Решение по дело №396/2019 на Районен съд - Белоградчик

                                Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№                                        30.12.2019 г.                              гр. Белоградчик

                                 В  ИМЕТО  НА   НАРОДА

Белоградчишкият  районен съд                                                втори състав                                     

На осемнадесети декември                две хиляди  и деветнадесета година

В публично заседание в  следния състав: 

                                                                        Районен съдия : Антон Антов

Секретаря Жанета Еленкова,

като разгледа докладваното от съдия Антов

гр.дело №  396  по описа за 2019 година, 

и за да се произнесе взе предвид следното:

             Предявеният иск е ревандикационен с пр. осн. чл. 108 ЗС  – за установяване правото на собственост и предаване владението върху недвижим имот.

             В исковата молба, предявена от П.М.П. се излага: Собственик е на  подробно описания в иск. молба недв. имот - упи осем римско-73в кв. 15 по рег. план на с. Средогрив, с площ от 1 480 кв.м., ведно с построените в него едноетажна масивна жилищна сграда от 45 кв.м., едноетажна паянтова сграда-лятна кухня от 28 кв.м., двуетажна паянтова сграда със застроена площ от 45 кв.м., едноетажна масивна сграда-гараж със застроена площ от 28кв.м. и едноетажна паянтова сграда-работилница с площ от 46 кв.м. на осн. наследяване по завещание от Ц. Н.Г., починал на 07.04.2019г.

Завещателя Ц. Н. Г. е придобил имота на осн. договор за покупко-продажба с продавач М. П. В.на 18.08.1997г.

Ответника Б.Т.Г. владее имота без правно основание.

Моли да бъде установено спрямо ответника, че ищеца е  собственик на описания по-горе недв. имот и бъде осъден ответника да предаде владението в/у същия имот на ищеца.

Представя писм. доказателства, претендира разноски. Посочен е и е разпитан св. М. Д. Г..

            Съдът е допуснал съдебно–графическа експертиза с предмет автентичността на текста и подписа в завещание  от 26.09.2011г., обявено по протокол на нотариус Богдан Тодоров от 08.04.2019г., с посочен автор Ц. Н. Г. изпълнен ли е от лицето посочено като негов автор. Заключението не е оспорено от страните и е прието като доказателство по делото.

             Ответника е оспорил предявения иск.

Предявява възражение за изтекла в негова полза придобивна давност   през периода м.08.1997г. до пролетта на 2019г. Посочен е и е разпитан св. С. К. С.

             Съдът като взе предвид изложеното в исковата  молба, събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени по отделно  и в тяхната съвкупност, доводите и становищата на страните,  приема за установено следното:

                    От фактическа  страна 

              От приложения по делото  протокол за обявяване на саморъчно завещание рег. № 2016/08.04.2019г. на нотариус Богдан Тодоров с район на действие РС Видин, рег. № 161 на Нотариалната камара се установява, че със саморъчно завещание от 26.09.2011г.  Ц. Н. Г., починал на 07.04.2019г. е извършил завещателно разпореждане в полза на ищеца, което му придава качеството на универсален  наследник по см. на ЗН.

Ц. Н. Г. е придобил процесния имот на осн. договор за покупко-продажба с продавач М. П. В. на 18.08.1997г.

В показанията си и двамата разпитани свидетели/ и на ищеца и на ответника/ твърдят, че след закупупането на имота в него са живели завещателя и ответницата.

Не се установи ответницата да е отблъснала владението на завещателя и да е установила върху имота самостоятелна фактическа власт – не се установи за какъвто и да било период от време да е отстранила завещателя  от имота, да е възпрепятствала или ограничила по някакъв начин достъпа му до същия, живеели са заедно и двамата в имота.

 

            От правна страна

             Съгл. чл. 108 ЗС „Собственикът може да иска своята вещ   от  всяко лице, което я владее или държи без да има основание за това”. За да се уважи искът по чл. 108 от ЗС  необходимо е ищеца да докаже кумулативното наличие на следните предпоставки:  че е собственик на вещта и че ответника владее или държи вещта.

                    Искът за собственост по чл. 108 ЗС, като иск на "невладеещият собственик срещу владеещия несобственик или държател", които упражняват тази фактическа власт, без да имат основание за това, предполага установяването по положителен начин на легитимацията на ищеца като собственик.

В постоянната си и непротиворечива съдебна практика ВКС приема, че за да се уважи ревандикацията на определена вещ или имот, в производството по чл. 108 ЗС е необходимо да се установи по безспорен начин, че ищецът е собственик на спорната вещ /имот/, че ответникът го владее и че това владение е без основание. Доказателствената тежест за тези предпоставки се разпределя между насрещните страни в процеса като ищецът следва да докаже правото си на собственост и фактът на владение от страна на ответника, а последният следва да докаже основанието си да упражнява фактическа власт върху вещта. Ищецът не е длъжен да доказва по какъв начин и защо ответникът е установил владението или държането върху вещта. / така Решение № 152/13.09.2011 г. на ВКС по т. д. № 950/2009 г., II т.о./

 

            Относно владението на проц. недвижим имот

            Според правната доктрина, базирана на римското право, владението предполага два елемента : материален, нарeчeн corpus и другият - вътрешен, наречен animus domini .

Владението е упражняване на фактическа власт в/у една вещ. То се изразява в материални действия на държане, на ползване, които поставят вещта под изключителната и пълна власт на едно лице.

Анимусът е намерението на лицето, което владее конкретната вещ, да действа за своя собствена сметка и да държи вещта като собствена.

При упражняване на фактическа власт съществуването на анимуса се предполага/чл. 69 ЗС/

           Ответницата е допусната в имота като лице, живеещо на съпружески начала с праводателя на ищеца – завещателя Ц. Н. Г.

Обстоятелството, че ответницата е живяла заедно със завещателя в имота и с негово съгласие, без значение за какъв период от време, не и придава качеството на владелец. Това са търпими действия, които се извършвани със съгласието на владелеца/собственик, в случая със съгласието на завещателя. При търпимите действия не е налице изобщо владение, тъй като липсват и двата му признака, както обективния, така и субективния. За да е налице обективния признак на владението е необходимо при упражняване на фактическата власт владелецът да държи вещта по изключителен начин, т. е.  да извършва действия върху нея и да изключва действията на други лица, а ако вещта се е намирала преди това в чуждо владение /в чужда фактическа власт/, новият владелец трябва да установи своя фактическа власт и да отстрани фактическата власт на предишния владелец. Ако предишния владелец продължава да извършва макар и откъслечни действия, не е налице установена от новия владелец фактическа власт. А в случая е установено, че собственика – завещател е живял в имота си до своята смърт през април 2019 г., поради което съдът приема, че до този момент не е осъществявано владение от страна на ответницата върху процесния имот. А периода от смъртта на завещателя до предявяване на иска не е достатъчен за да се придобие имота по давност.

Непротиворечивата трайно установена практика на ГК на ВКС, приема, че ако е налице основание за упражняване на фактическа власт върху недвижим имот към момента на установяването й чрез допускане от собственика, презумпцията на чл. 69 ЗС следва да се счита оборена. За да се приеме, че упражняваната фактическа власт представлява владение, упражняващото фактическата власт лице следва да демонстрира промяна в намерението спрямо собственика на имота. Ако собственикът на недвижим имот предостави ползването му на трето лице, упражняваната от последното фактическа власт представлява държане по смисъла на чл. 68, ал. 2 ЗС-налице е основание вещта да се държи не за себе си, а за другиго. За да се трансформира така установената фактическа власт във владение, упражняващото я лице следва да манифестира промяната в намерението, с което държи имота и да противопостави тази промяна на собственика, тъй като за да се придобие по давност правото на собственост фактическата власт с намерение за своене следва да бъде упражнявана явно /в този смисъл решение № 41/26.02.2016 г. на ВКС по гр. д. № 4951/2015 г., първо г.о./

 

             Относно установяване правото на собственост върху процесния недвижим имот

               Съдът приема, че ищеца е безспорен собственик на проц. недв. имот.

От нот. акт № 116, т. първо римско, н.д. № 911/1997г. се установява, че завещателя Ц. Н. Г. е придобил имота на осн. договор за покупко-продажба с продавач М. П. В.

От приложения по делото  протокол за обявяване на саморъчно завещание рег. № 2016/08.04.2019г. на нотариус Богдан Тодоров с район на действие РС Видин, рег. № 161 на Нотариалната камара се установява, че със саморъчно завещание от 26.09.2011г.  Ц. Н. Г. , починал на 07.04.2019г.  е извършил завещателно разпореждане в полза на ищеца, което му придава качеството на универсален  наследник по см. на ЗН.

От допуснатата и изслушана по делото съдебно-графическа експертиза, се установи, че текста и подписа в това завещание са изпънени от завещателя.

             От показанията и на двамата разпитани свидели се установява, че завещателя е допуснал ответницата да ползува спорния имот в качеството на лице, с което е живеел на съпружески начала, но не е установено да е отблъснала неговото владение и да е установила върху имота самостоятелна фактическа власт. Въпреки установената недостоверност на показанията на свидетеля на ищеца в частта им относно пребиваване на завещателя в болнично заведение преди смъртта му, съдът кредитира показанията в останалата им част – относно съвместното ползване на имота от завещателя и ответницата. В тази част показанията на св. М. Г. изцяло съвпадат с тези на свидетеля на ответницата - С. С..

Не се установи ответника да е владял с намерението да придобие собствеността, което да е демонстрирал по отношение на действителния собственик - завещателя. Упражняването на фактическата власт върху имота наред с неговия собственик не обуславя наличие на владение по смисъла на чл. 68 ЗС.

При така изнесените от свидетелите данни, които не се опровергават от останалите събрани по делото доказателства, следва да се приеме, че ответницата е била допусната в процесния имот като обикновен държател, доколкото фактическата и власт е произтичала от допускане в имота в качеството на лице, с което завещателя е живеел на съпружески начала, Практиката на ВКС е константна, че след като основанието, на което е придобита фактическата власт, признава правата на собственика, налице е не владение, а държане, при което, за да се придобие по давност правото на собственост, е необходимо да се предприемат едностранни действия, с които по явен и недвусмислен начин да се демонстрира намерението да се придобие имота за себе си, като тези действия следва да са доведени до знанието на собственика. В противен случай презумпцията на чл. 69 ЗС следва да се счита за опровергана и съответно не е налице владение като предпоставка за придобиване по давност на чуждия имот в срока по чл. 79 ЗС /ТР № 1/06.08.2012г. ОСГК/. При такава хипотеза, за да промени държанието във владение като предпоставка за придобиване по давност на чужд имот, държателят трябва да демонстрира промяна в намерението за своене на имота /interversio possessionis/, която да е открито демонстрирана спрямо собственика, за да се обезпечи възможността последният да предприеме действия за защита на правото си /решение № 291/09.08.2010г. на ВКС по гр. д. № 859/2009 г. II г. о., решение № 12/19.02.2014 г. на ВКС по гр. д. № 1840/2013 г. II г. о., решение № 115/28.10.2016г. на ВКС по гр. д. № 977/2016 г., II г.о./. Решение № 145/14.06.2011г. по гр. д. № 627/2010г., I г. о., сочи, че общият принцип на справедливостта изключва скритостта на придобивната давност, защото не могат да се черпят права от поведение по време, когато засегнатият собственик няма възможност, поради неведение, да се брани. Доколкото по делото не е установено след първоначалното и допускане в имота със съгласието на собственика, ответницата да е манифестирала такава промяна в намерението си да свои имота за себе си, която да е довела да знанието на собственика, следва да се приеме, че в случая изобщо не е налице владение по смисъла на чл. 68, ал.1 ЗС, поради което в полза на ответника не е осъществен уреденият в чл. 79, ал.1 ЗС оригинерен придобивен способ.               

            Като извод от горното, съдът приема, че легитимацията на ищеца като собственик на проц. недв. имот не е отречена чрез предявеното възражение за придобиване на имота ответника, по силата на изтекла в негова полза придобивна давност  и ищеца е собственик на имота, посочен в иск. молба.

            Поради изложеното съдът приема, че предявеният ревандикационен иск с пр. осн. чл. 108 ЗС е основателен и като такъв го уважава.

             Предвид изхода на спора, ответника следва да заплати на ищеца направените разноски по делото в размер на 50.00лв. - държавна такса, 250.00лв. – възнаграждение за в. лице и 500.00в. – адвокатско възнаграждение.На ответника не се следват разаноски в размер на 300.00лв. – адв. възнаграждение.

Възражението на пълномощника на ответника за прекомерност на адв. възнаграждение на пълномощника на ищеца, съдът приема за неоснователно. В конкретния случай, адв. възнаграждение на пълномощника на ищеца не е завишено предвид разпоредбата на чл. 7 ал.2 от Наредба № 1/09.07.04г. за МРАВ, тъй като минималния размер на възнаграждението е от 304.97лв. до 390.00лв.

                                  Водим от горното, съдът

 

                                       Р  Е  Ш  И       

   

             Приема за установено по отношение на Б.Т.Г. с ЕГН ********** *** по предявеният от  П.М.П.  с ЕГН **********,***, срещу  Б.Т.Г. с ЕГН ********** иск с пр. осн. чл. 108 ал.1 ЗС, че ищеца  П.М.П.  с ЕГН ********** е собственик на следния недвижим имот : упи осем римско-73в кв. 15 по рег. план на с. Средогрив, с площ от 1 480 кв.м., ведно с построените в него едноетажна масивна жилищна сграда от 45 кв.м., едноетажна паянтова сграда-лятна кухня от 28 кв.м., двуетажна паянтова сграда със застроена площ от 45 кв.м., едноетажна масивна сграда-гараж със застроена площ от 28кв.м. и едноетажна паянтова сграда-работилница с площ от 46 кв.м.

            Осъжда  Б.Т.Г. с ЕГН ********** *** да предаде на П.М.П.  с ЕГН ********** *** владението върху следния  недвижим имот: упи осем римско-73в кв. 15 по рег. план на с. Средогрив, с площ от 1 480 кв.м., ведно с построените в него едноетажна масивна жилищна сграда от 45 кв.м., едноетажна паянтова сграда-лятна кухня от 28 кв.м., двуетажна паянтова сграда със застроена площ от 45 кв.м., едноетажна масивна сграда-гараж със застроена площ от 28кв.м. и едноетажна паянтова сграда-работилница с площ от 46 кв.м.

            Дава шестмесечен срок, считано от влизането в сила на решението, П.М.П.  с ЕГН **********, да отбележи влезлия в сила съдебен акт в Службата по вписванията на РС Белоградчик.

            Осъжда Б.Т.Г. с ЕГН ********** да заплати на П.М.П.  с ЕГН ********** направените по делото разноски в размер на 50.00лв. - държавна такса,  250.00лв. – възнаграждение за в. лице и 500.00в. – адвокатско възнаграждение.

              Оставя без уважение искането на Б.Т.Г. с ЕГН ********** за присъждане на разноски по настоящото дело в размер на 300.00лв. – адвокатско  възнаграждение.

            Решението подлежи на обжалване пред ВОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                                  Районен съдия :