Решение по дело №332/2022 на Районен съд - Плевен

Номер на акта: 225
Дата: 18 февруари 2022 г.
Съдия: Виолета Григорова Николова
Дело: 20224430100332
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 20 януари 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 225
гр. П., 18.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на осемнадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година
в следния състав:
Председател:В.Г.Н.
при участието на секретаря И.Ц.Д.
като разгледа докладваното от В.Г.Н. Гражданско дело № *** по описа за
2022 година
на основание данните по делото и закона, за да се произнесе съдът взе
предвид следното:
Производството е образувано по молба на Д.С.П.“-гр.П., представлявана от
директора Т.Г.Д.М.. Иска се от съда да постанови решение, с което да
вземе мярка за закрила по отношение на ЯН. П. Г. с ЕГН ********** чрез
настаняване в социална услуга от резидентен тип ЦНТС П., Б.М.* за срок от
*** или до промяна на обстоятелствата, свързани с детето, ако е в негов
интерес.
Молителят Д.С.П.”-П., редовно призована, не се представлява.
Процесуалният представител на детето – адв.Я.Д. – АК-П., редовно призован,
се явява лично, посочва, че молбата е в интерес на детето в риск, поради
което моли съда да я уважи изцяло.
Заинтересованата страна – П. П. Г., редовно призована, се явява лично и моли
съда да отхвърли молбата.
Заинтересованата страна – ЦНСТ-П., Б.М.*, редовно призовано, не се
представлява.
Съдът след като обсъди събраните по делото доказателства в тяхната
съвкупност и взаимовръзка, приема за установено следното от фактическа
страна:
1
Безспорно по делото е и се установява от заверено копие от удостоверение за
раждане, че родител на детето ЯН. П. Г. с ЕГН **********, родено на ***г. в
гр.П., е П. П. Г. с ЕГН **********.
Безспорно по делото е и се установява от заверено копие на Заповед № ЗД/Д-
***г. на Директора на Д.С.П.“- П., че на детето е настанено по
административен ред в ЦНТС – гр.П., Б.М.*, считано от ***г.
Видно от социален доклад от ***г., детето е родено от съвместното
съжителство на майката с лицето М.З.Р.. От последното има родени други
две деца - Д.П. Г., родена на ***г. и Д.П.Г., роден на ***г. Майката има и пет
деца от предходни съжителства. Родителят е изоставил от месеци
малолетната ЯН. П. Г., като е поверила грижите за нея на лице извън
семейството – М.З.Р. – на ***, в пенсионна възраст, с ЕР на ТЕЛК и диагноза
„исхемична болест на сърцето“. Последният е в невъзможност да отглежда
двете деца Д.П. Г. и ЯН. П. Г.. Не са налице свободни приемни семейства,
които да отговарят на профила на детето. В ЦНСТ П., Б.М.* има свободно
място за настаняване на малолетната.
Спорно по делото е налице ли са условията на чл. 25, ал.1 от Закона за
закрила на детето, коя от мерките за закрила е най-подходяща и следва ли да
бъде настанено детето в ЦНСТ П., Б.М.*, за какъв срок.
Видно от становището на представителя на ДСП-П. към датата на съдебното
заседание не са настъпили промени в статута на детето и изложените в
социалния доклад по делото факти, както и в интерес на детето е да
продължи да се отглежда в ЦНСТ – П., Б.М.*, където могат да се полагат
грижи за ЯН. П. Г., ежедневно да се задоволяват нейните потребности, да й
бъде осигурена безопасна и сигурна среда.
За установяване на спорните по делото обстоятелства в присъствието на
социални работници от ДСП-П. и ЦНСТ-П. е изслушано детето ЯН. П. Г.,
както и са разпитани като свидетели М.З.Р., Д.П. Г. и Т.К.Я..
От проведеното на основание чл.15, ал.1 ЗЗД изслушване на ЯН. П. Г. се
установява, че както тя, така и сестра й Д.П. Г. се отглеждат от десет години
от техния съсед М.З.Р., който задоволява всичките им потребности. Детето
заявява желание да бъде реинтегрирано в семейството на майката, но
признава, че не е посещавала дома на последната и не знае, къде живее
родителят й.
От показанията на свидетелите М.З.Р. и Д.П. Г., съдът установи, че майката
2
не полага грижи за децата вкл. за непълнолетния си син Д., както и че децата
са отглеждани от Р. в неговия дом. Свидетелят М.Р. задоволява всичките им
потребности вкл. полага грижи за образованието им, като в едногодишен
период назад майката е предоставила на два пъти парични суми на свидетеля
за децата си – веднъж сумата от ***. и веднъж сумата от ***., като напълно се
е дезинтересирала от тях и не полага грижи за низходящите си. От
показанията на св. Д.Г. се установява и обстоятелството, че детето е на ***,
но няма издадена лична карта по вина на майка си, както и детето не знае
адреса на който живее и ЕГН-то, други идентифициращи го данни. От
показанията на свидетеля М.Р. се установява, че ЯН. П. Г. се отличава като
ученолюбива и трудолюбива и желанието на свидетеля е на детето да се даде
възможност да се развива, което и средата, в която живеят не мога да й
предоставят. Свидетеля е категоричен, че майката трайно се е
дезинтересирала от всичките си деца, не полага грижи за тя и не ги посещава.
Съдът кредитира изцяло с доверие показанията на свидетелите М.З.Р. и Д.П.
Г., както поради съответствието им помежду им, и с обяснението, дадено
лично от ЯН. П. Г., така и поради съответствието им с писмените
доказателства по делото. Ето защо съдът ги приема за правдиви и достоверни,
съответни на обективната действителност.
Видно от показанията на свидетеля Т.К.Я., майката живее в дома му в град П.,
където свидетелят е наемател от ***. до м.*** Свидетелят е категоричен, че
П.Г. не работи, а двамата се издържат от месечни помощи от И. в размер на
***, които получава Я.. Видно от показанията на свидетеля П.Г. посещава
всеки ден децата си. В тази част съдът не кредитира с доверие показанията на
свидетеля, поради противоречието им с останалите писмени и гласни
доказателства по делото.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира следното от
правна страна:
С оглед Конвенцията за правата на детето и чл. 10, ал. 1 от Закона за закрила
на детето, всяко дете има право на закрила за нормалното му физическо,
умствено, нравствено и социално развитие и защита на неговите права и
интереси. Безспорно е установено от доказателствата по делото, че
поведението на майката на малолетното дете създава реална опасност от
увреждане на неговото физическо, психическо, нравствено, интелектуално и
социално развитие, и то представлява "дете в риск" по смисъла на § 1, т. 11, б.
3
"в" от Допълнителната разпоредба на ЗЗДетето. Посредством предприетата
мярка /чл. 4, ал. 1, т. 2 от ЗЗД/ се постига целта на закона да бъдат защитени
интересите на детето и неговото психическо и физическо здраве. В случая
административният орган е преценил, че са изчерпани възможностите за
оставането на детето в семейна среда, и е пристъпил към настаняването му в
дома на негов близък, с цел защита на висшите интереси на детето, които
имат приоритет пред желанията или интересите на родителите.
Съгласно разпоредбата на чл. 125 от СК, родителите имат задължение да се
грижат за физическото, умствено, нравствено и социално развитие на детето,
за неговото образование и за неговите лични и имуществени интереси.
Родителите отглеждат детето, формират възгледите му и осигуряват
образованието му съобразно възможностите си и в съответствие с нуждите и
наклонностите на детето с цел израстването му като самостоятелна и
отговорна личност. 3а да бъде счетено, че родителят би могъл да полага
адекватни грижи за детето, следва да се установи възможността за
комплексно изпълнение на всичките задължения, които той има спрямо
детето. Следва да се има предвид също, че изпълнението на задълженията на
родителя спрямо детето се дължи постоянно. Интересите на детето са
определящи, поради което от тях следва да се ръководи съда при преценката
по Закон за закрила на детето.
В конкретния случай са налице предпоставките на чл.25, ал.1 т. 2 от Закона за
закрила на детето.Съгласно разпоредбата на чл.25, ал.1 ЗЗДетето, може да
бъде настанено извън семейството дете: 1. чиито родители са починали,
неизвестни, лишени от родителски права или чиито родителски права са
ограничени; 2. чиито родители, настойници или попечители без основателна
причина трайно не полагат грижи за детето; 3. чиито родители, настойници
или попечители се намират в трайна невъзможност да го отглеждат; 4. което е
жертва на насилие в семейството и съществува сериозна опасност от
увреждане на неговото физическо, психическо, нравствено, интелектуално и
социално развитие; 5. в случаите по чл. 11 от Конвенцията от 1996 г.; 6. чиито
родители, настойници или попечители са се съгласили и отказват да
прекратят участието му в предаване по смисъла на Закона за радиото и
телевизията и с това се създава опасност за неговото физическо, психическо,
нравствено и социално развитие.
Видно от доказателствата по делото – писмени и гласни, единственият
4
родител на детето без основателна причина трайно не полага грижи за Я.Г..
Съдът не приема, че желанието на майката за реинтеграция на детето е
достатъчно, за да не бъде предприета мярка за закрила. Майката не работи, от
почти десет години е изоставила децата си. Грижи за ЯН. П. Г. и сестра й Д.
полага техният възрастен съсед – св. М.З.Р.. Благодарение на грижите на
последния децата са отглеждани в близка до семейната безопасна среда. Не се
доказа по делото от майката както възможност да отглежда детето ЯН. П. Г.
- фиксиран адрес, на който да живее, така и материално битови условия,
които да гарантират здравословния минимум за отглеждане на
непълнолетната, както и наличие на доход, с който да задоволява
потребностите на детето и това на неговата сестра и брат. Обратно, майката е
безработна от години, често мени адреса, на който живее, не търси контакт с
децата си и не ги посещава в дома на св.Р., поради което съдът приема, че
понастоящем не разполага, както с необходимия родителски капацитет, така и
не може да осигури минимални битови условия на детето и останалите
низходящи. Установи се в хода на производството, че и лица от близкия
роднински кръг не са проявили заинтересованост за съдбата на малолетната
вкл. за отглеждането й.
С оглед на гореизложеното при преценка най-добрия интерес на детето, съдът
счита, че най-подходящата мярка за закрила по отношение на ЯН. П. Г. е да
бъде настанена в ЦНСТ – гр.П., Б.М.* за срок от ***, считано от датата на
настаняване по административен ред, или до промяна на обстоятелствата,
свързани с детето, ако е в неин интерес.
В подкрепа на изложеното са и писмените доказателства по делото – заверено
копие на формуляр ***г., заверено копие на педагогическа характеристика
изх.№ ***г., заверено копие на заявление от ЯН. П. Г. от ***г., доклад за
оценка на постъпил сигнал с вх.№ ***г., заверено копие на Заповед № ЗД/Д-
***г. и др. В подкрепа на извода, че е в интерес на детето да продължи
временно да живее в ЦНСТ-П. са и гласните доказателства, съдържащи се в
показанията на свидетелите М.З.Р. и Д.П. Г., както и обясненията на ЯН. П.
Г..При тези данни, съдът приема, че в настоящия случай са налице
предвидените от закона предпоставки за настаняване на детето извън
семейството като мярка за закрила.
При определяне на мярката за закрила на детето, в съответствие с
разпоредбата на чл.28, ал.4, изр.2, във вр. с чл.26, ал.1 от Закона за закрила на
5
детето, съдът съобрази, че на този етап е налице възможност за предоставяне
на детето на социална услуга – резидентен тип, за да може същото да
пребивава в среда, близка до семейната среда. Последното ще допринесе за
правилното му отглеждане и възпитание, ще благоприятства за правилното
му физическо, психическо и социално-комуникативно развитие и ще
допринесе за по-качествена и индивидуална грижа, задоволяваща
потребностите му в максимална степен. През този период майката ще има
възможност да организира плановете за си реинтеграция, като се установи
на определен адрес и предприеме мерки за осигуряване на минимални
материално битови условия на децата вкл. финансов ресурс за издръжката
им, чрез намиране на работа респ. полагане на труд срещу възнаграждение
по граждански договор или др.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ВЗЕМА на основание чл.26, ал.1 пр.1 вр. чл.25, ал.1 т. 2 вр. чл.4, ал.1 т.5 от
Закона за закрила на детето МЯРКА ЗА ЗАКРИЛА по отношение на детето
ЯН. П. Г. с ЕГН **********, а именно „предоставяне на социални и
интегрирани здравно-социални услуги за резидентна грижа" чрез настаняване
в **– гр.П., Б.М.* за срок от ***, считано от датата на настаняването по
административен ред, или до промяна на обстоятелствата, свързани с детето,
ако е в негов интерес.
Решението на основание чл.28, ал.6 ЗЗД подлежи на обжалване в седмодневен
срок пред Окръжен съд П..
Решението подлежи на незабавно изпълнение, на основание чл.28 ал.4 от
Закона за закрила на детето.
Препис от решението да се връчи на страните по делото.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
6