Р Е Ш Е Н И Е №
от 13.03.2020 година,
град Велико Търново
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд – Велико Търново, седемнадесети състав на тринадесети
февруари, две хиляди и двадесета година, в публично съдебно заседание в състав:
Районен съдия: Анна
Димова
при секретаря М. Т., като
разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 2965/2019 година, по описа
на Великотърновския районен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по подадена
от М.С.К., чрез адв. С. Л. – ВТАК, срещу С.П.П. и Й.К.П. искова молба. Процесуалният
представител на ищцата развива съображения, че страните по делото са
собственици на самостоятелни обекти в сграда в режим на етажна собственост,
находяща се в град Велико Търново, бул. ,,България” № 70, вх. А, като ищцата е
собственик на апартамент № 18 - на последен жилищен етаж. Посочва, че от
пускането й в експлоатация през 1969 година до 2018 година не са извършвани
основни ремонтни дейности на покривното пространство. Твърди, че в началото на
2017 година покривът на сградата започнал ускорено да се руши, което не
позволявало нормалното оттичане на водата от покрива при валежи, като същата се
вливала в тавана, а оттам – и в жилището на ищцата. Това довело до нанасяне на
щети в имота на последната, която обитава последния етаж на жилищната сграда,
поради което била принудена да прави серия от ремонтни дейности в жилището си.
Посочва, че в тази връзка била отправена молба до домоуправителя на входа за свикване
на общо събрание на собствениците по реда на ЗУЕС, но такова не било свикано.
Твърди, че на основание чл. 49, ал. 4 ЗУЕС ищцата сигнализирала Кмета на град
Велико Търново и на 28.06.2018 година била извършена проверка на място от
служители на общинската администрация. Твърди, че със заповед на Кмета на
Община Велико Търново от 19.07.2018 година последният задължил домоуправителя
да уведоми в най–кратък срок всички собственици и да се предприемат действия за
отремонтиране и възстановяване на водоотичането на покривната система. С оглед
бездействието на домоуправителя и останалите съсобственици, за ищцата останала
единствената възможност за извършването на необходим ремонт. Посочва, че след
снабдяване с оферти от строителни фирми, избрала тази с най-изгодната цена и
сключила Договори № 1 и № 2 от 08.10.2018 година за извършване на
строителни-ремонтни дейности. Общата стойност на извършения ремонт, който е
подробно описан в исковата молба, бил на стойност 6 060 лева. Развити са
съображения, че покривът се явява обща част на сградата, поради което разходите
следва да бъдат поети от всички съсобственици. Твърди, че ответниците не са
заплатили припадащата им се част от стойността на извършения ремонт, поради
което ищцата се е снабдила със Заповед за изпълнение по Ч.гр.д. № 2535/2019
година на ВТРС, срещу която длъжниците подали възражение. Направено е искане да
бъде постановено решение, с което да бъде прието за установено съществуването
на вземането на М.С.К. срещу ответниците С.П.П. и Й.К.П. за сумата в размер на
269.00 лева, представляваща припадащата им част от задължението за извършени
необходими ремонтни дейности на покривното пространство, съобразно
притежаваните от тях общи части от сграда в режим на етажна собственост,
находяща се в град Велико Търново, бул. ,,България” № 70, вх. А, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението
по чл. 410 ГПК – 15.08.2019 година до окончателното изплащане на задължението.
Претендира да бъдат присъдени направените от ищцата разноски по делото, както в
заповедното, така и в исковото производство.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил
отговор на исковата молба. Процесуалният представител на ответниците развива
подробни съображения в подкрепа на твърдението, че предявеният по делото иск е
процесуално допустим, но по същество неоснователен. Не оспорва, че страните по
делото притежават самостоятелни обекти в сграда в режим на етажна собственост,
находяща се в град Велико Търново, бул. ,,България” № 70, вх. А и че
ответниците са собственици на апартамент № 5, намиращ се на втори жилищен етаж,
като оспорва всички останали твърдения, изложени в исковата молба. Твърди, че
били сформирани комисии, които да установят нуждата от извършване на необходими
строително-ремонтни дейности в етажната собственост. Посочва, че са провеждани
общи събрания на етажната собственост на 27.03.2017 година и на 28.07.2018
година, на които ищцата нито е присъствала, нито е изпълнявала взетите на тях
решения. Посочва, че последната не само не внася определените средства във фонд
,,Ремонт и обновяване”, но не заплаща и разходите за текущи нужди на сградата.
На следващо място процесуалният представител на ответниците развива подробни
съображения в подкрепа на твърдението за неоснователност на предявения иск и по
размер. Оспорва представените от ищцата Договори за извършване на
строително-ремонтни дейности от 08.10.2018 година, както и разходните документи
за извършения ремонт. Твърди, че извършените строително-ремонтни дейности не
представляват необходими разноски, а полезни такива. Направено е искане
предявеният по делото иск да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.
Претендира да бъдат присъдени направените от ответниците разноски по делото.
Съдът, като взе предвид становищата
на страните и представените по делото доказателства, намира за установено от
фактическа страна следното:
Не е
спорно по делото, а и от представените НА № 191, том III, дело № 1158 от 1986г.
и НА № 1, том 4, дело № 999 от
Видно
от приложената Молба до домоуправителя на етажната собственост от 06.03.2017г.
/л. 10/, част от етажните собственици, включително ищцата, са направили искане да
бъде свикано Общо събрание на собствениците по реда, указан в ЗУЕС на вх. А, бул.
,,България” № 70 град В. Търново, на което да бъде предложен за разглеждане
неотложен ремонт на покрива. По делото е приложен и Протокол от Общо събрание
на собствениците от 27.03.2017г. с дневен ред: 1/ Избор на домоуправител; 2/
Избор на Ревизионна комисия; 3/ Избор на Надзорен съвет; 4/ Други /л. 45-46/.
С Жалба
до Кмета на град Велико Търново от 06.04.2017г. с вх. № 94ММ-335-1#1 /л. 9/ ищцата
и Й. К. К. са отправили искане да бъде извършена проверка и издадена заповед за
неотложен ремонт на покрива със срок за изпълнение 30.08.2017г., който да
включва: подмяна на ламаринените обшивки, подмяна на улуци, измазване и обшивка
на комини, подмяна на цигли, щипки и подпокривна
мембрана.
В
Протокол от проверка на Ревизионна комисия от 09.05.2017г. /л. 49/ е отразено,
че няма нужда от неотложен ремонт, тъй като няма теч, който да разрушава
жилището на г-жа М.К., но има липса на метални листове, части от улуци,
изнесени от подпокривното пространство, което може да застраши апартаментите в
бъдеще. Комисията установила нужда от належащ ремонт на врата и на общи
партерни части. По делото е приложен и Протокол от Общо събрание, проведено на 28.07.2017г.
/л. 47/, на което били обсъдени жалбите между ищцата и домоуправителя А. А.,
бил прочетен протокол на установената проверка на Ревизионната комисия.
Представени
са и Констативни протоколи за установяване на неотложен ремонт по чл. 48 ЗУЕС
от 20.08.2017г. и от 29.06.2018г. /л. 14/ от които е видно, че посочените
собственици/ползватели на самостоятелни обекти в сграда в режим на етажна
собственост, са констатирали, че течовете в ап. 16, 17 и 18 се дължат на
изгнили ламаринени обшивки и улуци, амортизирана покривна конструкция, изгнили
шипки и начупени цигли, както и наличието на мокри петна по тавана на жилището
на М.К., появяващи се след проливен дъжд, поради което са установили
необходимостта да се извърши неотложен ремонт на основание чл. 49, във връзка с
чл. 48, ал. 6 ЗУЕС, тъй като домоуправителят на сградата отказва да изпълни
задълженията си по чл. 49, ал. 1 ЗУЕС, а Община Велико Търново отказва да
осъществи правомощията си по чл. 49, ал. 4 ЗУЕС.
От
приложеното по делото Писмо № 94ММ-335-1#3/14.05.18 година на Кмета на Община
Велико Търново, /л. 50/ се установява, че е извършен оглед в жилището на ищцата
от общински служители и са констатирани мокри петна по тавана и стените в
апартамента и е било изпратено писмо с предписание изх. № 94ММ-335-2#1/20.06.2017г.
до ищцата и домоуправителя за свикване на общо събрание за решаване на проблема
с покрива /обща част/. Във връзка последното в общинска администрация били
предоставени от А. Й. А. – управител на етажната собственост, копия на
констативен протокол с дата 09.05.2017г. за извършен оглед на покрива от
сградата и протокол от проведено Общо събрание на 28.07.2017г. със заключение,
че покривът не се нуждае от неотложен ремонт, поради което Кмета на Община
Велико Търново отказва да издаде заповед за извършване на неотложен ремонт на
покрива по чл. 49 ЗУЕС, поради липса на правно основание. По делото са
приложени и Жалба до Кмета на град Велико Търново от 27.05.2018г. и Писмо с
изх. № ОА04-3919/22.06.2018г. от Областния управител на област Велико Търново /л.
12 и 51/.
Видно
от Писмо с изх. № 94ММ335-2#3/19.07.2018г. на Кмета на Община Велико Търново /л.
8/, е извършена проверка на място от служители на общинска администрация от
отдел ,,Устройство на територията” на 28.06.2018г., при която е установено
наличие на следи от влага и течове по повърхностите на таваните и стените в
помещенията в апартамента на ищцата, както и че при оглед на подпокривното
пространство, в югозападната и северната част покривното покритие от керамични
керемиди е с повсеместни повреди /счупвания и ерозия/, ламаринените обшивки около
комините и периферията на покрива са ерозирали и разпадащи се, като частите от
тях изпадат на покривното покритие и затрудняват водоотичането. В тази връзка А.
Й. А., в качеството си на Управител на етажната собственост е задължена да уведоми
в най-кратък срок всички собственици на самостоятелни обекти на жилищната
сграда и да се предприемат действия по извършване на строително монтажни работи
за отремонтирането и възстановяването на
водоотичането на покривната система.
По делото са приложени и оферти за строително-ремонтни дейности,
във връзка с покрива на сградата /л. 30-33/, както и Договори № 1 и № 2 от
08.10.2018г. за извършване на строителни-ремонтни дейности сключени между М.С.К.,
като възложител и С. А. С, като изпълнител /Договор № 1/ и между М.С.К., като възложител
и И.Е.И., като изпълнител. Към договорите са приложени и разходни документи за
труд и материали /л. 15-29/. Приложено е и съобщение на Й. К. /л. 53/, до собствениците
на жилища в режим на етажна собственост – град В. Търново, бул. ,,България” №
70, вх. А за уведомяване на същите за извършения ремонт на общи части, както и
че същите следва да възстановят средствата за ремонт на покрива, която възлизала
на 6060 лв., съобразно притежаваните идеалните части от общите части на
сградата.
Видно от справка от касова книга на бул. ,,България” №
70, вх. А от 12.10.2019г. /л. 52/, ищцата има неплатени суми за текущи разходи
за периода от 08.2018-09.2019г. в общ размер на 133.92 лева.
В проведеното на 04.12.2019 година съдебно заседание са
събрани гласни доказателства. Свидетелят С. А. С заявява, че е сключил Договор
№ 1 с ищцата по делото за извършване на ремонт на покрива. Посочва, че по
покрива е имало дупки, следи от течове и сложени легени и кофи, както и че
трябвало да се смъкнат керемидите и летвите, които били изгнили. Твърди, че
комините били много зле – почти били съборени, имало паднали тухли и дупки.
Освен това, трябвало да се сменят и улуците. Посочва, че дал оферта за ремонта,
като първоначалната цена, която казал била 5000 лева. Подписали договор, а
ищцата му дала 3000 лева, за което подписал ордер и започнал ремонта в началото
на месец октомври 2018 година. Твърди, че освен сумата, която ищцата му дала в
началото, в края на ремонта му дала още около 1670 лева, за което също се
подписал. Посочва, че покривът бил в много лошо състояние и предупредил
момчетата, с които работи да стъпват само по гредите. Твърди, че са ползвали
циглите, които са били здрави и понеже не стигнали с 250-300 ищцата им казала
да вземат от циглите, които били до асансьора и други не са купували.
Свидетелят Т. И. Т. заявява, че живеел в съседния, до на
ищцата апартамент на шести етаж, до преди около две години, а ответниците
познава само като живущи в блока. Твърди, че покривът бил в много лошо
състояние и не бил правен ремонт, като той направил частичен ремонт над неговия
апартамент. Посочва, че са говорили с М. за състоянието на покрива и че е присъствал
на едно общо събрание, на което не се взело никакво решение, като според него
проблемът се неглижирал, както и че К. била събрала някакви оферти, но не помни
сумата. Твърди, че в имота на ищцата е виждал течове – със сигурност в една от
южните стаи.
В
проведеното на 09.01.2020 година съдебно заседание свидетелят И.Е.И. заявява,
че познава ищцата и ремонта, който направил бил през есента преди две години,
като връзката я направили чрез С.. Отишъл, огледал какво трябва да се направи и
се споразумели за 1400 лева, за което подписал разписка и цената включвала три
броя комини за обшиването им, улуци, стенни поли, обшиване на покрива на
терасите. Твърди, че старите улуци и обшивки били ръждясали и изгнили, а щом са
такива, означава, че капе отвсякъде.
От заключението на допуснатата по делото
съдебно-техническа експертиза /л. 98 – 106/ се установява, че е извършен ремонт
на частта от покрива на сградата, разположена над апартамент № 18, собственост
на ищцата по делото; че извършените ремонтни дейности по покрива на сградата
кореспондират по видове работи и вложени материали с описаните в исковата молба
и посочените доказателства към нея; че стойността на извършения ремонт възлиза
на 5 722.92 лева, от които 3 418.98 лева – труд и 2 303.94 лева
– материали, както и че идеалните части от общите части на сградата, изчислени
по реда на чл. 17, ал. 4 ЗУЕС, на апартамент № 5 са 4.5990 %.
От приложеното по делото Ч.гр.д. № 2535 по описа на
Районен съд - Велико Търново за 2019 година се установява, че във връзка с
подадено Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК на
16.08.2019 година е издадена Заповед № 1108 за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 ГПК срещу длъжниците С.П. Стоянов и Й.К.П. за сумата
в размер на 269.00 лева - главница, представляваща дължими суми за ремонт на покрив
- обща част от сграда, в режим на етажна собственост, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението - 15.08.2019
година до окончателното изплащане на задължението, както и сумата в размер на
325.00 лева, от които 25.00 лева - платена държавна такса и 300.00 лева
-заплатено адвокатско възнаграждение. Заповедта за изпълнение е връчена
редовно на длъжниците, които в срока по чл. 414 ГПК са подали възражение срещу
заповедта за изпълнение.
От така установената
фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Предмет на разглеждане по делото
е предявеният от М.С.К., чрез
адв. С. Л. – ВТАК, срещу С.П.П. и Й.К.П. иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във връзка с чл. 48, ал. 7 ЗУЕС. С оглед вида на
търсената защита и доказателствената тежест, съгласно чл. 154, ал. 1 ГПК, ищцата
е тази, която трябва да докаже, че страните са собственици на самостоятелни
обекти в сграда в режим на етажна собственост, размера на припадащите им се
идеални части от общите части на сградата, че е била налице необходимост от
извършване на описания в исковата молба ремонт на процесната сграда в режим на
етажна собственост, респективно - че извършеният ремонт е бил необходим, както
и че дължимата припадаща се част от ответниците е равна на претендираната сума, а в тежест на ответниците
е да докажат възраженията си срещу предявените по делото искове.
Съгласно
разпоредбата на чл. 38 ЗС при сгради, в които етажи или части от етажи
принадлежат на различни собственици, общи на всички собственици са земята,
върху която е построена сградата, дворът, основите, външните стени, плочите,
площадките, покривите, комините, инсталациите и всичко, което по естеството си
или по предназначение служи за общо ползване. В този смисъл общите части на сградата
са в съсобственост на отделните етажни собственици. С оглед разпоредбата на чл.
38 ЗС покривът и комините са обща част
по естеството си, защото имат предназначение да обслужват цялата сграда и без
тях тя не би могла да съществува. Редът за поддържане, ремонт и основно
обновяване на общите части на сгради в режим на етажна собственост е
регламентиран в Глава четвърта на ЗУС, като всеки собственик, съразмерно с дела
си в общите части, е длъжен да участва в разноските, необходими за поддържането
или за възстановяването им, и в полезните разноски, за извършване на които е
взето решение от общото събрание - чл. 48, ал. 3 ЗУЕС. Изключение от
необходимостта за взимане на решение от Общото събрание на ЕС законодателят е
въвел с разпоредбата на чл. 48, ал. 6 и ал. 7 ЗУЕС -при необходим ремонт. Както
в правната доктрина, така и в практиката на съдилищата безпротиворечиво се
приема, че необходимите разноски са свързаните с неотложни /аварийни/ ремонтни
дейности за поддържането и/или възстановяването на общите части, предизвикани
от непредвидено, неочаквано събитие /наводнение, пожар и др./ или се свързват с
необходимостта от текущи или основни ремонтни дейности, наложени от износване и
овехтяване на сградата, като чрез тях се цели привеждане на общите части в състояние
годно за тяхното предназначение. Респективно - полезните разноски са тези,
които увеличават стойността на сградата и имат характера на подобрения. За да
бъдат извършени т. н. полезни разноски, законодателят приема, че решението за
тях се взема от общото събрание на собствениците. В този смисъл е и Решение №
193 от 30.11.2016г. по гр. д. № 842/2016г. III г.о. на ВКС.
С
оглед изложеното по-горе и предвид разпоредбата на чл. 48, ал. 6 ЗУЕС, за да
бъдат възстановени на собственика, направените разходи за ремонт на общите
части, той трябва да е бил "необходим". Легално определение на
понятието "необходим ремонт" се съдържа в т. 8 на § 1 от ДР на ЗУЕС -
дейност за привеждане на сградата, на общи части, инсталации или части от тях в
съответствие с нормативните изисквания за техническа пригодност на сградата и
инсталациите, включително и покривите, с оглед отстраняване на създадени пречки
или неудобства за нормалното използване на сградата и самостоятелните обекти в
нея.
В
случая по делото няма спор, че страните притежават самостоятелни обекти в
сграда в режим на етажна собственост, находяща се в град Велико Търново, бул.
,,България” № 70, вх. А, като ищцата е собственик на ½ ид.ч. от апартамент № 18, а ответниците са собственици на
апартамент № 5. От заключението на изготвената съдебно-техническа експертиза се
установява размерът на припадащите се на страните по спора идеални части от
общите части на сградата са 5.4348 % за ищцата и 4.5990 % за ответниците, които
са определени от вещото лице по реда на чл. 17, ал. 4 ЗУЕС.
Настоящият съдебен състав приема, че от
събраните по делото доказателства безспорно се установява, че ремонтът,
извършен от ищцата е бил необходим по смисъла на т. 8 на § 1 от ДР на ЗУЕС. От
една страна свидетелските показания безпротиворечиво описват състоянието на
покрива преди извършването на ремонта. Свидетелите С. и И.,
които са извършили процесния ремонт посочват, че е имало дупки и течове както
от самия покрив, така и от улуците. В тази насока са и показанията на свидетеля
Т., който е притежавал апартамент в съседство до този на ищцата. Същият заяви,
че покривът е бил в лошо състояние, като дори посочва, че жилището на ищцата е
имало теч, който е видял. Именно в тази насока си и приложените по делото молба
до домоуправителя на етажната собственост от 06.03.2017г., констативни
протоколи за установяване на неотложен ремонт по чл. 48 ЗУЕС от 20.08.2017г. и
29.06.2018г. В Писмо на Кмета на Община Велико Търново от 19.07.2018г., изрично
е посочено, че при извършената проверка на място е установено наличие на следи
от влага и течове по повърхностите на таваните и стените в помещенията в
апартамента на ищцата, както и че при оглед на подпокривното пространство, в
югозападната и северната част покривното покритие от керамични керемиди е с
повсеместни повреди /счупвания и ерозия/, ламаринените обшивки около комините и
периферията на покрива са ерозирали и разпадащи се, като частите от тях изпадат
на покривното покритие и затрудняват водоотичането. В този смисъл смъкването на
стари цигли, полагане на дървена обшивка, полагане на водещи и редовни летви,
полагане на цигли, помазване на капаци, измазване на комини, поставяне на
ламаринени обшивки на тераси и комини, премахване на стари улуци и поставяне на
нови такива както и разноските по закупуване на материали и заплащане на труд
на изпълнителя се приемат за необходими такива, респективно - възражението на
процесуалния представител на ответниците, че в случая са направени полезни
разноски се явява неоснователно. От събраните по делото доказателства безспорно
се установява и извършването на този ремонт, като в тази връзка съдът съобрази
не само показанията на разпитаните свидетели, но и заключението на изготвената
по делото съдебно-техническа експертиза.
В
разпоредбата на чл. 48, ал. 6 ЗУЕС законодателят е предвидил възможността
необходим ремонт да бъде извършен от собственик на самостоятелен обект в
сградата с лични негови средства без за това да е взето решение на Общото
събрание. В тази хипотеза законът вменява в задължение на Общото събрание да вземе решение за възстановяване на
направените разходи след представяне на документи, удостоверяващи
извършването им, или за прихващане
на платените суми с дължимите вноски към фонд „Ремонт и обновяване”. Ако
подобно решение не бъде взето собственикът, извършил необходимия ремонт,
разполага с възможността да предяви иск
срещу останалите етажни собственици за заплащане на припадащата им се част от
сторените разноски - чл. 48, ал. 7 ЗУЕС. В случая по делото няма спор, че
решение на Общо събрание за извършване на ремонта, който съдът приема за
необходим, няма. Липсва решение на Общо събрание за възстановяване на
направените разходи или за прихващане на платените суми с дължимите
вноски към фонд „Ремонт и обновяване”. В този смисъл единствената
възможност на ищцата за възстановяване на направените от нея разходи във връзка
с извършения необходим ремонт е по съдебен ред.
Видно
от заключението по допуснатата съдебно-техническа експертиза стойността на
извършения ремонт е в размер на 5 722.92 лева - труд и материали. Настоящият
съдебен състав намира, че от тази стойност следва да бъде извадена сумата в
размер на 15.75 лева - "Доставка керемиди втора употреба", доколкото
от събраните по делото доказателства безспорно се установи, че са използвани единствено
налични такива. Т.е. общата стойност на извършения ремонт е в размер на 5
707.17 лева, респективно - припадащата се част от тези разходи на ответниците,
съобразно притежаваните от тях 4.5990 % идеални части от общите части на
сградата е в размер на 262.47 лева.
Предвид всичко изложено по-горе настоящият съдебен състав
приема, че предявеният по делото иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във връзка с
чл. 48, ал. 7 ЗУЕС е основателен и доказан за сумата в размер на 262.47 лева - представляваща пропорционално
припадаща се на ответниците сума за сторени разходи за извършване на необходими
ремонтни дейности по покривното пространство, съобразно притежаваните от идеални
части, които ответниците в качеството на съсобственици в етажната собственост
притежават. За разликата до пълния предявен размер от 269.00 лева, която
разлика е в размер на 6.53 лева, предявеният иск с правно основание чл.
422, ал. 1 ГПК, във връзка с чл. 48, ал. 7 ЗУЕС се явява неоснователен и
недоказан, поради което и като такъв следва да бъде отхвърлен в тази му част.
При този изход на делото
претенцията на ищцата за присъждане на разноски, както в исковото, така и в
заповедното производство /т. 12 от ТР №4/18.06.2014 година по тълк. дело № 4/2013година на ОСГТК, на ВКС/ се явява
частично основателна. В исковото производство ищцата е доказала извършването на
разноски в общ размер на 505.00 лева, от които 25.00 лв. - заплатена държавна
такса, 300.00 лева - заплатено адвокатско възнаграждение, 160.00 лева - внесен
депозит за изготвяне на СТЕ и 20.00 лева - депозит за един свидетел, като по
правилото на чл. 78, ал. 1 ГПК ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят
на ищцата сумата в размер на 492.74 лева - представляваща направени от нея
разноски по делото, съразмерно с уважената част от иска, респективно - за
заповедното производство дължат заплащането на разноски в размер на 317.11 лева
- за внесена държавна такса и заплатено адвокатско възнаграждение.
Водим от горното, Районен съд – Велико
Търново
Р Е Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на С.П.П. ***, с ЕГН **********
и Й.К.П. ***, с ЕГН **********,
че ДЪЛЖАТ на М.С.К. ***, с
ЕГН ********** сумата в размер на 262.47 лева /двеста шестдесет и два лева
и четиридесет и седем стотинки/, представляваща припадащата им част от
задължението за извършени необходими ремонтни дейности на покривното
пространство, съобразно притежаваните от тях общи части от сграда в режим на
етажна собственост, находяща се в град Велико Търново, бул. ,,България” № 70,
вх. А, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК до съда – 15.08.2019г. до окончателно изплащане на
задължението, за която сума е издадена Заповед № 1108 за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК от 16.08.2019 година по Ч.гр.д. № 2535/2019 година на
ВТРС.
ОТХВЪРЛЯ предявения от М.С.К.
***, с ЕГН ********** срещу С.П.П. ***, с ЕГН ********** и Й.К.П.
***, с ЕГН ********** иск с правно
основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във връзка с чл. 48, ал. 7 ЗУЕС за разликата над уважения размер до
пълния предявен размер от 269.00 лева, която
разлика е в размер на 6.53 лева, за която сума е издадена
Заповед № 1108 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 16.08.2019
година по Ч.гр.д. № 2535/2019 година на ВТРС, като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА С.П.П. ***, с ЕГН ********** и Й.К.П. ***, с ЕГН ********** да заплатят на М.С.К. ***, с
ЕГН ********** сумата в размер на 492.74 лева /четиристотин деветдесет и два лева и седемдесет и четири стотинки/,
представляваща направените от ищцата в исковото производство съдебни разноски,
съразмерно с уважената част на иска, както
и сумата в размер на 317.11 лева
/триста и седемнадесет лева и единадесет
стотинки/, представляваща направените от ищцата в заповедното производство
съдебни разноски, съразмерно с уважената част на иска.
Препис от решението да се връчи
на страните, чрез процесуалните им представители по делото.
Решението подлежи на обжалване
пред Окръжен съд – Велико Търново в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
Препис от решението, след
влизането му в сила, да се приложи по частно гражданско дело № 2535 по описа за
2019 година на Районен съд - Велико Търново.
Районен
съдия: