Разпореждане по дело №2744/2022 на Софийски районен съд

Номер на акта: 116533
Дата: 28 ноември 2022 г. (в сила от 28 ноември 2022 г.)
Съдия: Цветомир Милчев Минчев
Дело: 20221110102744
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 20 януари 2022 г.

Съдържание на акта

РАЗПОРЕЖДАНЕ
№ 116533
гр. София, 28.11.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 79 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и осми ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ЦВЕТОМИР М. МИНЧЕВ
като разгледа докладваното от ЦВЕТОМИР М. МИНЧЕВ Гражданско дело
№ 20221110102744 по описа за 2022 година
С проекта за доклад по делото, обективиран в определение № 24884/26.09.2022 г., на
ищците П. С. А., М. Г. А. и С. Г. А. са дадени указания в двуседмичен срок от съобщението
да: посочат кой твърдят да е страна по затсрахователния договор; посочат твърдят ли да са
кредитори спрямо банката и ако да – защо; изложат фактически твърдения предявила ли е
банката претенцията си пред застрахователя, респ. налице ли е бездействие от нейна страна,
за да се приеме, че с поведението си заплашва удовлетворяване на правото им на пълно
погасяване на кредитното задължение на наследодателя им; уточнят по характер и размер
останалите дължими суми по договора за кредит, тъй като посочването, че става въпрос за
главница, лихви и разноски не представлява достатъчна индивидуализация; извършвали ли
са те плащания в полза на банката след смъртта на кредитополучателя, като съобразят, че
настоящата им искова претенция не следва да включва платени от тях суми, а единствено
останали непогасени такива по процесния договор за банков кредит, както и посочат
банкова сметка или друг начина на плащане.
В изпълнение на дадените указания с молба с вх. № 214683/12.10.2022 г. от страна на
ищците са изложение множество фактически и правни доводи, въз основа на които обаче не
може да се приеме, че дадените им указания са били изцяло изпълнени от тяхна страна, като
съображенията за това са следните:
Чл. 382 и сл. КЗ /в сила от 01.01.2016 г./ предоставя възможност на наследниците на
починалия наследодател, който е бил страна по договор за кредит, да упражнят правата на
банката, която бездейства, срещу застрахователя по застраховка „Живот“, претендирайки от
него заплащането на останалата непогасена част от задължението до размера на
застрахователната сума, уговорена в застрахователния договор. В случая, при съобразяване
на изложените в обстоятелствената част на исковата молба твърдения, посочената от
ищците правна квалификация – чл. 382 и сл. КЗ /в сила от 01.01.2016 г./, която се поддържа
и с последващата им молба от 12.10.2022 г., както и заявения петитум, а именно: ответникът
да заплати в полза на кредитодателя „...“ ЕАД, а не в тяхна полза, суми по договор за кредит
№ 4372867 от 30.11.2020 г. /главница, лихви и разноски/, то следва да се направи извод, че
исковата им претенция е насочена към упражняване на правата на банката по
застрахователния договор, действайки като нейни процесуални субституенти, спрямо
застрахователя, т. е. приложение в случая следва да намери чл. 134 ЗЗД, вр. чл. 382 и сл. КЗ
/в сила от 01.01.2016 г./. В тази хипотеза предметът на исковата претенция следва да се
изчерпва единствено с останалите непогасени суми по договора за кредит към момента на
настъпване на застрахователното събитие – 30.08.2021 г., а именно: 20 692,03 лв. – главница
1
и 4 761,93 лв. лихва /общо 25 453,96 лв./, както се заявява с уточнителната молба от
12.10.2022 г., а не в нея да се включват и платени впоследствие след смъртта на
наследодателя им суми, тъй като в този случай процесуалният ред за защита на
наследниците му следва да се осъществи по друг ред /напр. чл. 242 КЗ /отм./ и
съответсващия му такъв в КЗ /в сила от 01.01.2016 г./, а не чрез иска по 134 ЗЗД, вр. чл. 382
и сл. КЗ, до който са прибегнали ищците, и на който съответстват изначално заявените от
тях фактически твърдения. Едва с уточнителната си молба от 12.10.2022 г. от тяхна страна
се посочва, че исковата сума от 18 000 лв., представляваща част от общо вземане в размер на
29 560 лв., включва в себе си и платени от тях суми, представляващи 12 броя вноски,
дължими в периода от 01.09.2021 г. до 01.10.2022 г., както и неоснователни платени в полза
на банката суми за такса за разглеждане на кредита и застрахователна премия, каквито обаче
по характер вземания не следва да бъдат предмет на заявената от тях претенция по чл. 134
ЗЗД, вр. чл. 382 и сл. КЗ /в сила от 01.01.2016 г./, доколкото по естеството си тези искови
претенции биха били предмет на отделни искове, различаващи се от вече предявения такъв.
Навеждането на такива твърдения, както и заявяването на нови претенции едва с
последващата уточнителната молба от 12.10.2022 г. във връзка с дадени указания за
отстраняване на нередовностите на исковата молба съдът намира, че се явява процесуално
недопустимо, тъй като по естеството си води до въвеждане в предмета на спора на
претенции, без да са били изложени изначално съответстващи на тях фактически твърдения
и петитум.
Ето защо, при съобразяване на изложеното по-горе, доколкото с уточнителната си
молба от 12.10.2022 г. от страна на ищците се посочва, че оставащата част от дълга към
момента на настъпване на застрахователното събитие – 30.08.2021 г. се равнява на сумата от
общо 25 453,96 лв., от която: 20 692,03 лв. – главница и 4 761,93 лв. – лихва, то в случая все
още се наблюдава противоречие в обстоятелствената част и петитума на исковата им молба,
тъй като не би следвало размерът на общо заявеното от тях вземане /макар и предявено като
частично/ да надвишава посочената сума от 25 453,96 лв., а в случая сумата от 18 000 лв.
продължава да се претендира като част от общо вземане в размер на 29 560 лв. Както се
посочи по-горе, с оглед предмета на заявената искова претенция, без значение се явяват
платените от наследниците след смъртта на наследодателя им суми, като същите не следва
да се включват в размера на заявената от тях обща искова претенция, предмет на
настоящото дело, поради което на същите следва да се предостави нова възможност за
отстраняване на констатираните нередовности, но при съобразяване на вече изложените по-
горе правни обосновки относно правната квалификация на спора, която съдът дължи да
извлече въз основа на първоначално изложените твърдения, а не въз основа на изложените
такива в хода на процеса след изготвяне на проекта за доклад по делото, тъй като в противен
случай би се достигнало да предявяване на нов иск. Следва да се отбележи, че този извод на
съда не лишава наследниците на ... А. от възможността да предявят срещу ответника
отделна претенция, имаща за предмет вече платените от тях след настъпване на
застрахователното събитие суми по процесния договор за кредит, но при съответно излагане
на съответстващите на нея твърдения и заявяване на такъв петитум.
При това положение не следва да бъде ревизирано и определението на съда от
26.09.2022 г. в частта относно вече дадените указания, които към настоящия момент все още
не се явяват надлежно изпълнени, каквото изрично искане се прави от ищците с молбата им
от 12.10.2022 г. Нещо повече, доколкото исковата им претенция се предявява като частична,
то ищците следва да изложат твърдения и относно начина на формиране на сумата от 18 000
лв., останала дължима по процесния договор за кредит, като посочат какъв е характерът и
размерът на включените в нея вземания, а именно: представлява ли тя част от общата
главница от 20 692,03 лв., която твърдят да е била дължима към 30.08.2021 г., или включва в
себе си и лихви /част от посочената за дължима сума от 4 761,93 лв./, като в случай, че това
е така – следва да се посочат и размера на всяко отделно перо, формиращо общо
2
претендираната сума от 18 000 лв.
Съдът намира, че за процесуална яснота на страните следва да бъдат дадени разяснени,
че настоящият правен спор попада под правната квалификация на чл. 134 ЗЗД, вр. чл. 382 и
сл. КЗ /в сила от 01.01.2016 г./, а не както е прието в проекта за доклад по делото от
26.09.2022 г. – на чл. 134 ЗЗД, вр. чл. 199а КЗ /отм./, като се има предвид, че това
обстоятелство не води до промяна на вече разпределената им доказателствена тежест,
доколкото се касае за идентичен фактически състав, но при съобразяване на актуалната
редакция на приложимата материалноправна норма – КЗ /в сила от 01.01.2016 г./. В този
смисъл следва да се допусне изменение в проекта за доклад в първото по делото открито
съдебно заседание на 15.12.2022 г. от 12:00 часа.
Също така с уточнителната молба от 12.10.2022 г. от страна на ищците се правят
доказателствени искания, по които обаче към настоящия момент съдът намира, че не дължи
произнасяне, доколкото към изясняване на спора от фактическа страна следва да се
пристъпи едва след отстраняване на нередовностите на исковата молба, което с оглед
посоченото по-горе към настоящия момент все още не е сторено.
Препис от молба с вх. № 214683/12.10.2022 г. на ищците следва да се изпрати на
ответника „... АД и съищеца „...“ ЕАД за сведение.
На същите следва да се изпрати и препис от настоящото разпореждане, тъй като е
насочено към очертаване на предмета на спора.
Така мотивиран, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищците П. С. А., М. Г. А. и С. Г. А. за
изменение на проекта за доклад по делото съобразно посоченото от тях с молба с вх. №
214683/12.10.2022 г.
УКАЗВА на ищците П. С. А., М. Г. А. и С. Г. А. в едноседмичен срок от съобщението
да:
- уточнят общия размер исковата им претенция, а именно: 29 525,20 лв., или 25 453,96
лв., като съобразят, че според изложените от тях фактически твърдения останалата
непогасена част от договор за кредит № 4372867 от 30.11.2020 г., сключен между „...“ ЕАД и
... А., към момента на смъртта на наследодателя им – 30.08.2021 г., се равнява на общата
сума от 25 453,96 лв., от която: 20 692,03 лв. – главница и 4 761,93 лв. – лихва, като
ирелевантно се явява обстоятелството какъв е размерът на същата към момента на
сключване на застрахователния договор;
- уточнят начина на формиране на сумата от 18 000 лв., останала дължима по
процесния договор за кредит, като посочат какъв е характерът и размерът на включените в
нея вземания, а именно: представлява ли тя част от общата главница от 20 692,03 лв., която
твърдят да е била дължима към 30.08.2021 г., или включва в себе си и лихви /част от
посочената за дължима сума от 4 761,93 лв./, като в случай, че това е така – следва да се
посочат и размера на всяко отделно перо /главница и лихва/, формиращо общо
претендираната сума от 18 000 лв.;
УКАЗВА на ищците, че при неизпълнение на указанията в срок и в цялост исковата
молба ще бъде върната, а производството по делото – прекратено.
ДА СЕ ИЗПРАТИ на ответника „... АД и съищеца „...“ ЕАД препис от молба с вх. №
214683/12.10.2022 г. на ищците, ведно с препис от настоящото разпореждане за сведение.
Разпореждането не подлежи на обжалване.
3

Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4