Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 260767
гр.
Пловдив, 29.12.2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Наказателна колегия, в открито
съдебно заседание на 16.12.2020г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЖИДАР КЪРПАЧЕВ
при
участието на секретаря Станка Деведжиева,
като разгледа докладваното от съдията АНД № 7339/2020 г. по описа на ПРС, 1 наказателен
състав, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.
Обжалван е Електронен
фиш серия К, № 3711819, издаден от ОДМВР- ПЛОВДИВ, с който на М.М.К.
е наложена глоба в размер на 100 лева
за нарушение на чл. 21, ал. 2, вр. чл. 21, ал.1 ЗДвП.
В
жалбата и в съдебно заседание се сочат конкретни пороци на ЕФ и се моли за
неговата отмяна. Претендират се разноски.
Въззиваемата
страна взема писмено становище за неоснователност на жалбата. Прави възражение
за прекомерност на заплатения адвокатски хонорар.
Жалбата
е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирана страна, против
акт подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради което се явява процесуално
допустима и подлежи на разглеждане по същество.
Съдът
като се запозна с приложените по делото доказателства, обсъди доводите изложени
в жалбата и служебно провери правилността на атакувания ЕФ намери, че са налице
основания за неговата отмяна по следните съображения:
Електронният
фиш е издаден за това, че на 04.06.2020 г. в 10:00 часа, на път
2-64, км.50, посока от гр. Пловдив към
с. Труд, при
въведено ограничение с пътен знак В 26 на максималната разрешена
скорост за движение по пътя от 60 км/ч, МПС с рег. № *** , при отчетен толеранс от минус 3
км/ч. в полза на водача, се движел с установена наказуема скорост 85
км/ч., тоест с превишение на
скоростта от 25 км/ч. Собственик на когото е регистриран автомобилът е М.М.К..
ПО НЕПРАВИЛНО УСТАНОВЕНАТА ФАКТИЧЕСКА
ОБСТАНОВКА
Съдът
намира, че изложената в ЕФ фактическа
обстановка се ОПРОВЕРГАВА от събраните по делото доказателства.
Видно
от изисканото с разпореждането за насрочване на делото и приложено като
доказателство писмо от ОПУ-Пловдив
към АПИ за републикански път 2-64
в посочения в ЕФ участък към
дата 04.06.2020г. не са налице ограничения на скоростта, въведени с пътен знак
В26.
Това е така, доколкото от писмото е видно, че пътния знак е поставен по
надлежния ред едва няколко месеца
по-късно на 07.10.2020г.
При
положение, че на въпросния пътен участък към
дата 04.06.2020г. не е било въведено ограничение на скоростта 60 км/ч с надлежно
поставен пътен знак В 26, то се
явяват оборени фактическите констатации в ЕФ, че е допуснато превишение
на режима на скоростта от 25 км/ч. При липса на надлежно поставен знак В26 няма
как да е допуснато и нарушение на чл. 21, ал.2 ЗДвП, изискваща превишаване на
режима на скоростта, въведен с пътен знак В 26.
Нещо
повече предвид констатираната скорост на движение от 85 км/ч и при липса на надлежно
поставен знак В26 би се оказало, че поведението на жалбоподателя е
изцяло ПРАВОМЕРНО, доколкото
би се явило спазено общото
ограничение на скоростта от 90 км/ч извън населено място.
Само
за пълнота на изложението следва да се посочи, че именно ОПУ-Пловдив към АПИ е единствено компетентната институция, която
може да предостави надлежна информация дали на даден участък от републиканската пътна мрежа има
законосъобразно поставен знак към
дадена дата.
Това
е така, доколкото в чл. 4, от Наредба № 1 от 17 януари 2001 г. за организиране
на движението по пътищата, издадена от министъра на регионалното развитие и
благоустройството е предвидено, че стопанинът
на пътя отговаря за организацията на движението, включително и поставянето на пъна сигнализация по
даден пътен участък.
В
чл. 17 от същата наредба е предвидено, че Проектът за организация на движението
се одобрява, както следва:
1. за автомагистрали и
републикански пътища I клас - от изпълнителния директор на Изпълнителната
агенция "Пътища";
2. за републикански пътища II и III клас - от директора на съответното
областно пътно управление;
3. за местни пътища - от кмета на
съответната община.
В
чл. 12, ал.1, т.3, б. „з“ от Наредбата е посочено, че подлежащият на одобрение
проект за организация на движението включва и организацията на скоростните режими, което съгласно чл. 2,
ал.3 от Наредбата следва да стане и посредством поставяне на съответната пътна маркировка и пътни знаци.
Абсолютно
същото е предвидено и в глава VII от
Наредба № 3 от 16 август 2010 г. за временната организация и безопасността на
движението при извършване на строителни и монтажни работи по пътищата и
улиците, чл. 80 и сл. от която е
установен режим на съгласуване и
получаване на разрешение от стопанина на пътя дори и за временно
поставяне на знаци и пътна маркировка във връзка с извършвани строителни или
ремонтни дейности.
Доколкото
процесният път, видно от наименованието му е Втори клас, то компетентен да одобри плана за
организация на движението по него (независимо дали при постоянна или временна
организация) е именно директора
на ОПУ-Пловдив на АПИ, респективно от тази институция ще изхожда
най-точната информация за законосъобразно поставени знаци по процесния път.
Действително
в ЕФ и протокола по чл. 10 от Наредба № 8121з-532 от 12 май 2015 г. за
условията и реда за използване на автоматизирани технически средства е
отбелязано че пътен знак В 26 на за
процесния пътен участник е наличен и към дата 04.06.2020г.. Тоест
съществува противоречие между
отразеното в протокола по чл. 10 и официалната информация постъпила от
ОПУ-Пловдив към АПИ. Това разминаване теоретично е възможно да се дължи
на различни причини:
-да
е налице допусната грешка при обозначаване мястото на извършване на нарушението в ЕФ.
-да
е налице грешка в Протокола по чл. 10 при описание на мястото на разположение
на пътния знак В 26, като посоченото място не отговаря на действителното.
-пътен
знак В26 действително да е бил наличен
на посоченото в Протокола по чл. 10 място и към дата 04.06.2020г., но да е бил разположен без одобрението на единствено
компетентния орган- Директора на ОПУ на АПИ и без спазване на правилата
на Наредба № 3 от 16 август 2010 г. на МРРБ и Наредба № 1 ОТ 17 януари 2001 г.
за организиране на движението по пътищата.
Така напълно възможно е пътния знак да е поставен по разпореждане на кмета
на общината, или по разпореждане на
органите на МВР или от фирма Рефан (както се сочи в писмото от ОПУ), но
без да са спазени необходимите
съгласувателни процедури с АПИ.
Доколкото
процесния е републикански път,
втори клас, то поставянето на знака, без предварителното съгласуване и разрешение
на Директора на ОПУ на АПИ би било изцяло
незаконосъобразно и въз основа
на него не може да бъде ангажирана административно наказателната отговорност на
водачите по пътя.
Във
всеки случай причината за това разминаване е ирелевантна. При наличие на официално писмо от стопанина на пътя,
че законосъобразно поставен пътен
знак в процесния участък към процесната дата няма, настоящият състав
намира, че следва да се съобрази с това становище.
В
този изричен смисъл е Решение от
9.7.2020г. по Наказателно дело 1093/2020 Административен съд – Пловдив, постановено по дело на настоящия състав, в което отново е
било констатирано поставяне на пътни
знаци по републикански пътища от ненадлежен субект, без знанието и одобрението
на АПИ.
В този смисъл са и влезли в сила решения на настоящия състав по АНД 3819/2020, АНД 6435/2020,
АНД 285/2020, постановени при напълно идентична фактическа обстановка.
ПО НАРУШЕНИЯТА ВЪВ ВРЪЗКА С
УСЛОВИЯТА ЗА ИЗПОЛЗВАНЕ НА АТСС
Налице е и още едно самостоятелно основание за отмяна на
НП. С ТР 1/2014г. на ВАС се потвърди принципното положение, че поставянето на
технически средства, които автоматично да записват административни нарушения,
трябва да се извършва по определена процедура и с оглед спазването на
определени изисквания (арг. чл. 32, ал. 2 от Конституцията). Правилата трябва
да бъдат достатъчно ясни и подробни, за да дадат на гражданите съответно
указание за условията и обстоятелствата, при които контролните органи имат
право да ги използват.
Тези
правила бяха законодателно уредени с приемането на Наредба №
8121з-532/12.05.2015г, като по
конкретно, за да е законосъобразно използването на мобилно средство за видео
контрол, съгласно приложимата към датата
на нарушението редакция на Наредбата /след изменението с ДВ. бр.6 от 16 Януари
2018г/ следва да са налице следните условия:
- използваното техническо средство да е от
одобрен тип
- техническото средство да е вписано в
Българския институт по метрология
-
техническото средство да е преминало
през първоначална и последваща метрологична проверка
-
автоматизираното техническо средство
да е използвано съгласно инструкцията на производителя и изискванията, посочени
в удостоверението за одобрен тип- чл. 6 от Наредбата.
- при контрол на въведено с пътен знак ограничение на скоростта
мястото за разполагане на АТСС се определя така, че АТСС да извършва измерване
след навлизане на превозното средство в зоната с ограничение на скоростта-
чл. 8 от Наредбата.
- да са спазени изискванията на чл. 10, ал.1 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015г. като
надлежно е попълнен Протокол за използване на Автоматизирано техническо
средство или система.
С
оглед духа на ТР 1/2014г. на ВАС съдебната практика трайно приема, че всяко едно от гореизброените изисквания
е императивно, като само при кумулативната им наличност, използването
на автоматизирано техническо средство е законно, а липсата на което и да е от
изискванията опорочава процедурата и предпоставя отмяна на наложената санкция.
В
конкретния случай от доказателствата по делото се установява, че не е спазено изискването на чл. 8 от
Наредбата. Видно от л.13 от приложената по делото инструкция за
експлоатация на АТСС обсегът на
действие на същото при режим М е 100-120 метра. Видно от приложеното
като доказателство по делото статично изображение в процесния случай е използван именно този обсег. Тоест АТСС е било в състояние да отчита
скоростта на движение на МПС на разстояние 100-120 метра. В същото време в
протокола по чл. 10 е отбелязано, че знакът
В26 въвеждащ ограничение на скоростта от 60 км.ч /ако въобще се приеме,
че такъв е бил наличен/ е бил
разположен на разстояние 100 метра от АТСС. Тоест радарът на АТСС е имал възможност да зачита движението и скоростта
на МПС 20 метра преди да започне да действа ограничението въведено с пътния
знак В 26. В тези 20 метра важи общото ограничение на скоростта извън
населено място и при установена скорост на жалбоподателя от 85 км/ч деянието му
би се явило несъставомерно.
При положение, че обсега на действие
на радара е по-голяма от разстоянието, на което е разположено АТСС от знака В
26 само може да се предполага, че МПС
се е движело със заснетата скорост след като ограничението на скоростта е
произвело действие, а не преди това. Както е добре известно обаче
административно наказателната отговорност не може да почива на предположения,
поради което и НП следва да се отмени.
В този изричен смисъл Решение № 1196 от 09.07.2020 г. по
к. адм. н. д. № 1093 / 2020 г. на XXVI състав на Административен съд - Пловдив
На
следващо място съгласно трайната съдебна практика Протокола по чл. 10 от
Наредбата представлява официален
удостоверителен документ, установяващ
времето и мястото на извършения контрол и спазването на изискването на чл. 6 от Наредбата използването
на АТСС да е съгласно инструкцията на производителя и
изискванията, посочени в удостоверението за одобрен тип. За да изпълни тези си функции обаче протокола
следва да е надлежно попълнен с всички съществени реквизити.
Така изрично Решение № 2049 от
13.11.2020 г. по к. адм. н. д. № 2089 / 2020 г. на XX състав на Административен
съд - ПловдивРешение № 1945 от 29.10.2020 г. по к. адм. н. д. № 1795 / 2020 г.
на XXI състав на Административен съд - Пловдив, Решение № 1349 от 23.07.2020 г.
по к. адм. н. д. № 1314 / 2020 г. на XXI състав на Административен съд -
Пловдив Решение № 848 от 15.04.2019 г. по к. адм. н. д. № 156 / 2019 г. на XIX
състав на Административен съд – Пловдив.
По-конкретно досежно разпоредбата на
чл. 6 от Наредбата в съдържанието на Протокола по чл. 10 е предвидена възможност за удостоверяване чрез
попълване на нарочно поле, с
посочване на имената на удостоверилото лице и полагане на неговия подпис, че автоматизираното техническо средство е
използвано съгласно нормативните предписания и изискванията, очертани в
инструкцията за експлоатация.
При наличие на надлежно попълване на
тези полета, по силата на официалния удостоверителен характер на протокола
следва да се приеме, че всички
нормативни и технически изисквания са спазени и са налице достатъчно гаранции
за точност на измерването. При липса
на подобно попълване обаче, спазването на техническите изисквания, явяващи се
гаранция за изправност на техническото средство и прецизност на измерванията не
може да се презюмира.
В процесния случай по делото е
представен протокол за използване на автоматизирано техническо средство. В него
обаче не са попълнени редица съществени реквизити, което води до
опорочаване на функцията му на официален удостоверителен документ
относно обстоятелството, че АТСС е използвано съгласно нормативните
предписания. В този смисъл в протокола липсва име и подпис на служителя, който е удостоверил, че АТСС е
разположено и настроено съгласно изискванията на производителя и нормативните
предписания. Липсва дата на приемане на протокола за използване на
АТСС, липсва и посочване на имена на лицето, извършило проверка за истинността
на отразените в протокола обстоятелства и дата на извършване проверката.
При липса на тези изрични отбелязвания, само може да се предполага, че АТСС е
монтирано и използвано съгласно нормативните и изискванията на инструкцията за
експлоатация. Както е добре известно, обаче административно –наказателната
отговорност не може да почива на предположения и в този смисъл при ангажирането
й въпреки липсата на такова отбелязване
в протокола, а и на
представени каквито и да било други доказателства, че са спазени всички изисквания при монтажа и
експлоатацията на АТСС (при тежест на доказване лежаща върху наказващия орган) съществено би се нарушило правото на защита на
жалбоподателя.
Посоченото е още едно формално основание
за отмяна на ЕФ.
ПО
РАЗНОСКИТЕ.
При този изход на
спора, на основание чл. 63, ал.3 ЗАНН право на разноски има жалбоподателят.
Същият е доказал реалното заплащане на 200 лева адвокатски хонорар за
процесуално представителство в производството, доколкото съгласно т.1 от ТР
6/2012 ОСГТК на ВКС, договорът за правна защита и съдействие има характер на
разписка за изплатената в брой сума.
Въззиваемата страна е
направила възражение за прекомерност на
заплатения адвокатски хонорар, като в тази връзка следва да се отбележи, че се
споделят доводите й, че с оглед:
- действителната
фактическа и правна сложност на делото, която е ниска и не се отличава от
типичната за подобен вид нарушения;
- имуществения
интерес от водене на делото – глоба в общ размер от 100 лева, като на
жалбоподателя не е налагано наказание лишаване от права;
- вида на
осъществената адвокатска защита и съдействие, а именно изготвяне на жалбата,
депозиране на подробно писмено становище и процесуално представителство в
открито заседание
следва да
се присъди минималния размер съгласно чл. 18, ал.2 от Наредбата за
минималните размери на адвокатските възнаграждения за адвокатска защита и съдействие, изразила
се не само в изготвяне на жалбата, но и реално
процесуално представителство.
В случая обаче уговорения и заплатен размер от 200 лева
ДОРИ Е ПО-НИСЪК ОТ минималните размери, предвидени в чл. 18, ал.2, вр. чл. 7, ал.2, т.
1 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения в
приложимата редакция за процесуално
представителство, при материален
интерес до 1000 лева, поради това и следва да се присъди изцяло.
Мотивиран
от горното Пловдивският районен съд, І н. с.,
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Електронен фиш серия К, №
3711819, издаден от ОДМВР- ПЛОВДИВ, с който на
М.М.К. е наложена глоба в
размер на 100 лева за нарушение на чл.
21, ал. 2, вр. чл. 21, ал.1 ЗДвП.
ОСЪЖДА
ОДМВР-ПЛОВДИВ да заплати в полза на М.М.К.,
ЕГН ********** сумата 200 лева, представляваща съдебни разноски пред Районен
съд-Пловдив.
Решението подлежи на обжалване
пред Пловдивски Административен съд в 14-дневен срок от получаване на
съобщението до страните за постановяването му.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: \п/
Вярно с оригинала!
В.И.