№ 44819
гр. София, 14.12.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 25 СЪСТАВ, в закрито заседание на
четиринадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ЙОАННА Н. СТАНЕВА
като разгледа докладваното от ЙОАННА Н. СТАНЕВА Гражданско дело №
20231110154738 по описа за 2023 година
Съдът е сезиран с искова молба с вх. № 276379 от 05.10.2023г., подадена от ЗЕАД „Б.“
срещу Агенция „П.“, с която е предявен осъдителен иск с правно основание чл. 410, ал. 1, т.
2 КЗ за осъждане на ответника да заплати сумата от 147,83 лева, представляваща регресно
вземане за изплатено застрахователно обезщетение, изплатено в полза на собственика на л.а.
„Опел инсиниа“, рег. № ***, увредено при ПТП от 18.06.2023г. на път Е79 в посока гр.
Ботевград след разклона за с. Бели извор, поради попадане в несигнализирана и
необезопасена дупка на пътното платно.
С отговора на исковата молба ответникът е посочил, че предявеният иск не е местно
подсъден на СРС, поради което е направил искане делото да бъде прекратено и да бъде
изпратено на РС- гр. Враца. Изложени са съображения, че евентуалното ПТП е настъпило на
територията на община Враца, област Враца, както и че искът е предявен срещу държавно
учреждение. Поради което счита, че на основание чл. 108, ал. 2 ГПК местно компетентен да
разгледа и да се произнесе по предявения иск е РС- гр. Враца, в чийто съдебен район се
намира Община Враца, а не СРС.
С разпореждане от 28.11.2023г. съдът е разпоредил препис от отговора на исковата
молба да се изпрати на ищеца за становище в едноседмичен срок от получаването по
възражението за липса на местна подсъдност.
На 12.12.2023г. е постъпила молба от ЗЕАД „Б.“, с която е посочено, че причина за
щетата е попадане на процесното МПС в несигнализирана и необезопасена дупка на
пътното платно, находяща се на път Е79 в посока гр. Ботевград след разклона за с. Бели
извор. Посоченото местонахождение попадало извън пределите на СРС, поради което не
възразяват делото да бъде прекратено и изпратено по компетентност на надлежния съд.
Съдът като съобрази твърденията на страните и представените писмени
доказателства относно мястото на настъпване на ПТП намира следното.
Съгласно чл. 21, ал. 2 ЗП, ответникът по делото Агенция „П.“ е юридическо лице на
бюджетна издръжка към министъра на регионалното развитие и благоустройството
(държавно учреждение), със седалище в гр. София и със специализирани звена, измежду
които и областни пътни управления. Според чл. 30, ал. 2, т. 3 и т. 10 от Правилника за
структурата, дейността и организацията на работа на Агенция „П.“, областните пътни
управления организират дейността по текущия ремонт и по поддържането на
републиканските пътища в съответната област и осъществяват надзор на дейността на
лицата, на които е възложено да поддържат пътищата. Съгласно разпоредбата на чл. 108, ал.
2, изр. 1 ГПК (изм. и доп., бр. 86 от 27.10.2017г.), искове срещу държавата и държавни
1
учреждения, включително поделения и клонове на последните се предявяват пред съда, в
чийто район е възникнало правоотношението, от което произтича спорът, освен в случаите
по чл. 109 и 110 от ГПК, като тази разпоредба се явява специална спрямо общите правила
относно подсъдността по чл. 105 и чл. 115, ал. 1 от ГПК.
Съобразно изложените в исковата молба твърдения и представените писмени
доказателства, в конкретната хипотеза правоотношението между страните, предмет на
спора, е основано на непозволено увреждане и е възникнало на територията на общ. Враца,
/на международен път Е79 в посока Ботевград след разклона за с. Бели извор/, вследствие на
бездействие на служители на ОПУ- Враца към ответната държавна агенция да осигурят
безопасно движение по процесния участък.
При това положение съдът намира, че мястото на възникването на процесното
правоотношение се намира в пределите на териториалната компетентност на Районен съд –
гр. Враца. Ето защо по правилата на чл. 108, ал. 2 от ГПК местнокомпетентен се явява
районният съд в гр. Враца, въпреки че седалището на АПИ (както на почти всички
държавни учреждения) е в гр. София. На основание чл. 119, ал. 3 ГПК (нова - ДВ бр. бр. 65
от 2018 г., в сила от 7.08.2018 г.), възражение за неподсъдност на делото по чл. 108, ал. 2
ГПК може да се повдига служебно от съда до приключване на първото по делото заседание.
Предвид гореизложеното съдът намира, че не е местнокомпетентен да разгледа
предявения иск. Производството по настоящото дело следва да бъде прекратено и делото
следва да бъде изпратено на компетентния по правилата на местната подсъдност Районен
съд – гр. Враца.
Така мотивиран съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. № 54738/2023г. по описа на СРС, ГО, 25-ти
състав, поради неподсъдност на делото.
ИЗПРАЩА делото на местнокомпетентния Районен съд – гр. Враца.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в
едноседмичен срок от връчването му на страните.
След влизане в сила на определението делото да се изпрати незабавно на РС- гр.
Враца.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2