№ 366
гр. Шумен , 06.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, XI-И СЪСТАВ ( H ) в публично заседание на
шести август, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Ростислава Янк. Георгиева
при участието на секретаря Илиана Й. Давидкова
като разгледа докладваното от Ростислава Янк. Георгиева Гражданско дело
№ 20213630102104 по описа за 2021 година
За да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл.12 и сл. от ЗЗДН.
ГД №2104/2021 год. по описа на ШРС е образувано въз основа на депозирана искова
молба от Ф. Б. И.., с ЕГН**********, с постоянен адрес: с.***, община Хитрино, област
Шумен, ул.“***“ №3, съдебен адрес: гр.Шумен, ул.“***“ №109, ет.2, к.23, чрез адв.С. Т. от
ШАК срещу Б. Й. А., с ЕГН**********, с постоянен адрес: с постоянен адрес: с.***,
община Хитрино, област Шумен, ул.“***“ №3, в която посочва, че ответникът е нейн син и
че на 26.07.2021 год. упражнил спрямо нея актове на домашно насилие.
В съдебно заседание молителката Ф. Б. И.., редовно призована се явява лично и с
упълномощен представител – адв.С. Т. от ШАК, като поддържат молбата и молят спрямо
ответника да бъдат приложени мерки по ЗЗДН.
Ответникът Б. Й. А., редовно призован се явява лично и с упълномощен представител
- адв.К. Д. от ШАК. Оспорва част от фактите, изложени в исковата молба, като моли в
случай, че му бъдат наложени ограничителни мерки същите да бъдат в по-кратък срок.
ШРС, след като взе в предвид събраните по делото доказателства и становища
на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази
разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:
Ответникът Б. Й. А. е син на ищцата Ф. Б. И.., като двамата, заедно с бащата на
ответника и съпруг на ищцата живеят в общо жилище, намиращо се на адрес: с.***, община
1
Хитрино, област Шумен, ул.“***“ №3. Ответникът често употребявал алкохол, в резултат на
което ставал агресивен и тормозел родителите си физически и емоционално. Особена
промяна в поведението му настъпила след експлозията в Хитрино през 2016 год., при която
починал брат му. Последният акт на домашно на домашно насилие бил на 26.07.2021 год.,
когато в обедните часове на деня А. се прибрал в дома им и силно ударил майка си по гърба.
След удара я обърнал с лице към него и с юмрук й нанесъл удар в областта на слепоочието.
Намерил пръчка и с нея продължил да й нанася удари. Докато я удрял непрекъснато й
отправял обидни думи, като я наричал „куче“, „боклук“, „дърта курва“, като я заплашил, че
ще отново ще й счупи крака, че ще заколи и нея и баща си. В резултат на нанесените удари
молителката се изпуснала, прилошало й и с последни сили успяла да извика съпруга си на
помощ.
На следващия ден – 27.07.2021 год. посетила личния си лекар, който установил
масивен хематом в областта на лявото око, както и болка при палпация по лицевите кости и
в шийната област, тремор и наличие на психострес.
От материалите по делото се установява, че посочената проява не е изолирана в
поведението на ответника, доколкото и друг път е имало случаи на упражнено от него
спрямо близките му домашно насилие. Такъв бил случаят, развил се на 30.04.2020 год.,
когато с помощта на дървен кол отново пребил майка си, като й счупил единия крак.
След издаване на заповед за незабавна защита същата била връчена на ответника на
05.08.2021 год.
Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по
делото писмени доказателства и по-специално от събраните в хода на съдебното
производство гласни доказателства чрез разпита на свидетеля И. А. И., от Декларацията по
чл.9, ал.3 от ЗЗДН, Удостоверение за съпруга и родствени връзки изх.№30/11.05.2021 год.,
лист за преглед от 30.04.2021 год., Фиш за спешна медицинска помощ от 30.04.2021 год.,
Медицинско направление, Резултат от образно изследване от 30.04.2021 год., Амбулаторен
лист от 27.07.2021 год., Пълномощно, Справка за съдимост.
При преценка на събраните гласни доказателства съдът намира, че напълно следва да
бъдат кредитирани показанията на свидетеля И. А. И.. Същият е присъствал лично на
възникналия между ищцата и ответника конфликт, като лично е възприел поведението на
сина си и отправените от негова страна обидни изрази и заплахи към ищцата. Въпреки
влошените отношения между ответника и свидетеля И. съдът намира, че показанията му са
обективни, последователни и кореспондират с останалия събран по делото доказателствен
материал, поради което следва да бъдат кредитиран изцяло.
При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна
следното:
2
От материалите по делото е видно, че ответникът е син на ищцата Ф. Б. И.., поради
което последната се явяват лице от категорията на посочените в разпоредбата на чл.3, т.5 от
ЗЗДН. Молбата е подадена в законоустановения срок по чл.10, ал.1 от ЗЗДН, доколкото се
сочи, че последните действия на ответника са извършени на 26.07.2021 год. Поради
изложените съображения настоящият състав намира, че молбата се явява процесуално
допустима.
Изложените в молбата и в декларацията по чл.9, ал.3 от ЗЗДН обстоятелства
съдържат данни за осъществено спрямо ищцата домашно насилие по смисъла на чл.2, ал.1
от ЗЗДН. Описаните действия, извършени от страна на ответника, обективирани в нанасяне
на побой, отправяне на обиди и заплахи, могат да бъдат характеризирани, като физическо,
психическо и емоционално насилие спрямо молителката и принудително ограничаване
правото й на спокоен живот. В тази насока съдът съобрази обстоятелството, че данни за
осъщественото насилие се съдържат не само в депозираната от страна на ищцата молба и в
декларацията по чл.9, ал.2 от ЗЗДН, но и в събраните в хода на съдебното производство
писмени и гласни доказателства, които напълно подкрепят изложеното в молбата и в
декларацията. Независимо от изложеното съдът съобрази и обстоятелството, че съгласно
разпоредбата на чл.13, ал.2, т.3 от ЗЗДН самата декларация се явява доказателствено
средство, като съгласно разпоредбата на чл.13, ал.3 от същия закон, съдът издава заповед за
защита дори и само на основание приложената декларация по чл.9, ал.3, когато няма други
доказателства. От страна на ответникът не са представени доказателства, които да оборват
или поставят под съмнение така установената от съда и изложена по-горе фактическа
обстановка.
Ето защо, съдът намира, че в настоящия случай са налице условията, визирани в
разпоредбата на чл.15, ал.2 от ЗЗДН да бъде издадена заповед за защита, като бъдат
наложени такива мерки за защита, които да преустановят упражняваното спрямо ищцата
домашно насилие и да възпрепятстват възможността ответника да упражнява такова и за в
бъдеще.
С оглед характера на упражненото спрямо молителката домашно насилие, съдът
намира, че подходящи мерки в настоящия случай са мерките, конкретизирани в чл.5, ал.1,
т.1, 2 и 3 от ЗЗДН. При преценка на срока на мерките съдът съобрази интензивността и
характера на осъществените от страна на ответника актове на домашно насилие, както и
възрастта и здравословното състояние на молителката. С оглед на изложеното съдът намира,
че срока на мерките следва да бъде в размер около средния, предвиден в разпоредбата на
чл.5, ал.2 от ЗЗДН, а именно 10 месеца. Съдът намира, че така определения срок на мерките
би ограничил контактите между страните и би дал възможност на ответника да осмисли и
поправи поведението си. В същото време посоченият срок ще даде възможност на ищцата да
се възстанови здравословно и психически и да преодолее, доколкото е възможно
преживения стрес.
3
На основание разпоредбата на чл.5, ал.4 от ЗЗДН съдът съобрази обстоятелството, че
на нарушителя следва да бъде наложена и съответна по размер глоба. В настоящия случай
съдът намира, че е справедливо и съответно на извършеното на А. да бъде наложена глоба в
минималния, предвиден в закона размер, а именно 200 лева. При определяне размера на
глобата съдът съобрази обстоятелството, че по делото липсват доказателства относно
материалното състояние на нарушителя, но доколкото същият е в трудоспособна възраст и с
оглед липсата на данни за влошено здравословно състояние следва да се приеме, че е в
състояние да реализира доходи поне в размер на минималната работна заплата, установена
за страната. В тежест на ответника следва да бъде възложено и заплащането на дължимата
по делото държавна такса в размер на 25 лева.
С оглед изхода на делото ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцата
сумата от 400 лева, представляваща направени по делото разноски за адвокатско
възнаграждение, съгласно представен списък.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ДА СЕ ИЗДАДЕ ЗАПОВЕД ЗА ЗАЩИТА, по силата на която:
1.ЗАДЪЛЖАВА Б. Й. А., с ЕГН**********, с постоянен адрес: с постоянен адрес:
с.***, община Хитрино, област Шумен, ул.“***“ №3 да се въздържа от извършване на
домашно насилие спрямо Ф. Б. И.., с ЕГН**********, с постоянен адрес: с.***, община
Хитрино, област Шумен, ул.“***“ №3, съдебен адрес: гр.Шумен, ул.“***“ №109, ет.2, к.23,
чрез адв.С. Т. от ШАК .
2.ОТСТРАНЯВА Б. Й. А., с ЕГН********** от съвместно обитаваното с Ф. Б. И.., с
ЕГН********** жилище, намиращо се на адрес: с.***, община Хитрино, област Шумен,
ул.“***“ №3 за срок от 10 /десет/ месеца.
3.ЗАБРАНЯВА на Б. Й. А., с ЕГН********** да се доближава до Ф. Б. И.., с
ЕГН**********, до обитаваното от нея жилище, находящо се в с.***, община Хитрино,
област Шумен, ул.“***“ №3 и до местата за социални контакти и отдих, които молителката
посещава, а именно – селския магазин и пощенския клон, намиращи се на адрес: с.***,
община Хитрино, област Шумен, ул.“България“ №14 за срок от 10 /десет/ месеца.
НА ОСНОВАНИЕ чл.5, ал.4 от ЗЗДН НАЛАГА на Б. Й. А., с ЕГН********** глоба в
размер на 200 /двеста/ лева.
ОСЪЖДА Б. Й. А., с ЕГН**********да заплати в полза на държавата по сметка на
ШРС държавна такса в размер на 25 /двадесет и пет/ лева и 5 /пет/ лева такса за служебно
издаване на изпълнителен лист.
4
ОСЪЖДА Б. Й. А., с ЕГН********** да заплати на Ф. Б. И.., с ЕГН**********
сумата от 400 /четиристотин/ лева, представляваща направени в настоящото производство
разноски за адвокатско възнаграждение, съгласно представен списък.
В заповедта за изпълнение да се посочат последиците от неизпълнението й по
смисъла на чл.21, ал.3 от ЗЗДН, а именно, че при неизпълнение на заповедта на съда,
полицейският орган, констатирал нарушението, задържа нарушителя и уведомява
незабавно органите на прокуратурата.
Решението подлежи на обжалване пред Шуменски окръжен съд в седемдневен
срок от връчването му на страните.
На основание чл.17, ал.3 от ЗЗДН обжалването на решението не спира
изпълнението на заповедта.
Преписи от решението и от издадената заповед да се връчат на страните и да се
изпратят служебно на РУ - Шумен към ОД на МВР - гр.Шумен.
Възлага изпълнението на Заповедта на органите на РУ – Шумен към ОД на МВР –
гр.Шумен.
Съдия при Районен съд – Шумен: _______________________
5