РЕШЕНИЕ
№ 70
гр. Сливен, 21. 03. 2023 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – СЛИВЕН, в публично
заседание на втори март, две хиляди двадесет и трета година, в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: ГАЛЯ
ИВАНОВА
При участието на секретаря ГАЛЯ ГЕОРГИЕВА и на
прокурора ИВАН ИВАНОВ, като разгледа докладваното от административния съдия административно дело № 447 по описа на съда
за 2022 година, за да се произнесе,
съобрази следното:
Производството е по реда на Глава единадесета от
Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във
връзка с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за
вреди /ЗОДОВ/.
Образувано е по искова молба, уточнена с молби от
20.12.2022 г. и от 16.01.2023 г., подадена от М.С.С. с ЕГН: **********,***,
против Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ /ИААА/, за заплащане на
сумата от 5000 лева, представляваща обезщетение за причинени на ищеца
неимуществени вреди от незаконосъобразна Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка /ЗППАМ/ № РД-14-1021 от 22.03.2021 г., издадена от
Директора на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ /РДАА/ гр. София
към ИААА, претърпени в периода от 20.03.2021 г. до 23.12.2021 г. в ***, изразяващи
се в н. и., н. е., н. да се п. с., п. в л. му п., т. и с., ведно със законната
лихва върху претендираната сума, считано от подаване на исковата молба в съда -
30.11.2022 г., до окончателното изплащане. Заявена е и претенция за присъждане
на направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение.
В исковата молба ищецът твърди, че: със ЗППАМ №
РД-14-1021 от 22.03.2021 г., издадена от Директора на РДАА гр. София към ИААА,
е било отнето свидетелството му за управление на МПС с № ********; С Решение №
228 от 12.11.2021 г., постановено по административно дело № 313 / 2021 г. по
описа на Административен съд – Сливен, ЗППАМ е отменена като незаконосъобразна
в частта по т. 2, с която, на основание чл. 107, ал. 1 във връзка с чл. 106а, ал. 1, т. 4, б. „б“ и ал. 2, т. 3
от Закона за автомобилните превози /ЗАвтПр/, е наложена принудителна
административна мярка /ПАМ/– временно отнемане на свидетелство за управление на
МПС № ********* на ищеца; Незаконосъобразното отнемане на СУМПС има за последица
п. на н. и.; Отнемането на свидетелството за управление на МПС на ищеца за
исковия период е причинило неимуществените вреди, които са пряка и
непосредствена последица от незаконосъобразно издадената ЗППАМ; през този
период н. е м. да се п. с. и е бил н. и. от н. н. на ж.; предвид
продължителността на наложената мярка и интензивността на н. е., обезщетение в
размер на 5000 лева отговаря на критериите за справедливост.
Исковата претенция е съобразно допуснато от съда
изменение на иска, предприето от ищеца в хода на производството.
В съдебно заседание ищецът, редовно призован, се явява
лично и с упълномощен процесуален представител, който поддържа исковата молба и
моли да бъде уважена.
Ответникът – ИААА, редовно призована, се представлява
в съдебно заседание от упълномощен процесуален представител, който изразява
становище за неоснователност и недоказаност на исковата претенция, моли да бъде
отхвърлена, претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В
представен писмен отговор излага съображения за недопустимост, неоснователност
и недоказаност на исковата претенция.
Представителят на Окръжна прокуратура – Сливен,
изразява становище за доказаност на иска по основание, като счита, че
неимуществените вреди в случая следва да се презумират, и ако бъде уважен,
искът следва да е в намален размер.
Административният съд, след като обсъди и прецени
становищата на страните и събраните по делото доказателства, приема за
установено от фактическа страна следното:
Със ЗППАМ № РД-14-1021 от 22.03.2021 г., издадена от
Директора на РДАА гр. София към ИААА, в частта й по т. 2, е приложена следната
ПАМ: По чл. 106а, ал. 1, т. 4, б. „б” и ал. 2, т. 3 от ЗАвтПр – временно
отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водача
М.С.С. № *********. ЗППАМ е обжалвана от С. пред Административен съд – Сливен и
с Решение № 228 от 12.11.2021 г., постановено по административно дело № 313 /
2021 г. по описа на Административен съд– Сливен, ЗППАМ в частта по т. 2 е
отменена като незаконосъобразна. Съдебното решение е влязло в сила на
04.12.2021 г.
Горепосочената ЗППАМ е издадена въз основа на съставен
против М.С.С. Акт за установяване на административно нарушение № 287967 от
20.03.2021 г., в който е отразено, че е отнето СУ на МПС с № *********.
Видно от съдържанието на Писмо от 23.12.2021 г. по
описа на ИААА, отнетото СУМПС е върнато на ищеца С. на 23.12.2021 г.
По делото са събрани и показания на свидетеля М. С. М..
Според свидетеля М., през 2021 г. ищецът б. „н. и.“, казал на свидетеля, че са му
отнели книжката; ищецът н. б. д., б. б.; с. в. свидетеля да го з. на л., защото
б. д., и. з.; когато на ищеца трябвал шофьор, идвал при свидетеля; свидетелят
знаел, че на ищеца са отнели книжката и че „тогава и. ч., оттам насам … все на
л., на д.“; ищецът „п. к. на с.“ ж.; о. се на свидетеля, че н. р., че нямал
книжка; след като му отнели книжката, с. с.; свидетелят знаел, че книжката на
ищеца била върната; след като на ищеца върнали книжката, не се обаждал на
свидетеля за л., б. п.-с.
Въз основа на установената по делото фактическа
обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Предявени са обективно съединени искове: за присъждане
на обезщетение за неимуществени вреди с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ
и за присъждане на законна лихва върху претендираното обезщетение.
Предявените обективно съединени искове са допустими.
Съгласно чл. 128, ал. 1, т. 6 от АПК, на административните
съдилища са подведомствени всички дела по искания за обезщетения за вреди от
незаконосъобразни актове, действия и бездействия на административни органи и
длъжностни лица.
Исковете са предявени от лице, което твърди, че е
претърпяло неимуществени вреди в резултат на незаконосъобразна заповед за
прилагане на ПАМ, издадена от Директор на РДАА към ИААА, срещу Изпълнителна
агенция „Автомобилна администрация“ – юридическо лице, съгласно чл. 2, ал. 3 от
ЗАвтПр. Следователно са предявени от лице с правен интерес и срещу пасивно
легитимиран ответник, по аргумент от чл. 205, ал. 1 от АПК във връзка с чл. 1,
ал. 2 от ЗОДОВ.
Съгласно чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, Държавата и общините
отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от
незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни
лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Съобразно чл. 4,
ал. 1 от ЗОДОВ, отговорността на Държавата обхваща всички имуществени и
неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането.
По изложените съображения, предявените обективно
съединени искове са допустими.
Разгледани по същество, предявените искове са
неоснователни, по следните съображения:
От доказателствата по делото не е установено наличието
на кумулативно предвидените предпоставки за уважаване на исковата претенция по
чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. В разглеждания случай основателността на този иск
предполага установяване на следните кумулативно изискуеми предпоставки: незаконосъобразен
акт на орган или длъжностно лице на ответника; причинени неимуществени вреди,
които са пряка и непосредствена последица от незаконосъобразния акт; причинна
връзка между незаконосъобразния акт и вредите.
По делото е установено, че е налице незаконосъобразен
акт – ЗППАМ № РД-14-1021 от 22.03.2021 г. в частта й по т. 2, издадена от
Директора на РДАА гр. София към ИААА, в която част е отменена с влязло в сила
Решение № 228 от 12.11.2021 г., постановено по административно дело № 313 /
2021 г. по описа на Административен съд – Сливен. Следователно, изпълнена е
първата предпоставка по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.
Но липсват доказателства, обосноваващи твърденията на
ищеца за причинени неимуществени вреди, които да са пряка и непосредствена
последица от незаконосъобразния акт.
В исковата молба ищецът твърди, че е претърпял
неимуществени вреди, изразяващи се в н. и., н. е., н. да се п. с., п. в л. му
п., т. и с., претърпени в периода от
20.03.2021 г. до 23.12.2021 г. в ***, когато е бил с отнето СУМПС. По правило,
неимуществени вреди са както б. и с., така и всички други н. п. в резултат на определено увреждане. Тези вреди, за разлика
от имуществените, са част от п. п. на увреденото лице и като такива и. р. п.
при всеки човек, в зависимост от н. т. и е. Не може да се презумира, че неправомерното
отнемане на СУМПС за определен период причинява на всеки водач на МПС
неимуществени вреди, тъй като ограничението, присъщо на процесната ПАМ, не се
отразява по един и същи начин на всеки човек.
За изясняване на спора, по делото е разпитан като
свидетел п. на ищеца – М. С. М.. Но от неговите показания не е установено отнемането
на СУМПС да се е отразило в такава степен и интензитет върху п. на ищеца, че да
му е причинило неимуществени вреди, подлежащи на обезщетяване. От събраните
гласни доказателства не се установяват н. и. на ищеца в такава степен
съществени, че да обосноват репариране. Показанията на свидетеля са твърде общи
и не визират конкретни проявления на твърдените в исковата молба н. и., п. в п.,
т. и с. Такава конкретика в известна степен е налице единствено по отношение на
заявените от свидетеля з. п. на ищеца, з. к. се н. п. при л. Но е. п. в з. с.
на ищеца подлежи на доказване чрез съответна м. д., каквато по делото не е
представена, въпреки дадените на ищеца изрични указания, че е негова
доказателствената тежест за установяване на твърдените вреди.
По изложените съображения, предявеният иск за обезщетение
е неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен. С оглед извода за
неоснователност на иска за обезщетение, неоснователен е и искът за заплащане на
законна лихва, който има акцесорен характер.
С оглед изхода на спора, претенцията на ищеца за
присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение е неоснователна.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 10, ал. 4
от ЗОДОВ, претенцията на ответника за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение е основателна, поради което ищецът следва да бъде осъден да
заплати на ответника, защитаван в процеса от юрисконсулт, юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100 лева, определено по реда на чл. 37 от Закона за
правната помощ.
Воден от гореизложеното и на основание чл. 203 и сл.
от АПК, Административен съд – Сливен
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ исковете, предявени от М.С.С. с ЕГН: **********,***,
против Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“, за заплащане на сумата
от 5000 /пет хиляди/ лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди от
Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № РД-14-1021 от
22.03.2021 г., издадена от Директора на Регионална дирекция „Автомобилна
администрация“ гр. София към Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“,
за периода от 20.03.2021 г. до 23.12.2021 г. в ***, изразяващи се в н. и., н.
е., н. да се п. с., п. в л. му п., т. и с., и за заплащане на законна лихва
върху сумата от 5000 /пет хиляди/ лева, считано от 30.11.2022 г. до
окончателното изплащане.
ОСЪЖДА М.С.С. с ЕГН: **********,***, да заплати на
Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ сумата от 100 /сто/ лева,
представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението може да се оспорва с касационна жалба или
касационен протест пред Върховен административен съд на Република България в
14-дневен срок от съобщаването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: