№ 10642
гр. София, 20.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 77 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ИВАНКА П. БОЛГУРОВА
при участието на секретаря НАДЯ СТ. Т.
като разгледа докладваното от ИВАНКА П. БОЛГУРОВА Гражданско дело
№ 20231110103141 по описа за 2023 година
Предявени са осъдителни искове с правно основание чл.79, ал.1, пр.1
ЗЗД, вр. чл.149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът „Топлофикация София” ЕАД твърди, че е доставил на ответника
О. К. М. топлинна енергия по силата на общи условия, приети на основание
Закона за енергетиката. Твърди, че ответникът е ползвал енергията, като за
процесния период не е заплатил дължимата цена. Моли съда да осъди
ответника да му заплати сумите, както следва: сумата от 1 829,66 лв.,
представляваща цена на ползвана топлинна енергия за топлоснабден имот –
апартамент № 48, находящ се в гр.София, ж.к. Люлин, бл. 433, вх. Б, ет. 10,
аб. № 156864, за периода от 01.05.2019г. до 30.04.2021г., ведно със законната
лихва от депозиране на исковата молба – 20.01.2023г. до плащането, сумата
от 358,05 лв. – лихва за забава в плащането на главницата за топлинна
енергия за периода от 15.09.2020г. до 11.01.2023г., сумата от 25,67 лв.,
представляваща цена за разпределение на топлинна енергия за периода от
01.12.2019г. до 30.04.2021г., ведно със законната лихва от депозиране на
исковата молба – 20.01.2023г. до плащането, както и сумата от 5,61 лв. –
лихва за забава в плащането на главницата за разпределение на ТЕ за периода
от 31.01.2020г. до 11.01.2023г. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът О. К. М. е депозирал писмен отговор
1
на исковата молба, с който оспорва исковете. Твърди, че не е собственик на
процесния топлоснабден имот и съответно не е потребител на топлинна
енергия през процесния период. Излага доводи, че е бил настанен в имота до
1987г., след което го е напуснал. Моли съда да отхвърли изцяло предявените
искове. Претендира разноски.
Третото лице помагач на страната на ищеца „Техем сървисис” ЕООД не
оспорва предявените искове.
Съдът, като обсъди доказателствата, достигна до следните
фактически и правни изводи:
По исковете по чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр.чл.149 ЗЕ:
За основателността на иска за заплащане цената на топлинната енергия
ищецът следва пълно и главно да докаже, че през процесния период между
страните е съществувало валидно правоотношение за доставката на топлинна
енергия, обема на реално доставената на ответника топлинна енергия за
процесния период, както и че нейната стойност възлиза на спорната сума.
В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да докажат
положителния факт на погасяване на дълга.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция
след 17.07.2012г.) потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през
процесния период е физическо лице – ползвател или собственик на имот,
който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода
или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен
газ за домакинството си, т.е. лице, което ползва на вещно или облигационно
право на ползване.
В настоящия случай, ищецът, чиято е доказателствената тежест, до
приключване на съдебното дирене пред настоящата инстанция не е ангажирал
доказателства, от които да се установява, че през процесния период между
страните е съществувало валидно правоотношение за доставката на топлинна
енергия – подадена молба-декларация от ответника за откриване на партида
при ищеца или документ за собственост на топлоснабдения имот, от който да
е видно, че същият е собственик или ползвател на имота. Единственото
ангажирано от ищеца доказателство по делото за установяване правото на
собственост на процесния топлоснабден имот е постъпилото въз основа на
2
издаденото на ищеца съдебно удостоверение писмо от Столична община,
дирекция „Общински приходи“, отдел „Люлин“, от което е видно, че
процесният имот е деклариран с декларация с вх. №78463/28.05.1998г. от
лицето Майя Иванова Димитрова. По делото липсват твърдения, а и
доказателства това лице да е праводател на ответника. Името на ответника
фигурира единствено в представения по делото списък за броя на живущите
по апартаменти в жилищна сграда на бл. 18, кв. Люлин – 4 м. район № 406,
вх. Б, за който дори липсват ангажирани доказателства да е идентичен с
процесния имот. Други доказателства във връзка с установяване наличието на
правоотношение между страните за доставката на топлинна енергия за имот,
находящ се в гр.София, ж.к.Люлин, бл.433, вх.Б, ет.10, ап.48, за процесния
период не са ангажирани, поради което исковете са неоснователни и следва
да се отхвърлят.
По исковете по чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Основателността на акцесорните искове предполага наличие на главни
задължения и забава в погасяването на същите.
Предвид правните изводи за липса на главен дълг за цената на доставена
топлинна енергия и за извършена услуга дялово разпределение на адреса на
процесния имот, следва да се отхвърлят изцяло и исковете за акцесорните
вземания за лихва за забава.
По разноските:
С оглед изхода на делото и на основание чл.78, ал.3 ГПК право на
разноски имат ответникът в размер на 800 лв., представляващи адвокатско
възнаграждение, което е действително заплатено от ответника на адв. В. В.,
видно от представения по делото договор за правна защита и съдействие.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК
*********, срещу О. К. М., ЕГН **********, искове с правно основание
чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.149 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД, за заплащане на сумите, както
следва: сумата от 1 829,66 лв., представляваща цена на ползвана топлинна
енергия за топлоснабден имот – апартамент № 48, находящ се в гр.София,
3
ж.к.Люлин, бл.433, вх.Б, ет.10, аб. №156864, за периода от 01.05.2019г. до
30.04.2021г., сумата от 358,05 лв. – лихва за забава в плащането на
главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2020г. до 11.01.2023г.,
сумата от 25,67 лв., представляваща цена за разпределение на топлинна
енергия за периода от 01.12.2019г. до 30.04.2021г., както и сумата от 5,61 лв.
– лихва за забава в плащането на главницата за разпределение на ТЕ за
периода от 31.01.2020г. до 11.01.2023г.
ОСЪЖДА на основание чл.78,ал.3 ГПК „Топлофикация София” ЕАД,
ЕИК *********, да заплати на О. К. М., ЕГН **********, сумата от 800 лв.
разноски по делото.
Решението е постановено при участието на „Техем сървисис” ЕООД като
помагач на страната на ищеца.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4