№ 18538
гр. С, 15.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 177 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:НИКОЛА Д. КЪНЧЕВ
при участието на секретаря МАГДАЛЕНА ИВ. РА.
като разгледа докладваното от НИКОЛА Д. КЪНЧЕВ Гражданско дело №
2024***0126192 по описа за 2024 година
намери следното:
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Производството е образувано по искова молба от “Т С” ЕАД против В.
Р. Й. с искане ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумите от
2623,46 лева – главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна
енергия /ТЕ/ за периода от 01.05.2021г. до 30.04.2023г., ведно със законната
лихва върху главницата от 09.05.2024 г. до изплащане на вземането, 387,65
лева – мораторна лихва за забава от 15.09.2022 г. до 26.03.2024 г. както и сума
за дялово разпределение за периода 01.05.2021 г. – 30.04.2023г. в размер на
54,98 лева – главница, ведно със законната лихва от датата на депозиране на
настоящия иск до окончателното изплащане на сумите и 11,31 лева –
мораторна лихва за периода от 16.07.2021 г. до 26.03.2024 г. Ищецът твърди да
е налице облигационно отношение, възникнало с ответника въз основа на
договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи
съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо
изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил
за процесния период на ответника топлинна енергия, като купувачът не е
заплатил дължимата цена. Твърди, че съгласно общите условия купувачът на
топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45-дневен срок след
изтичане на периода, за който е доставена енергията. Ответникът в срока по
чл. 131 ГПК подава отговор на исковата молба. Не оспорва фактите по делото.
Прави възражение за погасителна давност.
В открито съдебно заседание страните са редовно призовани, не се
явяват, изпращат представители, чрез които поддържат исканията си.
Предявени са първоначално обективно, кумулативно съединени
осъдителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 318, ал. 2 ТЗ,
във вр. чл. 200 ЗЗД, във вр. чл. 110, ал. 2 ЗС и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
1
При релевираните в исковата молба твърдения възникването на
спорното право се обуславя от осъществяването в обективната действителност
на следните материални предпоставки (юридически факти): 1) наличието на
действително правоотношение по договор за продажба (доставка) на
топлоенергия, по силата на което продавачът се е задължил да прехвърли
правото на собственост върху процесните стоки и да ги предаде, а купувачът
да ги получи и да заплати уговорената продажна цена и 2) продавачът да е
доставил топлинна енергия в твърдяното количество на купувача.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ „потребители на топлинна енергия” са всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение. А по силата на определителната правна норма,
регламентирана в § 1, т. 42 (отм.) ЗЕ, но действащ през релевантния период,
„потребител на енергия или природен газ за битови нужди” е физическо лице -
собственик или ползвател на имот, което ползва топлинна енергия с
топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо
водоснабдяване, или природен газ за домакинството си. А съгласно § 1, т. 2а
от ДР ЗЕ 2а. (Нова - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) "Битов
клиент" е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с
топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо
водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди, а съобразно § 1,
т. 41б ДР ЗЕ "Потребител на енергийни услуги" е: краен клиент, който купува
енергия или природен газ, и/или ползвател на преносна и/или разпределителна
мрежа за снабдяването му с енергия или природен газ.
Съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 2 от 17.05.2018 г. на ВКС
по тълк. д. № 2/2017 г., ОСГК – „Собствениците, респективно бившите
съпрузи като съсобственици, или титулярите на ограниченото вещно право
на ползване върху топлоснабдения имот, дължат цената на доставената
топлинна енергия за битови нужди съгласно разпоредбите на Закона за
енергетиката в хипотезата, при която топлоснабденият имот е
предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение, освен ако
между ползвателя на договорно основание и топлопреносното предприятие е
сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия
имот, през времетраенето на който ползвателят като клиент на топлинна
енергия за битови нужди дължи цената й… Клиенти на топлинна енергия за
битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в
чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на
собственика, респективно носителя на вещното право на ползване, за
собствени битови нужди, и същевременно са сключили договор за продажба
на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично
известните общи условия директно с топлопреносното предприятие. В тази
хипотеза третото ползващо лице придобива качеството "клиент" на
топлинна енергия за битови нужди ("битов клиент" по смисъла на т. 2а § 1
ДР ЗЕ) и като страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи
цената й на топлопреносното предприятие. Договорът между това трето
ползващо лице и топлопреносното предприятие подлежи на доказване по
общия ред на ГПК, например с откриването на индивидуална партида на
ползвателя при топлопреносното дружество, но не се презумира с
установяване на факта на ползване на топлоснабдения имот. В
гореизложения смисъл изброяването в нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ на
собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване като
2
клиенти (потребители) на топлинна енергия за битови нужди и страна по
продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие не е
изчерпателно. Противното разбиране би противоречало на принципа за
договорна свобода, регламентиран в чл. 9 ЗЗД и приложим както за
гражданските, така и за търговските сделки. При постигнато съгласие
между топлопреносното предприятие и правен субект, различен от
посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, за сключване на договор за продажба на
топлинна енергия за битови нужди за топлоснабден имот при спазване на
одобрените от КЕВР публично извести общи условия, съставляващи
неразделна част от договора, този правен субект дължи цената на
доставената топлинна енергия за собствените му битови нужди.“.
С оглед направените от ответниците признания, съдът намира, че всички
правнорелевантни факти, от които произтичат техните задължения, са
осъществени. Те имат качеството на потребители и за процесния период
ищецът им е доставил претендираната топлинна енергия и услуга дялово
разпределение. С оглед на разпределената доказателствена тежест, ответникът
следваше да докаже извършване на плащане. Тъй като това не е сторено,
съдът приема, че задължението не е погасено.
Направеното в исковата молба възражение за изтекла в полза на
ответника погасителна давност, съдът намира за неоснователно. Искът е
предявен на 09.05.2024 г., а процесният период за доставка на топлинна
енергия е от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г. Безспорно между страните е
юридическото обстоятелство, че вземанията на Т С ЕАД са периодични по
своя характер и се погасяват с кратката тригодишна погасителна давност,
уредена в чл. ***, б. „в“ ЗЗД. Съгласно приетите по делото общи условия,
вземанията стават изискуеми с изтичането на четиридесет и пет дни от
периода за който се отнасят. Публикуването на месечните дължими суми за
топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 от Общите условия и на стойността на
фактурата по чл. 32, ал. 2 представлява по своето естество уговорен между
страните начин, по който кредиторът отправя искането си (поканата) за
изпълнение. Следователно изпълнението на задълженията зависи от волята на
кредитора, т. е. той решава кога да поиска изпълнение. И тъй като правото на
иск в случая зависи от волята му, законодателят пренася началото на
погасителната давност към възникване на задълженията, защото поканата за
изпълнение може да се отправи от възникването на правото. В този смисъл
настоящият съдебен състав счита, че задълженията за месечни вноски
(прогнозни или равни) възникват след изтичането на съответния месец, пред
който е доставена топлинна енергия – всяка доставка поражда вземане за
месечна вноска. В твърдения от ответника период от 01.05.2021 г. до
09.05.2021 г. погасителната давност не е породила своето действие, тъй като
задължението за месец май 2021 г. е станало изискуемо на 31.05.2021 г., а
исковата молба е подадена преди изтичането на три-годишен срок от тази
дата.
Поради изложеното и с оглед направеното признание на исковете за тази
част, в която вземанията не са погасени по давност, съдът намира, че същите
са напълно основателни и следва да се уважат в цялост.
По отношение на разноските, съдът намира, че съгласно чл. 78, ал. 1
ГПК такива следва да се присъдят единствено на ищеца. От него бяха
доказани сторени разноски в размер на 123,10 лева – държавна такса в
настоящото производство, 5 лева – такса за издаване на съдебно
3
удостоверение както и юрисконсултско възнаграждение в настоящото
производство в размер на 100 лева.
Така мотивиран, Софийският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА В. Р. Й., ЕГН: **********, със съдебен адрес гр. С, ул. ХР.К.,
№ 7, ет. 3, офис 9 да заплати на „Т С“ ЕАД, ЕИК: ********* със седалище и
адрес на управление: гр. С, ул. „Ястребец“ № 23Б, на основание чл. 318, ал. 2
ТЗ, във вр. чл. 200 ЗЗД, във вр. чл. 110, ал. 2 ЗС сумата от 2623,46 лева –
главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия за
периода от 01.05.2021г. до 30.04.2023г., за имот с адрес гр. С, ж.к. *, бл. ***,
вх. А, ет. 4, ап. 16 ведно със законната лихва от 09.05.2024 г. до окончателното
изплащане на вземането.
ОСЪЖДА В. Р. Й., ЕГН: **********, да заплати на „Т С“ ЕАД, ЕИК:
*********, на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 387,65 лева – мораторна
лихва върху тази главница за периода от 15.09.2022 г. до 26.03.2024 г.
ОСЪЖДА В. Р. Й., ЕГН: **********, да заплати на „Т С“ ЕАД, ЕИК:
*********, на основание чл. 318, ал. 2 ТЗ, във вр. чл. 200 ЗЗД, във вр. чл. 110,
ал. 2 ЗС сумата от 54,98 лева – главница, представляваща стойност на такса
дялово разпределение за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г. за имот с
адрес гр. С, ж.к. *, бл. ***, вх. А, ет. 4, ап. 16 ведно със законната лихва от
09.05.2024 г. до окончателното изплащане на вземането.
ОСЪЖДА В. Р. Й., ЕГН: **********, да заплати на „Т С“ ЕАД, ЕИК:
*********, на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 11,31 лева – мораторна
лихва върху тази главница за периода от 16.07.2021 г. до 26.03.2024 г.
ОСЪЖДА В. Р. Й., ЕГН: **********да заплати на „Т С“ ЕАД, ЕИК:
********* на основание чл. 78, ал. 1 ГПК разноските в производството, както
следва: 123,10 лева – държавна такса в настоящото производство, 5 лева –
такса за издаване на съдебно удостоверение и 100 лева – юрисконсултско
възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице – помагач
Нелбо АД на страната на ищеца.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от
връчването на страните пред Софийски градски съд с въззивна жалба, по реда
на глава ХХ ГПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4