О П Р Е Д Е Л Е Н И
Е
гр. София, 27.06.2018 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Търговско
отделение, VI-17 състав, в закрито заседание на двадесет и седми юни две хиляди и
осемнадесета година, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИРОСЛАВА
КАЦАРСКА
ЧЛЕНОВЕ : НЕЛИ АЛЕКСИЕВА
ДИЛЯНА ГОСПОДИНОВА
като разгледа докладваното от съдия Господинова ч.гр.д. № 5447 по описа за 2018 г., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 435, ал. 2 ГПК.
Образувано
е по жалба, подадена от Л.Д.С., с която се обжалват действията на съдебния
изпълнител, извърщени по и.д. № 20158380402624 по
описа на ЧСИ М.Б., по обявяване на публична продан върху недвижим имот,
представляващ ½ ид.ч. от двуетажна еднофамилна
жилищна сграда, находяща се в гр. София, район „*****”,
кв. „*****” със застроена площ от 132 кв.м. и РЗП от 450 кв.м.
Жалбоподателят
твърди, че е трето за изпълнението лице, което владее имота от 20.06.2009 г. и
не го е напускал до момента. Посочва, че оценката на недвижимия имот, върху
който длъжницата притежава ½ ид.ч. от правото
на собственост, е на много по-висока стойност от размера на дълга, поради което
с насочване на изпълнението към този имот е нарушена нормата на чл. 442а ГПК.
В
приложените към жалбата мотиви частният съдебен изпълнител посочва, че същата е
недопустима, тъй като жалбоподателят не е бил във владение на имота, към който
е насочено изпълнението, поради което не е налице хипотезата на чл. 435, ал. 4 ГПК и той няма право да обжалва действията на съдебния изпълнител по обявяване
на публична продан на ½ ид.ч. от собствения на
длъжницата В.Ш. имот. Заявява, че само длъжникът има право да възрази срещу
несъразмерността на дълга и предприетите изпълнителни способи за неговото
събиране, но не и третото лице.
Софийски градски съд, след като съобрази изложените от жалбоподателя доводи
и събраните по делото доказателства, намира следното:
От представените от съдебния
изпълнител материали по и.д. № 20158380402624 по описа на ЧСИ М.Б., се
установява, че жалбоподателят има качеството на трето лице в образуваното
изпълнително производство за принудително събиране на присъдени в полза на взискателя парични вземания, които той има към длъжника.
В чл. 435 ГПК изчерпателно са
посочени действията на съдебния изпълнител, които подлежат на обжалване, както
и лицата, които имат признато от закона право да направят това. В чл. 435, ал. 4 ГПК е предвидено, че третото за принудителното изпълнение лице има право да
обжалва действията на съдебния изпълнител, с които принудителното изпълнение се
насочва спрямо вещи, които в деня на запора, възбраната или предаването, ако се
отнася до движима вещ, се намират във владение на това лице.
С жалбата, за разглеждане на
която е образувано настоящото производство, третото за изпълнението лице оспорва
пред съда действията на съдебния изпълнител по насочване на изпълнението към недвижим
имот, представляващ ½ ид.ч. от двуетажна еднофамилна
жилищна сграда, находяща се в гр. София, район „*****”,
кв. „*****” със застроена площ от 132 кв.м. и РЗП от 450 кв.м. В подадената
молба-уточнение от 08.06.2018 г. се сочи, че това лице е във владение на този
имот от 20.06.2009 г. до момента, което означава, че то твърди да е било във
владение на вещта и към дата на налагане на възбрана върху нея, което е станало
на 01.04.2015 г.
При тълкуването им във връзка
едно с друго на двете изречения на чл. 435, ал. 4 ГПК, настоящият съдебен
състав намира, че право да обжалва действията на съдебния изпълнител по
насочване на принудителното изпълнение върху определена вещ има не всяко трето
лице, което я владее в деня на възбраната или запора, а само това трето лице,
което освен, че е във владение на вещта към посочения релевантен момент, и
същевременно твърди, че е титуляр на правото на собственост върху тази вещ,
което се засяга с предприемане на действия по изпълнение върху нея за
погасяване на дълга на длъжника.
В чл. 435, ал. 4, изр. 2 ГПК е
предвидено, че жалбата на третото лице, подадена при предпоставките на чл. 435,
ал. 4, изр. 1 ГПК, не се уважава, ако се установи, че вещта е била собствена на
длъжника при налагане на запора или възбраната. От тази разпоредба се налага
изводът, че в производството по обжалване на действията на съдебния изпълнител,
регламентирано в чл. 435, ал. 4 ГПК, съдът е длъжен да се произнесе по това
дали длъжникът притежава право на собственост върху имуществото, спрямо което е
насочено изпълнението към момента на налагане на запора или възбраната и само
ако се установи, че титуляр на това право е лице различно от длъжника тази
жалба може да бъде уважена и действията по изпълнението отменени. От обхвата на
проверката, която съдът прави в това производство, следва, че при неговото
образуване трябва да има изрични твърдения за това, че правото на собственост
върху вещта, към която е насочено изпълнението, не принадлежи на длъжника, а на
трето за изпълнението лице и че това чуждо материално право се засяга от
извършените от съдебния изпълнител действия по изпълнението. Само при наличие
на такива твърдения може да се приеме, че едно трето за изпълнението лице има правен
интерес от обжалване на действията на съдебния изпълнител, посочени в чл. 435,
ал. 4, изр. 1 ГПК.
Изводът, че право на жалба по
реда на чл. 435, ал. 4 ГПК има само това трето лице, което твърди, че притежава
субективно материално право върху вещта, към която е насочено принудителното
изпълнение, което се засяга от него, се налага и при съобразяване на мотивите,
изложени в т. 4 от Тълкувателно решение № 3 от 10.07.2017 г., постановено по тълк. д. № 3/2015 г. на ОСГТК на ВКС. В тълкувателното
решение е посочено, че в ГПК са предвидени два самостоятелни и независими един
от друг способи за защита на третото лице срещу действия в изпълнителното
производство, а именно правото му на жалба по чл. 435, ал. 4 ГПК и правото да
предяви иск по чл. 440 ГПК, както и че те имат една и съща цел - да осигурят защита на
третото лице, чието право върху вещта е засегнато от изпълнението и което отрича
правата на длъжника върху вещта, предмет на изпълнението. Ето защо и само при
наличие на твърдения за това, че третото лице притежава определено право върху имущество,
към което е насочено изпълнението, то ще има правен интерес да подаде жалба по
чл. 435, ал. 4 ГПК срещу действията на съдебния изпълнител в тази насока или да
предяви иск по чл. 440 ГПК в зависимост от това какъв е обема на защитата,
която иска да получи.
От изложеното в подадената от Л.Д.С.
жалба, както и в молбата-уточнение от 08.06.2018 г. е видно, че това лице,
което е трето за изпълнителното производство, не твърди да притежава каквото и
да е право върху имота, към който е насочено изпълнението и който представлява ½
ид.ч. от двуетажна еднофамилна жилищна сграда, находяща се в гр. София, район „*****”, кв. „*****”, и не
отрича правата на длъжницата върху тази вещ. Напротив, жалбоподателят дори
изрично сочи, че длъжницата В.Ш. е титуляр на правото на собственост върху
½ ид.ч. от описания недвижим имот, към която е
насочено изпълнението. От документите по делото се установява, че възбраната по
и.д. № 20158380402624 по описа на ЧСИ М.Б. е наложена само върху ½ ид.ч. от имота, която притежава длъжницата, а не върху
целия имот, което означава, че с извършените изпълнителни действия не се засяга
притежаваното от третото лице вещно право, което се твърди да е правото на
собственост върху останалата ½ ид.ч. от имота,
находящ се в гр. София, район „*****”, кв. „*****”.
След като жалбоподателят С. не отрича правото на собственост на длъжницата
върху вещта, която е предмет на започналото принудително изпълнение и не твърди
последното да засяга притежавано от него материално право, то следва да се
приеме, че това лице няма признато от закона право да обжалва действията на
съдебния изпълнител по насочване на изпълнението към това имущество в хода на и.д.
№ 20158380402624 по описа на ЧСИ М.Б., което прави подадената от него жалба недопустима
и следва да бъде оставена без разглеждане.
Така мотивиран съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ
РАЗГЛЕЖДАНЕ жалба с вх. на ЧСИ № 93665/ 22.12.2017 г., подадена от Л.Д.С. срещу
действия на съдебния изпълнител, извърщени по и.д. № 20158380402624
по описа на ЧСИ М.Б., по обявяване на публична продан върху недвижим имот,
представляващ ½ ид.ч. от двуетажна еднофамилна
жилищна сграда, находяща се в гр. София, район „*****”,
кв. „*****” със застроена площ от 132 кв.м. и РЗП от 450 кв.м.
Определението подлежи на обжалване пред
Софийски апелативен съд в едноседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.