Р Е Ш Е Н И Е
№ 304 31.05.2018г. гр.
Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Хасковския районен
съд гражданска
колегия
На втори май двехиляди
и осемнадесета година
В публично заседание в
следния състав:
Районен
съдия: Васил Панайотов
Секретар: Гергана
Докузлиева
Прокурор:
Като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 56 по описа за
2018г., и за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл.49 от Закона за задълженията и
договорите.
Ищецът посочва, че на 05.12.2017г. е посетил офис на ответника, при което с
груби думи и физическа сила е бил изведен от банката. След инцидента
състоянието му се влошило. Моли да се осъди ответника да му заплати сумата от
20000 лева неимуществени вреди, в едно със законната лихва от 05.12.2017г. Моли
за разноски. Ищецът не оспорва посещение на 01.12.2017 г. в офис на „Първа
инвестиционна банка“ АД в гр. Хасково, като оспорва да е имал някакво неетично
поведение спрямо някои от служителите на банката. В съдебно заседание лично и
чрез процесуален представител поддържа иска и моли да се уважи изцяло. Моли за
разноски. В писмена защита излага доводи.
Ответникът оспорва иска като посочва, че не са налице предпоставките за
ангажиране на отговорността му. На 01.12.2017г. ищецът посетил офис на банката
в града, като имал недобросъвестно и предизвикателно поведение. Поради това при
идването му на 05.12.017г. бил помолен да напусне офиса. Срещу него не били
използвани обидни думи или насилие. Между поведението на служителите на банката
и заболяването на ищеца нямало връзка. В съдебно заседание чрез процесуален
представител моли да се отхвърли иска. Моли за разноски. В писмена защита
излага доводи.
Съдът,
след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Искът е допустим.
Не се оспорва между страните, че ищецът не е клиент на ответника и е имал
посещения на банката на 01.12.2017г. и 05.12.2017г. в офис на „Първа
инвестиционна банка“ АД в гр. Хасково.
По делото бяха събрани гласни доказателства на ищеца – св. Д.В.Л., С.С.И. и Д. Т. Д.. И
тримата свидетели посочват, че не са преки свидетели на случилото се в банката
на 05.12.2017г., а знаят за него от ищеца. Бил явно разтроен и по –
емоционален след случилото се. Като цяло се оплакал от грубо отношение.
Свидетелите на ответника - Б.Г.А., Г.В.В. и М.Л.А., са преки
свидетели на случилото се, тъй като са били на работа по това време. И тримата
отричат св. Б.Г.А. да имал е грубо или неприлично отношение към ищеца. посочват,
че при предишни посещения от страна на ищеца на офиса на банката, той имал
грубо и неприлично за банка отношение. Говорел на висок глас и обиждал
банковата система. И тримата посочват, че приличал на човек, употребил алкохол.
В заключението си ВЛ е. посочва, че няма причинна връзка между
здравословните оплаквания на ищеца и преживяното от него. Заболяването на ищеца
предхождало таи случка и от представената по делото медицинска документация не
се установявало влошаване на здравето му.
По делото е приета и изпратената от РП – Хасково преписка с вх. №
2380/2017 г. по описа на Районна прокуратура гр. Хасково.
Не може да се сподели доводът на ищеца от писмена защита, че поради
непредставяне ан записи от камери следва да се приложи чл. 161 от ГПК. В
случаят ответникът не е създал пречки за събиране на доказателства, което се
установява не само от буквата на закона, но и от писмо на л. 71 от охранителна
фирма.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните
правни изводи:
Този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите,
причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа - чл. 49 ЗЗД. И, тъй като посоченият
текст е във връзка с чл. 45 от ЗЗД, ищецът следва да са докаже 5 предпоставки:
деяние, вреда, причинна връзка, вина и противоправност. Вината, с оглед на
текста на чл. 45 ал.2 от ЗЗД се предполага до оборването й. Доказването на
горните предпоставки на основание чл. 154 от ГПК следва да е пълно и главно.
В чл. 45 ЗЗД е прокарано основно положение, че всеки е длъжен да поправи
вредите, които виновно е причинил другиму. Това означава, че причинителят на
вредите отговаря само за онези вреди, които са в причинна връзка с неговото
виновно поведение. За вредите, които не са в такава причинна връзка, той не
може да бъде държан отговорен. Изключение е предвидено в текстовете на чл. 47 -
50 от ЗЗД. Отговорността на лицата, които са възложили другиму извършването
на някаква работа, за вредите, причинени при или по повод на тази работа, е за
чужди противоправни и виновни действия или бездействия. Тази отговорност има
обезпечително гаранционна функция и произтича от вината на натоварените с
извършването на работата лица. Предприятията, учрежденията и организациите
отговарят по чл. 49 ЗЗД за вредите, причинени от техни работници и служители при или по повод
на възложената им работа и тогава, когато не е установено кой конкретно измежду
тях е причинил тези вреди – в този смисъл П. № 7/1959 г. на ВС на РБ.
По отношение на всеки един от елементите на деликта - деяние, вреда,
причинна връзка, вина и противоправност. На първо място не се установи
противоправно деяние от страна на служител на ответника. Напротив, ищецът е
посетил до 05.12.2017г. офиса на банката веднъж или повече пъти, при което не
му е бил отказан достъп, въпреки че не е бил клиент на банката. При това си
посещение поведението му не е отговаряло на това в банкова институция. И
тримата свидетели на ответника посочват, че той е говорил на висок глас, като е
изричал обидни думи към банковата система, като е създавал напрежение в
банката. Св. Г.В.В. посочва, че помни подобно поведение на ищеца и в други банки. При разглеждане
дали е налице противоправен акт от страна на служител на ответника, съдът взема
предвид правото на ищеца до достъп до публични места, каквато е и банката, но
от друга страна и правото на банката и служителите й да работят в спокойна
среда с оглед характера на банковата дейност. Веднъж на ищеца не е бил отказан
достъп до банката, като е бил обслужен от св. М.Л.А.. Въпреки поведението,
което той е имал към онзи момент според свидетелите на ответника, той е бил
обслужен и не му е отказан достъп, т.е. няма конкретно негативно отношение от
служители на банката към ищеца. Право на банката е да не допуска до офисите си
лица, които биха създали обстановка, непривична за работата там. Тази задача
попада в задълженията на св. Б.Г.А.. След като ищецът е оставил впечатление на
лице, създаващо напрежение при работата на служителите и клиентите на банката,
в неговите правомощия е било да не го допуска до офиса на банката. Не се доказа
по делото това му поведение да е надхвърлило обичайното в такива случаи, нито да
е бутан или блъскан в гърдите. Не се доказа също така ищецът да е третиран
различно в такива ситуации, тъй като свидетелите на ответника посочват, че
винаги при съмнение, че дадено лице не е в нормална кондиция, те отказват
достъп до офиса. Действително, всички свидетели на ищеца посочват, че той е бил
афектиран от случката. Те възпроизвеждат, обаче, единствено неговото субективно
отношение към ситуацията. Има много житейски случаи в практиката, когато лица,
въпреки правосъобразни действия на органи на полиция или други органи остават
негативно засегнати. Това, обаче, не прави самият акт противоправен и
санкцируем. Поради изложеното, съдът намира, че не се доказа по делото акт на
служител на ответника, който да е в нарушение на правилата за поведение.
На следващо място не се доказа по делото и наличие на вреда и причинна
връзка между вредата и акт на служител на ответника. ВЛ изключва да е налице
влошаване на здравето на ищеца, което да е във връзка с поведение, като
описаното в ИМ. В заключението си посочва, че ищецът не е получил травматично
увреждане, като рязкото повишаване на кръвното налягане може да се дължи на
много фактори. В самия ден на случката, при посещението му в спешно отделение
на болницата, той не бил лекуван за високо кръвно налягане, а му е дадена
инжекция против повръщане. ВЛ е категорично, че заболяването на ищеца е от
преди този инцидент и не се дължи на
него.
Поради изложеното, съдът намира иска за неоснователен.
При този изход на делото на основание чл. 78 ал.3 от ГПК ищецът следва да
заплати на ответника разноски в размер на 450 лева.
Водим от изложеното, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от В.А.В. ***, ЕГН **********, срещу „Първа инвестиционна банка“ АД, гр.
София, бул. Драган Цанков № 37, ЕИК: *********, иск с правно основание чл. 49
във вр. с чл. 45 от ЗЗД за сумата от 20000 лева, представляваща неимуществени вреди, за
това, че на 05.12.2017г. при посещение на офис на ответника „Първа
инвестиционна банка“ АД в гр. Хасково, с груби думи и физическа сила бил
изведен от банката, в следствие на което здравето му се влошило и получил
исхемичен мозъчен реинсулт, като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА В.А.В. ***, ЕГН **********, да заплати на „Първа инвестиционна банка“ АД,
гр. София, бул. Драган Цанков № 37, ЕИК: *********, на основание чл. 78 ал.3
от ГПК разноски в размер на 450 лева.
Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд – Хасково в двуседмичен
срок от получаване му.
Районен съдия:/П/ НЕ СЕ ЧЕТЕ
Вярно с оригинала!
Секретар: Г. Д.