увредени следните детайли и части от процесния автомобил: предна
броня; ляв фар; фар за мъгла - ляв; дневна светлина - лява; калник преден ляв;
врата предна лява; упл. лента предна лява врата; въздушна възглавница -
шофьор и пътник; предпазен колан преден ляв и десен; арматурно табло; праг
ляв; кора заден мост; основа преден ляв киник; водач предна броня - ляв;
основа предна броня - горна; решетка предна броня - лява; гривна халоген -
ляв; резервоар Adblue; резервоар гориво; греда заден мост; тампон ляв заден
мост; конзола лява заден мост; щит конзола лява заден мост; кора под купе -
лява; подкалник ПВЦ заден ляв; спирачен маркуч заден ляв; ел. инсталация -
задна броня; основа заден ляв калник; рог заден ляв; панел заден ляв; задна
броня; амортисьор заден ляв; гума з. л. Michellin Energy 195/55/16.
Според вещото лице стойността на нанесените щети по процесния
автомобил възлиза на сумата от 12934,84 лева. Средната пазарна цена на
ремонтните, автотенекеджийски и бояджийски операции е в размер на 15,90
лева/час, като общата сума за труд е 1162,29 лева. Според експерта не е
възможно уврежданията да настъпят при движение на автомобила със
скорост 35 км/ч., като в проведено по делото открито съдебно заседание
вещото лице уточнява, че не е възможно да се определи с каква скорост се е
движило превозното средство преди настъпване на ПТП, както и че не може
да се определи в коя от трите шахти е попаднал автомобилът и в кой от
стълбовете се е ударил след това.
По делото, в качеството на свидетел, е разпитан водачът на
застрахования автомобил, при настъпване на произшествието – Р. П. Н.. От
показанията на св. Н. се установява, че преди настъпване на инцидента
същата управлявала превозното средство по пътя от гр. В., в посока к.к.
„Златни пясъци“. Тъй като се движела по улица със стръмен наклон,
автомобилът бил на втора предавка, като скоростта на движение била около
20-30 км/ч. Едната от гумите на превозното средство преминала през
външната страна на шахта, която излетяла и го ударила отдолу. Бил усетен
трясък, но свидетелката не разбрала откъде идвал, защото не очаквала да се
случи подобно нещо. Вследствие на удара спирачната система на автомобила
дефектирала, поради което не успяла да предотврати качване на превозното
4
средство на тротоара и удар в крайпътния стълб. Сочи, че от хора от близките
сгради, които дошли на мястото на инцидента разбрала, че шахтата създавала
проблеми, като въпреки отправените от тях сигнали, не били предприети
действия по отстраняване на това препятствие.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните
правни изводи:
Съдът е сезиран с иск с правно основание чл.410, ал.1, т.3 КЗ. Същият е
допустим, поради което съдът дължи произнасяне по основателността му.
Съгласно разпоредбата на чл. 410, ал.1, т.3 КЗ, с плащането на
застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на
застрахования до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски,
направени за неговото определяне, срещу собственика на вещта и лицето,
което е било длъжно да упражнява надзор върху вещта, причинила вреди на
застрахования по чл. 50 ЗЗД. Нормата на чл.45 ЗЗД определя, че всеки е
длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму, като в общия
случай, за успешно провеждане на иск за обезщетяване на вреди от
непозволено увреждане е необходимо да се установи противоправност на
извършеното деяние, претърпените имуществени вреди и пряката причинна
връзка между поведението на ответника, и увреждането.
Съгласно т.2 от ППВС №17/1963, когато вредите са настъпили в
резултат както от вещта, така и от виновното поведение на дадено лице,
отговорността на този, който е възложил работата и същевременно е
собственик на вредосносната вещ или тя се намира под негов надзор, се
основава едновременно на чл.49 и чл.50 ЗЗД.
За успешно провеждане на предявения иск, ищецът следва да установи
наличието на следните кумулативно изискуеми предпоставки: валидно
възникнало облигационно отношение между увреденото лице и
застрахователното дружество; заплащане от страна на ищеца на сумата, която
застрахователното дружество твърди, че е заплатило за възстановяване на
автомобила, деликтна отговорност на трето лице по отношение на увредения
застрахован, поради причиняване на застрахователното събитие. В тежест на
ищеца е да докаже въведеното възражение за съпричиняване на вредоносния
резултат от водача на застрахования автомобил.
От събраните писмени доказателства по делото се установява наличието
на всички елементи от пораждащия регресното право на ищеца фактически
състав.
Към датата на настъпване на застрахователното събитие, между
собственика на увредения автомобил и ищеца е сключен застрахователен
договор, обективиран в застрахователна полица № 440119213047918 от
30.04.2019 г., за л.а. *****************************, материализираща и
удостоверяваща възникването на застрахователното правоотношение за срок
от 12 месеца и обвързваща страните за периода от 00.00 ч. на 11.05.2019 г. до
23.59 ч. до 10.05.2020 г.
5
Вследствие на настъпилото застрахователно събитие, чийто механизъм
е безспорно установен по делото, на процесния автомобил са нанесени
значителни имуществени вреди. От събраните по делото писмени и гласни
доказателства, по безспорен начин се установява, че пътното произшествие е
настъпило поради попадане на превозното средство в необезопасено
препятствие на пътното платно. Според нормата на чл.8, ал.3 ЗП, общинските
пътища са публична общинска собственост, като на основание чл.31 ЗП,
изграждането, ремонтът и поддържането на общинските пътища се
осъществяват от общините.
Съгласно пар.6, т.37 ЗДвП, „препятствие на пътя“ е нарушаване
целостта на пътното покритие, както и предмети, вещества или ддруги
подобни, които се намират на пътя и създават опасност за движението.
Съществуването на това препятствие е установено чрез събраните писмени и
гласни доказателства, и от заключението на проведената по делото съдебна
експертиза.
Съдът намира възражението на ответника за съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на водача на застрахования автомобил, за
неоснователно. Ответникът основава възражението си на твърдението, че
превозното средство е било управлявано със скорост, която не е била
съобразена с пътните и метрологични условия. Действително, според вещото
лице, вредите не биха могли да настъпят ако автомобилът е бил управляван
със скорост от 35 км/ч., но това не означава, че движението на същия е било с
несъобразена скорост. Налице са безспорни доказателства, че уврежданията
на превозното средство са вследствие отварянето на шахтата, отклоняване на
автомобила и удара в крайпътния стълб. Видно от описа на щетите и
показанията на св. Н., при попадане на превозното средство в препятствието,
спирачната му система е аварирала до такава степен, че водачът е изгубил
възможността да влияе върху движението на автомобила. Видно от
приложените писмени доказателства, вследствие на удара е бил увреден заден
ляв спирачен маркуч.
С оглед гореизложеното, съдът намира за установена и причинно-
следствената връзка между застрахователното събитие и вредоносния
резултат. Съгласно чл.6, ал.1, т.4 ППЗДвП, стопанисващият пътя е длъжен да
вземе своевременно мерки за отстраняване на препятствията по пътя и да
осигури безопасно движение. Като собственик на общинските пътища,
ответникът е длъжен да поддържа същите, поради което той отговаря за
вреди, причинени от препятствия на пътя. Като не е изпълнил задължението
си да осъществявява надзор и да поддържа пътното платно във вид безопасен
за движение, ответникът е станал причина за увреждане на автомобила,
поради което съставът на безвиновната отговорност за непозволено
увреждане е осъществен.
Правото на суброгиралия се застраховател да предяви регресната си
претенция произтича от закона, а не от застрахователно правоотношение.
Съгласно заключението на вещото лице, пазарната стойност на щетата е в
6
размер по-висок от претендирания от ищеца, поради което и при горните
доводи, претенцията за възстановяване на заплатеното застрахователно
обезщетение следва да се уважи изцяло. Сторените ликвидационни разноски
са в обичайните размери, поради което също следва да бъдат присъдени в
полза на ищеца.
С оглед изхода от спора и на основание чл.78, ал.1 ГПК, ответникът
следва да заплати на ищеца съдебно-деловодни разноски, съгласно
представен списък по чл.80 ГПК. Ответникът въвежда възражение за
прекомерност на заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение, като
намира, че размерът на същото следва да бъде съобразен с минималния
предвиден с Наредба №1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения. Възражението е неоснователно. При данни, че
цената на иска е 12271,70 лева, то размерът на адвокатското възнаграждение
се определя съгласно разпоредбата на чл.7, ал.2, т.4 от Наредба №1 от 9 юли
2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, според
която, за процесуално представителство, защита и съдействие по дела с
интерес от 10000 лева до 100000 лева, възнаграждението е в размер на 830
лева + 3% за горницата над 10000 лева или сума в общ размер на 898,15 лева.
Заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение е именно в този размер -
898,15 лева без ДДС /1077,78 лева с ДДС/, поради което възражението на
ответника се явява неоснователно. В полза на ищеца се следват разноски в
общ размер на 1848,64 лева.
Присъдените в полза на ищеца суми могат да бъдат платени по
следната банкова сметка: *********************.
Водим от горното, съдът,
РЕШИ:
ОСЪЖДА Община В., представлявана от кмета И.Н.П., адм. адрес:
*****************************, ДА ЗАПЛАТИ на „ДЗИ - Общо
Застраховане” ЕАД, ЕИК *****************************, със седалище и
адрес на управление: *****************************, сума в общ размер на
12271,70 лв., от която: 12256,70 лева - стойност на заплатено от
застрахователното дружество обезщетение по щета с №
***************************** г., за причинените по лек автомобил
***************************** повреди в резултат на ПТП, възникнало на
31.05.2019 г. в гр. В., вследствие попадане в необезопасена и необозначена
шахта на пътното платно, както и сумата от 15 лева – ликвидационни
разноски по щета № ***************************** г., ведно със законната
лихва, считано от датата на подаване на исковата молба -19.03.2021 г. до
окончателното плащане.
ОСЪЖДА Община В., представлявана от кмета И.Н.П., адм. адрес:
*****************************, ДА ЗАПЛАТИ на „ДЗИ - Общо
7
Застраховане” ЕАД, ЕИК *****************************, със седалище и
адрес на управление: *****************************, сумата от 1848,64
лева, представляваща сторените разноски по делото, на основание чл.78, ал.1
ГПК.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред
Варненски окръжен съд, в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – В.: _______________________
8