РЕШЕНИЕ
№ 85
гр. Попово, 21.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПОПОВО, VI СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Хрисимир М. Пройнов
при участието на секретаря Димитринка Г. Лефтерова
като разгледа докладваното от Хрисимир М. Пройнов Административно
наказателно дело № 20223520200168 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по жалба на Д. Р. Д. oт с. Заветно, общ.
Попово, чрез процесуалния му представител адв. В. Д. –АКР със съдебен адрес за
призоваване гр. Ветово, обл. „Русе“ ул. „Й. Й.“ против Заповед за задържане на лице №
69/13.08.2022г. издадена от полицай Х. Г. – РУ Попово.
В жалбата се излагат оплаквания за незаконосъобразност на обжалваната заповед,
които се поддържат и в съдебно заседание. Прави се искане за отмяната й.
В съдебно заседание, жалбоподателят, редовно призован, се явява лично и с адв. Д..
Ответникът по оспорването, Полицейският орган, издал обжалваната заповед – полицай
Х. Г., не се явява и не изпраща представител.
За Районна прокуратура – Търговище, ТО – Попово, се явява прокурор П..
Съдът като провери основателността на жалбата, прецени доводите на страните и
събраните по делото доказателства, прие за установено следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок и е ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА,
но разгледана по същество, е НЕОСНОВАТЕЛНА.
При осъществяване на проверка на оспорения акт, съдът следва на основание чл. 168
АПК да извърши съдебен контрол досежно неговата законосъобразност, като съобрази
критериите по чл. 146 АПК /така Решение № 6213 от 23.04.2019 г. по адм. д. № 13768/2017
на Върховния административен съд/.
1
При налагане на принудителна административна мярка /ПАМ/, длъжностните лица не
действат в лично качество, а като представители на юридическото лице, към чиято
структура административно, функционално и йерархически принадлежат. Ответник в
съдебното административно производство е органът, заемащ конкретна длъжност. С оглед
принадлежност на полицейския орган към структурата на звено към ОД МВР – Търговище,
РУ Попово следва да се приеме, че обжалваната заповед е издадена от компетентен орган.
Правомощията на полицейският орган произтичат пряко от закона и са осъществени в
съответния териториален обхват.
Заповедта е издадена в съответствие с изискването за писмена форма на
административния акт и съдържа всички реквизити, посочени в разпоредбата на чл. 74, ал. 2
ЗМВР.
Съдът намира, че при издаването на заповедта не са допуснати съществени нарушения
на съдопроизводствените правила. Досежно фактическо основание за задържането, съгл.
изискването на чл. 74, ал. 2, т. 2 ЗМВР, е приложима хипотезата на съдържащите се в
административната преписка данни, обосноваващи прилагане на посочената в заповедта
норма - чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР. В тази връзка неоснователно се явява възражението на
жалбоподателя, че издадената заповед се явява незаконосъобразна, доколкото в същата не са
посочени фактическите и правни основания за задържането. Като фактически основания е
посочено: "Има данни, че лицето е извършило престъпление. Управлява МПС след употреба
на алкохол- 1.27 ‰“.
Съдът намира посоченото в заповедта за достатъчно за изпълнение на изискването по
чл. 74, ал. 2, т. 2 ЗМВР, доколкото е посочено, че са налице данни за извършено
престъпление, като същото е конкретизирано. В тази връзка следва да се посочи, че
правилно е определено и правното основание на задържането, а именно: чл. 72, ал. 1, т. 1
ЗМВР, съгласно който полицейските органи могат да задържат лице, за което има данни, че
е извършило престъпление.
По делото бяха събрани гласни доказателствени средства чрез разпит на свидетелите
А. В. А. и А. С. Д. и двамата служители на Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР
Търговище.
От показанията на св. А. се установява, че в изпълнение на заповед във връзка с
извършване на контрол на неправоспособни водачи и лица, употребили алкохол в малки
населени места, двамата със св. Д. били определени да изпълняват служебните си
задължения на територията на район Попово. На процесната дата /13.08.2022г./, малко
преди 22 ч., извършвайки обход по главния път, посока Попово- Търговище, близо до
разклона на с. Заветно, полицаите забелязали автомобил, управляван от жалбоподателя.
Автомобилът излизал от черен път срещу разклона за с. Заветно, което провокирало
полицаите да го последват и да го проверят. Движейки се зад автомобила, той рязко
ускорил скоростта си и малко преди селото, отбил вдясно и отново вдясно и спрял в
близост до открита кошара за животни. Водачът на МПС напуснал автомобила и влязъл в
кошарата. Дамата полицаи се приближили до кошарата, повикали жалбоподателя,
2
представили се и започнали проверката.
Жалбоподателят отначало твърдял, че не бил карал, че не е той водачът на МПС, а в
последствие казал, че тъй като бил кметски наместник, му се наложило да отиде до близката
помпена станция и за това ползвал този автомобил, на който не му била плащана
застраховка „гражданска отговорност“ и винетка. Не бил изряден, но го ползвал само за
населеното място, на което е кметски наместник.
Тъй като по време на проверката, жалбоподателят лъхал на алкохол, полицаите го
изпробвали с техническо средство - „Алкотест Дрегер“, което отчело 1.27 на хиляда.
Показанията на уреда, както и всички останали нарушения / автомобилът бил със служебно
прекратена регистрация , нямал технически преглед и застраховка „ГО“ / станали повод за
съставяне на АУАН срещу жалбоподателя, а в последствие Д. бил отведен в РУ Попово и
бил задържан след освидетелстване в ЦСМП Попово.
Казаното от св. А. се потвърждава и от показанията на св. Д.. Свидетелят е категоричен,
че именно жалбоподателят е управлявал процесния автомобил.
Съдът намира свидетелските показания за обективни, логични и непротиворечиви,
поради което изцяло ги кредитира.
По делото като свидетели бяха разпитани Р.Д. Г. - баща на жалбоподателя и Н. В. С. -
вуйчо на жалбоподателя.
И двамата свидетели твърдят, че жалбоподателят не бил управлявал процесния
автомобил, тъй като същият бил повреден. Техните показания обаче се опровергават от
показанията на двамата свидетели полицаи. В показанията си св. Д. изрично сочи, че по
време на проверката бащата на жалбоподателя св. Г. всячески се опитвал да помогне на сина
си, като въобще не е ставало дума, че автомобилът е неизправен и му е правен ремонт.
Питал го „Как те спряха, как те спряха? Ти защо даваш проба за алкохол?“.
Съпоставяйки показанията на двете групи свидетели, съдът намира, че показанията,
дадени от свидетелите Г. и С. са недостоверни и единствено обслужват, тезата на
жалбоподателя, че не той е управлявал процесния автомобил. По тази причина настоящият
състав не ги кредитира с доверие.
Относно съответствието на оспорения акт с материалноправните норми, следва да се
отбележи, че законът борави с терминът „налице данни“, без да се поставя изискване за
сигурност и категоричност, която е необходима за постановяване на съдебен акт, респ.
достатъчно за осъществяване на задържането за срок от 24 часа е наличието на индиция за
съпричастността на жалбоподателя към извършено престъпление, каквато несъмнено е
съществувала.
За да бъде законосъобразен един административен акт той трябва да съответства на
целите на закона. Според принципа на законността, закрепен в нормата на чл. 4, ал. 2 от
АПК, административни актове се издават за целите, на основанията и по реда, установени от
закона.
Според принципа на съразмерността /чл. 6, ал. 2 от АПК/, административният акт и
3
неговото изпълнение не могат да засягат права и законни интереси в по-голяма степен от
най-необходимото за целта, за която актът се издава. В случая, оспорената ПАМ се явява
приложена по отношение на жалбоподателя при спазване на принципа за съразмерност, тъй
като същият е задържан от полицейски органи на 13.08.2022г. в 21.30 ч.. Образувано е
наказателно производство и на 14.08.2022 г. е назначена съдебно-химина експертиза.
Съобразно конкретните факти, обусловили задържането, същото не се явява самоцел, а
съобразно с целта на ограничението и се явява пропорционално на засягането правото на
свобода и сигурност в съответствие с чл. 6, ал. 1 АПК.
Предвид изложеното, съдът намира, че доколко оспорената заповед е издадена от
компетентен орган, при липсата на съществени нарушения на процесуалните правила, в
съответствие с изискванията за форма на акта и целта на закона, както и без противоречие с
материалноправните разпоредби, същата се явява законосъобразна и жалбата против
заповедта като неоснователна следва да бъде отхвърлена.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Д. Р. Д. с ЕГН: ********** oт с. З., общ. Попово, ул. „В.
М.“ против Заповед за задържане на лице № 69/13.08.2022г., издадена от полицай Х. Г. –
РУ Попово като НЕОСНОВАТЕЛНА.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване от страните пред Административен съд –
Търговище в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Районен съд – Попово: _______________________
4