О П Р
Е Д Е Л Е Н И Е
№… Разград
3.ІІ .2020 Разградски
окръжен
година Град
2020
съд
27.І. публично
На Година
РАЯ ЙОНЧЕВА
В заседание
в следния състав:
Секретар:Н.Реджебова ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВАЛЕНТИНА
ДИМИТРОВА АТАНАС ХРИСТОВ
ЧЛЕНОВЕ:
Като разгледа докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ
2019
№387 въззивно
ч.н.
дело по описа за година
за да
се произнесе, съобрази следното:
Производство гл.ХХІ НПК.
Образувано е по ч. жалба, подадена по
реда и в сроковете на чл.341 и сл. НПК от
Х.Г.Г. срещу Разпореждане
№254/8.Х.2019 г., с което на основание чл.250, ал.1, т.1, пр. последно, във
връзка с чл.247а, ал.2, т.2, във връзка с чл.24, ал.5, т.2 от НПК състав на РРС е прекратил производството
по НЧХД № 721, образувано по описа му за
2019г по тъжба вх. № 9532/27.ІХ.2019 г., подадена от Х.Г. срещу Ф.И.Ф. за ангажиране на нак. отговорност
за престъпление по чл.147, ал.1,
предл.ІІ НК и е върнал тъжбата като
подадена след законово предвидения за това срок.
В
основание за отмяна на обжалваното разпореждане, жалбоподателя въвежда
твърдение за незаконосъобразност и необоснованост на възприетата от
първоинстанционния съд преклузия относно подадената тъжба. Твърди узнаване, респ. инкриминиране на деянието
по подадената тъжба на 25.VІ.2019г.,
когато влиза в сила Присъда №40/22. І.2019 по НЧХД№378/2018г. на РРС, с която е
бил оправдан и признат за невиновен по поддържаното срещу него от Ф. обвинение за
клевета по чл.147 във вр. с чл.148 НК.
При редовност в призоваването,
жалбоподателят се явява в с. з. лично и излага подробни съображения в подкрепа
на твърдението си за незаконосъбразност на
преграждащото хода а тъжбата му Разпореждане №254/8.Х.2019г Пледира за отмяната му и за връщане
на делото за разглеждането му по същество от
друг състав на Районен съд Разград.
В законоустановения срок не са
постъпили възражения против допустимостта и основателността на жалбата.
В с.з., чрез упълномощеният със
защитата му адв. М., Ф.Ф. оспорва
жалбата като неоснователна и пледира за потвърждаване на обжалваното
разпореждане като правилно и законосъобразно постановен съдебен акт.
Жалбата е допустима, като подадена
в законовия срок и от легитимирано да обжалва лице. Разгледана по същество е неоснователна.
В хронология, фактите по делото сочат на следното: На 17.VІІ.2017г. и
12.ІХ.2017 в регистратура на РРС са постъпили
тъжби №7363 и №9305, с подаване на които
Елина Филипова е повдигнала срещу Х.Г. обвинения за
инкриминирани спрямо нея престъпления по чл.146НК и чл.147 във вр. с чл.148 НК.
По така подадените тъжби срещу жалбоподателя са били образувани ЧНХД №590 и №739, и двете по опис
на РРС за 2017г.
На 17.VІІ.2017
и 12.ІХ.2017 в
регистратура на РРС са постъпили тъжби №7364
и №9304, с подаване на които Ф.Ф. е повдигнал срещу Х.Г. обвинения за инкриминирани спрямо него престъпления по чл.14 НК и чл.147 във вр. с
чл.148 НК. По така подадените тъжби
срещу жалбоподателя са били образувани ЧНХД №591
и 738, и двете по опис на РРС за 2017г.
Със свое разпореждане
№398/2.Х.2017г. съдията докладчик е обединил четирите НЧХ дела в производството
по НЧХД№590/2017 на РРС. За образуваното срещу него НЧХД и за повдигнатите
му по тъжби на Ф. и Елина Филипова
обвинения по чл.146 и 145 НК, жалбоподателят е узнал с поучаване на
адресираната до него призовка (вж.л.42,
НЧХД№590/2017) , връчена му лично на 4.Х.2017г. След отмяна на постановената в това
производство присъда, делото е върнато
за ново разглеждане и образувано под №378/2018.
С постановената и влязла в сила на 25.VІ.2019г. Присъда №40/22.І.2019г. Х.Г.
е бил признат за виновен в това, че на 26.І и 10.V.2017г. е инкриминирал по
отношение на всеки един от тъжителите престъпление по чл.146 НК. По обвинението за извършено на посочените дати
престъпление по чл.147 НК същият е признат за невиновен и оправдан.
Прекратеното с обжалваното
разпореждане НЧХД №721/2019 е образувано на производство пред РРС по тъжба
вх.№9532, депозирана в регистратура на съда, лично от жалбоподателя на
27.ІХ.2019г. С подаването й срещу Ф.Ф. жалбоподателят е повдигнал обвинение за инкриминирано спрямо
него престъпление по чл.147 НК, визирайки осъществяването му с поведението на Ф.
по воденото срещу него наказателно производство по обвинение за инкринимирано
на 26.І. и 10.V.2017г. престъпление по чл.147 НК, за което е бил оправдан с
цитираната по горе и влязла в сила на 25.VІ.2019г. присъда. Като факти, обосноваващи от обективна страна съставомерността на
вменяваното в отговорност на Ф. престъпление, в тъжбата си жалбоподателят е посочил:
1/подадената на 17.VІІ.2017 и послужила
за воденото срещу него нак. производство тъжба и 2/ непредприетите от Ф. действия по оттегляне на тъжбата с повдигнатите
му по чл.147 НК обвинения, за които бил оправдан с влязлата в сила присъда. Счита, че така –с действия и бездействия, в условия на идеална съвкупност и продължавано
престъпление, за времето от 17.VІІ. 2017 до 25.VІ.2019г. Ф. съзнателно го е набедил в извършване на
престъпление по чл.147 НК , с което е
осъществил спрямо него състава на престъплението по чл.14 НК.
В тази връзка, твърдейки, че деянието се
явява инкриминирано от Ф. на 25.VІ.2019г - когато влиза в сила оневиняващата го
по чл.147 НК присъда, жалбоподателят
счита, че тъжбата му е подадена в срока на чл.81, ал.3 НПК. С подаването й е
предявил и граждански иск за обезщетяване на вреди, търпени в резултат от неоснователно
поддържаното обвинение, набеждаващо го в
извършване на престъпление по чл.147 НК.
Съгласно чл. 147 ал.1 НК престъплението
клевета представлява умишлено разгласяване на неистинско позорно обстоятелство
за другиго или приписване на престъпление, което не е извършено. Непосредствен
обект на престъплението клевета са обществените отношения, осигуряващи
ненакърняване на доброто име на човека в обществото, на положителната
обществена оценка за личността. Клеветническите твърдения, релевантни за
състава на престъплението, очертано в чл. 147, ал.1 НК, могат да бъдат
разпространявани само с активни действия, изключващи бездействието като
съставомерно проявление на изп. деяние и и винаги умишлено, при пряк или евентуален умисъл.
Тъжбата, съобразно императивните
изисквания на чл. 81, ал. 3 от НПК, се подава в шестмесечен срок от деня,
когато пострадалият е узнал за извършване на престъплението, или от деня, в
който пострадалият е получил съобщение за спиране на наказателното производство
на основание чл. 25, ал. 1, т. 6 от НПК. В настоящият случай е налице първата
хипотеза на чл. 81, ал. 3 от НПК и жалбоподателя е следвало да подаде тъжбата си в шестмесечния срок от
деня, когато е узнал за извършване на престъплението „клевета“.
Клеветата е довършена със самото възприемане на
клеветническото твърдение. От доказателствата
по делото се следва за безспорно установено, че моментът, в който жалбоподателят е приел
действията по набеждаването му в извършване на престъпление е относим към 4.Х.2017г.- датата, на която е получил
тъжбата с повдигнатите му от Ф. обвинения за престъплението по чл.147 НК. Считано от тази дата, подадената на 27.ІХ.2019г. тъжба се явява
подадена извън предвидения в чл.81, ал.3 НПК срок. Сокът за депозиране на тъжбата
е преклузивен. Той не спира да тече, не се прекъсва, не може да бъде възобновяван и последиците – невъзможност
от валидно подаване на тъжбата, настъпват незабавно след изтичането му. Датата на влизането в сила на оправдателната присъда за престъплението, в
което жалбоподателят твърди да е набеден с подадената от Ф. тъжба, не обективира факта на „оклеветяването“.
В хода на това, водено срещу него нак. преследване, в качеството си на
подсъдими жалбоподателят се е ползвал от презумпцията за невиновност и със
всички, предоставени му от НПК средства за защита, в резултат на които обвинението е било признато за недоказано.
Узнаването за извършеното
престъпление е момент във времето, в който пострадалият е получил информация за
същото престъпление. В случая това е датата, на която е
бил привлечен към нак. отговорност с връчване
на подадената от Ф. тъжба.
Съобразявайки изложеното, въззивният съд намира, че атакуваното разпореждане следва да бъде потвърдено като законосъобразно, правилно и обосновано.
С оглед прекратяване на наказателното
производство по делото, което е фактически прекратяване и на съдебното
производство, съгласно чл. 88, ал.3 от НПК не следва да се разглежда гражданския иск. След изтичането на
срока по чл.81, ал.3 НПК материалното право на пострадалия да иска обезвреда за
извършеното спрямо него престъпление не е погасено. Погасена е само
процесуалната възможност това право да бъде осъществено по реда на нак. процес
съвместно с претенцията за възбуждане и осъществяване на наказателното
преследване. Същото материално право може да бъде осъществено по реда на общия
исков процес.
По изложените съображения съдът намира жалбата за неоснователна и на
основание чл. 250, ал.5 от НПК във връзка с чл. 308 от НПК съдът
О П Р
Е Д Е Л И
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане
№254/8.Х.2019 г. за прекратяване на НЧХД № 721/2019 по опис на РРС в
хипотеза на чл.250, ал.1, т.1, пр.
последно, във връзка с чл.247а, ал.2, т.2, във
Определението на РОС е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.