Р
Е Ш Е Н И Е № 260776 / 30.6.2021г.
гр.
Перник, 30.06.2021 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД ПЕРНИК,
Гражданско отделение, I
състав, в открито заседание на седемнадесети юни, две хиляди двадесет и първа
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ИВАЙЛО КОЛЕВ
При
секретаря Даниела Асенова, като разгледа докладваното от съдията гр.д.№ 1144 по описа на ПРС за 2021 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по искова
молба на И.С.В. *** АД. Ищецът твърди, че в полза на ответника е издаден
изпълнителен лист по реда на чл. 237 и сл. ГПК отм. от 01.10.1999 г. в рамките
на гр.д. № ***г. по описа на Районен съд Перник за задължения, произтичащи от
доставена и незаплатена топлинна енергия. Конкретно твърчи, че изпълнителният
лист е издаден за суми в размер на 412,93 лева - главница в периода от
01.05.1997 г. до 31.03.1998 г., ведно със законна лихва от 19.02.1999 г. до
окончателното плащане, както и за сума в размер на 60,00 лева – законна лихва
за забава в периода от 23.07.1997 г. до 19.02.1999 г. и сума в размер на 70,90
лева – разноски.
Твърди се, че въз основа на посочения
изпълнителен лист е било образувано и.д. № ***г. по описа на ДСИ към Районен
съд Перник, прекратено с постановление на 11.11.2011 г., а последното действие
по изпълнение е извършено на 02.10.2000 г.
Излага от правна страна разбирането си
за погасяване на вземане по давност, позовавайки се на съдебна практика на ВКС,
като намира, че погасителната давност е изтекла на 02.10.2003 г.
С оглед на изложеното моли съда да
приеме за установено, съгласно използваната от страната теминология, че оспорва дължимостта на сума в размер на:
412,93 лева - главница в периода от 01.05.1997 г. до 31.03.1998 г., ведно със
законна лихва от 19.02.1999 г. до окончателното плащане, както и за сума в
размер на 60,00 лева – законна лихва за забава в периода от 23.07.1997 г. до
19.02.1999 г. и сума в размер на 70,90 лева – разноски, за които е издаден
изпълнителен лист по реда на чл. 237 и сл. ГПК отм. от 01.10.1999 г. в рамките
на гр.д. № ***г. по описа на Районен съд Перник като погасени по давност.
Претендира разноски.
Ответникът е депозирал отговор в срок.
Намира предявените искове за допустими но неоснователни. Поддържа, че
погасителната давност е била прекъсвана многократно в рамките на образуваното
изпълнително дело. Намира, че вземането, удостоверено във влязлата в сила
заповед за изпълнение се погасява с обща пет годишна давност като прави
разграничение между сроковете по чл. 110 и сл. ЗЗД и този по чл. 433, ал. 1, т.
8 ГПК. Намира, че до при действието на Постановление № 3/18.11.1980 г.
погасителната давност е спряла да тече до отмяната му на 26.06.2015 г. с
Тълкувателно решение № 2/2013г. от 26.06.2015г. по т.д. № 2/2013г. на ОСГТК на
ВКС.
С оглед на изложеното моли съда да
отхвърли предявените искове. Прави възражение за прекомерност на заявените от
ищеца разноски.
Претендира разноски.
Съдът,
след като прецени събраните по делото релевантни за спора доказателства и
обсъди доводите на страните, приема за установено следното от фактическа и
правна страна:
Районен съд Перник е сезиран с
обективно, кумулативно съединени отрицателни установителни искове с правно
основание чл. 439, ал. 1, вр. чл. 124 , ал. 1 ГПК за отричане на съществуващо в
полза на ответника на право на принудително изпълнение за паричните притезания,
посочени в исковата молба. В конкретния случай предмет на този отрицателен
установителен иск е оспорване съществуването на право на принудително
изпълнение, въз основа на факти, възникнали след издаване на изпълнителния
титул.
В хипотеза на така предявения иск в
доказателствена тежест на ищеца е да установи единствено правния си интерес от
търсената искова защита. В тежест на ответната страна е да установи, че в нейна
полза съществува изискуемо вземане – в конкретния случай настъпването на такива
факти, водещи до прекъсване на давността за вземането, ако се позовава на
такива.
По делото служебно е изискано гр.д. № ***г.
по описа на Районен съд Перник, но в отговор е получено уведомление, от служба
„Архив“, че същото е било образувано между „Топлофикация Перник“
АД и И.С.В., но е унищожено поради изтичане срока за съхранение.
Независимо от горното, доколкото в
доклада по делото за безспорно е обявено издаването на изпълнителен лист по
реда на чл. 237 и сл. ГПК (отм.) от 01.10.1999 г. в рамките на гр.д. № ***г. по
описа на Районен съд Перник за сумите, посочени в исковата молба и образуването
на и.д. № ***г. по описа на ДСИ към Районен съд Перник с длъжник - ищецът и
взискател – ответникът, както и становището на ответника, съдът приема, че за
ищеца е налице интерес от търсената защита. В настоящия случай ищцата непрецизно
е заявила „не дължа“, но оспорва правото
на принудително изпълнение, тъй като след изтичането на
давността вземането продължава да съществува, но то не може да събере със
средствата на държавната принуда, а доброволното изпълнение по него е винаги
дължимо (така Определение № 95 от 22.02.2018 г. по ч. гр. д. № 510/2018 г.,
ВКС, IV г. о).
Съгласно т. 14 от ТР № 2/2015 г. на
ОСГТК на ВКС - Подаването на молба за издаване на
изпълнителен лист на несъдебно изпълнително основание по чл. 242 ГПК (отм.) не
представлява предприемане на действие за принудително изпълнение по смисъла на
чл. 116, б. "в" ЗЗД. По силата на чл. 116, б. „в“ ЗЗД и разясненията
в т. 10 от ТР № 2/2015 г. на ОСГТК на ВКС давността се прекъсва при
предприемането на кое да
е изпълнително действие
в рамките на определен
изпълнителен способ – поискано от взискателя или предприето по инициатива на
съдебния изпълнител.
За приложимия давностен срок съдът следи
при направено позоваване на изтекла давност. Съгласно чл. 117, ал. 2 от ЗЗД,
ако вземането е установено със съдебно решение, срокът на новата давност е
всякога пет години. В случая обаче изпълнителният лист е издаден на основание
чл. 237 ГПК (отм.) по т.нар. „несъдебни изпълнителни основания“ , предвидени от
законодателя като преки основания за издаване на изпълнителен лист. В Решение №
42 от 26.02.2016 г. на ВКС по гр. д. № 1812/2015 г., IV г. о., ГК се приема, че
с оглед действалата законодателна уредба за издаването на изпълнителен лист въз
основа на несъдебно изпълнително основание по отменения ГПК, определението на
съда по чл. 242 ГПК (отм.) се ползва с изпълнителна сила, но не и със сила на
пресъдено нещо. Това е така, защото с определението на съда по чл. 242 ГПК
(отм.) се разпорежда издаване на изпълнителен лист на заявеното от молителя
основание, поради което характерът на задължението не се променя. Правните
последици на акта по чл. 242 ГПК (отм.) не се приравняват на съдебно решение,
постановено в исковия процес, поради което срокът на новата давност по чл. 117,
ал. 1 ЗЗД съвпада с давностния срок за погасяване на вземането, предмет на това
производство, като разпоредбата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД не намира приложение. По
своя характер задълженията, за които е издаден изпълнителен лист са с
периодичен характер и съгласно, задължителните за съдилищата разяснения, дадени
в Тълкувателно решение № 3 от 18.05.2012 г. на ВКС по тълк. д. № 3/2011 г.,
ОСГТК те се погасяват с кратка тригодишна давност по чл. 111, б."в" ЗЗД.
Съдът е указал на ответника, че в негова
доказателствена тежест е да установи твърдения факт на прекъсването на давността,
както и че не сочи и не представя доказателства в тази насока. Въпреки това, до
приключване на съдебното дирене той не е ангажирал никакви доказателства в тази
насока, поради което съдът дължи прилагане на неблагоприятните последици от
правилата за разпределение на доказателствената тежест – арг. чл. 154, ал. 1 ГПК. Тази процесуална санкция е свързана с процесуалното бездействие на
страната и неизпълнението на изрично възложената й процесуална
(доказателствена) тежест (в този смисъл и Решение № 136 от 8.05.2014 г. на ВКС
по гр. д. № 4488/2013 г.). Ето защо и при прилагане неблагоприятните последици
на доказателствената тежест, съдът е длъжен да приеме недоказания факт за
неосъществил се.
При така установената фактология съдът
намира, че считано от перемирането на и.д. № ***г. по описа на ДСИ към Районен
съд Перник е започнала да тече нова тригодишна давност, която е изтекла най –
късно в края на 2004 г. Следователно
отрицателните установителни искове са
основателни и следва да бъдат уважени така, както са предявени.
За пълнота, е необходимо да се добави,
че съдът изчислява началото на новия давностен период от прекратяване на
изпълнителното дело, тъй като към този момент е било в сила ППВС № 3/18.11.1980
г., съгласно което давност не тече по време на висящо изпълнително
производство, като с т. 10 от ТР № 2 от 26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г. на
ОСГТК на ВКС е дадено различно разрешение, а именно, че в изпълнителното
производство давността се прекъсва с всяко действие по принудително изпълнение,
като от момента на същото започва да тече нова давност, но давността не се
спира и във връзка с това е отменено цитираното ППВС. Към настоящия момент е
налице противоречива практика и висящо тълкувателно дело по въпроса за това от
кой момент поражда действие отмяната на ППВС № 3/1980 г. и дали ТР №
2/26.06.2015 г. се прилага за вземания по изпълнително дело, което е образувано
преди приемането му. До постановяването на решение по новообразуваното т.д. №
3/2020 г. на ОСГТК на ВКС, настоящият съдебен състав следва да се съобразява с
разрешението, застъпено в Решение № 170/17.09.2018 г. по гр. дело № 2382/2017
г. ГК, IV г. о. на ВКС, че отмяната на ППВС № 3/1980 г. има действие занапред,
а новото тълкуване на правната норма започва да се прилага именно от момента на
постановяването на новия тълкувателен акт, т. е. от 26.06.2015г.
По
разноските:
С оглед изхода на правния спор, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК в тежест на ответната страна е да заплати
разноските за платена държавна такса и процесуално представителство на ищцовата
страна. Това е така защото с поведението си ответникът е станал причина за
предявяване на иска. Независимо, че същият не е предприел действия по
принудително изпълнение след прекратяването на и.д. № ***г. по описа на ДСИ към
Районен съд Перник с отговора на исковата молба, макар и бланкетно е оспорил
предявения иск. Отговорността му за разноски би отпаднала по правилото на чл.
78, ал. 2 ГПК ако бе признал иска. Своевременно заявеното възражение на
ответната страна за прекомерност на адвокатското възнаграждение се явява
неоснователно, доколкото размерът на уговорения от ищеца адвокатски хонорар от
300,00 лв., не надхвърля минималния размер, съгласно относимата редакция на чл.
7, ал. 2 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
Воден от изложеното, съдът
Р
Е Ш И:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО по предявените
от И.С.В., ЕГН ********** срещу „ТОПЛОФИКАЦИЯ ПЕРНИК“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Перник, ж. к. „Мошино“, ТЕЦ
„Република“, искове с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК, вр. чл. 124, ал. 1 ГПК, че в полза на „Топлофикация Перник“ АД не съществува изпълняемо право
(право на принудително изпълнение) спрямо И.С.В. за сумите от 412,93 лева –
главница за доставена топлинна енергия в периода от 01.05.1997 г. до 31.03.1998
г., ведно със законна лихва от 19.02.1999 г. до окончателното плащане, 60,00
лева – законна лихва за забава в периода от 23.07.1997 г. до 19.02.1999 г. и 70,90
лева – разноски, за които в полза на „Топлофикация Перник“ АД е издаден
изпълнителен лист по реда на чл. 237 и сл. ГПК (отм.) на 01.10.1999 г. в
рамките на гр.д. № ***г. по описа на Районен съд Перник, поради погасяването им
по давност.
ОСЪЖДА на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК „ТОПЛОФИКАЦИЯ ПЕРНИК“ АД, ЕИК ********* да заплати
на И.С.В. сумата от 350,00 лева – разноски по делото.
Решението може
да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчването му на страните с въззивна
жалба пред Окръжен съд Перник.
Препис от решението ДА СЕ ВРЪЧИ на
страните.
СЪДИЯ_________________