№ 16
гр. гр.Монтана, 07.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МОНТАНА, ПЪРВИ СЪСТАВ, в публично
заседание на втори февруари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:РУМЯНА МИХАЙЛОВА
при участието на секретаря ГИНКА АТ. МИТОВА
като разгледа докладваното от РУМЯНА МИХАЙЛОВА Административно
наказателно дело № 20211630201408 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.59, ал.1 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Н. АЛ. Й. от гр.Монтана против НП № АН-
01-86/ 06.12.2021г., с което й е наложено административно наказание „глоба”
в размер на 300 лева на основание чл.209а, ал.1 от Закона за здравето за
извършено нарушение на чл.63а, ал.1 от с.з. и Заповед № РД-01-
890/03.11.2021г. на Министъра на здравеопазването.
В жалбата си наказаното лице поддържа, че в хода на
административнонаказателното производство са допуснати нарушения на
процесуалните правила – чл.57, ал.1, т.4 и т.5 от ЗАНН, които са съществени,
т.к. са затруднили упражняването на правото й на защита. На следващо място
оспорва извършването на нарушението, както и факта, че не е доказано чрез
какви действия/бездействия е извършено. Не на последно място твърди, че е
налице „маловажен случай” по см. на чл.28 от ЗАНН, поради което моли за
отмяна на издадения санкционен акт.
В съдебно заседание жалбоподателят редовно призована, не се явява.
Представлява от упълномощен защитник адвокат Т.Г. – АК – гр.Монтана,
който поддържа жалбата и моли същата да бъде уважена по съображенията,
посочени в нея, като претендира и разноски за адвокатско възнаграждение.
1
Административно – наказващият орган Директор на РЗИ - гр. Монтана,
редовно призован, не се явява. Представлява се от упълномощен
юрисконсулт, който оспорва жалбата и моли същата да бъде оставена без
уважение. Развива подробни съображения в тази насока и прилага писмени
бележки.
Съдът, след като се запозна с доказателствата по делото и като взе
предвид доводите и становищата на страните, намира за установено следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок и от легитимирана с това
право страна, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по
същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Събраните в хода на съдебното производство гласни и писмени
доказателства установяват следната фактическа обстановка:
По повод усложнена епидемична обстановка, свързана с повишената
заболяемост на българските граждани от вирус COVID-19, министърът на
здравеопазването издал Заповед № РД – 01 – 890/03.11.2021г., в сила от
04.11.2021г. В т.32, б. „б” от заповедта изрично е отразено, че „въведените
противоепидемични мерки по т. 2, 4, 5, 6, 8, 10, 11, 12, 13, 14 и 17, може да не
се прилагат при следните условия: б) ръководителят на обекта/организаторът
на мероприятието е взел решение и е създал необходимата организация за
допускане в обекта, съответно на мероприятието само на лица, които: аа) са
ваксинирани или преболедували COVID-19, удостоверено с валидни
документи за ваксинация или за преболедуване или бб) представят
отрицателен резултат от проведено до 72 часа преди влизане в
обекта/мероприятието изследване по метода на полимеразно верижна реакция
за COVID-19 или бърз антигенен тест (до 48 часа преди влизане в
обекта/мероприятието), удостоверено чрез валиден документ.”
На 18.11.2021г., в обект Кафе-аператив, находящ се в гр.м., ж.к.П. бл.10,
инспектори на РЗИ Монтана свид.П.П. и П.Д., съвместно със служители от
РУ гр.Монтана, извършили проверка по повод изпълнението на издадената
министерска заповед. Въпросните лица установили, че в заведението има
клиенти, консумиращи напитки без представен валиден сертификат за
ваксинация, преболедуване или представен отрицателен резултат от PSR
изследване или бърз антигенен тест.
2
Проверката е извършена в присъствието на управителя на обекта, Н.
АЛ. Й., която е била поканена за съставяне на АУАН на 26.11.2021г. в РЗИ
Монтана. Нарушителката е подала писмено възражение по повод на
извършената проверка, като твърди, че външната част на заведението се
намира в подблоково пространство, от двете страни е отворено и се
преминава свободно през него, дори и лица, които не са клиенти на
заведението. За въпросния клиент заявява, че не е бил обслужен и е бил
седнал при клиент на заведението, показал й отрицателен антигенен тест.
Тези възражения са обсъдени, приети са за неоснователни и е съставен
АУАН, който е подписан от нарушителя. Въз основа на акта било издадено и
обжалваното наказателно постановление.
Горната фактическа обстановка съдът приема за безспорно установена
от събраните в хода на съдебното производство гласни и писмени
доказателства.
Видно от показанията на разпитаните в качеството на свидетели
служители в РЗИ – гр.Монтана П.П. и П.Д. е, че и двете са били
непосредствени очевидци на извършеното нарушение от страна на
жалбоподателката, както и на установяване на нейната самоличност и
съставяне на АУАН. В разпитите им същите са единодушни и категорични,
че нарушителката е допуснала в обекта кафе-аперитив лице, клиент на
заведението, което няма нито един от документите, изброени в заповедта.
Заявяват, че лицето седяло отвън, във външната част на заведението и
консумирала напитка, като не представила валиден документ, както и заявила
на проверяващите, че не й е поискан такъв. Показанията им напълно се
покриват с приобщените писмени доказателства.
При така възприетата фактическа обстановка и съвкупен анализ на
събраните доказателства съдът намира, че наказаното лице е извършило
административно нарушение по І, т.12 и т.32, б.”б” от Заповед № РД – 01 –
890/ 03.11.2021г. на Министъра на здравеопазването.
От обективна страна изпълнителното деяние е формално и се счита за
извършено чрез бездействие, т.е. към момента на проверката в обекта Кафе-
аператив Д.В. гр.М. нарушителката не е изпълнила задължителните
предписания за изискване от клиентите на заведението и допускането им само
след представяне на валиден документ по см. на издадената заповед.
3
От субективна страна административното нарушение е извършено
умишлено, тъй като по данни на разпитаните свидетели лицето, което е било
без валиден документ е консумирало напитка и освен това е заявило, че
никой не й е поискал да представи такъв и самата тя не е знаела, че трябва да
притежава.
Съдът не споделя наведените от пълномощника на жалбоподателката
оплакване, че в хода на проведеното административно производство е
допуснато съществено и неотстранимо процесуално нарушение, изразяващо
се в непосочване в издаденото НП на задължителни реквизити по см. на чл.57,
ал.1, т.4 и т.5 от ЗАНН. В издаденото НП действително не е отразен ЕГН на
нарушителя, но са отразени трите му имена и точен адрес, с оглед на което
допуснатото процесуално нарушение не е съществено и в никакъв случай
неотстранимо. Налице е и подробно описание на нарушението, както и
обстоятелствата, при които е извършено, с оглед на което по никакъв начин
не са накърнени процесуалните права на наказаното лице. С факта на
подаване на възражение преди съставянето на АУАН, жалбоподателката е
разбрала какво нарушение й е вменено да е извършила и е осъществила
правата си на нарушител в административното производство.
По отношение на наведеното възражение от пълномощника на
жалбоподателката за наличие на „маловажен случай” съдът с категоричност
приема, че същото е неоснователно.
Касае се за въведена извънредна епидемична обстановка в цялата
страна при ежедневно увеличаване на броя на заболелите лица. Нарушението
е извършено на територията на обект, в който се намират множество хора,
които са били изложени на потенциалната възможност от заразяване. Ето
защо и не може да бъде прието, че наличието на лице без валиден
сертификат/документ в обекта, което е заведение за хранене и развлечение по
см. на чл.124 от Закона за туризма и в условията на усложнена епидемична
обстановка, обуславя маловажност на случая.
Съблюдавайки вида и размера на наказанието санкциониращата
разпоредба по чл.209а, ал.1 от ЗЗ предвижда наказание глоба от 300 до 1 000
лева за нарушение на въведените от министъра на здравеопазването
противоепидемични мерки по чл.63а, ал.1 от същия закон, освен ако деянието
не съставлява престъпление. Административно наказващият орган е
4
определил минимално по размер наказание, което е законосъобразно,
справедливо и в най-пълна степен покрива целите по чл.12 от ЗАНН.
При извършена служебна проверка не бяха констатирани допуснати
съществени процесуални нарушения, обуславящи отмяната на наказателното
постановление на процесуално основание.
С оглед изхода на делото, съобразявайки и направеното възражение за
прекомерност на юрисконсултското възнаграждение, съдът намира че
жалбоподателката следва да заплати на противната страна разноските по
делото в размер на 100.00 (сто) лева.
Воден от горното и на основание чл.63, ал.2, т.5 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно Постановление № АН – 01 - 86 издадено
на 06.12.2021г. от Директор на РЗИ - гр.Монтана, с което на основание
чл.209а, ал.1 от ЗЗ, на Н. АЛ. Й. от гр.М. ж.к.,,М.” блок 29, вх.,,В”, ет.7, ап.27,
с ЕГН: ********** е наложено административно наказание „глоба” в размер
от 300.00 (триста) лева за административно нарушение по І, т.12 и т.32, б.”б”
от Заповед № РД – 01 – 890/ 03.11.2021г. на Министъра на здравеопазването.
ОСЪЖДА Н. АЛ. Й. от гр.М. ж.к.,,М.” блок 29, вх.,,В”, ет.7, ап.27, с
ЕГН: ********** ДА ЗАПЛАТИ на Директора на РЗИ гр.Монтана сумата от
100.00 (сто) лева разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в 14 - дневен срок от
съобщаването му на страните, по реда на глава 12 от АПК пред
Административен съд – гр. Монтана.
Съдия при Районен съд – Монтана: _______________________
5