РЕШЕНИЕ
№ 101
гр. Перник, 28.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, IV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и трети ноември през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Светослава Ив. Алексиева
при участието на секретаря Катя В. Тодорова
като разгледа докладваното от Светослава Ив. Алексиева Административно
наказателно дело № 20211720201436 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
С наказателно постановление №42-0001625/30.06.2021г., издадено от
директор РД „Автомобилна администрация”, гр. София, на З. С. З., с ЕГН
**********, е наложено административно наказание глоба 200 /двеста/ лева
на основание чл.105, ал.1 от Закона за автомобилните превози /ЗАвП/ за това,
че на 06.06.2021г., около 11.10 часа, на автомагистрала „Струма“ – III-ти
тунел Големо Бучино, управлявал съчленено ППС влекач МАН с рег. №****
и полуремарке ***** с рег. №*****, като извършва обществен превоз на
товари по маршрут гр. София - с. Железница, обл. Благоевград, с лиценз на
ЕО и заверено копие №**********, като при извършената проверка представя
пътен лист по образец с №520180, който не е попълнен /липсват фамилия и
подпис на лицето, извършващо предпътния технически преглед/ – нарушение
на чл. 89, т.2 от Наредба №33 от 03.11.1999г. на МТ за обществен превоз на
пътници и товари на територията на Република България.
Против издаденото наказателно постановление в срок е постъпила
жалба З.З., с която моли за отмяна на издаденото наказателно постановление,
като се излагат възражения, че е издадено в нарушение на материалния закон
и при допуснати съществени нарушения на процесуални правила.
В съдебното заседание жалбоподателят не е участвал лично, не е
представляван и от пълномощник. Депозирал е допълнително изложение към
1
жалбата, в което допълва възраженията за незаконосъобразност на
обжалваното наказателно постановление от процесуална страна.
Въззиваемата страна, в съпроводителното писмо към преписката
изразява становище за неоснователност на жалбата и моли наказателното
постановление да бъде потвърдено, като издадено при спазване на
процесуалните изисквания и при правилно приложение на материалния
закон. В съдебното производство представител не е участвал.
Пернишкият районен съд, след като прецени събраните по делото
доказателства по реда на чл.14 и чл.18 от НПК, вр. чл.84 от ЗАНН, както и
доводите на страните, намира за установено следното:
На 06.06.2021г. З. С. З. извършвал обществен превоз на товари,
управлявайки съчленено ППС - влекач МАН с рег. № **** и полуремарке
***** с рег. №***** по маршрут гр. София - с. Железница, обл. Благоевград.
Около 11.10 ч. на Автомагистрала “Струма”, в района на III-ти тунел Големо
Бучино, бил спрян за извършване на проверка от инспектори на РД “АА ”
София – свидетелят К. И. М. и К. Б. Р.. Контролните органи изискали от
водача необходимите за извършване на превоза документи. З. представил
заверено копие към лиценз № №**********, издаден на превозвача, както и
пътен лист по образец с №520180/06.06.2021г. който не бил попълнен в
цялост / липсвали фамилия и подпис на лицето, извършващо предпътния
технически преглед/.
Поради това свид. М. образувал срещу него
административнонаказателно производство със съставяне на АУАН
№288668/06.06.2021 г., като приел, че виновно е нарушил разпоредбата на
чл. 89, т.2 от Наредба №33 от 03.11.1999г. на МТ за обществен превоз на
пътници и товари на територията на Република България.
При предявяване на акта жалбоподателят не вписал обяснения и възражения
срещу констатациите в него.
В срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН не постъпили и писмени такива.
На 30.06.2021 г., след проверка по реда на чл.52, ал.4 от ЗАНН, базирайки се
на събраните по преписката доказателства, наказващият орган приел, че са
налице основанията по чл.53, ал.1 от ЗАНН и издал наказателно
постановление, с което на основание чл.105, ал.1 от Закона за автомобилните
превози, ангажирал административнонаказателна отговорност на З.З. за
горепосоченото нарушение.
Изложената фактическа обстановка се установява от показанията на
свидетеля К. И. М., както и от приетите писмени доказателства: АУАН
№288668/06.06.2021г., пътен лист с № 520180/06.06.2021г. заповед № РД –
08-30 от 24.01.2020 г. на МТИТС, както и заповед №589/31.01.2020г. на
изпълнителния директор на ИА АА – София.
Въз основа на изложените факти, от правна страна съдът намира
2
следното:
Отговорността на жалбоподателя е ангажирана за нарушение на чл. 89,
т.2 от Наредба №33/03.11.1999г. на МТ. Същата задължава водачите по време
на работа да представят при поискване от контролните органи, както
документите по чл.100, ал. 1, т. 1 – 3 от Закона за движението по пътищата,
така и описаните в чл.89, т.1-6, сред които е и попълнен пътен лист по
образец (приложение № 11), с изключение на случаите при придвижване на
превозно средство без товар на територията на Република България до
товарен пункт, като част от международен превоз.
Разпоредбата е част от установените изисквания към водачите относно
документите за извършване на обществен превоз на товари.
В случая е безспроно, че жалбоподателят е извършвал обществен превоз
на товари по смисъла на дефинициите на понятието в §1, т.1, и т.3 от ДР на
ЗАвП. Поради това относно документие за извършване на превоза са
приложими именно нормите на Наредба №33 от 03.11.1999 г. за обществен
превоз на пътници и товари на територията на Република България.
Приетия като писмено доказателство пътен лист доказва по несъмнен
начин, че част от задължителните реквизити на документа не са попълнени –
липсва удостоверяване, че автгомобилът е технически изправен чрез полагане
на подпис и вписване името на съответното длъжностно лице, извършващо
предпътния технически преглед. Допуснатия пропуск относно
задължителните реквизити на превозния документ очертава съставомерно
поведение и правилно е квалифицирано в акта и наказателното
постановление като нарушение по чл.89, т.2 от Наредба №33/1999 г. На МТ.
За установеното нарушение отговорността на жалбоподателя е
ангажирана на основание нормата на чл.105, ал.1 от ЗАвП, която предвижда,
че за нарушения на този закон и на подзаконовите нормативни актове,
издадени въз основа на него, с изключение на изискванията за превоз на
опасни товари, за които не е предвидено друго наказание, се налага наказание
глоба или имуществена санкция 200 лв.. В действителност, за нарушаване на
установеното към водачите, извършващи обществен превоз на товари,
задължение за представяне на документи законът установява отговорност на
друго основание - чл.93, ал.2 от ЗАвП, която при това предвижда глоба в по-
нисък размер – 100 лв. При наличието на специална санкционна норма,
нормата на чл.105, ал.1 от ЗАвП е неприложима.
Съгласно разпоредбата на чл.93, ал.2 от ЗАвП (ред. ДВ, бр.60 от 2020г.,
в сила от 7.07.2020 г.) водач на моторно превозно средство, който извършва
обществен превоз на товари и не представи в момента на проверката
издадения лиценз, заверено копие на лиценз на Общността, разрешението,
документа за регистрация или други документи, които се изискват от
регламент на европейските институции, от този закон или от подзаконовите
нормативни актове по прилагането му, се наказва с глоба 100 лв. Наредба №
33/1999 г. на МТ. е издадена на основание чл. 7, ал.3, чл.16 и чл.21 от Закона
3
за автомобилните превози, поради което нарушаването на изискванията
относно документите за извършване на превоза подлежи на наказване на
основание визираната специална административнонаказателна разпоредба.
Приложимостта й при реализиране отговорността на нарушителите се
предпоставя и от особеното качество на субекта на нарушението – водач на
МПС, който извършва обществен превоз или превоз за собствена сметка на
пътници и товари, каквото безспорно е имал жалбоподателят към датата на
нарушението.
По тази причина по-благоприятната санкционна разпоредба на чл.105,
ал.3 от ЗАвП е неприложима в случая, доколкото субектът на очертания в
нея аналогичен състав на нарушение е определен най-общо – „водач“, и
според изрично предвиденото в съдържанието й, тя е основание за наказване
ако не е предвидено друго.
По съображенията, които се изложиха отговорността на жалбоподателя
следва да се реализира съгласно санкционната норма на чл.93, ал.2 от ЗАвП
и в същия смисъл наказателното постановление следва да се измени.
Наказанието е определено в абсолютен размер и обвързва съда.
Допуснатото неправилно приложение на закона при наказването не
мотивира отмяна на издаденото наказателно постановление като
незаконосъобразно, а предпоставя упражняване на правомощието съдът да го
измени, като приложи закон за по-леко наказуемо нарушение при отсъствие
на каквото и да е изменение на обстоятелствата на нарушението, в
съответствие с намиращата субсидиарно приложение разпоредба на чл.337,
ал.1, т.2 НПК, вр. чл.84 от ЗАНН. В същия смисъл са задължителните
указания в т.1 от Тълкувателно решение № 8 от 16.09.2021 г. по т. дело
№1/2020 г. на ВАС, ОСС от I и II колегия.
Установените в производството факти и обстоятелства еднозначно
сочат на осъществен по-леко наказуем състав на административно нарушение
по чл.93, ал.2 от ЗАвП във вр. с чл. 89, т.2 от Наредба №33 от 03.11.1999г. на
МТ за обществен превоз на пътници и товари на територията на Република
България. Същото е безспорно доказано и изцяло в правомощията на съда
като въззивна инстанция е да измени наказателното постановление като в
съответствие с материалния закон наложи наказание на основание
специалната разпоредба на чл.93, ал.2 от ЗАвП, предвиждаща наказание в по-
нисък размер. Правото за защита на жалбоподателя не се нарушава, тъй като
се е защитавал срещу идентични факти и положението му се смекчава с
налагане на глоба в по-нисък размер.
Разноски по делото не са доказани, не се претендират и съдът не
присъжда такива.
Мотивиран от изложеното и на основание чл.63, ал.7, т.1 вр. ал.1 от
ЗАНН, съдът
РЕШИ:
4
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ наказателно постановление №42-0001625/30.06.2021г.,
издадено от директор РД „Автомобилна администрация”, гр. София, с което
на З. С. З., с ЕГН **********, с адрес гр. ****** на основание чл.105, ал.1 от
Закона за автомобилните превози е наложено административно наказание
глоба 200 /двеста/ лева за нарушение на чл. 89, т.2 от Наредба №33 от
03.11.1999г. на МТ за обществен превоз на пътници и товари на територията
на Република България, като за същото нарушение на основание чл.93, ал.2 от
Закона за автомобилните превози НАЛАГА глоба в размер 100 /сто/ лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд – гр. Перник на основанията, предвидени в
Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава дванадесета от
Административнопроцесуалния кодекс - в 14-дневен срок от съобщаването
му на страните.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
5