Р
Е Ш Е
Н И Е
№
гр.Русе, 27.05.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД - РУСЕ, V-ти гр.с-в, в публично заседание на 18 май две хиляди
и двадесета година, в
състав:
Председател: ТАТЯНА ИЛИЕВА
при секретаря МИГЛЕНА КЪНЕВА, като разгледа докладваното от СЪДИЯТА гр.д.№ 6883 по описа за 2019 г., за
да се произнесе, съобрази:
Предявени са обективно съединени искове с
правно основание чл.79 във вр.с чл.266 и чл.86 от ЗЗД.
Ищецът
Г.П.Р. твърди, че
на 01.05.2016 г. между него като изпълнител и „ПРЕЦИЗ АЛ
ЕНЕРДЖИ" ЕООД като възложител бил сключен
договор за извършване на технически надзор и реализация на обекти в Белгия за
срок от една година. Уговорено било договорът да бъде автоматично прекратен с
изтичането на срока или по взаимно съгласие на страните с писмено предизвестие
от 30 дни. В чл. 1 от договора изчерпателно били уговорени дейностите, които
ищецът следвало да извършва, а именно: да сътрудничи на възложителя при
извършване на търговската му дейност в Белгия, да поддържа връзка с клиентите
на възложителя, да осъществява оперативно, техническо и административно
ръководство на строителните обекти в Белгия, да участва в разработването на
стратегии и графици за работа и т.н. В чл. 5 било уговорено възнаграждението,
което изпълнителят ще получава за поетата от него работа, в размер на 4 400
евро, определено на база 22 работни дни, което възлизало на 200 евро дневно.
Член 6 пък предвиждал, че разходите за транспорт и храна не се включват в
уговореното дневно възнаграждение и следвало да се заплащат допълнително от
възложителя.
От датата на сключване на договора Г.Р. изпълнявал
добросъвестно и качествено уговорената работа, като всеки месец изготвял отчети
за сумите, които следвало да му бъдат изплатени. Тъй като пътувал от
местоживеенето си във Франция до обектите на възложителя в Белгия със своя
собствен автомобил, тези разходи също били включени в отчетите, както и
материалите, които изпълнителят заплатил и чиято цена следвало да бъде
възстановена от възложителя.
С платежно нареждане от 30.06.2016
г. възложителят извършил частично плащане на възнаграждение в размер на 4 000
лева (2 043.94 евро), а с платежно от 13.09.2016 г. платил още 10 000 лева (5
109.86 евро) от дължимите възнаграждения. Общият размер на частичните плащания
на възнаграждения по договора възлизал на 14 000 лева. Освен това, в периода от
месец февруари 2017 г. до месец октомври 2017 г. възложителят платил на
изпълнителя и 1739,10 евро, с която сума били възстановени част от разходите за
купуване на материали. Ищецът отправял многократни покани до „Прециз Ал
Енерджи" ЕООД за изплащане на останалата част от задълженията по договора,
но и до настоящия момент ответното
дружество не ги изплатило. Твърди, че не било заплатено дължимото възнаграждение
за периода м.08.2016 г. – м.12.2016 г., възлизащо на общата сума от 6 217 евро.
След направеното уточнение на претенциите и частичното им прекратяване, моли да
бъде постановено решение, с което ответното дружество бъде осъдено да заплати договорно
възнаграждение в общ размер 6075 евро, от които: 5375 евро за м.август 2016 г.;
300 евро за м.септември 2016 г.; 200 евро за м.октомври 2016 г. и 200 евро за
м.12.2016 г., ведно със законната лихва от предявяване на исковата молба, както
и направените деловодни разноски.
В отговора на исковата молба
ответното дружество „Прециз Ал Енерджи" ЕООД оспорва основателността на претенциите. Твърди, че
за процесния период на ищеца не са възлагани дейности по договора и той не е
работил на техни обекти, поради което и не му дължат плащания. Оспорва
съдържанието на представените частни документи, изходящи от ищеца, нар.“бележки
за лични разходи“, както и клетвената декларация, приложена към ИМ. В условията
на евентуалност прави възражение за погасяване на претендираните суми по
давност.
Съдът, като
прецени събраните по делото доказателства, прие
за установена следната фактическа обстановка:
Между страните не се спори, че по повод
сключения на 01.05.2016 г. договор са били в облигационно правоотношение,
съгласно което „Прециз Ал Енерджи“ ЕООД възлага на Г.Р. /изпълнител/ да
извършва технически надзор и ръководство на реализациите на обекти в Белгия,
като: Сътрудничи на възложителя при извършване на търговска дейност в Белгия,
поддържа връзка с клиентите на възложителя по сключените договори, води
кореспонденция, провежда регулярни срещи с представители на клиентите,
съдейства при решаване на административни и технически проблеми с клиентите,
води преговори по сключените договори; Осъществява оперативно, техническо и
административно ръководство на строителните обекти в Белгия; Участва в
разработването на необходимите планове, стратегии и графици за работа;
Консултира и прави предложения до управителя за подобряване дейността на
дружеството. За извършената работа изпълнителят получава възнаграждение от 4400
евро месечно на база 22 работни дни, като разходите за транспорт и храна се
заплащат допълнително. Предвидено е още срокът на договора да бъде една година,
като конкретната интервенция на изпълнителя да се определи допълнително, в
зависимост от плана на обектите.
За
установяване на паричните си вземания ищецът представя в превод от френски език
т.н. „Бележки за лични разходи - Прециз“ за строителен обект Белгия, в които в
табличен вид е отразил по дни направените от него разходи за транспорт,
заплатени магистрални такси, за храна, за материали, в това число и полагащата
му се заплата за месеците май, юни, юли, август, септември, октомври и декември
2016 г.
В
заверен превод от френски език е приложена и „Клетвена декларация“ от г-н Е.Х.
– управител на търговско дружество, пребиваващ в гр.Б. и отговарящ за
координацията между „Прециз Ал Енерджи“ и белгийската компания „Democo NV“, който удостоверява, че ищецът Г.Р. е
изпълнил своите задължения като отговорник по всички обекти на ответното
дружество в Белгия в периода от 17.05.2016 г. до 31.08.2016 г.
С два кредитни превода, съответно от
30.06.2016 г. и 13.09.2016 г., на ищеца са изплатени общо 14 000 лв.
възнаграждение по процесния договор.
Предвид установеното от фактическа страна, съдът
прави следните правни изводи:
Между страните е налице
правоотношение по договор за изработка, който поражда задължения за изпълнителя
на свой риск да изработи нещо, съгласно поръчката, а за възложителя - да
заплати възнаграждението за приетата работа. Следователно, за да е основателна
претенцията на изпълнителя за заплащане на възнаграждение, следва да е налице
изпълнение на работата съгласно поръчката и приемането й от поръчващия.
По настоящото дело изпълнителят по договора за
изработка е следвало да упражни технически надзор и ръководство на строителните
обекти на възложителя в Белгия, извършвайки дейностите, посочени в четирите
алинеи на чл.1 от контракта. Посочено е също, че срокът на конкретната
интервенция на изпълнителя ще се определя допълнително, в зависимост от плана
на обектите. Договорът не урежда начина, по който изпълнителят ще отчита
извършеното, нито начина на приемане на изпълнената работа. От представените от
ищеца месечни бележки за лични разходи е видно, че претендираното
възнаграждение всеки път е различно – от 25 до 200 евро на ден. Тези бележки,
както и депозираната клетвена декларация, са частни документи по смисъла на
чл.180 ГПК, които се ползват само с формална доказателствена сила. Тъй като
тяхното съдържание е оспорено от ответника, същите не установяват по
катерогичен начин дали в периода м.август – м.декември 2016 г. ищецът е
осъществявал дейностите по договора за изработка, нито количеството извършена
работа. Въпреки дадената от съда възможност на страните, гласни доказателства в
тази насока не бяха ангажирани. Предвид тежестта на доказване изпълнението на
задълженията си по контракта от страна на ищеца-изпълнител, същият нито твърди,
нито представя писмени доказателства /като строителни книжа,
приемо-предавателни протоколи, кореспонденция с клиенти на възложителя, планове, стратегии, графици за работа и др./ затова, че
възложителят е отказал да подпише такива документи, а е бил канен да го стори, за
да се счита, че съответният обект, етап или работа са приети без възражения и
за възложителя е възникнало задължението да заплати уговореното възнаграждение.
Съгласно чл.266, ал.1 от ЗЗД възнаграждението се
заплаща за приетата работа и задължението за заплащането му става изискуемо в
момента, в който се осъществи и последният елемент от фактическия състав -
приемането на работата. Релевантно за приемането по смисъла на чл.264, ал.1 от ЗЗД е или онова изрично изявление на възложителя, придружаващо реалното
предаване на готовия трудов резултат, че счита същият за съобразен с договора
или онези конклудентни действия, придружаващи фактическото получаване на
изработеното, от които недвусмислено следва, че е налице мълчаливо изразено
съгласие от последния за такова одобрение. Така приемането на извършената
съгласно договора работа обхваща както едно фактическо действие - разместване
на фактическата власт върху изработеното, чрез реалното му получаване от
възложителя, така и правно действие - признание, че то напълно съответства на възложеното
с договора, което е израз на одобряването му.
В конкретния случай не може да се приеме, че
ищецът, в качеството му на изпълнител по договора, е престирал труда си в
исковия период, че работата е била приета и за ответника е възникнало задължението
за плащане на възнаграждение в претендираните месечни размери.
С оглед изложеното предявеният
иск като неоснователен подлежи на отхвърляне.
На основание чл.78, ал.3 ГПК ищецът
следва да заплати на ответника деловодни разноски в размер на 1000 лв. – заплатено
адвокатско възнаграждение.
Водим от горното, съдът
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
предявения иск на Г.П.Р., ЕГН **********,***, против „Прециз Ал Енерджи“
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление с.Голямо Враново,
общ.Сливо поле, обл.Русе, ул.“Янтра“ 48, представлявано от управителя Галимир
Павлов, за заплащане на сумата 6075 евро,
представляваща дължимото възнаграждение по договор за изработка от 01.05.2016
г. за периода м.08.2016 г. – м.12.2016 г., със законната лихва от предявяване
на иска, като неоснователен.
ОСЪЖДА Г.П.Р., ЕГН **********,***,
да заплати на „Прециз Ал Енерджи“ ЕООД, с.Голямо Враново, обл.Русе, ЕИК
*********, 1000 лв. деловодни разноски.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен
съд-Русе в 2-седмичен срок от връчването му на страните.
Районен съдия: