РЕШЕНИЕ
№ 116
гр. Варна, 12.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 46 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Евгения Мечева
при участието на секретаря Росица Ив. Чивиджиян
като разгледа докладваното от Евгения Мечева Гражданско дело №
20213110118338 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на И. Н. Д., с която е предявен
осъдителен иск срещу „Водоснабдяване и канализация-Варна“ ООД за заплащане на сумата
1366.04 лв., като дадена при първоначална липса на основание, на основание чл. 55, ал. 1,
пр. 1 ЗЗД, представляваща съгласно издадена от ответника фактура №
**********/16.08.2021 г. потребена вода /ползвани ВиК услуги/ за периода 22.07.2021 г. –
05.08.2021 г., за обект на потребление, находящ се в гр. Варна, вилна зона – к. к. „Св. св.
Константин и Елена“, с клиентски и абонатен № 1172799, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 23.12.2021г. до
окончателното й изплащане.
В исковата си молба ищецът твърди, е абонат на ответното дружество с кл. №
1172799. На 05.08.2021 г. е подменен водомерът на адреса на потребление. На 19.08.2021 г.
ищецът е узнал, че на същата дата посредством директен дебит от банковата сметка на
ищеца е изтеглена сумата 1366.04 лв. с оглед погасяване на вземането на ответника по
фактура № **********/16.08.2021 г. , начислено за периода 22.07.2021 г. – 05.08.2021 г.
Посочва, че тъй като процесното потребление е начислено за период от 14 дни, не е
възможно за този период да са потребени начислените 617 куб. м. вода. Поддържа, че ако на
инкасатора му е отказан достъп до водомера, е следвало да състави протокол съгласно чл.
24, ал. 4 от ОУ на оператора и да начисли служебна консумация, но за не повече от 6 месеца.
Счита, че след като такъв протокол не е съставен, то следва, че абонатът е заплащал
периодично начисляваните суми по редовен отчет. Като се позовава на липсата на
основание, на което ответната страна да е получила процесната сума, предявява настоящия
иск. По изложените съображения моли същият да бъде уважен. Претендира разноски.
Ответникът „Водоснабдяване и канализация-Варна“ ООД оспорва иска. Излага, че
ищецът в действителност е потребител на ВиК услуги за адрес на потребление, находящ се в
1
гр. Варна, м-ст „Манастирски рид, Бялата Чешма Дъбравата“. Твърди, че СТИ е подменено
на 05.08.2021 г. с друго метрологично годно устройство. При подмяната е подписан,
включително и от ищеца, констативен протокол № **********/05.08.2021 г. Посочва, че при
подписването на протокола потребителят не е направил възражения относно установените
при подмяната на СТИ количества вода. С оглед наведените съображения настоява за
отхвърляне на предявения иск. Претендира разноски.
В проведеното по делото на 14.12.2022 г. открито съдебно заседание ищецът се
представлява от адв. М. Д., която заявява, че поддържа подадената искова молба и моли
предявеният иск да бъде уважен. Представя писмена защита.
Ответната страна се представлява от юрк. Стелиян Симеонов, който поддържа
становище за неоснователност на исковата претенция и моли същата да бъде отхвърлена.
Съдът, след като взе предвид становищата на страните, събраните по делото
доказателства и съобрази приложимия закон, прие за установено от фактическа и
правна страна следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД.
За основателността на така предявения иск е необходимо ищецът да установи, че
сумата в размер на 1366.04 лв. е получена от страна на ответника.
По делото са обявени за безспорно установени и ненуждаещи се от доказване
следните обстоятелства: 1/ че ищецът е потребител на ВиК услуги с кл. № 1172799 за обект
на потребление, находящ се в гр. Варна, к. к. „Св. св. Константин и Елена“ /погрешно в
доклада по делото е посочена м-ст „Манастирски рид, Бялата Чешма и Дъбравата“, предвид
и погрешно изложеното от ответника в отговора относно адреса на процесния имот/; 2/ че
на 05.08.2021 г. е подменен водомерът на абоната; 3/ получаването от страна на ответника
на сумата 1366.04 лв. на 19.08.2021 г.
В тежест на ответника, за да бъде отхвърлен така предявеният иск, е да установи
обстоятелствата относно: 1/ фактите, на които основава правото си за сумата 1366.04 лв.; 2/
че начисленото количество за ВиК услуги за периода на фактура № **********/16.08.2021
г., а именно 22.07.2021 г. – 05.08.2021 г., е реално потребено.
Още с определението за насрочване и проекта за доклад на делото съдът е дал
надлежни указания на ответника, че не сочи доказателства относно следното: че
начисленото количество за ВиК услуги за периода на фактура № **********/16.08.2021 г., а
именно 22.07.2021 г. – 05.08.2021 г., е реално потребено, на основание чл. 146, ал. 2 ГПК.
Въпреки така дадените указания ответникът не ангажира надлежни доказателства, от
които да може да се направи обоснован извод, че начисленото количество от 617 куб. м. вода
е реално потребено в обекта на ищеца за процесния период 22.07.2021 г. – 05.08.2021 г.
Доказателствено искане за допускане на съдебно-техническа експертиза, която да установи
дали е възможно реално да премине това количество вода през този кратък период от време,
е направено след първото по делото открито съдебно заседание, поради което съдът, с оглед
и преклузията по чл. 147 ГПК, е оставил същото без уважение.
Дори без да е специалист в областта, съдът счита, че в случая може да се приеме, че
за период от 14 дни такова огромно количество вода няма как да бъде доставено и съответно
2
реално да бъде потребено от абоната.
Ето защо и само на това основание съдът приема, че ищецът не дължи сумата по
издадената фактура от 16.08.2021 г., поради което и предявеният иск за връщане на
недължимо получената от ответника сума е основателен. В случая ответникът не проведе
насрещно доказване за основанието за претендирането на тази сума.
В тази връзка съдът намира, че не следва да коментира заключението на вещото лице
Я. Л. по приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза /в случая липсва доказана
реална доставка на ВиК услуги, която да бъде остойностена/.
За пълнота на изложението следва да се отбележи и следното:
На ответника са дадени и указания, на основание чл. 145, ал. 1 ГПК, в срок до
съдебно заседание да посочи основанието за съставяне на констативен протокол №
**********/05.08.2021 г. /за подмяна на водомера/. Уточнение от страна на ответника обаче
не е последвало.
В първото по делото открито съдебно заседание, тоест след отговора на исковата
молба, ответникът на практика не просто представи доказателства, а наведе и нови
твърдения, а именно, че процесната сума е начислена за ползвани в имота на ответника ВиК
услуги в периода 18.07.2019 г. – 05.08.2021 г., тоест за период от 2 години. От една страна,
съдът намира тези твърдения за преклудирани, доколкото страната очевидно е можела да ги
наведе с отговора си, а от друга страна, същите отново останаха недоказани.
Представените писмени доказателства от самия ответник са вътрешно противоречиви
и непоследователни. Представен е карнетен лист за абонатен № 1172799 на името на И. Н.
Д., видно от който на 18.07.2019 г. е засечено показание на водомера 2302 куб. м. Има
поставен подпис на потребител. Съдът намира, че в случая това може да е подпис на всяко
лице, което е осигурило достъп до обекта, поради което и направените възражения от
процесуалния представител на ищеца, дори да се приеме, че подписът не е положен от И. Д.,
са неоснователни.
В същото време обаче е представен протокол от 23.04.2020 г., съставен от служители
на ответното дружество, в който е посочено, че е установено, че потребителят – ищецът
нарушава разпоредбите на чл. 24 от ОУ, а именно: не осигурява достъп до водомера повече
от една година от последното отчитане.
Действително, между датата 18.07.2019 г., на която самият ответник твърди, че е
осъществен реален достъп до водомера на абоната, и датата 23.04.2020 г. не е изминал
период по-дълъг от 1 година, поради което не може да се приеме, че представеният протокол
от 23.04.2020 г. отразява действителното фактическо положения в случая. Направените от
ищеца възражения в тази връзка са основателни.
В процесния период, в който се твърди да е потребено това количество вода,
18.07.2019 г. – 05.08.2021 г., ищецът представя и няколко фактури, издадени от ВиК
оператора за изразходваното в имота количество вода. Прави впечатление, че в последната
издадена такава преди процесната, а именно фактурата от 23.07.2021 г., е отбелязано, че
3
същата е за отчетния период 09.07.2021г. – 22.07.2021 г., като посоченото в нея ново
показание на водомера е 2375 куб. м. /остойностени са 20 куб. м. вода/. Това обстоятелство
навежда съда към заключението, че към 22.07.2021 г. в обекта на абоната е извършен реален
отчет, въпреки твърдението на ответника, че след 18.07.2019 г. в имота единствено
служебно са начислявани суми. И това е така доколкото фактурата от 23.07.2021г. е за
кратък отчетен период, докато предходно издаваните фактури /от 26.04.2021г., 20.08.2020 г.
и 24.04.2020 г. са за по-дълги отчетни периоди и начисленото в тях количество вода е по 15
куб. м./. В издадената фактура от 10.12.2020 г. също е начислено различно количество вода
– 8 куб. м., поради което също не може да бъде споделено виждането, че се касае за
служебно начисление.
В този смисъл съдът намира, че въпреки че в констативния протокол от 05.08.2021 г.
ищецът е положил подписа си и в него е записано показание от 2992 куб. м., то това
обстоятелство не представлява признание, че това количество реално е потребено от
абоната. Констативният протокол има за цел да установи обстоятелството, че процесният
водомер в имота е сменен.
Срещу така издадената фактура от 16.08.2021 г. потребителят своевременно е
възразил първо по административен, след това и по съдебен ред.
Дори обаче да се приеме, че действително показанието на водомера е 2992 куб. м. към
датата на подмяната му – 05.08.2021 г., както се посочи и по-горе в изложението, ищецът не
установи, че в периода 22.07.2021 г. – 05.08.2021 г. в процесния период е консумирано
количество вода в размер на 617 куб. м.
По изложените съображения съдът приема, че предявеният иск е основателен, поради
което същият следва да бъде уважен. Основателна в този смисъл е и претенцията за
присъждане на законна лихва върху подлежащата на връщане сума, считано от датата на
подаване на исковата молба в съда – 23.12.2021 г. до окончателното й изплащане.
Предвид изхода на спора, право на разноски в производството има ищецът. Същият е
представил доказателства за извършени такива в общ размер от 204.64 лв., в това число
54.64 лв. – платена държавна такса и 150 лв. – платено в брой адвокатско възнаграждение по
договор за правна защита и съдействие от 17.12.2021 г., която сума следва да бъде присъдена
в полза на страната, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
В производството ищецът е представляван от адв. М. Д.. В представения договор за
правна защита и съдействие от 17.12.2021 г. изрично е посочено, че е договорено
възнаграждение в размер на 324 лв., колкото е и минималното такова, изчислено съгласно
Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, като
останалата сума над платените от ищеца 150 лв. са дължими по реда на чл. 38, ал. 2 вр. ал. 1,
т. 2 ЗА, доколкото ищецът е материално затруднено лице. Ето защо съдът приема, че в полза
на адв. Д. следва да бъде присъдена сумата 174 лв., представляваща адвокатско
възнаграждение, на основание чл. 38, ал. 2 ЗА.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ - ВАРНА” ООД, ЕИК
4
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул. „Прилеп” № 33, да заплати
на И. Н. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ул. „Вая” № 3, сумата 1366.04 лв. /хиляда
триста шестдесет и шест лева и четири стотинки/, като дадена при първоначална липса
на основание, на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, представляваща съгласно издадена от
ответника фактура № **********/16.08.2021 г. потребена вода /ползвани ВиК услуги/ за
периода 22.07.2021 г. – 05.08.2021 г., за обект на потребление, находящ се в гр. Варна, вилна
зона – к. к. „Св. св. Константин и Елена“, с клиентски и абонатен № 1172799, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда
– 23.12.2021 г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ - ВАРНА” ООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул. „Прилеп” № 33, да заплати
на И. Н. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ул. „Вая” № 3, сумата 204.64 лв. /двеста и
четири лева и шестдесет и четири стотинки/, представляваща сторените в производството
съдебно-деловодни разноски /за държавна такса – 54.64 лв. и за адвокатско възнаграждение
– 150 лв./, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ - ВАРНА” ООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул. „Прилеп” № 33, да заплати
на адв. М. И. Д., ЕГН **********, от АК – Варна, със съдебен адрес: гр. Варна, ул.
„Подвис“, бл. 31, вх. А, ап. 104, сумата 174 лв. /сто седемдесет и четири лева/,
представляваща дължимо адвокатско възнаграждение за оказаната правна защита и
съдействие на материално затруднено лице – ищеца И. Н. Д., на основание чл. 38, ал. 2 ЗА.
Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок
от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
5