№ 2241
гр. София, 15.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 42 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ГЕРГАНА В. КИРОВА
при участието на секретаря НАДЯ Г. НАЙДЕНОВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА В. КИРОВА Гражданско дело №
20221110132707 по описа за 2022 година
Предявен е иск с правно основание чл.422 от ГПК,вр.чл.415 от
ГПК,вр.чл.55,ал.1,предл.3 от ЗЗД от К. И. Т.,ЕГН **********,с адрес
гр.С(*********)против Ф. Д. И.,ЕГН **********,с адрес гр.С(*********),с
искане да бъде постановено решение,с което да бъде признато за
установено,че съществува вземане на ищцата в размер от 10000
лева,представляваща подлежаща на връщане парична сума поради
неизпълнение на договор за изработка,сключен между страните за ремонт на
жилище на ищцата на адрес (*********),който е следвало да бъде извършен в
срок до 31.10.2021 г. и предвид допуснато неизпълнение на изпълнителя –
ответникът И.,договорното правоотношение е развалено като паричната сума
е претендирана,ведно със законната лихва върху главницата,считано от
11.11.2021 г. до окончателното изплащане на вземането.
В исковата молба се твърди,че страните са били обвързани от договор
за основен ремонт на апартамент на ищцата на адрес (*********),при което
ищцата заплатила сумата от 13000 лева. Твърди се,че договорът бил сключен
на 01.09.2021 г. с уговорен срок до 31.10.2021 г. като ответникът не
изпълнявал точно своите задължения и изпълнението било забавено като към
24.10.2021 г. единствено били разрушени подът и плочките в част от
помещенията. Сочи се,че към 31.10.2021 г. ищцата заявила на ответника,че
изпълнението за нея е безполезно и развалила договорното правоотношение.
Исковата претенция се основава на твърдения,че вземането е претендирано по
реда на заповедното производство,но с оглед депозирано възражение е налице
интерес от предявяване на установителния иск. Ищцата моли съда да уважи
исковата претенция.
В срока за писмен отговор такъв не е постъпил,тъй като срокът за
подаване на отговор е изтекъл на 23.08.2022 г.,а отговор е депозиран на
1
25.08.2022 г. В открито съдебно заседание ответникът оспорва иска и моли
съда да постанови решение,с което да отхвърли иска.
Софийският районен съд,първо гражданско отделение,42 състав,като
обсъди представените по делото доказателства,поотделно и в тяхната
съвкупност, при спазване изискванията на чл.235 от ГПК,приема за
установено следното :
Със заявление по реда на чл.410 от ГПК К. И. Т. е претендирала от Ф. Д.
И. сумата от 10000 лева,ведно със законната лихва от подаване на заявлението
до окончателното изплащане на вземането. Искането е уважено с издадената
заповед за изпълнение по ч.гражд.дело № 64579/2021 г. по описа на СРС,42
състав.
Представен е договор от 01.09.2021 г.,сключен между Ф. Д. И. и К. И. Т.
с предмет направа на основен ремонт на апартамент в жилищен комплекс
(*********) на стойност 22000 лева,от които 13000 лева са платени при
сключване на договора.
От представена вайбър кореспонденция се установява,че на 08.11.2021
г. К. Т. е поискала възстановяване на заплатената по договора парична сума, а
в отговор към това искане Ф. И. заявява,че са изкъртени две бани,всички
тавани,гипсокартони,паркет,плочки от коридора и кухна,сух под с метална
мрежа,свалени са две врати,както и са извозени 4 камиончета боклук.
Приети са стокови разписки относно закупени материали.
В дадени обяснения по реда на чл.176 от ГПК ответникът И. е казал,че е
било уговорено първо да бъде разрушен апартаментът,впоследствие е
направен нов таван от гипсокартон,както и е нанесена италианска мазилка,в
малката баня са направени водопровод и канализация като всичко е
направено с мрежа,поставени са плочки,куфар,в голямата баня са направени
две ниши,вградени са сифони,душ,биде,казанче за тоалетна,но плочки не са
сложени,защото още не били доставени,положени са ленти с вградени лампи
в същите,в баните е направена хидроизолация,свалени са старите врати и е
направено всичко по размера на новите врати,ответникът платил 1000 лева на
жичкаджията.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до
следните правни изводи :
Искът с правно основание чл.422 от ГПК,вр.чл.415 от ГПК е
законодателно уреден като положителен установителен иск,съгласно който се
цели да бъде установено дали съществува вземането,за което е издадена
заповед за изпълнение,когато срещу заповедта за изпълнение е депозирано
възражение или е връчена по реда на чл.47 от ГПК. Това означава,че този иск
има предмет,идентичен с предмета на заповедното производство – подлежи
на доказване същото вземане – на соченото основание и в претендирания
размер. В настоящия случай ищцата следва да проведе доказване,че е
сключен договор за изработка,който е развален,а в тежест на ответника е
възложено доказването,че е изпълнил точно своите договорни задължения.
Законът регламентира фикция,че искът се счита предявен на датата на
подаване на заявлението,ако исковата молба е постъпила в едномесечен
срок,считано от съобщението с указания за предявяване на иск,т.е. искът се
явява предявен на 11.11.2021 г.
2
Страните не спорят,а и от събраните по делото доказателства се
установява,че ищцата Т. е заплатила на ответника И. сума в размер на 13000
лева на 01.09.2021 г. на основание сключен между страните договор за
извършване на ремонт,а по същество спорът между страните е концентриран
относно това дали ищцата е имала правото да упражни правото си да развали
договорното правоотношение,тъй като ако договорът е развален,дадената по
договора парична сума подлежи на връщане. Представеният по делото писмен
договор позволява да бъде възприето,че страните са уговорили извършване на
основен ремонт,без да е конкретизирано какви са дейностите,които трябва да
бъдат извършени,както и писменият договор не съдържа уговорен срок за
изпълнение на договора. В хипотезата,когато договорът няма уговорен
срок,срокът за изпълнение се определя съобразно необходимото време,за да
бъде извършена работата,която е възложена. Договорът за изработка
представлява двустранен договор,съгласно който едната страна – изпълнител
приема да извърши уговорената работа,а другата страна се съгласява да
заплати уговореното възнаграждение. Страните не спорят,а и от представения
договор се установява,че ответникът е приел по възлагане на ищцата да
извърши ремонт,определен в договора като основен,в жилището на
ищцата,срещу което ищцата се съгласила да заплати уговореното
възнаграждение като първата вноска е заплатена при сключване на договора.
По същество спорът между страните е концентриран относно обстоятелството
дали договорът е изпълнен или е допуснато съществено неизпълнение,което
поражда правото на ищцата Т.,като възложител на работата,да упражни
правото си да развали договора. Провеждането на доказване,че договорът е
изпълнен и е изпълнен точно е възложено на ответника,а в хода на
производството ответникът И. не е доказал да е изпълнил дейностите,които са
включени в понятието основен ремонт,а ответникът И.,като изпълнител по
договора,е следвало да обезпечи приемането на работата от страна на
възложителя. Съдът счита,че за ищцата Т. е възникнало право да развали
договора. Разпоредбата на чл.262,ал.2 от ЗЗД предоставя възможност на
възложителя да прекрати действието на договорното правоотношение,ако
стане ясно,че изпълнението се явява невъзможно или няма да бъде извършено
надлежно. За да приеме,че ищцата е имала основание да поиска прекратяване
на правоотношението,съдът взе предвид,че договорът е сключен на
01.09.2021 г.,а същевременно към 08.11.2021 г.,когато ищцата Т. е поискала
възстановяване на парична сума,извършените дейности,както са описани от
ответника И. във вайбър кореспонденцията между страните,представляват
преимуществено дейност по разваляне,докато същинската дейност по
реализиране на ремонт почти не е започнала. Макар съдът да отчита,че
договорът не съдържа срок за изпълнение,както беше посочено,преценката за
срока,за който следва да бъде извършена реализираната работа е обусловена
от вида на дейностите,които трябва да бъдат извършени,при което съдът
намира,че два месеца след сключване на договора за ремонт извършването на
дейности,които са подготвителни спрямо същинската ремонтна
дейност,означава,че е допуснато отклонение от уговореното между страните
изпълнение по договора. Действително в обясненията,дадени по реда на
чл.176 от ГПК ответникът И. описва и допълнителни дейности,каквито не са
описани от ответника към м.11.2021 г.,но съдът счита,че следва да бъде
възприето,че е извършена работата,която е описана от ответника И.,за което
3
до ищцата Т. е изпратена информация по вайбър,доколкото следва да бъде
отчетено,че обясненията по чл.176 от ГПК следва да бъдат обсъждани при
съобразяване заинтересоваността на страната от изхода на производството.
Съдът,отчитайки обстоятелството,че според описаните дейности от ответника
И. към 08.11.2021 г. освен сумата от 3000 лева за къртене ( чието връщане
ищцата не претендира по съдебен ред ) е посочена сума в размер на 480 лева –
за 4 камиончета за боклук ( по 120 лева на курс ) и сумата от 2000 лева за
труд,относно което ищцата Т. не е възразила,намира,че предявената искова
претенция подлежи на уважаване за сумата от 7520 лева,а за разликата до
пълния претендиран размер исковата претенция подлежи на отхвърляне.
При този изход на делото и като съобрази,че и двете страни
претендират присъждането на съдебноделоводни разноски съдът намира,че
следва да бъдат присъдени такива в размер от 150,40 лева за заповедното
производство и в размер от 752 лева за исковото производство в полза на
ищцата,а в полза на ответника не следва да бъдат присъждани разноски,тъй
като не е сторил такива,липсват и предпоставки за присъждане на адвокатско
възнаграждение поради липса на доказателства за размера на уговореното и
на заплатеното адвокатско възнаграждение.
По изложените съображения Софийският районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422 от
ГПК,вр.чл.415 от ГПК,вр.чл.55,ал.1,предл.3 от ЗЗД по отношение на Ф. Д.
И.,ЕГН **********,с адрес гр.С(*********),че съществува вземане на К. И.
Т.,ЕГН **********,с адрес гр.С(*********)в размер от 7520 ( седем хиляди
петстотин и двадесет ) лева,представляваща подлежаща на връщане парична
сума поради неизпълнение на договор за изработка,сключен между страните
за ремонт на жилище на адрес (*********),ет.2,ап.3,ведно със законната
лихва върху главницата,считано от предявяване на иска – на 11.11.2021 г. до
окончателното изплащане на вземането,за което е издадена заповед за
изпълнение по ч.гражд.дело № 64579/2021 г. по описа на СРС,42 състав,като
отхвърля иска,предявен от К. И. Т. против Ф. Д. И. в частта за разликата над
7520 лева до пълния претендиран размер от 10000 лева.
ОСЪЖДА Ф. Д. И.,ЕГН **********,с адрес гр.С(*********) да заплати
на основание чл.81 от ГПК,вр.чл.78,ал.1 от ГПК на К. И. Т.,ЕГН **********,с
адрес гр.С(*********) сумата от 150,40 лева ( сто и петдесет лева и
четиридесет стотинки ) сторени съдебноделоводни разноски за заповедното
производство и сумата от 752( седемстотин петдесет и два ) лева сторени
съдебноделоводни разноски и заплатено адвокатско възнаграждение за
исковото производство.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4