Решение по дело №159/2017 на Софийски окръжен съд

Номер на акта: 5
Дата: 5 януари 2018 г.
Съдия: Лилия Маркова Руневска
Дело: 20171800900159
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 3 август 2017 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е  5

 

 гр. София, 05.01.2018 г.

 

   В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

            Софийски окръжен съд, търговско отделение, ІV-ти състав, в открито съдебно заседание на четиринадесети декември две хиляди и седемнадесета година, в състав:

 

    ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛИЛИЯ РУНЕВСКА

 

при участието на секретаря Цветанка Павлова, като разгледа докладваното от съдията т. д. н. № 159 по описа за 2017 г. на СОС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 625 и следв. ТЗ.

Постъпила е молба от „Д.П.А.К.“ ЕООД за откриване на производство по несъстоятелност на „П.Л.” ЕООД.  В молбата се твърди, че длъжникът дължи на кредитора сума в общ размер на 23280 лв., произтичаща от договори за доставка на копирна хартия, сключени през януари 2014. Кредиторът претендира неплатежоспособност, евентуално – свръхзадълженост, с начална дата 30.01.2014 г.

Длъжникът не е изложил становище по молбата за откриване на производство по несъстоятелност.

            Съдът, след преценка на доказателствата по делото, приема за установено  следното от фактическа страна:

От представените от кредитора писмени доказателства /приемо-предавателни протоколи, фактури, дневник за продажби, справка-декларация по ЗДДС и уведомление до НАП/ се установява, че в периода 27.01. - 30.01.2014 г. „Д.П.А.К.“ ЕООД е доставило на „П.Л.” ЕООД копирна хартия на обща стойност 23280 лв., като за доставките са съставени 4 бр. фактури /всяка на стойност 5820 лв./. Фактурите са подписани за получателя от управителя на „П.Л.” ЕООД. Фактурите са включени в дневника за продажби на    „Д.П.А.К.“ ЕООД и в справка-декларацията му за отчетния период януари 2014 г., подадено е и уведомление до НАП.       

            От заключението по допуснатата съдебно-икономическа експертиза се установява следното:  

„П.Л.“ ЕООД не е подавало годишни данъчни декларации и годишни финансови отчети за 20l5 г. и 2016 г. Задълженията на дружеството съгласно годишния му финансов отчет към 31.12.2014 г. са в размер на 7000 лв. и са с падеж до 1 г.

            Размерът на задължението на „П.Л.“ ЕООД към „Д.П.А.К.“ ЕООД е в размер на 23280 лв. и се формира от сумите по представените с молбата на кредитора фактури. На вещото лице не е предоставена информация /аналитични счетоводни записвания от търговските книги на длъжника/ относно това дали има записани и водени от дружеството задължения към кредитора „Д.П.А.К.“ ЕООД по представените фактури, както и други задължения.

„П.Л.“ ЕООД към 09.10.2017 г. има публични задължения /съгласно представена справка от НАП/ в общ размер на 1137131.72 лв. Същите са дължими за периода 2012 г. – 2015 г., като към 31.12.2014 г. те са в размер на 54186.26 лв. /вкл. главници и лихви/.

            Общият размер на задълженията на „П.Л.“ ЕООД към датата на изготвяне на заключението е 1167000 лв.

 

На вещото лице не е предоставена информация, въз основа на която да констатира кога е извършено последното плащане от страна на „П.Л.“ ЕООД, по кое задължение и към кой кредитор.

Съгласно годишния финансов отчет на „П.Л.“ ЕООД към 31.12.2014 г. и представените по делото доказателства е налично следното имущество на дружеството: парични средства в размер на 2000 лв., като поради липсата на съдействие от страна на длъжника вещото лице не може да констатира дали тези парични средства са налични по сметки на дружеството към датата на подаване на молбата за откриване на производство по несъстоятелност и към датата на изготвяне на заключението.

Относно анализа на ликвидността, финансовата автономност и рентабилност на длъжника вещото лице е представило два алтернативни варианта. Съдът възприема втория вариант, тъй като в него показателите са изчислени като са взети предвид и констатираните в настоящото производство задължения към кредиторите „Д.П.А.К.“ ЕООД и НАП. Съгласно този вариант за периода от 31.12.2012 г. до 31.12.2015 г. анализът на показателите за ликвидност на дружеството /посочени и таблично от вещото лице/, е следният:

-           коефициентът на обща ликвидност е на ниво под средното за отчетната 2012 г. Към 31.12.2013 г. стойността на показателя се понижава допълнително спрямо предходната година. Към 31.12.2014 г. и 31.12.2015 г. показателят достига минимална стойност, като 1 лев краткосрочни задължения е покрит с 0,002 лева краткосрочни активи. Съгласно тези данни вещото лице прави обосновано предположение, че дружеството не притежава дори и ограничена ликвидност и не разполага с ликвидни средства за покриване на краткосрочните си задължения.

-           коефициенти на бърза и незабавна ликвидност - стойността на показателите е значително под средните нива и е еднаква за периода 2012-2013 г. поради липсата на краткосрочни инвестиции в дружеството. Към 31.12.2014 г. и 31.12.2015 г. показателят достига минимална стойност, като 1 лев краткосрочни задължения е покрит с 0,002 лева краткосрочни активи. Съгласно тези данни вещото лице прави обосновано предположение, че дружеството не притежава дори и ограничена ликвидност и не разполага с ликвидни средства за покриване на краткосрочните си задължения.

-           коефициентът на абсолютна ликвидност е на равнище под средното за отчетната 2012 г., като покритието с парични средства на краткосрочните задължения на дружеството е 6 ст. на всеки 1 лев краткосрочни задължения. За периода 2013 г. стойността на показателя е на ниско равнище, като покритието с парични средства на краткосрочните задължения на дружеството е от 5 ст. на всеки 1  лев краткосрочни задължения. Към 31.12.2014 г. и 31.12.2015 г. показателят достига минимална стойност, като 1 лев краткосрочни задължения е покрит с 0,002 лева краткосрочни активи. Съгласно тези данни вещото лице прави обосновано предположение, че дружеството не притежава дори и ограничена ликвидност и не разполага с ликвидни средства за покриване на краткосрочните си задължения.

            Анализът на  показателите за финансова автономност за периода от 31.12.2012 г. до 31.12.2014 г. /също представени в табличен вид от вещото лице/ е следният:

-           анализът на коефициента на финансова автономност показва, че за периода 2012 г. – 2013 г. собственият капитал на дружеството е положителна величина, но показателят е с ниски стойности. През 2014 г. и 2015 г. собственият капитал на дружеството е отрицателна величина, т. е. дружеството не притежава финансова автономност от своите кредитори, т. е. не разполага със собствен капитал и няма финансова автономност;

-           коефициент на задлъжнялост - показателят е огледален на коефициента на финансова автономност, като за периода 2012 г. – 2013 г. показателят е положителна величина, но с високи стойности. През 2014 г. и 2015 г. показателят е отрицателна величина с много висока стойност, т. е. дружеството е в много голяма степен на зависимост от своите кредитори, като не разполага със собствен капитал и няма финансова автономност.

Анализ на показателите за рентабилност /също представени в табличен вид от вещото лице/:

-           коефициент на рентабилност на приходите от продажби:

-           към 31.12.2012 г. „П.Л.“ ЕООД е печелело по 1 ст. на всеки един лев приходи от продажби;

-           към 31.12.2013 г. „П.Л.“ ЕООД е печелело по-малко от 1 ст. на всеки един лев приходи от продажби;

-           към 31.12.2014 г. „П. Л.“ е губело по 42 ст. на всеки един лев приходи от продажби;

-           коефициент на рентабилност на собствения капитал:

-           към 31.12.2012 г. показателят е положителна величина в размер на 0,1594 поради положителна стойност на собствения капитал в размер на 138000 лева;

-           към 31.12.2013 г. показателят е положителна величина в размер на 0,263 поради положителна стойност на собствения капитал в размер на 38000 лева;

-           към 31.12.2014 г. показателят е отрицателна величина в размер на -8,40 поради отрицателна стойност на собствения капитал в размер на - 5000 лева;

-           коефициент на рентабилност на пасивите:

-           към 31.12.2012 г. показателят е положителна величина в размер на 0,1789 поради реализирана текуща печалба в размер на 22000 лева;

-           към 31.12.2013 г. показателят е положителна величина в размер на 0,0027 поради реализирана текуща печалба в размер на 1000 лева;

-           към 31.12.2014 г. показателят е положителна величина в размер на -6,0000 поради реализирана текуща загуба в размер на 42000 лева;

-           коефициент на капитализация на активите:

            -           към 31.12.2012 г. показателят не може да се изчисли поради липсата на дълготрайни активи в дружеството;

-           към 31.12.2013 г. показателят не може да се изчисли поради липсата на дълготрайни активи в дружеството;

-           към 31.12.2014 г. показателят не може да се изчисли поради липсата на дълготрайни активи в дружеството;

На вещото лице не са предоставени актуални справки относно счетоводни записвания по търговските книги на „П.Л.“ ЕООД, свързани с търговската му дейност и приходите от нея, а съгласно годишния финансов отчет на дружеството към 31.12.2014 г. и доказателствата по делото дружеството е упражнявало стопанска дейност, като е реализирана сума на приходите от продажби на стоки в размер на 100000 лв. Дружеството е дерегистрирано по ЗДДС на дата 09.11.2016 г. /видно от справката от НАП/. Съобразно така изложеното вещото лице прави заключение, че дружеството не е отчитало търговска дейност, считано от 01.01.2015 г.

Съгласно обявените ГФО собственият капитал на дружеството към 31.12.2012 г. е положителна величина в размер 138000 лв., към 31.12.2013 г. е положителна величина в размер 38000лв. а към 31.12.2014 г. е отрицателна величина в размер 5000 лв.

Стойността на собствения капитал на дружеството /разликата между пасивите и активите/ и нетния оборотен капитал /разликата между краткотрайните активи и  краткосрочните задължения/ съгласно ГФО към 31.12.2014 г., но при добавяне размера на задълженията на „П.Л.“ ЕООД към „Д.П.А.К.“ ЕООД и към  НАП е отрицателна величина - показателите са следните:

- сума на собствен капитал към 31.12.2014 г.:

активи – 2000 лв.

пасиви – 1167000 лв.

собствен капитал – -1165000 лв.

- сума на нетен оборотен капитал към 31.12.2014 г.:

краткотрайни активи – 2000 лв.

краткосрочни пасиви – 1167000 лв.

нетен оборотен капитал – -1165000 лв.

 

Т. е. стойността на собствения капитал на дружеството е отрицателна величина в размер на -1165000 лв., стойността на нетния оборотен капитал е отрицателна величина в размер на -1165000 лв., т. е. дружеството не може да покрие с краткотрайните си активи сумата на краткосрочните си задължения.

            Съобразно горния анализ затрудненията на дружеството не са временни и дружеството не разполага с имущество, достатъчно за покриване на задълженията му без опасност за интересите на кредиторите. 

            При запазване на тези средства към датата на изготвяне на заключението  - 10.11.2017 г., длъжникът не разполага със средства, достатъчни за покриване на началните разноски по несъстоятелността. 

С определение от 23.11.2017 г., съдът е определил сумата от 6000 лв., която да бъде предплатена от кредиторите „Д.П.А.К.“ ЕООД и НАП в едноседмичен срок, за да бъде открито производство по несъстоятелност, съставляваща началните разноски за производството. Съдът е указал на кредиторите, че при неизпълнение на горното в срок ще настъпят последиците на чл. 632, ал. 1 ТЗ. До изтичане на указания срок сумата не е внесена.

            При така установената фактическа обстановка съдът стигна до следните правни изводи:

За да бъде постановено от съда решение, с което да бъде открито производство по несъстоятелност, следва да се установи по делото наличието на твърдените материално-правни предпоставки по чл. 608, ал. 1 ТЗ, съответно по чл. 742, ал. 1 ТЗ, като всяка от страните в производството по несъстоятелност следва да докаже фактите и обстоятелствата, на които основава исканията и възраженията си – кредиторът следва да установи наличието на материално-правните предпоставки по чл. 608, ал. 1, т. 1, съответно чл. 742, ал. 1 ТЗ – че длъжникът не е в състояние да изпълни изискуемо парично задължение по търговска сделка, съответно – че имуществото на длъжника не е достатъчно, за да покрие паричните му задължения, а длъжникът следва да установи, че затрудненията му са временни или че разполага с имущество, достатъчно за покриване на задълженията, без опасност за интересите на кредиторите.

От събраните по делото писмени доказателства по безспорен начин се установи, че „П.Л.” ЕООД не е изпълнило изискуеми парични задължения по търговска сделка – договори за доставка на копирна хартия, сключени с „Д.П.А.К.“ ЕООД, с неплатена обща цена на доставените стоки  23280 лв. Установено бе и че понастоящем длъжникът има и изискуеми публично-правни задължения към държавата, свързани с търговската му дейност, в размер общо на 1137131.72 лв.

С оглед изложеното и тъй като длъжникът не оспорва, че е налице спиране на плащанията /и не ангажира доказателства за обратното/ с оглед презумпцията на чл. 608, ал. 3 ТЗ неплатежоспособността му се предполага. В хода на производството по делото тази презумпция не бе опровергана, а обстоятелството, че длъжникът не е в състояние да изпълни изискуеми парични задължения по търговска сделка бе установено от заключението на назначената съдебно-икономическа експертиза; експертизата установява и обстоятелството, че към датата на подаване на молбата за откриване на производство по несъстоятелност и датата на извършване на експертизата затрудненията на длъжника не са временни и имуществото му не е достатъчно за покриване на задълженията му. От показателите за ликвидност е видно, че дружеството е с нарушена ликвидност. Към 31.12.2014 г. финансовото му състояние вече е значително влошено, стойността на собствения капитал е отрицателна величина, дружеството не разполага с финансова автономност от кредиторите си.  

Тъй като по делото неплатежоспособността на търговеца бе установена по несъмнен начин, съдът следва да обяви неплатежоспособността му и да открие производство по несъстоятелност.

Съдът следва да определи датата 31.12.2014 г. за начална дата на неплатежоспособността, тъй като това е най-ранната дата, към която съобразно доказателствата по делото /при липса на съдействие от длъжника/ бе установено, че имуществото на длъжника е станало недостатъчно за покриване на паричните му задължения. Не могат да се приемат доводите на кредитора, че датата на падежа на задълженията за плащане на цената по договорите с длъжника е началната дата на неплатежоспособността, тъй като при определянето на тази дата съдът изхожда не от неизпълнението на конкретно парично задължение към конкретен кредитор, а от момента, към който е намерило проявление влошеното икономическо състояние на длъжника.

С оглед гореизложеното съдът не следва да се произнася по предявения при условията на евентуалност иск за откриване на производство по несъстоятелност на длъжника поради свръхзадъженост.

В хода на производството по делото се установи, че длъжникът не разполага с налично имущество, достатъчно за покриване на началните разноски по несъстоятелността – вещото лице не установи наличието на такова, кредиторите не са предплатили същите в указания от съда размер и срок, поради което и на основание чл. 632, ал. 1 ТЗ съдът следва да допусне обезпечение чрез налагане на общ запор и обща възбрана на имуществото на „П.Л.” ЕООД, да постанови прекратяване на дейността на предприятието, да обяви длъжника в несъстоятелност и да спре производството по делото, като не следва да се постановява заличаване на търговеца от търговския регистър.

По искането на кредитора за присъждане на разноски съдът намира следното: разпоредбата на чл. 78, ал. 1 ГПК в случая е неприложима по силата на чл. 621 ТЗ, тъй като с решението по чл. 632, ал. 1 ТЗ съдът не слага край на производството пред окръжния съд /производството може да бъде възобновено в едногодишен срок от вписване на решението/, съответно не дължи произнасяне по искането за присъждане на разноски съгласно чл. 81 ГПК с настоящото решение. Легалната дефиниция на понятието разноски по несъстоятелността е дадена в чл. 723 ТЗ и поредността на това вземане при разпределението е предвидена в чл. 722, ал. 1 ТЗ, т. е. при възобновяване на производството разноските като вид вземане могат да бъдат предявени пред съда по несъстоятелността по реда и в сроковете чл. 685 и сл. ТЗ /които срокове при възобновяване на производството започват да текат от вписване на решението за възобновяване/, а в случай на прекратяване на производството поради изтичане на едногодишния срок без да е поискано възобновяване същите следва да се присъдят с решението за прекратяване, но не и да се присъждат с решението за откриване на производството по несъстоятелност.

            Воден от горното и на основание чл. 632, ал. 1 ТЗ, съдът

 

Р  Е  Ш  И:

 

            ОБЯВЯВА неплатежоспособността на „П.Л.” ЕООД с ЕИК **********, със седалище и адрес на управление:***, ж. к. „В. З. „Р.“, къща „О.“, представлявано от управителя С. А., с начална дата 31.12.2014 г.

            ОТКРИВА производство по несъстоятелност на „П.Л.” ЕООД с ЕИК ********.

            ДОПУСКА обезпечение чрез налагане на общ запор и обща възбрана върху цялото имущество на „П.Л.” ЕООД с ЕИК *********.

            ПОСТАНОВЯВА прекратяване на дейността на предприятието на „П.Л.” ЕООД с ЕИК ********.

            ОБЯВЯВА „П.Л.” ЕООД с ЕИК ********** в несъстоятелност.

ДОПЪЛВА фирмата на търговеца с добавката „в несъстоятелност”, а именно:  „П.Л.” ЕООД с ЕИК ********* – в несъстоятелност”.

            СПИРА производството по т. д. н. № 159/2017 г. по описа на Софийски окръжен съд.

Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в 7-дневен срок от вписването му в търговския регистър.

Препис от решението да се връчи на длъжника.

Делото да се докладва след изтичане на едногодишен срок от вписване на решението в търговския регистър.

 

 

              СЪДИЯ: