№ 121
гр. гр. Добрич, 26.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в публично заседание на двадесет и девети
септември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Диана Г. Дякова
Членове:Десислава Б. Николова
Жечка Н. Маргенова Томова
при участието на секретаря Румяна Ив. Радева
като разгледа докладваното от Диана Г. Дякова Въззивно гражданско дело №
20213200500370 по описа за 2021 година
за да се произнесе съобрази следното:
Производството по делото е за въззивното обжалване на решение №
260244/16.03.2021 год. по гр.д.№ 2709/2020 год. на Районен съд Добрич, с
което :1./”А. Грейн“ ЕООД , ЕИК ***,със седалище и адрес на управление
гр.Д.ул.К.М. №** е осъден да заплати на ПЛ. В. АТ., ЕГН ********** от
гр.В.ул.С.С№*** 1.1./сумата от 1 869,94 лева, съставляваща половината от
дължимото по договор за аренда, вписан в СлВп – Т. под № 166, том III от
16.07.2007 г., продължен с анекс,вписан в СлВп – Т. под акт № 74, том I от
17.01.2013 г. на поземлен имот с идентификатор 39127.21.10, арендно
плащане за стопанската 2019-2020 г., ведно със законната лихва за забава от
08.10.2020г.до окончателното заплащане на сумата; 1.2./ сумата от 3739,89
лева, съставляваща наемна цена за стопанската 2020-2021г., дължима по
договор за наем от 31.03.2020г. на поземлен имот с идентификатор
39127.21.10, ведно със законната лихва за забава от 08.10.2020г. до
окончателното заплащане на сумата; 1.3./както и разноските по водене на
1
делото – 224,40 лева държавна такса при образуване на делото, 5 лева банков
комисион, 15 лева държавна такса за вписване на възбрана по допуснатото
обезпечение на исковете.;2./„А. Грейн“ ЕООД , ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление гр.Д.ул.К.М. №** е осъден да заплати на ИВ. С. АТ.,
ЕГН ********** от гр.В.ул.С.С№*** 2.1./ сумата от 1869,94 лева,
съставляваща половината от дължимото по договор за аренда, вписан в СлВп
– Т. под № 166, том III от 16.07.2007г., продължен с анекс, вписан в СлВп –
Т. под акт № 74, том I от 17.01.2013г. на поземлен имот с идентификатор
39127.21.10, арендно плащане за стопанската 2019-2020г., ведно със
законната лихва за забава от 08.10.2020г. до окончателното заплащане на
сумата;2.2./както и разноските по водене на делото - 74,80 лева държавна
такса при образуване на делото и 2,50 лева банков комисион.
Образувано е по реда на глава ХХ от ГПК въз основа на подадената от
”А. Грейн“ ЕООД , ЕИК ***,със седалище и адрес на управление гр.Д.ул.К.М.
№** жалба рег.№ 2655136/25.03.2021 год., нередовностите по която са
отстранени с молба рег.№ 265634/08.04.2021 год. срещу частите от решението
: изцяло по пункт 1.2. и отчасти по пункт 1.1. и 2.1. за суми от по 1 307.94
лв./като разлика от 1 869.94 лв. и 562 лв./,както и в частта за отговорността за
разноските.
С доводи за постановяване на обжалвания съдебен акт в отклонение от
материалния и процесуалния закон се настоява за отмяната му и
постановяване на нов по съществото на спора за отхвърляне на исковите
претенции.
Въззивникът счита, че размера на дължимото арендно плащане е
уговорения в чл.5 ал.2 от сключения между страните договор за аренда ,като
равняващ се на 30% от реализираната продукция, т.е. по 33.6 лв. за декар
земеделска земя. Разпоредбата на чл.5 ал.2 от договора за наем била
нищожна, като противоречаща на императивни правни норми и добрите
нрави, тъй като било недопустимо с договор за наем да се внасят промени в
действащ договор за аренда ,поради което не било дължимо арендно
възнаграждение в размер на по 110 лв. за декар земеделска земя. Посочени са
същностните разлики на договора за наем и договора за аренда :предмет
,срокове и форма ,както и че съдът е длъжен да упражни правомощията си
2
по прилагането на императивни материално правни норми, както и да
провери действителността на сделката от гледна точка формалните
изисквания за нищожност- форма и предмет, независимо от липсата на
позоваване на нищожността. По отношение на наемното плащане за
стопанската 2020-2021 год. в размер на сумата от 110 лв. за декар,
първоинстанционният съд не разгледал възражението на дружеството за
неговата недължимост ,основано на разпоредбата на чл.5 ал.5 от договора за
наем и наличието на обстоятелства, съставляващи форсмажор
:неблагоприятни климатични условия –суша.
При данни,че постановеното неизгодно за въззивника решение му е
връчено на дата 18.03.2021 год., жалба рег.№ 2655136/25.03.2021 год. е
подадена в срока по чл.259 ал.1 от ГПК и е процесуално допустима.
Въззивниците ПЛ. В. АТ. и ИВ. С. АТ. считат жалбата за неоснователна
и настояват да не бъде уважавана. Анализът на различията между договора за
наем на земеделска земя и договора за аренда на земеделска земя бил
неотносим към предмета на делото, още повече пред вид постановките на
тълкувателно решение № 2/20.07.2017 год. по тълкувателно дело № 2/2015
год. ОСГТК на ВКС. Възражението за недължимост на плащането, основано
на разпоредбата на чл.5 ал.2 от наемния договор било заявено
несвоевременно и преклудирано , вън от горното бланкетно , голословно и
неоснователно. Договорът за наем бил сключен от въззивника като търговец
и като търговска сделка, поради което съобразно разпоредбата на чл.293 ал.3
от ТЗ не можело да се позовава на нищожността й ,респ. дължал пълно
изпълнение на поетите задължения. Споразумения относно размера и падежа
на арендното плащане на общо основание били допустими и нямало законова
пречка да бъдат инкорпорирани в един документ с други уговорки между
същите страни.
Жалбата е неоснователна по съображения,основани на фактически
констатации и правни изводи ,както следва:
Правомощията на въззивният съд съобразно разпоредбата на чл. 269 от
ГПК са да се произнесе служебно по валидността и допустимостта на
обжалваното в цялост първоинстанционно решение,както и по приложението
на императивните правни норми,а по останалите въпроси –ограничително от
3
посоченото в жалбата по отношение на пороците,водещи до неправилност на
решението.
При служебната проверка на обжалвания съдебен акт не се
установява,същият да страда от порок, сочещ на нищожност или
недопустимост. Постановеното решение е издадено от надлежен съдебен
състав в рамките на предоставената му правораздавателна власт и
компетентност , съдържа реквизитите по чл. 236 ГПК,поради което е валидно.
Правото на иск е надлежно упражнено,а произнасянето на съда съответства
на предявеното искане, поради което производството и решението са
допустими .
Пред въззивната инстанция не са посочени нови факти и не са
представени нови доказателства. С въззивната жалба не се оспорват
фактическите констатации в първоинстанционното решение, а произтичащите
от същата правни изводи на ДРС,поради което фактите по делото не
подлежат на самостоятелно изследване от въззивният съд.
Решението си въззивната инстанция постановява,при съобразяване
обвързаността на страните по сключен на дата 12.07.2007 год. между
наследниците на Г.К.Г. и търговското дружество-въззивник договор за аренда
с предмет земеделска земя с площ от 33.999 дка ,срокът на който е за
времето на стопанските 2007/2008 год.-2019/2020 год.Арендното плащане е
уговорено като годишно в размер на 35% от реализираната продукция по
среден добив, по видове култури, изплатено по пазарни цени, но не по-малко
от 5 лева на декар и платимо след реализиране на продукцията, но не по-
късно от 31 декември на текущата стопанска година.Постигнато е съгласие,
че ако арендодателите продадат имота на трети лица, условията на договора
остават в сила и за новите собственици, които ги заместват като страна по
договора.С договор от дата 03.06.2016 год.Наследниците на Г.К.Г. са продали
на ПЛ. В. АТ., по време на брака му с И.С. А. земеделския имот. Продавачите
са декларирали, че всички плащания по договора за аренда и анекса към него
за 2015/2016г. и всички следващи стопански години ще се получават от
купувача. Новите собственици са уведомили арендатора за настъпилата
промяна на страната по договора. През последната стопанска година
земеделската земя е обработвана от ответника, който не е изплатил
дължимото по договора арендно възнаграждение.
4
На 31.03.2020 год. между ПЛ. В. АТ. и „А. грейн“ ЕООД е подписан
договор за наем за същия земеделски имот за срок от една стопанска година
2020/2021 год.Наемното плащане е уговорено в размер от не по-малко от 110
лева на декар и е дължимо в срок до 20.04.2020 год. В чл. 5, ал. 2 от наемния
договор е постигнато споразумение, че арендното плащане по действащия
между тях договор за аренда за стопанската 2019/2020 година да е не по-
малко от 110 лева на декар и се дължи в срок до 01.09.2020 год.Ответникът не
е извършил плащане на арендното и на наемното възнаграждение .
Исковете черпят правно основание от разпоредбите на чл. 79, ал. 1,
пр. 1 от ЗЗД вр. чл. 8, ал. 1 от ЗАЗ и чл. 232, ал. 2 от ЗЗД .
Претенциите за заплащане на арендно възнаграждение са били
уважени в пълния размер на заявяването им,въз основа на направени от
първоинстанционния съд изводи,че клаузата по чл. 5 ал.2 от наемния
договор съставлява писмено признание на арендатора относно размера на
арендното плащане от поне 110 лева на декар (общо 3739,89 лв.), с поето
задължение за извършване на плащането в срок до 01.09.2020 год.
Въззивното търговско дружество възразява срещу действителността на
посочената клауза на наемния договор ,която счита че е такава за изменение
на първоначално сключения аренден договор.Възражението е неоснователно.
Нормите, уреждащи нищожността на сделките са от императивен
характер и за приложението им, съдът следи служебно. Съгласно
разпоредбата на чл. 3 от ЗАЗ договорите за аренда, както и споразуменията за
тяхното изменение или прекратяване се сключват в писмена форма с
нотариално удостоверяване на подписите на страните, извършени
едновременно. Тази е предвидената форма и за договорите за наем на
земеделска земя със срок, по-дълъг от една година, както и споразуменията за
тяхното изменение или прекратяване -така чл. 4б от ЗСПЗЗ.В
случая,сключения между страните договор за наем е със срок от една година
и е такъв по чл. 4а от ЗСПЗЗ. В случай,че не бъде възприето становището на
ДРС,че чл.5 ал.2 от договора за наем съдържа признание за размер на арендно
плащане,платимо на определена дата, а че е налично споразумяване за
изменение клаузи на арендния договор, то формата по чл. 3 от ЗАЗ няма да е
5
спазена.Договорът за аренда е търговска сделка по смисъла на чл. 286 ал.1 от
ТЗ-сключена е от търговец и е свързана с упражняваното от него занятие.
Законодателят е избрал да уреди в ЗЗД неспазването на установената писмена
форма за валидност като основание за нищожност, която е: абсолютна -важи
за всички и всеки може да се позове на нея; изначална и несанируема.
Когато урежда последиците от нищожността поради липса на предписаната
от закона форма за валидност обаче законодателят урежда в чл. 293 ал. 3 ТЗ
възможност за саниране на търговската сделка чрез пасивност (неоспорване)
и още повече чрез активно зачитане на волеизявленията посредством
изпълнение или приемане на изпълнение-така решение № 92 о 16.06.2020 г.
по гр. д. № 421/2020 год. на ВКС IV г. о. Разпоредбата на чл. 293, ал. 3 ТЗ
материализира принципа, че никой не може да черпи права от собственото си
неправомерно поведение. Неизправната страна по облигационен търговски
договор не може да се освободи от задължението за престация, след като е
приела престацията на изправната страна без възражения. При хипотезата на
чл. 293, ал. 3 ТЗ сделката си остава нищожна, но за неизправната страна по
нея не отпада задължението за престация съгласно договореното. Тя дължи
изпълнение по сделката и е обвързана с всички договорни клаузи-така
решение № 1442/23.12.2003 год. по гр.д.№ 411/2003 год. на ВКС,ТК.В
отговор на исковата молба рег.№ 267404/10.12.2020 год.,дружеството е
посочило,че счита исковете за вероятно основателни и е предложил спиране
на делото и в срока му да заплати дължимата сума на четири равни
вноски,вкл. с последната лихвите за забава и сторените в настоящото
производство разноски.При съобразяване съдържанието на отговора в
контекста на посочените по-горе разрешения по проблематиката от
ВКС,възражението следва да бъде счетено за неоснователно.
Претенцията за заплащане на наемно възнаграждение е била уважена в
пълния размер на заявяването й въз основа на направени от
първоинстанционния съд изводи,че размерът на дължимото наемно плащане е
установен в чл. 5, ал. 1 от договора за наем и е не по-малко от 110 лева на
декар, или общо 3739,89 лева. Плащането е следвало да бъде извършено в
срок до 20.04.2020 год. Тъй като наемателят не е престирал своевременно,
наемодателят има основание да претендира реално изпълнение. Възраженията
на въззивника за намаляване на арендното възнаграждение поради
наличието на обстоятелства, съставляващи форсмажор : неблагоприятни
6
климатични условия –суша са направени несвоевременно – след изтичане на
срока за подаване на отговор на исковата молба, поради което
първоинстанционният съд не ги е разгледал,на още по-голямо основание и
въззивният съд не дължи произнасяне по тях.
С оглед нагорното,исковете са основателни и следва да бъдат
уважени.Този извод,обжалваното решение съдържа,поради което и на
основание чл. 271 ал.1 от ГПК,съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260244/16.03.2021 год. по гр.д.№ 2709/2020 год.
на Районен съд Добрич в частта ,в която е уважена осъдителна претенция на
ПЛ. В. АТ., ЕГН ********** от гр.В.ул.С.С№*** срещу ”А. Грейн“ ЕООД ,
ЕИК ***,със седалище и адрес на управление гр.Д.ул.К.М. №** за сумата от
3739,89 лева, съставляваща наемна цена за стопанската 2020-2021г., дължима
по договор за наем от 31.03.2020г. на поземлен имот с идентификатор
39127.21.10, ведно със законната лихва за забава от 08.10.2020г. до
окончателното заплащане на сумата ;в частите ,в които са уважени
осъдителните претенции на ПЛ. В. АТ., ЕГН ********** от гр.В.ул.С.С№***
и ИВ. С. АТ., ЕГН ********** от гр.В.ул.С.С№*** срещу ”А. Грейн“ ЕООД ,
ЕИК ***,със седалище и адрес на управление гр.Д.ул.К.М. №** за горницата
над сумата от 562 лв. и до 1 869.94 лв. за всеки един от тях, които суми от по
1307.94 лв.,съставляват дължимото по договор за аренда, вписан в СлВп – Т.
под № 166, том III от 16.07.2007 г., продължен с анекс,вписан в СлВп – Т.
под акт № 74, том I от 17.01.2013 г. на поземлен имот с идентификатор
39127.21.10, арендно плащане за стопанската 2019-2020 г., ведно със
законната лихва за забава от 08.10.2020г.до окончателното заплащане на
сумата,както и в частта за отговорността за разноски.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
7
1._______________________
2._______________________
8