Р Е Ш Е Н И Е № 260071
гр. Пловдив, 14.03.2022г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, Гражданска колегия, ІІ- ри състав в открито заседание на четиринадесети
февруари две хиляди двадесет и втора година в състав:
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: ВЕЛИНА ДУБЛЕКОВА
при участието на съдебния секретар Мария
Пеева разгледа докладваното от съдията търг. дело № 848 по описа на съда за 2019
година, и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск по чл.432, ал.1 КЗ.
Ищецът Т.Д.З., ЕГН **********,***, чрез пълномощник адв. П.К., със съдебен адрес ***, моли съда да постанови
решение, с което да осъди ответника ЗАД „ОЗК – ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Света София“ № 7, да му
заплати сумата от 90 000лв., представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и
страдания вследствие причинените му телесни увреждания при ПТП, осъществило се
на 08.07.2016
г., по АМ ***, в землището на общ. *** ***, ведно със законна лихва върху сумата, считано от
15.07.2016 г. до окончателното изплащане.
Претендират
се разноски.
Ищецът твърди, че на 08.07.2016 г., около 18:42 ч., по АМ-*** км. ***+***в
землището на общ. *** ***, при управлението на л.а „Хюндай Соната“, peг. № ********, е
претърпял ПТП, което се е реализирало поради това, че водачът О.Г.П. при
управление на т. а. „Рено 440 Магнум”, с peг. № ** **** **, спуква гума, части
от която попадат на пътното платно, в резултат на което управляваният от ищеца
автомобил навлиза вдясно на банкета, преобръща се в канавката и оградната мрежа и навлиза
в нива. Твърди, че в резултат
на настъпилото ПТП са настъпили следните травматични увреждания: счупване на дясна подбедрица в долната трета,
което е причинило трайно затрудняване на движенията на десния крак за около 6
месеца; счупване на лявата голямопищялна кост в
горната трета, което е причинило трайно затрудняване на движенията на левия
крак за около 8 месеца, както и контузия на тялото в гръдната и поясната област, които са причинили временно разстройство
на здравето, неопасно за живота за около 6 месеца. Ищецът твърди,
че в
резултат на увреждането, получено от настъпилото произшествие месеци наред
търпи силни болки и много страдания, че възстановяването му от получените при процесното ПТП увреждания продължава и към настоящия
момент, не се чувства добре физически и емоционално. Твърди, че за
възстановяването на крайниците му са били извършени няколко оперативни
интервенции. Вследствие на травмите е трябвало дълго време да спазва режим на
покой, да не натоварва крайника, имал е оплаквания за болки, трудно се е
придвижвал с помощта на помощно средство и за известен период от време е
разчитал на близките си за задоволяване на елементарните си жизнени потребности
в ежедневието. Изпитвал е цялостен дискомфорт
вследствие на травмите, не е възстановен, продължава да изпитва болки в
увредените места и редица неудобства в ежедневието си, оздравителният му процес
продължава и към настоящия момент, с нарушения на съня е, напрегнат е, не е в
състояние да се натоварва психически и физически. Освен болките ищецът е
изживял и силен стрес при процесния пътен инцидент,
който ще остане за цял живот в неговото съзнание. Твърди, че към момента на пътния
инцидент за т. а. „Рено 440 Магнум” с peг. № ** **** **, собственост на „ЕСИ ТРАНСПОРТ“ от гр. Ботевград, е
налице валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на
автомобилистите, сключена с ответното застрахователно дружество, с полица BG/**/************/**.**.****г., със срок на
валидност една година, считано от 20.03.2016 г. до 19.03.2017 г. Твърди, че е предявил претенциите си за изплащане на
обезщетение пред ЗАД „ОЗК - ЗАСТРАХОВАНЕ” АД и е представил всички документи, с
които разполага, но по заведената претенция застрахователят не се е произнесъл
в законоустановения срок. Ищецът твърди виновното
поведение на водача на товарния автомобил се изразява в неподдържане на процесното МПС в добро технически изправно състояние, а в
условията на евентуалност претендира за вреди, причинени от вещи - наличие на
спукана гума, в резултат на вътрешните свойства на самата вещ.
Ответникът ЗАД „ОЗК – ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД,
чрез пълномощник адв. И.И.,
със съдебен адрес ***, в срока по чл. 367, ал.1 ГПК е подал отговор на исковата
молба.
Ответникът оспорва изцяло предявените
главна и акцесорна претенции като неоснователни, с
искане да бъдат отхвърлени. Не оспорва твърдението, че е налице застрахователно
правоотношение между ответното дружество и собственика на автомобила, участвал
в процесното ПТП. Оспорва наличието на пряка
причинно- следствена връзка между настъпилото ПТП и получените увреждания.
Оспорва твърдението, че в резултат на ПТП за ищеца са възникнали всички описани
в исковата молба като вид и характер телесни увреждания, както и оспорва
твърдението за тяхната продължителност. Оспорва, че процесният
пътен инцидент е настъпил по вина на водача на застрахования при ответника МПС,
като твърди, че видно от данните по делото наказателно производство, образувано
във връзка с настъпилото ПТ, било прекратено поради липсата на съставомерност на деянието. В тази връзка релевира възражение за съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на ищеца. Прави
възражение за прекомерност на претенцията за обезщетение за неимуществени
вреди, като излага съображения, че претендираното от ищеца обезщетение
за претърпените неимуществени вреди е прекомерно завишено и в противоречие с
принципа за справедливост, прогласен в чл.52 ЗЗД. Оспорва акцесорния иск за лихви, техния
размер и началния момент, от който се претендират, като неоснователен, по
аргумент за неоснователност на главния иск. На отделно основание оспорва акцесорния иск за неоснователен от момента, от който се
претендират лихви в забава, тъй като ответното дружество не е изпаднало в
забава и в тази връзка, се позовава на това, че отговорността му е договорна, а
не деликтна.
По същество ищецът чрез пълномощника си адв. К. пледира за уважаване на иска. Развива подробни
съображения в представена писмена защита.
По същество ответник чрез
пълномощника си адв. К. моли иска да бъде отхвърлен.
Развива подробни съображения в представена писмена защита, чрез пълномощник адв. Т..
Пловдивският окръжен съд, като взе предвид събраните
по делото писмени и гласни доказателства, както и доводите на страните намери
за установено следното:
По
допустимостта на иска.
Предявеният иск е допустим и следва да бъде разгледан
по същество.
По
основателността на иска.
Между страните не е спорно обстоятелството, че на **.**.****г.,
на АМ ***, в землището на гр. *** ***, ищецът е претърпял ПТП, като същият се е
движил в посока от изток на запад и управлявал лек автомобил. Посочено
обстоятелство се установява и от приетия по делото като писмено доказателство
препис от Констативен протокол. От представения препис от Постановление от
19.04.2018г. на прокурор от РП- гр. Стара Загора се установява, че образуваното
по случая досъдебно производство, водено срещу неизвестен извършител, е
прекратено поради несъставомерност на деянието.
Не е спорно между страните, че непосредствено преди процесното ПТП, пред управлявания от ищеца автомобил се е
движил т.а. „Рено 440 Магнум“, управляван от водача О.П.,
като при движението на товарния автомобил се е спукала една от гумите му и
парче от нея е паднала на пътното платно. Посочените обстоятелства се
установяват и от показания на разпитания по делото свидетел О.П..
За установяване механизма на настъпване на процесното пътно-транспортно произшествие е допусната САТЕ,
заключението по която е изготвено от вещото лице инж. М. и което заключение
настоящият съдебен състав кредитира изцяло, тъй като същото е мотивирано и
обосновано и не противоречи на събраните по делото доказателства. Съгласно
заключението причината за настъпилото ПТП е парче гума, която се отделя от
гумата на т.а. „Рено 440 Магнум“ и пада на платното
за движение пред управлявания от ищеца лека автомобил, при което ищецът е
реагирал, като е отклонил автомобила надясно и така по направление от следите
от странично плъзгане е напуснал платното за движение от дясно, след което се е
преобърнал. В анализираната пътна ситуация водачът на лекия автомобил е нямал
техническа възможност да установи автомобила преди мястото, на което по дължина
се е намирало парчето от гумата на товарния автомобил. Според заключението на вещото
лице не може да се определи, при движение на лекия автомобил със скорост 110 км/ч
какви биха били пораженията по лекия автомобил, като в зависимост от зоната на
удара спрямо автомобила, може да настъпят повреди по гумите, по окачване,
стъкла и т.н. В о.с.з. от 03.08.2020г. вещото лице пояснява, че отделилото се
парче от гумата не е било статично, то се е движило първоначално със скоростта
на товарния автомобил и постепенно забавя, като при удар в лекия автомобил, то
ще причини щети, като вида на щетите зависи от масата на парчето и мястото на
удара в автомобила, ако например парчето удари стъклото, директно ще влезе при
водача. Съгласно заключението при така установения механизъм на ПТП, конкретно,
когато има преобръщане на автомобила, както е в случая, тялото на водача е било
подложено на ускорения във всички посоки. В о.с.з. от 03.08.2020г. вещото лице
пояснява, че при този механизъм крайниците на човек, дори и с предпазен колан,
могат да достигнат части от купето и че те не са предпазени от колана при
преобръщане на автомобила.
За установяване
вида и характера на претърпените от ищеца травматични увреждания по делото е
допусната и изслушана съдебно- медицинска експертиза, заключението по която е
изготвено от вещото лице д-р Б.. Допусната е и допълнителна СМЕ. Съдът
кредитира заключенията по СМЕ, изцяло, тъй като същите са мотивирани и
обосновани и не противоречат на събраните по делото доказателства. От
заключението по СМЕ се установява, че ищецът е получил следните травматични
увреждания: счупване на костите на дясната подбедрица
в долната трета; счупване на лявата голямопищялна
кост в близкия край и в областта на еминенцията между
кондилите; скъсване на менискуси
на ляво коляно; контузии на тялото в гръдната и поясна
област. Счупването на костите на дясната подбедрица е
лекувано чрез имобилизация, което обичайно е за около
90-100 дни и е било възстановено в обичайния шестмесечен срок. Счупването на
близкия край на левия голям пищял е било лекувано оперативно три месеца след
ПТП поради недиагностицирано счупване, възстановянето е приключило за около 7-8 месеца. Счупването
на интеркондиларната еминенция
на лявата голямо пищялна кост и скъсаните менискуси са лекувани оперативно през август 2018г., като
лечението е закъсняло поради недиагностициране.
Обичайното възстановяване е за 2-3 седмици. В настоящия случай фрагментът на
вътрешния кондил на големия пищял е напълно и
правилно сраснал, фрагментът от еминенцията не е
напълно сраснал. Заключението на вещото лице се основа на представено от ищеца
образно изследване на ляво коляно от 25.02.2020г. В о.с.з. от 14.02.2022г. вещото
лице пояснява, че еманацията няма да зарасне, ако пострадалият си движи коляното,
необходимо е имобилизация или операция. В това
състояние пострадалият може да ползва коляното, но ще има нестабилност, ще може
да извършва основната функция ходене, но тя ще бъде затруднена поради
нестабилност на коленната става, ще може да извършва пълен обем движения, но не
може да бъде стабилен в походката при неравен терен, по стълби, при
натоварване. Според вещото лице пълното възстановяване на пациента зависи от
неговите действия. Съгласно заключението по СМЕ уврежданията на ищеца засягат
долните крайници, които са подвижни части на тялото, което означава, че тези
увреждания е възможно да се получат независимо дали пострадалият е с предпазен
колан или не. Според вещото лице липсата на по- тежка гръдна травма и наличието
на по- лека контузия на тялото в гръдната и поясната
област, сочат, че е по- вероятно пострадалият да е бил с поставен предпазен
колан.
Така от събраните по делото доказателства безспорно се
установява, че причина за настъпилото ПТП е парчето от гумата на товарния
автомобил, което се е отделило и паднало на платното за движение, в което
платно се е движел и управлявания от ищеца автомобил. На следващо място се
установява, че в резултат на процесното ПТП ищецът е
получил травматични увреждания по долните крайници.
По делото са изслушани показанията на св. К.А./без
родство със страните/ относно неговите преки впечатления за състоянието на ищеца
след катастрофата и по време на оздравителния процес, необходимостта от грижи,
които близките на ищеца са полагали за него, тъй като същият е имал затруднения
при движение и обслужване за ежедневни дейности. Установява се, че след
изписването на ищеца от болницата, лечението му продължило вкъщи 3-4
месеца и през това време е бил на легло,
много трудно ставал до тоалетна и не можел да се обслужва сам, помагали му
членове на семейството. След като махнали гипса ищецът бил 3-4 месеца с
патерици. Освен това бил пострадал и другия му крак в коленната става, поради което
претърпял няколко операции, в продължение на 4 месеца след операцията ищецът не
можел да излиза сам, движел се с патерици. Според свидетеля към момента ищецът
не бил възстановен напълно, след половин час движение получавал болки в двата
крака, освен болки в краката имал и болки в кръста. Също така инцидентът се
отразил на ищеца психически, станал по – изнервен и сприхав, не може да
управлява автомобил заради болките в краката и отчасти заради страх да
управлява сам.
По делото е прието като безспорно и ненуждаещо се от
доказване обстоятелството, че за товарен автомобил „Рено 440 Магнум” с peг. № ** **** **, собственост на „ЕСИ ТРАНСПОРТ“ от гр. Ботевград, е
налице валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на
автомобилистите, сключена с ответното застрахователно дружество, с полица BG/**/************/**.**.****г., със срок на
валидност една година, считано от 20.03.2016 г. до 19.03.2017 г.
Съгласно разпоредбата на чл.477, ал.1 от КЗ в
предметния обхват на застраховката „гражданска отговорност“ се включва
обезщетяване на вреди, свързани с притежаването и ползването на моторни
превозни средства. Съгласно алинея втора на цитираната разпоредба застраховани
лица са собственикът на автомобила, за който има валидно сключен
застрахователен договор, както и всяко лице, което ползва МПС на законно
основание.
В процесното ПТП не се
установява виновно поведение, касае се до случайно деяние. Техническата причина
за ПТП е от случаен характер – спукване на гума на товарния автомобил и
отлепване на протектора, в момент, когато ищецът се е движил с управлявания
от него автомобил в непосредствена
близост до товарния автомобил. В този случай следва да бъде ангажирана
отговорността на собственика на МПС, респ. на водача, управлявал автомобила, на
основание чл.50 ЗЗД, за вреди, произлезли от вещта.
Безспорно установени са и получените от ищеца
травматични увреждания, които са в пряка причинно- следствена връзка с
процесното ПТП.
Предвид изложеното следва да се приеме, че застрахователното
дружество е материалноправно легитимирано да отговаря по предявения иск с
правно основание чл.432, ал.1 от КЗ.
Съгласно чл. 432, ал.1 от КЗ увреденият, спрямо който
застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя.
Обезщетението обхваща причинените на трети лица - участници в движението по
пътищата вследствие използването на МПС неимуществени вреди поради телесно
увреждане или смърт. В настоящия случай наличието на валидна застраховка
Гражданска отговорност обосновава пасивната легитимация на ответното дружество
и задължението му за заплащане на обезщетение за претърпените от ищеца
неимуществени вреди от претърпените травматични увреждания.
Предявеният
иск по чл. 432, ал.1 от КЗ за неимуществени вреди против застрахователя е
доказан по основание поради наличието на основните елементи от състава му:
наличие на валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“ към датата на
ПТП, настъпили вреди от използването на товарния автомобил. В полза на ищеца е
възникнало вземане за застрахователно обезщетение за причинените му
неимуществени вреди, изразяващи се във физически и психически болки и страдания
вследствие на получените травматични увреждания.
При
определяне размера на обезщетението за понесените от пострадалия неимуществени
вреди съдът съобрази следните обстоятелства: получените от ищеца физически
увреждания; имобилизацията на десния крак и
извършените оперативни интервенции на левия крак; претърпените от ищеца болки и
неудобства от физическо естество, присъщи на уврежданията; характерът и
продължителността на лечението с общ възстановителен период от 6 месеца за
счупването на десния крак и от около 7-8 месеца за счупването на левия крак,
необходимостта от чужда помощ за извършване на обичайни дейности и от използването
на помощни средства за придвижване, водещо до зависимост от други лица за
определен период от време; негативното отражение върху емоционалното състояние
на пострадалия. Не се установява движението на крайниците да не е възстановено,
както и не може да се направи извод, че
ще останат трайни неблагоприятни последици за здравето на ищеца откъм обем на
движения и функции на долните крайници. Установите се, че счупването на коста на дясната подбедрица е
възстановено напълно. По отношение на травматичните увреждания на левия долен
крайник се установи, че фрагментът на вътрешния кондил
на големия пищял е напълно и правилно сраснал, докато фрагментът от еминенцията не е напълно сраснал, т.е. налице е частично
възстановяване, но този извод е относим към 25.02.2020г.,
тъй като това е последното актуално образно изследване на лявото коляно на
ищеца, предоставено от него във връзка с изготвяне на заключението по
допълнителната СМЕ. При определяне на обезщетението съдът съобрази, че
еманацията няма да зарасне, ако пострадалият си движи коляното, поради което е необходимо
от негова страна да бъдат инициирани действия във връзка с пълното му възстановяне - имобилизация или
операция, като в тази връзка се мотивира извод, че пълното възстановяване на
ищеца зависи от последващите него действия, който той
ще предприеме за провеждане на адекватно лечение, като по делото обаче няма
данни за такива. На следващо място съдът отчита, че в това състояние ищецът
може да извършва основната функция ходене, но тя ще бъде затруднена поради
нестабилност на коленната става, ще може да извършва пълен обем движения, но ще
бъде нестабилен в походката при неравен терен, по стълби, при натоварване. Също
така не се установи сериозна психотравма и промяна на
личността на ищеца в социален план в резултат от ПТП. Безспорно ищецът е
преживял и негативни емоции – стрес и нервно напрежение и безпокойство, в
резултат на претърпения пътен инцидент, които съдът отчита при определяне на
обезщетението, но не се установява същите са довели до трайни негативни промени
в психиката и личността на ищеца.
С оглед гореизложеното, установената съдебна практика
и принципите на справедливост, установени в чл. 52 ЗЗД, съдът намира, че
исковата претенция за обезщетение за причинени на ищеца неимуществени врени от
получени травматични увреждания в резултат на ПТП на **.**.****г. е доказана, а
предявеният иск следва да бъде уважен в размер от 45 000 лв. С посочения
размер, според настоящия състав на съда, ще се реализира целта на института за
репарация на търпените от ищеца неимуществени вреди, като за разликата до
пълния заявен размер, искът е неоснователен.
При
определяне размера, който ще се присъди на ищеца, следва да се разгледа и
наведеното от ответника възражение за съпричиняване на вредоносния резултат,
изразяващо се в това, че ищецът не е шофирал със съобразена скорост, че не е
предприел адекватна „спасителна“ маневра – да спре или да намали и да премине с
по- ниска скорост през парчето гума, а реакцията му да се отклони рязко надясно
е довела до настъпилия резултат, както и че е шофирал без предпазен колан.
За да е налице съпричиняване от страна на пострадалия
е необходимо да е установен конкретен принос от негова страна, т.е с действията
си същият обективно и конкретно да е допринесъл за настъпването на вредоносния
резултат. Релевантен за съпричиняването и прилагането на чл.51, ал.2 ЗЗД е само
онзи конкретно установен принос на пострадалия, без който не би се стигнало до
неблагоприятния резултат. В настоящия случай обаче такъв конкретен принос от
страна на ищеца не е установен.
От доказателствата по делото не може да се мотивира
извод, че същият е карал с несъобразена скорост. Ищецът е управлявал автомобила
със скорост 110 км/ ч, което е под максимално разрешената от 140 км/ч за
конкретния пътен участък /автомагистрала/, същата е била съобразена с пътната
обстановка. На следващо място не се установява от събраните поделото
доказателства, че предприета от ищеца маневра да завие рязко надясно, за да
избегне удар с парчето гума, е била неадекватна, доколкото не се установява
ищецът да е разполагал с друга възможност. От заключението по САТЕ се
установява безспорно, че ищецът не е имал техническа възможност да спре
автомобила преди мястото, на което се е намирало парчето гума, както и се
установи, че при удар на парчето гума в автомобила са могли да настъпят щети,
които щети не може да бъдат точно конкретизирани, тъй като зависят от мястото
на удара и от ударния импулс, както и че в анализираната ситуация не следва парчето
гума да се възприема като статично, както и да се приеме, че автомобилът може
да премине безопасно през него като статично препятствие на пътя. Неоснователно
е възражението, че ищецът не е бил с поставен безопасен колан, тъй като данни
за това не се установиха по безспорен начин, но по- същественото в случая е, че
от заключението по САТЕ и по СМЕ се установява, че при процесния
механизъм, при който има преобръщане на автомобила, крайниците не са предпазени
от предпазния колан. Уврежданията на долните крайници в случая могат да бъдат
получени независимо дали е бил поставен или не предпазен колан.
Предвид на изложеното искът за присъждане на
обезщетение за неимуществени вреди следва да бъде уважен за сумата от 45 000
лв., като до пълния предявен размер следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
По иска за
присъждане на законна лихва.
Съгласно разпоредбата на чл. 429, ал.3, изр. второ от КЗ от застрахователя се плащат само
лихвите за забава, дължими от застрахования, считано от датата на уведомяването
от застрахования за настъпването на застрахователното събитие по реда на
чл.430, ал.1, т.2 КЗ или от датата на уведомяване или на предявяване на
застрахователната претенция от увреденото лице, която от датите е най- ранна.
В настоящия случай, с оглед на това че няма данни
застрахованият да е уведомил застрахователя за настъпилото ПТП, то началният
момент на забавата е от датата на уведомяване на застрахователя от увредените
лица или от датата на предявяване на претенцията пред него. По делото обаче
няма данни и за датата на предявяване на претенцията от ищеца пред
застрахователя. С доклада по делото на ищеца е указано, че в негова доказателствена тежест е да установи началният момент на
забавата, в която е изпаднал ответникът. В тази връзка, в първото по делото
съдебно заседание, ищецът е направил доказателствено
искане да бъде задължен на основание чл.192 ГПК водачът на товарния автомобил О.П.
да представи доказателства за датата на уведомяване на застрахователя за процесното ПТП. Съобщението е редовно връчено на третоот задължено лице П. /л.198/, но доказателството не е
събрано, като последващо доказателствено
искане от ищеца не е направено. Същевременно ищецът не представи доказателства
кога той е предявил застрахователната си претенция пред застрахователя.
Необосновано е искането на ищеца законната лихва да се присъди от 15.07.2016г.,
когато е изтекъл седмодневния срок за застрахования да уведоми застрахователя
за процесното ПТП, още повече, че видно от
констативния протокол за ПТП товарният автомобил не е вписан като участник в
него. От страна на ответника не е заявено, че не оспорва, че застрахованият е
изпълнил задължението си и в срок го е уведомил за негово участие в ПТП на **.**.****г.
Единственото представено по делото доказателство е писмо от ответника до ищеца
/л.7/, датиращо от 05.12.2018г., с което ответното застрахователно дружество
уведомява ищеца, че във връзка с неговото уведомление за изплащане на
обезщетение за претърпени неимуществени вреди е заведена щета и са изискани
документи в тази връзка. Датата 05.12.2018г. се явява единствената достоверна
дата, от която може да бъде прието, че застрахователят е сезиран със
застрахователната претенция, предявена от ищеца във връзка с процесното ПТП.
С оглед на горното претенциите на ищеца за заплащане
на обезщетение за забава в размер на законната лихва върху присъденото
обезщетение ще бъде уважена считано от 05.12.2018г., като за периода
15.07.2016г. – 04.12.2018г. искането за присъждане на законна лихва ще бъде
отхвърлено.
В частта по разноските.
Ищецът
претендира разноски за адвокатско възнаграждение за осъществена безплатна
адвокатска помощ по чл.38, ал.1, т.2 и чл.36 от ЗАдв,
като бъде присъдено дължимото минимално възнаграждение, което в настоящия случай,
с оглед материалния интерес, съгласно разпоредбата на чл.7, ал.2, т.4 от
Наредба № 1/ 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
възлиза на сумата от 3876 лв. с включено ДДС. Съобразно уважената част от иска,
на процесуалния представител на ищеца следва да бъде присъдена сумата от 1938
лв. с вкл. ДДС /3876 лв. х 0,5/ Адвокатско възнаграждение ще бъде присъдено на
адв. П.К., за която е представен договор за правна защита и съдействие /л.5/,
от който договор се установява, че е договорена безплатна правна помощ, на
основание чл.38, ал.2 вр. ал.1, т.2 от ЗАдв. Представени
са и доказателства за регистрация по ЗДДС /л.214/.
Ответното
застрахователно дружество претендира разноски в общ размер на 3627 лв., за
което са представени доказателства за извършени такива, като по съразмерност на
ответника следва да бъдат присъдени разноски в размер на 1813,50 лв /3627 лв. х 0,5/.
Ищецът е освободен от внос на държавна такса. В тази връзка и на
основание чл.78, ал.6 ГПК ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати
в полза на бюджета на съдебната власт следните суми: 1800 лева – държавна такса съобразно уважената част от
исковата претенция; 200 лева – възнаграждение
на вещи лица по СМЕ и САТЕ, допусната и по искане на ищеца и платени от бюджета
на съда /400 лв. общо/, изчислено съответно на уважената част от исковата
претенция.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК – ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Света София“ № 7, да заплати на Т.Д.З.,
ЕГН **********,***, обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи
се в болки и страдания вследствие причинените му телесни увреждания при ПТП,
осъществило се на 08.07.2016., на АМ ***, в землището на община *** ***, в размер на
45 000 лв. /четиридесет и пет хиляди
лева/, ведно със законната лихва върху посочената сума, считано от 5.12.2018г.
до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ
като неоснователен иска за разликата до пълния предявен размер от 90 000 лв.,
както и за присъждане на законна лихва за периода считано от 15.07.2016г. до 4.12.2018г.
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК – ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Света София“ № 7, да заплати в
полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Окръжен съд- Пловдив, съобразно
уважената част от иска, държавна такса в размер на 1800 /
хиляда и осемстотин/ лева и
възнаграждение за вещи лица по допуснати СМЕ и САТЕ в размер на 200 лв. /двеста лева/ за производството
по търг. дело № 848/ 2019г. по описа на Окръжен съд- Пловдив.
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК – ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Света София“ № 7, да заплати на адв. П.К., със съдебен адрес ***, адвокатско възнаграждение
за осъществена безплатна адвокатска помощ на основание чл.38, ал.1, т.2 във вр.
чл.36 ЗАдв в размер
на 1938 лв. /хиляда деветстотин тридесет
и осем лева/ за производството по търг. дело № 848/ 2019г. по описа на
Окръжен съд- Пловдив.
ОСЪЖДА Т.Д.З., ЕГН **********,***, да заплати на ЗАД „ОЗК – ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Света София“
№ 7, разноски в размер на 1813,50 лв. /хиляда
осемстотин и тринадесет лева и петдесет стотинки/ за производството по търг.
дело № 848/ 2019г. по описа на Окръжен
съд- Пловдив.
Сумата
може да бъде изплатена от ЗАД „ОЗК – ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД на ищеца по банкова
сметка: ***, „Българо- американска кредитна банка“ АД, с титуляр Т.Д.З..
Решението подлежи на въззивно
обжалване пред Апелативен съд Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: