Решение по дело №10437/2019 на Софийски градски съд

Номер на акта: 266268
Дата: 28 октомври 2021 г.
Съдия: Петя Петрова Алексиева
Дело: 20191100110437
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 7 август 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е №

гр. София 28.10.2021 г.

 

В  ИМЕТО НА НАРОДА

 

Софийският градски съд, първо гражданско отделение,                  І-6 състав

в публичното заседание на двадесет и осми септември

през две хиляди двадесет и първа година в състав:

Председател: ПЕТЯ АЛЕКСИЕВА

при секретаря Антоанета Стефанова и                                 в присъствието на

прокурора                                                           като разгледа докладваното от

съдията Алексиева гр. дело № 10437                                                    по описа

за 2019 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

        

Производството е образувано по искова молба подадена от И.С.К. срещу М.Г.Б.-К., с която е предявил отрицателни установителни искове с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК, във връзка с чл.21, ал.1 и ал.4 от СК за липса на съвместен принос.

Искането е за признаване за установено по отношение на ответницата, че процесните имоти, находящи се в гр. София, район Възраждане, ж.к. „************и в гр. Девин, ул. „*******, не съставляват съпружеска имуществена общност, а са лична собственост на ищеца, поради липса на принос от ответницата при придобиването им.

Ищецът твърди, че на 22.09.2007 г. с ответницата сключили граждански брак, който е прекратен с Решение № 2695 от 16.03.2016 г., постановено по гр.д. № 16840/2013 г. по описа на СРС, 84 състав, което към датата на исковата молба не е влязло в сила. Твърди, че по време на брака с лични средства придобил недвижим имот, находящ се в гр.София, район Възраждане, ж.к. „************. Твърди, че средствата за заплащане на цената на недвижимия имот, както и всички разходи във връзка с покупко-продажбата на имота са заплатени изцяло от ищеца с лични средства. Твърди, че по време на брака придобил с лични средства и недвижим имот, находящ се в гр. Девин, ул. „****** Твърди, че средствата за заплащане на цената и на този недвижим имот, както и всички разходи във връзка с покупко-продажбата на имота са заплатени изцяло от ищеца, с лични средства. Поддържа, че заплатената  цена и допълнителни разходи за придобиване на имота в гр.София е в размер на 57 722,60 лв., заедно с 1 492,39 лв. такси за прехвърляне на недвижимия имот. Поддържа, че заплатената цена и допълнителни разходи за придобиване на имота в гр.Девин е 10 900 лв. и 231,90 лв.-такси.

Моли Съда да постанови решение, с което да бъде признато по отношение на ответницата, че ищецът е изключителен собственик на гореописаните два недвижими имота.

         В срока по чл.131, ал.1 ГПК ответницата депозира отговор. Оспорва предявените искове. Счита, че приложените от ищеца писмени доказателства-нотариални актове и квитанции за платен местен данък за възмездно придобиване на имотите, по никакъв начин не установява твърдения изцяло личен принос на ищеца при закупуването на имотите. Оспорва имлицитното твърдение на ищеца за липса на грижи от страна на ответницата за домакинството и отглеждането на роденото от брака дете. Твърди, че малолетното дете от брака с ищеца, е родено на *** г., точно в периода между закупуването на двата процесни имота, поради което и считано от 08.08.2008 г. до м.04.2010 г., ответницата е ползвала отпуск за бременност и раждане, както и отпуск за отглеждане на дете до 2 годишна възраст. Твърди, че получените от ответницата възнаграждения по договор за общо юридическо обслужване с „Е.“ ООД в периода от м.04.2007 г.-2008 г. са вложени за закупуване на процесните недвижими имоти.

         Моли съда да отхвърли предявените искове и да присъди на ответницата направените от нея деловодни разноски.

         В съдебно заседание ищецът чрез своя процесуален представител поддържа предявения иск по съображения подробно изложени в писмена защита по делото. Претендира разноски, за което представя списък. Възразява срещу присъждането на разноски за адвокат на ответницата.

         Ответницата в съдебно заседание моли съда да отхвърли изцяло исковете като неоснователни. Подробни съображения излага в депозирана по делото писмена защита. Претендира разноски, съобразно приложения списък.

Софийски градски съд, І-6 състав, след преценка на твърденията и доводите на страните и на събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа страна:

         Страните не спорят, че сключения между тях на 22.09.2007 г. граждански брак, е прекратен с влязло в сила на 06.11.2020 г. Решение № 2695/16.03.2016 г., постановено по гр.д. № 16840/2013 г. по описа на СРС, 84 състав.

         На 01.11.2007 г. ищецът закупува следния недвижим имот: апартамент № 71, находящ се в гр. София, ж.к. „З**********със застроена площ от 76,97 кв.м., чрез покупко-продажба, обективирана в нотариален акт № 86, том І, рег. № 5566, дело № 49/01.11.2007 г. на А.П., нотариус с рег. № 120 на НК. Апартаментът е закупен за сумата от 57 722,60 лв., платена от ищеца в брой. От представените сметка по чл.89 от ЗННД и вносна бележка, се установява, че ищецът е заплатил общо сумата от 1 492,39 лв., от която: 337,94 лв.-нотариална такса и 1 154,45 лв.-местен данък за придобиване на имота.

         На 15.10.2008 г. ищецът закупува и следния недвижим имот: първия (избен) и втория (първи жилищен) етаж от триетажна жилищна сграда със застроена площ от 77 кв.м. на етаж, построена върху УПИ ХХІ-204 в кв.56 по ПУП на гр.Девин, одобрен със заповед № РД 1004 от 06.10.1980 г. целият с площ от 485 кв.м. за продажната цена от 10 900 лв., платена на продавача в брой. От представените вноски бележки се установява, че ищецът е заплатил общо сума в размер на 231,90 лв., от която: 218 лв.-местен данък за придобиване на имота, 10,90 лв.-такса АВ за вписване на нотариалния акт и 3 лв.-такси и комисионни на банките.

         От представените с отговора на ответницата писмени доказателства се установява, че в периода от 01.01.2007 г. до 03.05.2010 г. ответницата е осигурявана от „К. Д.“ ЕООД върху осигурителен доход от 220 лв. до 1400 лв. Видно от приетата по делото справка от НОИ в периода 2007г.-2008 г. са внесени осигурителни вноски, както следва: по фонд ДОО за 2007 г.-1044,80 лв., за 2008 г.-259,20 лв., по фонд ЗО за 2007  г.-300 лв., за 2008 г.-75,87 лв., по фонд УПФ за 2007 г.-250 лв., за 2008 г.-54,09 лв.      С представените и приети по делото извлечения от сметки на „К. Д. Г.“ ЕООД се установява, че към 30.10.2007 г. салдото по сметката на дружеството е в размер на 239 362,79 лв. Към тази дата едноличен собственик на капитала е ответницата. Към 07.10.2008 г. салдото по сметката е в размер на 22 195,70 лв. От извлеченията на сметките на „Д. С.“ ООД към посочените дати, също е имало достатъчно в наличност парични средства.

В периода от 08.08.2008 г. до месец април 2010 г., ответницата е ползвала отпуск за бременност и раждане, отпуск за отглеждане на дете до 2 годишна възраст. От приетата по делото справка от НОИ се установява, че на ответницата е изплатено парично обезщетение за бременност и раждане за периода от 28.07.2008 г. до 10.09.2009 г. вкл.в общ размер на 8 285,05 лв. Изплатено е и парично обезщетение за отглеждане на дете до 2 годишна възраст за периода от 11.09.2009 г. до 02.05.2010 г. вкл.в размер на 1 828,57 лв.

         В периода от 01.01.2007 г. до 05.01.2010 г. ответницата е била управител и едноличен собственик на капитала на „К.Д.“ ЕООД, както и управител и притежател на дялове от дружество „Д. с.“ ООД, като на 05.01.2010 г. с договори за продажба на дружествени дялове, ответницата прехвърлила на ищеца притежаваните от нея дружествени дялове и в двете дружества.

         Видно от представената справка от НАП, ищецът и за 11 месеца от 2008 г., за 9 месеца от 2009 г. и за два месеца от 2010 г. не е заплащал здравните си осигуровки.

От представените извлечения от четири броя сметки с титуляр ответницата в „Първа инвестиционна банка“ АД, се установява, че в периода от 02.01.2007 г.-31.12.2007 г., същата е разполага по личните си сметки с не големи парични суми от 207 лв.до 2 394,12 лв.

         Свидетелката Е. Т.  З. установява, че ищецът си има собствена фирма, има си бизнес и разполага със собствени доходи. С този бизнес си направил изцяло ремонта на апартамента. Работниците били от неговата строителна фирма, а бащата на ищеца постоянно следял работата им. Свидетелката установява, че с ответницата по делото няма никакви допирни точки. И. имал достатъчно средства, лично не е виждала колко пари има, но знае че разполага със средства.

         Свидетелката Ц. Г. С.-сестра на ответницата, установява, че жилището в гр.София е закупено в края на 2007 г., като в това жилище страните живеят от месец май 2005 г. Ответницата е живяла в това жилище до 2013 г. Свидетелката установява, че детето на страните е родено през 2008 г., като до 2010 г. ответницата ползвала отпуск за отглеждане на детето, като през този период се грижела изцяло за него и за домакинската работа. Към 2007 г. ответницата била управител на семейна фирма.

         При така установената по-горе фактическа обстановка, Съдът намира следното от правна страна:

         Предявените искове за липса на съвместен принос, са с правно основание чл.21, ал.4 от СК.

Съвместният принос е в основата на съпружеската имуществена общност. Ако такъв е налице, има общност, ако липсва - общност не възниква. Законът определя двете възможни форми на приноса - с пряко материално съдействие за придобиване на имуществото и с косвено - и установява законно предположение за съществуването му. В основата на всяко законно предположение лежи нормалното състояние на нещата /"това което обикновено става"/. Когато е налице отклонение от нормалното състояние на брачните отношения, съпругът, който твърди това, следва го установи като докаже пълна липса на съвместен принос /нито с пари, нито с труд, нито с работа в домакинството или отглеждане на децата/ от другия съпруг и тогава имуществото ще се третира не като общо за двамата, а като лично. Липсата на съвместен принос може да установява за всички имущества или за отделни имуществени обекти- Решение № 13 от 16.02.2016 г. на ВКС по гр. д. № 3888/2015 г., III г. о., ГК.

В доказателствена тежест на ищеца, доколкото твърди влагането на лични средства, е да изключи приложението на презумпцията по чл.21, ал.3 от СК, установявайки пълно и пряко влагането на извънсемейни- лични средства в придобиването на конкретна вещ или вещно право.

Само доказаното, при условията на пълно и пряко доказване, влагане на суми, които имат личен характер могат да обусловят извод, че презумпцията за съвместен принос е оборена и не може да намери приложение в конкретната хипотеза, изключвайки вещно-правния ефект на придобивното основание изцяло или отчасти спрямо неучаствалия по сделката съпруг-Решение № 355/2011 от 09.01.2012 г., гр.д. № 430/2011 г., ВКС, ІІ г.о.

Въпреки разпределената му доказателствена тежест ищецът не проведе обратно доказване по законовата презумпция за съвместен принос, т.е. не доказа пълна липса на съвместен принос от страна на ответницата.

Ищецът не доказа, че сумите от 57 722,60 лв. и 10 900 лв., представляват средства с извънбрачен произход, не доказа и не се установи еквивалентност между придобивната цена и вложените средства с извънбрачен произход. Такива лични средства биха били такива, които са от преди брака, или получени по дарение, или наследство, респективно от продажбата на имущество, което е било лично на това основание.

В двата процесни нотариални акта е посочено, че продажната цена е заплатена от ищеца в брой, което на първо място означава, че ищецът е разполагал с пари в наличност към датите на двете сделки, но поставя въпроса парите в брой представляват ли лично имущество на съпруга и ако да-закупеното с тях става ли също лична собственост на този съпруг ?

Настоящият съдебен състав споделя виждането, че дори да се приеме тезата, че парите в брой представляват лично имущество на съпруга, то закупените с тях недвижими имоти не стават негова лична собственост, като споделя съдебната практика, съобразно която да се приеме, че всяка вещ, заплатена със средства от банкова сметка ***, е негова лична собственост, без оглед произхода на средствата по сметката (а в конкретния случай без оглед произхода на средствата заплатени в брой), означава игнориране на презумпцията за съвместен принос и води до изпразване от съдържание на съпружеската имуществена общност.  

Т.е. с оглед на горното съдът приема, че макар ищецът да е разполагал с пари в брой по време на брака, без да е доказал произхода на тези пари, и те да са били негови лични, то купеното с тях е СИО.

От друга страна и с ангажираните от ответницата писмени доказателства, същата проведе успешно насрещно доказване на правоизключващи твърденията на ищеца за липсата на принос от нейна страна факти. В конкретния случай се установи, че ответницата е имала финансови възможности за пряко материално съдействие за придобиване на процесните имоти, тъй като към датите на придобиването им-01.11.2007 г. и 15.10.2008 г. се установява, че същата е била управител на две търговски дружества-„К. Д.Г.“ ЕООД и „Д. С.“ ООД и едноличен собственик на капитала на „К. Д. Г.“ ЕООД и на част от капитала на „Д. С.“ ООД до 05.01.2010 г. Установява се, че към 30.10.2007 г.-два дни преди сключване на първата сделка на 01.11.2007 г. салдото по сметката на това дружество е възлизало на сумата от 239 362,79 лв., напълно достатъчна да покрие продажната цена в размер на 57 722,60 лв. Пак от извлечението на банковата сметка на дружеството се установява, че един ден преди сделката на 31.10.2007 г. титулярът по сметката чрез негов представител е закупил 30 000 евро, в левова равностойност 58 797,37 лв., която сума е напълно достатъчна да покрие цената на закупения от ищеца имот.

От доказателствата по делото не може да се установи с категоричност, че цената на имота е закупена със средства от банковата сметка на дружеството, чийто едноличен собственик е ответницата (доколкото и в двата нотариални акта е удостоверено волеизявление на продавачите, че са получили продажната цена напълно и в брой), но и както бе посочено по-горе ищецът не доказа, че сумата от 57 722,60 лв., представлява средства с извънбрачен произход, не доказа и не се установи еквивалентност между придобивната цена и вложените средства с извънбрачен произход. Такива лични средства биха били такива, които са от преди брака, или получени по дарение, или наследство, респективно от продажбата на имущество, което е било лично на това основание.

Тези обстоятелства не се доказват и с представените от ответника договори за заем, сключени от него преди брака му с ответницата.

Първият договор за заем е за сумата от 135 000 лв. и е с дата 01.02.2006 г., т.е. година и половина преди първата сделка осъществена на 01.11.2007 г. А видно от вторият договор за заем от 12.03.2007 г. сумата от 50 000 лв. е предоставена не на ищеца в лично му качество, а на „К.Д.Г.“ ЕООД, в заем за развитие на дейността му. Предвид горното съдът не приема за доказано, че част парите, получени в заем от ответника са вложени за закупуване на имота.

Към датата на втората сделка-15.10.2008 г. салдото по сметката на „К. Д. Г.“ ЕООД е възлизало на сумата от 22 194,50 лв., също достатъчна да покрие продажната цена на имота от 10 900 лв.  

На следващо място установи се, че ответницата има и косвено съдействие за придобиване на втория процесен недвижим имот, тъй като се установява, че от раждането на детето си през 2008 г. тя е полага грижи за неговото отглеждане, както и за домакинството.

Неоснователни и не подкрепени са твърденията на ищеца, че цените на имотите са заплатени от постъпления от банкови сметки на представлявани и управлявани от ищеца дружества.

Видно е, че към датите на сключване на договорите за откриване на разплащателни сметки на двете дружества, ищецът е сключил същите в качеството си на търговски пълномощник на управителя на двете дружества-М.Г.Б.. И всички действия-правни и фактически са извършени за сметка на ответницата и на представляваните от ответницата търговски дружества. Търговският помощник по определение е лице, което подпомага търговеца във фактическото извършване на търговската дейност. Той е служител на търговеца. Търговският помощник може да бъде упълномощен за всякакви сделки – чрез конкретно и или изрично упълномощаване. Търговският помощник не може да извършва търговски сделки за себе си.

На следващо място свидетелката С. установява, че ответницата е била управител на семеен бизнес, т.е. при набиране на сумите по сметките на двете дружества, не може отново да бъде изключен съвместния принос.

И не на последно място дори да се приеме, че двата процесни имота са придобити със средства, реализирани от дейността на двете търговски дружества, то безспорно се установява (нито ищецът твърди това, нито от доказателствата по делото се установява), че придобитите имоти не са предназначени за упражняване на търговската дейност на дружествата към момента на придобиването, съответно не са включени в предприятието, а и както бе посочено по-горе към момента на придобиването ищецът нито е бил управител, нито собственик на капитала на тези две дружества, регистрирани като такива далеч преди датата на сключване на гражданския брак между страните.

Поради всичко гореизложено, следва извод, че недвижимите имоти са придобити със съвместен принос и са в режим на съпружеска имуществена общност. При прекратяване на брака и на СИО дяловете на двамата съпрузи в придобитите по време на брака недвижими имоти са равни, което означава, че предявените искове са неоснователни.

По разноските:

         При този изход на делото на ищеца разноски не се дължат. На основание чл.78, ал.3 от ГПК ищецът ще следва да бъде осъден да заплати направените от ответницата разноски в общ размер на сумата от 130 лв.-такси за справки и съдебни удостоверения. По  отношение на сумата от 2000 лв. претендирана като заплатено от ответницата адвокатско възнаграждение. Основателно е възражението на процесуалния представител на ищеца, че тези разноски не следва да бъдат присъждани на ответницата. По време на целия съдебен процес ответницата е изготвяла и подписвала лично съдебните книжа (писмен отговор, писмени становища) и в нито един момент не е представлявана от адвокат по време на проведените открити съдебни заседания. На следващо място и до приключване на устните състезания по делото ответницата не представя доказателства за процесуално представителство и сключен договор за правна помощ.

         Така мотивиран Софийски градски съд, първо гражданско отделение, І-6 състав

Р  Е  Ш  И:

ОТХВЪРЛЯ като недоказани и неоснователни предявените от И.С.К., ЕГН **********,***, офис 10 адвокат Г.К. против М.Г.Б.-К., ЕГН **********,*** (надпартерен), ап.3 искове с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК във връзка с чл.21, ал.1 и ал.4 от СК за признаване в отношенията между страните, че за придобиването на следните недвижими имоти, а именно: апартамент представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор 68134.305.8.13.83, съгласно КККР, одобрени със Заповед № РД-18-32/01.04.2016 г. на Изпълнителния директор на АГКК, адрес на имота: гр. София, район Възраждане, ж.к. „************, намиращ се на етаж 3 в сграда с идентификатор 68134.305.8.13, брой надземни етажи 17, брой подземни етажи 1, предназначение: жилищна сграда-многофамилна, предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент, брой нива на обекта:1, при съседни самостоятелни обекти в сградата: за същия етаж: 68134.305.8.13.84, 68134.305.8.13.82 под обекта: 68134.305.8.13.79, над обекта: 68134.305.8.13.87, апартамент представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор: 20465.502.204.1.1 съгласно КККР, одобрени със Заповед № РД-18-90/18.12.2009 г. на Изпълнителния директор на АГКК, адрес на имота: гр. Девин, п.к.4800, ******* намиращ се в сграда № 1, разположена в поземлен имот с идентификатор 20465.502.204, предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент, брой нива на обекта:1, с площ по документ 77 кв.м., при съседни самостоятелни обекти в сградата: за същия етаж: няма, под обекта: 20465.502.204.1.3., над обекта: 20465.502.204.1.2, ответницата няма принос, поради което ищецът е техен изключителен собственик.

ОСЪЖДА И.С.К., ЕГН **********,***, офис ** адвокат Г.К. да заплати на основание чл.78, ал.3 от ГПК на М.Г.Б.-К., ЕГН **********,*** (надпартерен), ап.3 сумата от 130 лв. (сто и тридесет лв.) разноски направени от ответницата пред настоящата съдебна инстанция.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 ПРЕДСЕДАТЕЛ: