Решение по дело №11025/2022 на Софийски районен съд

Номер на акта: 4894
Дата: 30 октомври 2023 г.
Съдия: Мирослав Георгиев Георгиев
Дело: 20221110211025
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 1 септември 2022 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 4894
гр. София, 30.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 132 СЪСТАВ, в публично заседание на
пети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:МИРОСЛАВ Г. ГЕОРГИЕВ
при участието на секретаря МАДЛЕН М. ВЪЛКОВА
като разгледа докладваното от МИРОСЛАВ Г. ГЕОРГИЕВ Административно
наказателно дело № 20221110211025 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и
наказания /ЗАНН/.
Образувано е по жалба на „САД-Роза“ ЕООД срещу наказателно постановление (НП) №
НП-КД-6 от 03.08.2022 г., издадено от изпълнителния директор на Агенция за качеството на
социалните услуги /АКСУ/, с което на основание чл. 170 от Закона за социалните услуги
/ЗСУ/ на жалбоподателя е наложена имуществена санкция в размер на 7000 лева за
нарушение на чл. 134, ал. 3 ЗСУ.
В жалбата се твърди, че санкцията по чл. 170 ЗСУ се налага за нарушения извършени от
органи за управление на социална услуга, а не от частни доставчици, какъвто е дружеството-
жалбоподател. Сочи, че не се обяснява защо е приета тази дата на нарушението. Оспорва да
е извършено нарушението, тъй като не е налице общ специализирана среда, в която се
предоставя резидентна грижа, защото всеки обитател е в обособено физически пространство
и ползва отделно оборудване. Счита, че деянието е маловажно. Моли НП да бъде отменено.
Жалбоподателят не изразява становище по жалбата.
Наказващият орган, чрез своя пълномощник, в писмен вид оспорва жалбата. Излага доводи,
че чл. 170 ЗСУ е приложим, тъй като с издаването на лиценз за предоставяне на социална
услуга, съответното лице придобива качеството доставчик на социална услуга и съответно
на орган на управление на социална услуга. Развива съображения срещу възраженията в
жалбата и счита, че е налице нарушението. Поддържа, че не е налице маловажност по чл. 28
ЗАНН. Моли НП да бъде потвърдено и иска присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
1

Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни
доказателства, намира за установено следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
„САД-Роза“ ЕООД притежава лиценз № Л-3129-1047 от 25.01.2022 г. за предоставяне на
социалната услуга „Резидентна грижа“; целева група „Възрастни хора в надтрудоспособна
възраст“, издаден от АКСУ. На 15.06.2022 г. служители на АКСУ, сред които и св. И. –
главен инспектор, извършили проверка в гр. Банкя, ул. „Сливница“ № , на който адрес
дружеството-жалбоподател осъществявало дейността си. Те констатирали, че там се
предоставя социалната услуга „Резидентна грижа“ не само на хора в надтрудоспособна
възраст, но и на лица извън тази целева група – лица в трудоспособна възраст и лица с
увреждания. Св. И. счела, че дружеството е нарушило чл. 134, л. 3 ЗСУ, тъй като в една
обща специализирана среда интегрирано се предоставяли отделни социални услуги за
резидентна грижа. Поради това съставила на 07.07.2022 г. срещу него акт за установяване на
административно нарушение (АУАН) № АКД-11.
Въз основа на АУАН е издадено и атакуваното НП. Словесното описание на нарушението и
възприетата за него правна квалификация по акта и наказателното постановление съвпадат
по признаци.

ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
Приетата от съда фактическа обстановка по делото се установява от показанията на св. И.,
както и от събраните по делото писмени доказателства, приобщени към доказателствения
материал по реда на чл. 283 НПК, които съдът кредитира изцяло, тъй като същите са
непротиворечиви в своята цялост и изясняват фактическата обстановка по начина, възприет
от съда.
Събраният по делото доказателствен материал е безпротиворечив, поради което по -
подробното му обсъждане е ненужно – това следва по арг. от чл. 305, ал. 3, изр. 2 НПК,
която норма следва да намери приложение съгласно чл. 84 ЗАНН.

ОТ ПРАВНА СТРАНА:
Въз основа на извършена служебна проверка съдът счита, че при съставянето на АУАН и
издаването на атакуваното НП не са допуснати съществени процесуални нарушения,
спазена е формата за съставянето им и съдържат всички необходими реквизити. Изготвени
са от лица с нужната материална компетентност, съгласно чл. 171, ал. 1 и 2 ЗСУ.
Нарушението е описано ясно и точно със всички съставомерни признаци. Правната
квалификация отговаря на описанието.
По същество:
2
Един от видовете социални грижи е резидентата грижа – чл. 15, т. 8 ЗСУ.
Определение за „Резидентна грижа" е дадено пар. 1, т. 15 от ДР на ЗСУ: дейност за
осигуряване на място за настаняване на деца, младежи до 25-годишна възраст, лица с трайни
увреждания и лица в надтрудоспособна възраст и в зависимост от индивидуалните
потребности – за осигуряване на 24-часова грижа за посрещане на ежедневните потребности
и потребностите от развитие на лицата или за осигуряване на подкрепа за водене на
самостоятелен начин на живот.
Съгласно чл. 134, ал. 1 ЗСУ интегрирано предоставяне на подкрепа чрез социални услуги е,
когато на едно лице се предоставя комплексна подкрепа чрез различни видове социални
услуги. Алинея 3 на същия член предвижда, че доставчиците на социални услуги могат да
предоставят интегрирано всички видове социални услуги, като не се допуска интегрирано
предоставяне на отделни социални услуги за резидентна грижа в обща специализирана
среда.
В конкретния случай, на едно и също място се е предоставяла интегрирано резидентна
грижа на лица от различни целеви групи /в натрудоспособна възраст, в трудоспособна
възраст; лица с увреждания/. Съдът намира, че това се е случвало в обща специализирана
среда, съгласно пар. 1, т. 35 от ДР на ЗСУ - физическо пространство, което осигурява
необходимите материални условия (сграден фонд, оборудване, обзавеждане и други) за
предоставяне на социална услуга. Не се споделят възраженията в жалбата, че средата не е
била обща, тъй като обективно няма как в една сграда лицата от отделните групи да бъдат
напълно изцяло отделени едно от друго и неизменно споделят и общи помещения и
обзавеждане. Поради това, не е било изпълнена забраната по чл. 134, ал. 3 ЗСУ.
Това обаче не съставлява административно нарушение, тъй като за него не е предвидена
санкция в закона. Неправилно отговорността на дружеството е ангажирана на основание чл.
170 ЗСУ. Тази разпоредба е приложима само спрямо орган на управление на социална
услуга, който не изпълни задължение по този закон и нормативните актове, приети в
изпълнение на закона - това изрично е визирано. Поради това и няма как да се прилага
спрямо доставчиците на социални услуги, какъвто е дружеството–жалбоподател. Не се
споделят съображенията на пълномощника на наказващия орган, че получавайки лиценз за
предоставяне на социална услуга, съответното лице придобива качеството доставчик на
социална услуга и съответно на орган на управление на социална услуга. Това разсъждение
е произволно и не почива на закона. ЗСУ ясно разграничава органите на социални услуги
/на централно и на местно ниво/ от доставчиците на социални услуги, уреждайки статута им
в три отделни раздела на глава трета. Видно е, че органите на социални услуги имат
властнически правомощия, докато доставичиците осъществяват прякото предоставяне на
услугите и не може да има смесване на функциите им.
Поради това и няма как отговорността на дружеството да бъде ангажирана по реда на чл.
170 ЗСУ, както е сторил наказващият орган. Това би могло да стане по реда на чл. 169 от
закона, но едва след дадено предписание във връзка с неспазването на чл. 134, ал. 3 и
неизпълнението му.
3
На практика, деянието съставлява нарушение по чл. 166 ЗСУ, тъй като дружеството е имало
лиценз за предоставяне на социалната услуга „Резидентна грижа“; целева група „Възрастни
хора в надтрудоспособна възраст“, а е предоставяло социални услуги на лица от други
целеви групи - лица в трудоспособна възраст и лица с увреждания. Т.е. предоставяло е
социална услуга на целеви групи, невключени в издадения му лиценза или с други думи –
без лиценз да предоставя на тези целеви групи такива услуги.
Вместо обаче да ангажира отговорността на дружеството по реда на чл. 166 ЗСУ,
наказващият орган неправилно го е санкционирал за деяние, което не съставлява нарушение.
Поради това и неправилно е приложил материалния закон, което обуславя отмяната на НП

Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 3, т. 1 вр. ал. 2, т. 1 ЗАНН, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОТМЕНЯ НП № НП-КД-6 от 03.08.2022 г., издадено от изпълнителния директор на
Агенция за качеството на социалните услуги.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд – София -
град в 14 - дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4