Р Е
Ш Е Н
И Е
№........................................... 2020г., гр.Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ІV касационен състав,
в открито заседание на десети септември 2020г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ГАНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯНА ШИРВАНЯН
ДИМИТЪР МИХОВ
при секретаря НИНА АТАНАСОВА,
с участието на прокурора АЛЕКСАНДЪР
АТАНАСОВ
като разгледа докладваното от съдия Марияна Ширванян,
к.адм. дело № 1720 по описа на съда за 2020г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда
на чл.217, ал.2, изр. трето и сл. от Административнопроцесуалният кодекс /АПК/
вр. чл.63, ал. 1, изр.второ от Закона за административните нарушения и наказания
/ЗАНН/.
Образувано е по жалба на И.Л.И. срещу Решение № 888/23.06.2020г. постановено от VІ състав на ВРС по нахд № 314/2020г., с което е потвърдено Наказателно постановление № 19-0442-001025 / 04.09.2019г. на Началник на сектор към ОДМВР Варна.
Касаторът, в
касационната жалба моли за отмяна на въззивния акт и постановяване на нов, с
който да бъде отменено НП.
Ответникът по
касационната жалба, в писмени бележки чрез процесуален представител, изразява
становище за неоснователност на касационната жалба. Моли за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на
ВОП дава
заключение за неоснователност на касационната жалба.
Съдът, след преценка
на представените по делото доказателства, доводите и възраженията на страните в
производството, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Касационната жалба е
подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, вр. чл. 63, ал. 1 от ЗАНН и от
надлежна страна, поради което е допустима. Наведените доводи в същата
представляват касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК, приложим по
препращане от чл. 63, ал. 1 от ЗАНН.
Предмет
на проверка в настоящото производство е Решение № 888/23.06.2020г. постановено от VІ състав на ВРС по нахд № 314/2019г.
С оспореният съдебен акт е потвърдено Наказателно постановление №
19-0442-001025 / 04.09.2019г. на Началник на сектор към ОДМВР Варна, с което на И.Л.И. за нарушение по чл.23, ал.1 от ЗДвП на
основание чл.179, ал.2, пр.2 от ЗДвП е наложено административно наказание
„глоба“ в размер на 200лв..
За да
постанови оспорения съдебен акт, районният съд е приел следната фактическа обстановка:
На 10.07.2019г. г-н А. управлявал
по ГП І-9 гр.Бургас – гр.Варна в посока към гр.Варна лек автомобил „Мерцедес
СЛК“ с ДК№ В***СА. Пред него се движел микробус „Фолксфаген Калифорния“ с
румънска регистрация. След него се движела „Шкода Фабия“ с румънска
регистрация. Четвърти в колоната бил г-н И., който управлявал лек автомобил
„Фолсфаген Голф“ с ДК№ В***НХ. На км.1525.200, в районна на екопарк „Горица“
микробусът пред г-н А. рязко спрял. Г-н А. рязко започнал да намалява скоростта
си за да спре, като в този момент бил ударен от движещият се след него лек автомобил
с румънска регистрация, който бил ударен от г-н И..
Произшествието
било посетено от полицейски екип. На място полицаите заварили четирите
автомобила и приели, че ПТП е причинено от г-н И..
Бил
съставен АУАН срещу които постъпили възражения. АНО възприел фактите в АУАН и
издал НП.
Въззивният съд констатирал, че
АУАН и НП са съставен/издаден от компетентни органи при спазване на
законоустановената форма и в законоустановения срок и извел извод, че НП е
валиден акт, годен за съдебна проверка. Въззивният съд констатирал, че
нарушението е съставомерно по посочената в НП разпоредба.
Съдът приел,
че оспореното наказателно постановление
следва да бъде потвърдено изцяло като правилно, обосновано и
законосъобразно.
При
проверката по чл.218, ал.2 от АПК настоящата инстанция констатира, че решението
на първоинстанционния съд е валидно и допустимо - постановено е по отношение на акт, който
подлежи на съдебен контрол, произнасянето е извършено от компетентен съд в
рамките на дадените му от закона правомощия.
Фактическата обстановка установена от
решаващия съдебен състав е обоснована от събраните в хода на
административнонаказателното производство и съдебното обжалване доказателства. Изводите на въззивният съд за съставомерност на
нарушението са обосновани от събраните в хода на административното и съдебното
производство доказателства.
При правилно установена фактическа обстановка
решаващият състав на ВРС е постановил съдебен акт в съответствие с материалния
закон.
Касационната инстанция намира, че въззивният
съд е дал правилен отговор на възраженията във въззивната жалба. Във въззивната
жалба не е посочена фактическа обстановка различна от тази в НП. Съдът е събрал
писмени и гласни доказателства за установяване на фактите описани в НП и е
изложил мотиви относно кредитирането им. От г-н И. не са представени
доказателства, че не е извършвал действията възприети от контролните органи,
няма и твърдения в тази посока. Въззивната жалба е бланкетна и от съдържанието
и не се извлича твърдение как точно е настъпило ПТП, в което е участник г-н И..
Правилен и обоснован от доказателствата събрани в хода на
административнонаказателното и съдебното производство е изводът на въззивния
съд, че фактите са настъпили по начина описан в НП.
Съдът е
направил анализ на приложимите към деянието правни норми и е изложил обстойно
мотиви относно съставомерността на нарушението и справедливостта на
наказанието.
Доводите на касатора относно съдържанието на
АУАН и НП са нови, не са изложени пред въззивния съд, което и обуславя
неизлагането на мотиви в пълнота по тези възражение във въззивното решение. На
оспорване пред касационната инстанция подлежи въззивното решение, поради което
тези доводи се явяват неотносими към проверката, която извършва касационната
инстанция. Тези доводи са и неоснователни. В НП и в АУАН, както правилно е
констатирал въззивният съд деянието, за което е ангажирана отговорността на г-н
И. е описано със съставомерните му признаци, конкретно и ясно.
На изложените съображения касационната инстанция
намира, че решението не страда от касационните пороци посочени в касационната
жалба и, че следва да бъде потвърдено.
Основателно при този изход на спора е
направеното от процесуалния представител на ответника искане за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение, което следва да бъде определено в размер на
100лв.
Водим от горното и на основание чл. 221,
ал.2, предложение първо от АПК във връзка с чл. 63 от ЗАНН, Административен съд
– Варна,
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 888/23.06.2020г.
постановено от VІ състав на ВРС по нахд № 314/2020г.
Осъжда И.Л.И. *** 100лв.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1. 2.