Р Е Ш Е Н И Е
№ 368
гр. Плевен, 24 юни 2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд Плевен – втори състав, в открито
съдебно заседание на двадесет и
пети май две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НИКОЛАЙ ГОСПОДИНОВ
при секретар Бранимира Монова, изслуша докладваното от
съдията Господинов административно дело №
263/2021 г. по описа на съда и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145, ал.
2, т. 1 от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ вр. чл. 172, ал.5 от
Закона за движението по пътищата /ЗДвП/.
Образувано е по жалба на В.И.И., ЕГН **********
*** против заповед № 21-1772-000014/19.03.2021 г. за наложена принудителна административна
мярка по чл. 171, т. 2а, б.“а“ ЗДвП – прекратяване на регистрацията на ППС за
срок от 6 месеца, издадена от ВПД Началник РУ към ОДМВР – Плевен, РУ 01 Плевен.
В жалбата се излагат доводи, че оспорената
заповед е неправилна, незаконосъобразна,
издадена
в нарушение на процесуалния закон и при допуснати съществени процесуални нарушения. Сочи се, че твърдените
в оспорената заповед фактически положения не отговарят на действителното
фактическо положение. Твърди се, че неправилно е прието от органа, че с връчена
ЗППАМ № 20-0938-000946/01.04.2020 г. И.Г.И.е лишен от право да управлява МПС по административен ред, тъй като в
сочената заповед липсва такова волеизявление, че лишава същия от право да
управлява. Сочи се, че диспозитивът на оспорената заповед е неясен, тъй като
същият разпорежда прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца.
Липсва ясно и несъмнено индивидуализиране на пътното превозно средство, чиято
регистрация се прекратява. Посочването на кое конкретно ППС се прекратява
регистрацията е един от основните
реквизити в разпоредителната част на заповедта, защото принудителната
мярка се прилага именно спрямо посоченото ППС. В заключение се иска да бъде
отменена оспорената заповед и в полза на жалбоподателя да бъдат присъдени
направените по делото разноски.
В съдебно заседание жалбоподателката не се
явява. Представлява се от адв. Б., която поддържа жалбата по изложените в нея съображения. Пледира да бъде отменена обжалваната заповед.
Претендира разноски.
Ответникът редовно призован се представлява от юрк. Ф.,
която счита, че издадената заповед е правилна и законосъобразна. Излага
съображения, че заповедта е издадена в предвидената в закона писмена форма и съдържа всички предвидени
реквизити в АПК. Твърди още, че при
издаването на заповедта не са допуснати съществени процедурни нарушения, които
да водят то нейната отмяна, тъй като е връчена лично срещу подпис на жалбоподателката, която я обжалвала
в законоустановения 14-дневен срок. Намира наведените с жалбата възражения за
неоснователни. Действително
в разпоредителната част на заповедта за ПАМ липсва конкретизация на МПС, за
което се прекратява регистрацията за срок от 6 месеца, но счита, че това не е
съществено процедурно нарушение, тъй като МПС е индивидуализирано в
обстоятелствената част на заповедта за ПАМ с това, че е л.а. „Шевролет Каптива“
с рег. № ***, като е посочено, че същият безспорно е собственост на В.И.И..
Съдът намира, че жалбата е подадена в
срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и при наличие на правен
интерес, поради което е процесуално допустима и подлежи на разглеждане.
Административен съд Плевен, втори състав,
като провери законосъобразността на оспорвания акт, съобрази доводите на страните
и представените доказателства, намира подадената жалба за неоснователна.
Въз основана на събраните доказателства
съдът намира за установена следната фактическа обстановка: От АУАН с бланков № 917410
от 19.03.2021 г., съставен от полицейски
инспектор П.Е.К. /л. 6/ е видно, че
същият е съставен по отношение на И.Г.И., за това, че на 19.03.2021 г. около 15:10 часа в гр. Плевен, ул.“Сан Стефано“ пред блок
№ 12 посока на движение към ОД МВР Плевен управлява лек автомобил “Шевролет
Каптива“ с рег. № ***, нейна
собственост, след като същият е лишен от право да управлява МПС по административен ред/неправоспособен/, с
връчена ЗППАМ № 20-0938-00946/01.04.2020 г., връчена на 24.08.2020 г. На И. е
съставен АУАН серия „АА“ № 917410/19.03.2021
г. за извършено нарушение по чл. 150 а от ЗДвП.
На 19.03.2021
г., ВПД Началник РУ към ОД на МВР-
Плевен, РУ 01 Плевен е издал процесната заповед /л. 5/, като
последната е връчена на жалбоподателката на 24.03.2021 г., видно от
отбелязването на самата нея.
Жалбата е подадена на 02.04.2021 г., видно
от поставения вх. № 177200-2975 на
органа /л. 1/. По делото няма данни дали и кога е издадено наказателно
постановление въз основа на съставения АУАН.
Освен посочените по-горе писмени
доказателства по делото са приобщени и следните относими към правния спор
писмени доказателства: АУАН бл. № 917410 /л. 6/; ЗППАМ № 20-0938-000946/01.07.2020 г. /л. 9 гърба/;
справка за нарушител по отношение на И.Г.И./л. 10-12/ заповед № 316з-27/03.01.2018 г. на Директора
на ОД на МВР- Плевен /л. 13-14/; Заповед №316з-501/05.02.2021 г.на Директора на
ОД на МВР Плевен /л. 15-18/;
постановление за прекратяване на наказателно производство от 29.03.2021 г. по бързо производство № 1631/2021 г. по описа
на РП – Плевен водено срещу И.Г.И.за престъпление по чл. 343в, ал. 3, вр. с ал.
1 от НК /л. 27-29/; удостоверение рег. № 316000-18460/21.05.2021 г. по
отношение на главен инспектор Д.Й.Х., издадено от Началник сектор КАПОЧР при ОД
на МВР Плевен /л. 29/; Заповед № 81213-1524/09.12.2016 г. Министъра на
МВР.
При така обсъдените доказателства
съдът намира за установено следното от
правна страна:
Заповедта е издадена от компетентен орган,
съгласно изискванията на чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, видно от т. 1.3 на заповед №
316з-27/03.01.2018 г. на Директора на ОД на МВР- Плевен.
В заповедта изрично е посочено, че същата се основава
на обстоятелствата, отразени в съдържанието на акта за установяване на
административното нарушение и с оглед наличието на всички реквизити предвидени
в разпоредбата на чл. 59, ал. 2 от АПК,
следва да се приеме, че е издадена в предвидената от закона форма.
По отношение на спазването на процесуалните правила и
материалния закон съдът съобрази следното:
В хода на административното производство
не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да са довели до
нарушаване правото на защита на лицето. Действително жалбоподателката не е била
уведомена за образуваното производство, но това в случая не е процесуално
нарушение. Като всяка една принудителна административна мярка, процесната има
преустановителен и превантивен характер, поради което при констатиране на
съответното административно нарушение законът изисква предприемане на незабавни
фактически действия, в случая прекратяване на регистрацията на МПС. Ето защо,
изрично в заповедта е посочено, че нейното действие е считано от 19.03.2021 г.,
когато са свалени и регистрационните номера на автомобила, видно от съставения
АУАН. Тази незабавност на предприеманите действия изключва възможността за
уведомяване на заинтересуваните лица. В случая, преди да издаде заповедта
административният орган е изпълнил задължението си по чл. 36, ал. 1 от АПК, като е събрал доказателства за релевантния факт – кой е
собственик на управлявания от неправоспособно лице лек автомобил и спрямо него
е наложил ПАМ.
Заповедта е издадена в предвидената от
законодателя писмена форма, като тя е мотивирана, тъй като съдържа фактически и
правни основания за нейното издаване. В
разпоредителната част на заповедта е посочена правната норма на основание на която е
издадена, а именно чл.171, т.2а, б“а“ от
ЗДвП. Действително в разпоредителната
част на заповедта не е посочено ППС, на което се прекратява регистрацията за
срок от 6 месеца, но в заглавната част на заповедта е посочено и не оставя
никакво съмнение, че това е лек
автомобил “Шевролет Каптива“ с рег. № ***,
собственост на В.И.И..
Заповедта е постановена в съответствие с
материалноправните разпоредби на закона.
Съгласно чл.171, т.2а, б.“а“ от ЗДвП, за
осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните
нарушения се прилагат следните принудителни административни мерки: прекратяване
на регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява
моторно превозно средство без да е правоспособен водач, не притежава
свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада
управляваното от него моторно превозно средство, или след като е лишен от право
да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, или
свидетелството му за управление е временно отнето по реда на чл.171, т. 1 или 4 или
по реда на чл. 69а от
Наказателно-процесуалния кодекс, както и на собственик, чието
моторно превозно средство е управлявано от лице, за което са налице тези
обстоятелства – за срок от 6 месеца до една година.
Видно от посочената разпоредба, тази ПАМ се
прилага за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за
преустановяване на административните нарушения на собственик на пътно превозно
средство. Доколкото не е налице спор по делото, че В.И.И. е собственик на превозното средство на което е
прекратена регистрацията, правилно същата е определена като адресат на
заповедта. Законодателят изрично в нормата на чл. 171, т.
2а, б.“а“ от ЗДвП, е предвидил, че ПАМ се налага на собственика на автомобила,
без значение дали той лично или друго лице е предоставило управлението на МПС,
поради което и административният орган има задължението да издири единствено
собственика на автомобила, но не и всяко друго трето лице имащо отношение към
случая. Съответно за налагането на процесната ПАМ е ирелевантно кое е лицето
предоставило автомобила за управление, поради което и незнанието на
собственика, че автомобилът му е предоставен за управление на неправоспособно
лице, не води до отпадане на основанията за налагане на процесната ПАМ, още
повече, че жалбоподателката, като собственик се предполага, че във всеки един
момент би следвало да знае къде се намира нейната вещ, в случая
автомобил.
В случая са налице и основанията за
налагане на процесната ПАМ, тъй като от събраните по делото доказателства се
установява, че МПС е било управлявано от И.Г.И., за който в заповедта се сочи,
че е лишен от право да управлява МПС по
административен ред /неправоспособен/. Действително в случая не е посочена коя точно
е приложимата хипотеза на чл. 171, т. 2а, б. “а“ от ЗДвП, но тя се установява
от изложените в заповедта фактически основания, а именно ПАМ е наложена на
жалбоподателката в качеството й на собственик, чийто лек автомобил се управлява
от водач, който е лишен по
административен ред да управлява МПС.
При определяне срока на наложената ПАМ,
административният орган правилно е преценил конкретните обстоятелства и е
определил минималния предвиден от законодателя срок – 6 месеца. В този смисъл
липсата на мотиви за определяне срока на наложената ПАМ, не води до нейната
незаконосъобразност, тъй като такива биха били необходими при определяне на
срок различен от минималния.
В случая, не са налице и отменителни
основания по смисъла на чл. 146, т. 5 от АПК, тъй като процесната заповед е
издадена в съответствие с целта на закона. Наложената ПАМ има превантивен
характер и цели осуетяване възможността на дееца да извърши други подобни
нарушения. Също така, с нейното прилагане се изпълнява и целта на чл. 22 от ЗАНН, във връзка с чл. 171 от ЗДвП – да се осигури безопасността на движението
по пътищата и да се преустановят административните нарушения от водач, който
управлява МПС, след като е лишен по административен ред да управлява МПС, тоест
тя има и преустановителен ефект.
По изложените съображения, следва да се
приеме, че правилно административният орган е наложил на жалбоподателя
процесната принудителна административна мярка, след като е установил наличието
на материалноправните предпоставки, предвидени в нормата на чл. 171, т. 2а от ЗДвП, а подадената жалба, като неоснователна следва да бъде
отхвърлена.
Водим от изложените мотиви и на основание
чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд Плевен, втори състав
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на В.И.И., ЕГН ********** *** против заповед №
21-1772-000014/19.03.2021 г. за наложена принудителна административна мярка по
чл. 171, т. 2а, б. “а“ ЗДвП – прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6
месеца, издадена от ВПД Началник РУ към
ОДМВР – Плевен, РУ 01 Плевен.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на
оспорване – чл.172, ал.5 от ЗДвП.
СЪДИЯ: